Решение по дело №10192/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,29.11.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                     

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 10192 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                         С решение от 11.08.2020 г. по гр.д. № 69701/19 г., СРС, ГО, 79 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес управление:*** Б срещу Й.Г.К., ЕГН ********** адрес: ***, установителни искове с правно основание  422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установен че Й.Г.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ЕАД сумите, както следва: 545,45 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода

01.05.2015        г. до 30.11.2016 г„ отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г„ **********/31.07.2016 г„ № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г„ по отношение топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ******, с г № 207952; 17,08 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енерг за периода от 14.09.2016 г. до 13.03.2019 г.; 10,01 лв., представляваща цена на такса за услуга дяло разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2016 г„ както и 1,42 лв., представляваща моратор лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 30.03.2016 до 13.03.2019 г„ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК

28.03.2019     г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 17843/2019 г. по описа на СР 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.04.2019 г„ поправена с разпорежда от 11.08.2020 г.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу Г.А.Х., ЕГН **********, адрес: ***, установителни искове с прав основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признава за установено, че Г.А.Х., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: 545,45 лв., представляваща цена на топлинна енергия за перио от 01.05.2015 г. до 30.11.2016 г„ отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г„ **********/31.07.2016 г„ № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г„ по отношение топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ******, с ; № 207952; 17,08 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 13.03.2019 г.; 10,01 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2016 г., както и 1,42 лв., представляваща морато лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 30.03.201' до 13.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК

28.03.2019     г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 17843/2019 г. по описа на С 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.04.2019 г., поправена с разпорежд от 11.08.2020 г.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу С.С.М., ЕЕН *********! адрес: гр. София, ж. к. ******установителни искове с npaвно основание чл. 422, ал. 1 ТПК, вр. чл. 79, an. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признав; за установено, че срещу С.С.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: 545,45 лв., представляваща цена на топли] енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.11.2016 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2( г., № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г., по отноше! на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******' аб. № 207952; 17,08 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 13.03.2019 г.; 10,01 лв., представляваща цена на такса  дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2016 г., както и 1,42 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за периода

30.03.2016     г. до 13.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.03.2019 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 17843/2019 г. по описа СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ЕПК от 08.04.2019 г., поправен; разпореждане от 11.08.2020 г.

               ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на Й. Е. К., ЕЕН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 л представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

              ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на Г.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

           Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца  . Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,в нарушение на материалния закон.Излага съображения,че неправилно съдът отхвърлил претенции за  дължими суми като погасени по давност.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва. Не претендират се разноски.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК ,вр.чл.79 ЗЗД,вр.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.  .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

                       От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответниците са  потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката за периода 01.05.2014 г.-27.112015 г.Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

          Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

           Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.

             С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода м.05.2014 г. -27.11 2015 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.03.2019 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 28.03.2016 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура . Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.

         Възражението,че сумите за дялово разпределение са дължими ,поради това че за тях давността е 5 годишна,е неоснователно.Претенцията за тази услуга е за период,в който ответниците не са материално легитимирани да отговарят за това задължение.

         Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

                 Водим от гореизложеното, съдът

    

                                         Р   Е   Ш   И :

         ПОТВЪРЖДАВА  решение от 11.08.2020 г. по гр.д. № 69701/19 г., СРС, ГО, 79 с-в

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         

 

                        ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                                      ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                              2.