Решение по дело №290/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 53
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20195550200290
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/………...2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД - Г.                                                              Наказателен състав

На 09.06.2020г.

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.А.

Секретар А.Д.

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 290 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0447-000233 от 25.06.2019г. на С.П.Б.–Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД на МВР, с което на Д.С.К. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

В жалбата си и в с.з. - лично, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено.

 

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не изпраща представител и не изразява становище.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 19-0447-000233 от 25.06.2019г.;  Писмо с рег.№ 447000-5946/20.12.2019г. на Началника на РУ Г., ведно с Писмено становище от гл.юриск.М.И.А., проц.представител на РУ Г. към ОДМВР С.З. и Справка за нарушител/водач и АУАН № 19-0447-000233/02.06.2019г.

 

Бяха разпитани в качеството на свидетел Д.Н.Д..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

 

На 02.06.2019г., Д.Д. и св.Д.Д. ***, в изпълнение на служебните си задължения извършвали контрол на автомобилния транспорт в с.О., общ.Г.. На същата дата, по ул.Ш., полицейските служители установили, че Д.С.К. с ЕГН ********** управлява мотопед ЗИПП с рег.№ **********. При проверка документите на водача и мотопеда, полицейските служители установили, че мотопедът е собственост на Д.Д.К. с ЕГН **********, същият е регистриран на територията на Р.България, не е спрян от движение и водачът не може да представи сключена валидна и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, и на автомобила няма залепен стикер за ЗЗ”ГО”.

Д.Д. преценил, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и съставил АУАН с бл.№ 854144/02.06.2019г.

 

Жалбоподателят Д.К. подписал предявения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същия отразил в АУАН, своите възражения – че от много години не е управлявал мотопеда и един ден преди нарушението е взет от ремонт. 

 

Въз основа на АУАН с бл.№ 854144/02.06.2019г., тъй като водачът не представил застраховка, валидна към момента на извършване на проверката - 10.00 часа на 02.06.2019г., е издадено и обжалваното № 19-0447-000233 от 25.06.2020г. на С.П.Б.– Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД на МВР, с което на Д.С.К. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

  Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

 

Разпитаният в хода на съдебното производство - в качеството му на свидетел по делото – Д.Д., потвърди констатациите в акта за установяване на административно нарушение, като поясни, че водачът на мотопеда не е представил застрахователната полица при извършената на 02.06.2019г., проверка и обяснил, че само изпробва същия. Св.Д. е направил справка на страницата на гаранционния фонд, откъдето установил, че няма ЗЗ ”ГО”. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, тъй като те са логични и кореспондират с останалите писмени доказателства по делото.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

 

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление С.Б. –Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД на МВР е компетентно длъжностно лице да издава НП.

 

Съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издадено НП се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като, от друга страна, констатира, че при реализиране на административно - наказателната отговорност за вмененото като извършено нарушение, не e допуснато нарушение материалния закон, водещо до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, респ. до отмяна на атакуваното НП.

Съгласно нормата на  чл.638, ал.3 от КЗ, се предвижда административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за лице, което управлява МПС, което не е негова собственост във връзка с което използване няма действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Нормата чл.638, ал.3 от КЗ се явява едновременно санкционна и съдържаща нарушеното правило за поведение, включително за лицата, които управляват конкретно МПС, макар да не се явяват негови собственици.

 

Ето защо, съдът счита за безспорно установено, че нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е извършено, същото е извършено от Д.С.К. с ЕГН ********** и той следва да носи административно-наказателна отговорност по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

В настоящия случай, от съставения АУАН и издаденото НП се установява, че Д.К. е санкциониран за това, че на 08.06.2015г. е управлявал МПС, за което няма сключен и действащ, към момента на проверката, договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В АУАН, горното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. В НП, като нарушена е посочена отново нормата на чл.638, ал.3 от КЗ. Видно от съдържанието на НП, описаното словестно деяние е вменено на Д.К. в качеството му на водач – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Т.е., както в АУАН, така и в НП конкретното деяние и неговият извършител са индивидуализирани ясно и непротиворечиво и са подведени под хипотезата на съответстващата им правна норма.

Съдът намира, че нарушението не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН. По делото няма данни нарушението да има по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на същото. Не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при условие че се касае до формално по своята правна природа нарушение.

Административно-наказващият орган правилно е определил по вид  и размер, наказанието, наложено на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление. Същото се явява определено във фиксирания от КЗ размер и  съответства на степента и на тежестта на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение по описаната в обжалваното НП, норма от КЗ, поради което, обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0447-000233 от 25.06.2019г. на С.П.Б.– Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД на МВР, с което на Д.С.К. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането /КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..          

 

                       

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/                                                                                                                                                                                                             /Х. А./