Р Е Ш Е Н И Е
260413/17.12.2021г.
17.12.2021г., гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
– Шумен, XVI-ти състав,
в публично съдебно заседание, на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в
следния състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря А.Пушевска,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №775 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано на основание депозирана от А.С.К., ЕГН ********** ***, чрез
адвокат Б.С., ШАК искова молба
срещу „ПЪТИЩА“ АД - гр. Шумен,
бул. „***“ № 3, офис 2, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.С.Г.с
посочено правно основание чл.200 от КТ. Съдът е допуснал и конституирал на
основание чл.219, ал. 1 от ГПК - „Застрахователно акционерно дружество БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище гp.
София, община Столична, район Триадица, пл. „***“ № 5, като трето лице - помагач
на ответника „ПЪТИЩА“ АД - гр. Шумен, бул. „***“ № 3, офис 2, БИК ***,
представлявано от изпълнителния директор инж. Г.С.Г..
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
А.С.К. имал сключен трудов договор № 95/17.06.2013 година и
допълнително споразумение към него от 11.02.2016 година с „ПЪТИЩА“ АД - гр.
Шумен, с който бил назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил над
12 тона и работник строителство” .
На 16.05.2017 година работел на Производствената площадка в
квартал Мътница. Около 13,20 часа, докато разговарял
по мобилният си телефон бил ударен и притиснат от челен товарач, управляван от
машиниста на МПС А. А.Д.. Колегите му извикали Бърза помощ и бил откаран в
МБАЛ-Шумен АД. При злополуката претърпял множество счупвания. Тринадесет дни
бил в болницата неподвижен, а след това бил транспортиран в болница МБАЛ „Свети
Пантелеймон“ в гр. Плевен, където на 30.05.2017
година претърпял оперативна намеса. На 11.06.2017 година бил изписан, но не
можел да се придвижва сам. След проведено разследване на злополуката, бил издаден Протокол № 9 от 13.06.2017 година
на НОИ-ТП в гр.Шумен.
Ищецът сочи, че до злополуката бил в отлично здраве, като се
грижел за семейството си и болната си майка. След злополуката претърпял огромни
загуби, пропуснал много ползи, преживял и изтърпял неизмерими физически болки и
страдания. Не можел да работи, да се грижи за себе си и да се обслужва сам
повече от 9 месеца. Вече не се чувствал пълноценен. В момента получавал пенсия
за инвалидност в размер на 419,31 лева месечно.
През месец май 2018 година му била изплатена сумата от 49
412,16 лева обезщетение от застраховка „Трудова злополука” от „Застрахователно
акционерно дружество БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД. Сумите, които получил
счита за недостатъчни, както с оглед на претърпените имуществени вреди, така и
с оглед на належащите му нужди и разходи за
рехабилитация и поддържане на здравето.
Иска от съда да бъде осъден ответника:
1/ Да му заплати за претърпени имуществени вреди, дължими на
основание чл. 200, ал.1 от КТ сума в размер на 28 092,34 /двадесет и осем
хиляди и деветдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ лева; от които
24 757,05 /двадесет и четири хиляди седемстотин петдесет и седем лева и пет
стотинки/, представляваща разликата
между получаваната от ищеца заплата и получена пенсия по инвалидност, за
периода от 17.05.2017 г. до 01.03.2022 г., когато е крайната дата по Решението
на ТЕЛК, както и 3 335,29 /три хиляди триста тридесет и пет лева и двадесет и
девет стотинки/ направени разходи за лечение и консумативи.
2/ Да му заплати за претърпени неимуществени вреди, 42 000
/четиридесет и две хиляди/ лева представляващи претърпени душевни и физически
болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, необратимост на
физическата травма.
3/ Обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в размер на законната
лихва, считана от датата на злополуката - 16.05.2017 година.
В съдебно заседание, на основание чл. 214 от ГПК, по искане на ищеца съдът е допуснал
изменение на иска относно размера за неимуществени вреди, представляващи
претърпени душевни и физически болки в
размер на 50 000 лева, както и за претърпени
имуществени вреди, където е посочена сума от 17 865.27 лв. В допълнение изрично
посочва, че прави оттегляне на иска за сумата над 17 865,27 лв. до 24 757,05
лв., представляваща разликата между получаваната от ищеца заплата
и получена пенсия по инвалидност, за периода от 17.05.2017 г. до 01.03.2022 г. Ответната
страна не дава съгласие да бъде оттеглена исковата молба в тази й част, предвид
чл. 232, изр. 1-во от ГПК.
По същество на делото, както и в представено писмено
становище, ищецът иска от съда да уважи предявените искови претенции. Твърди,
че безспорно са установени трудовата злополука, липсата на груба небрежност и съпричиняване, установените травматични увреждания,
последиците от тях, както и причинната връзка. Подробно посочва основанията за
това.
Ответникът „ПЪТИЩА“ АД - гр. Шумен, ЕИК ***, оспорва
исковата претенция изцяло по основание и размер. Твърди, че на 16.05.2017 г.
след обедната почивка ищецът и Б. О. са пробутвали ръчно инертни материали към
дозатора на асфалтосмесителя - във втория бункер за
каменно брашно и в I-ия бункер за пясък. Около 13:20
ч. челният товарач изсипал каменно брашно във 2-ри бункер. Телефонът на ищеца
звъннал и той се отправил към средата на обслужващата площадка, защото край
бункера било шумно, като започнал да говори по телефона с гръб към бункера.
Тези факти са установени в Протокол № 9 от 13.06.2017 година на НОИ ТП-Шумен.
Посочва още, че А.С.К. има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от
01.01.2019 г. Посочва, че на ищеца е забранено да се
разхожда, говорейки по телефона, по площадката, където се движи челния товарач,
тъй като е назначен и като шофьор на товарен автомобил. С тези свои действия
ищецът нарушил п. II, т. 2 от Инструкция от 10.10.2008
г. за безопасна работа на спомагателни работници АБК Мътница.
Ответникът възразява, че ищецът е
претърпял, посочените в искова молба болки и страдания. Ответникът прави
възражение на основание чл. 201, ал. 2 от КТ. Счита, че отговорността на
работодателя следва да се намали, тъй като пострадалият е допринесъл
преимуществено за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, като е
налице съпричиняване. Според ответника от разпитаните
свидетели се установява, че ищецът е нарушил Инструкция за безопасна работа на
спомагателни работници, т.е пострадалият е допринесъл преимуществено за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност и е налице съпричиняване от негова страна, което в процентно отношение
е 90 %.
Прави възражение на основание чл. 52
от ЗЗД, поради прекомерност, както и възражение на основание чл. 200, ал. 4 от КТ, по силата на който дължимото обезщетение следва да се намали с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите.
Ответникът сочи, че ищецът няма право на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разликата на получаваната заплата и
получаваната пенсия за инвалидност, тъй като е получил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 01.01.2019 г.
Позовава се на изтекъл давностен срок по отношение на
всички искове на основание чл. 358, ал.1, т. 3 от КТ.
Съдът е допуснал и конституирал на основание чл.219, ал. 1
от ГПК - „Застрахователно акционерно дружество БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД, ЕИК ***, със седалище гp. София, община Столична,
район Триадица, пл. „***“ № 5, като трето лице - помагач на ответника „ПЪТИЩА“
АД - гр. Шумен, бул. „***“ № 3, офис 2, БИК ***, представлявано от
изпълнителния директор инж. Г.С.Г.. Третото лице е представило отговор, в който
посочва, че производството е допустимо, но исковата претенция е неоснователна.
Третото лице оспорва предявените от А.С.К. искове срещу
„Пътища” АД, като се присъединява към всички възражения, съдържащи се в
представения писмен отговор от страна на ответника. Не оспорва обстоятелството,
че между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” и работодателя на ищеца „Пътища" АД е била сключена застрахователна
полица по задължителна застраховка „Трудова злополука". От страна на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 49 412,16 лева.
Приети по делото са: представените с исковата молба документи,
експертно решение №0674 от 12.03.2018 г. изд. от „МБАЛ-Шумен“ – Шумен,
разпореждане за отпускане на пенсия №********** от 04.06.2018 г., допълнително
споразумение към трудов договор №160 от 11.02.2016 г. изд. от “Пътища“ АД –
Шумен, епикриза с изх. №4447/2017 г. изд. от МБАЛ
“Св. Панталеймон“ Плевен, епикриза
с изх. №3108 от 05.06.2017 г. изд. от МБАЛ “Св. Панталеймон“
Плевен, епикриза с изх. №8297/2017 г. изд. от МБАЛ
“Св. Панталеймон“ Плевен, списък разходи, фактура с
приложен фискален бон от ПРО-ЕАД клон Павел баня от 10.07.2018 г., протокол №9
от 13.06.2017 г. изд. от НОИ-ТП- Шумен; представените с отговора на исковата
молба документи, както следва: полица за задължителна застраховка „трудова
злополука“ №**********R00011
от 24.01.2017 г., изд. от „Булстрад“ – София, списък
на работниците и служителите при „Пътища“ АД – Шумен, длъжностна характеристика
на длъжността „работник строителство“, длъжностна характеристика на длъжността
„шофьор на тежкотоварен автомобил“, инструкция за безопасна работа на
спомагателни работници АБК Мътница от 10.10.2008 г., удостоверение с изх. №165 от 11.06.2020 г.,
обяснение от А.Д. от 16.05.2017 г., обяснение от Басри Мустафов Османов от 16.05.2017
г., обяснение от А. С. К. от 16.05.2017 г., протокол за разследване на трудова
злополука от 18.05.2017 г., декларация за трудова злополука от 18.05.2017 г.,
служебна бележка №27 от 17.06.2013 г., извлечение от книгата за периодичен инструктаж
от 03.04.2017 г.; писмо с изх.№29106527-4781 от 30.09.2020 г. изд. от НОИ – ТД
– Шумен, по отношение на А.С.К.;*** писмени доказателства, писмо изх. № 11-00-35 2 от
09.06.2021 г.; справка за извършените прегледи на ищеца за периода от 01.01.2007
г. до 16.05.2017 г.; справка за извършени дейности по Клинична процедура на
ищеца за периода от 01.01.2007 г. до 16. 05. 2017 г.;
справка за пролежаванията в болница на ищеца за
периода от 01.01.2017 г. до 16.05.2017 г.; справка за
извършените МДД на ищеца за периода от 01.01.2007 г.
до 16.05.2017 г.; представените от РЗИ –
Шумен писмени доказателства, писмо изх. № 05-30-2 от 09.06.2021 г.; Експертно
решение № 2672 от 195 от 22.11.2017 г.
издадено от „МБАЛ Шумен“ Ад гр. Шумен; Експертно решение № 0173 от 011 от 17.01.2018 г. издадено от
„МБАЛ Шумен“ Ад гр. Шумен; Експертно решение
№ 0647 от 044 от 12.03.2018 г. издадено от „МБАЛ Шумен“ Ад гр. Шумен;
Експертно решение № 0331 от 026 от
06.02.2019 г. издадено от „МБАЛ Шумен“ Ад гр. Шумен; Представените от ищцовата страна
писмени доказателства, описани в опис: заверени ксерокопия на фискален бон от
19.05.2017 г. на аптека Санита; фискален фон от 20.05.2017 г. на аптека Зора;
фискален бон от 20.05.2017 г. от магазин
Декатлон; фискален бон от 24.05.2017 г. на аптека
Зора; фискален бон от 29.05.2017 г.
издаден от ДКЦ Св. Панталеймонт гр. Плевен; фактура № **********/29.05.2017 г
издаден от МБЛ – Шумен Ад ведно с фискален бон; фискален бон от „МБАЛ Св. Панталеймон“ Плевен с дата 29.05.2017 г.; фискален бон от
„МБАЛ Св. Панталеймон“ Плевен с дата 01.06.2017 г.;
фискален бон от „Прометей ЕА“ ООД Плевен с дата 01.06.2017 г.; фактура №
********** от 02.06.2017 г. издадена от МЕДИКС-НЕЛИ ООД;; фискален бон от „ПРОМЕТЕЙ ЕА“ ООД с дата 05.06.2017 г. ведно с рецепта;
фискален бон от м.06.2017 г. от аптека
Сейба; фактура с фискален бон от МБАЛ
СВЕТИ ПАНТАЛЕЙМОН ПЛЕВЕН“ с дата 12.06.2017 г. за сума от 1020.00 лв.; фактура
с фискален бон от МБАЛ СВЕТИ ПАНТАЛЕЙМОН ПЛЕВЕН“ с дата 12.06.2017 г. за сума
350.00 лв.; фискален бон от 12.06.2017 г.
издаден от аптека Зора; фискален
бон от 21.06.2017 г. издаден от аптека Зора; фискален бон от 27.06.2017 г. издаден от ДКЦ Св. ПАНТАЛЕЙМОН АД гр. Плевен
за сума 20 лв.; фискален бон от 27.06.2017 г.
издаден от ДКЦ Св. ПАНТАЛЕЙМОН АД гр. Плевен за сума 30 лв.; фискален
бон от 27.06.2017 г. издаден от ДКЦ Св.
ПАНТАЛЕЙМОН АД гр. Плевен за сума 14 лв.; фискален бон от 29.06.2017 г. (не се чете от кого е издаден); фискален бон от 04.07.2017
г. издаден от аптека ДКЦ Св. ПАНТАЛЕЙМОН
АД гр. Плевен; фискален бон от 04.07.2017 г.
издаден от ДКЦ Св. ПАНТАЛЕЙМОН АД гр. Плевен за сума 40 лв.; фискален
бон от 18.07.2017 г. издаден от аптека
ЗОРА; фискален бон от 01.08.2017 г.
издаден от ДКЦ Св. ПАНТАЛЕЙМОН АД гр. Плевен за сума 30 лв.; фискален
бон от 01.08.2017 г. издаден от ДКЦ Св. ПАНТАЛЕЙМОН АД гр. Плевен за сума от
12.50 лв; фискален бон от 01.08.2017 г. издаден от ДКЦ Св. ПАНТАЛЕЙМОН АД гр. Плевен
за сума от 14.00 лв; фискален бон от дата не се чете
издаден от ПРОМЕТЕЙ ЕА ООД гр. Плевен;
фискален бон от 02.08.2017 издаден от
ПРОМЕТЕЙ ЕА ООД гр. Плевен;фискален бон от Мед.център МБАЛ Шумен с дата 07.09.2017 г.; фискален бон от (дата
не се чете) издаден от аптека ЗОРА;
фискален бон от Мед.център МБАЛ Шумен
(дата не се чете).09.2017 г.; фискален бон от 20.10.2017 г. издаден от аптека ЗОРА; фискален бон от
09.11.2017 г. Мед.център МБАЛ Шумен
; фискален бон от В. К. ЕТ с дата
15.12.2017 г.; фискален бон от
21.12.2017 г. издаден от ДКЦ Св. Панталеймон ООД
Плевен; фискален бон от 31.01.2018 г.
издаден от аптека ЗОРА; фискален бон от 13.02.2018 г. издаден
ДКЦ Св. Панталеймон ООД гр Плевен – 2 бр.
ведно с рецепта; фискален бон от 13.02.2018 г.
издаден ДКЦ Св. Панталеймон ООД гр.
Плевен; фискален бон от мед.център с
дата 15.02.2018 г.; писмо от РЗК Шумен с представени писмени
доказателства вх. рег. № 266084/10.06.2021 г.; писмо от РЗИ Шумен с представени
писмени доказателства вх.рег. № 266074/10.06.2021 г.
По делото е приета
съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава. Заключението е изготвено
на база предоставени брутни трудови възнаграждения от “Пътища“
АД, както и данните от НОИ за изплатените суми за пенсия.
По делото е приета комплексна съдебно-медицинска експертиза,
която заключава, че се касае за мъж на 60 години, при който не са регистрирани
травми и общи заболявалия, които да причинят влошаване на общото здравословно
състояние до момента на злополуката. Според заключението, от данните в делото и
медицинската документация е видно, че от претърпяната трудова злополука на
16.05.2017 г., ищецът А. С. К. е получил: Многофрагментна
фрактура на лявата хълбочна кост; Фрактура на напречния израстък на петия поясен прешлен в ляво;
Фрактура на кръстцовата кост - масса
латералиа в ляво; Изкълчване на лявата кръстцово-хълбочна става; Фрактура на горното и долно рамо на дясната срамна кост на таза;
Фрактура на IV и V кръстцов прешлен в дясно;
Травматично разкъсване на лонното съчленение
на (симфизиолиза); Хематом по предната коремна стена
в ляво.
Ищецът К. от момента на трудовата
злополука на 16.05.2017 г. до 11.03.2018 г. е бил временно нетрудоспособен,
съгласно решение на ТЕЛК. След тази дата трудоспособността му е била намалена с 76 %, а
от 06.02.2019 г. същата е намалена с 50 % за срок от три години. Намалената
трудоспособност е изцяло в резултат на травмите, получени от претърпяната
трудова злополука. Според преценката на ТЕЛК пострадалият имал частично
ограничение в движенията на таза и поясния отдел на гръбнака. Не са налице данни, ищецът да е
страдал от костно-ставни болести в областта на гръбначния стълб до злополуката.
Пълно възстановяване на ищеца не
може да се очаква според експертите, тъй като съществували трайни промени в
костно-мускулната му система, причинени от травмите, които дефинитивно
ограничават движенията в определени стави. Според вещите лица не са необходими
помощни средства на ищеца при движение и
същия ходи самостоятелно. Налице е частично затруднение в движението при преодоляване стълби. Не може да се изключи
обаче и влошаване на състоянието му. Същият е с накуцваща, нестабилна походка,
поради уврежданията. В заключение, експертите приемат, че същественото
влошаване на здравословното му състояние е настъпило след трудовата злополука,
което се е отразило и на общото му физическо състояние.
По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза в областта на пенсионното дело.
Същата е посочила разликата между пенсията за инвалидност преди трудовата
злополука и размера на неговото последно
трудово възнаграждение.
В хода на производството е извършен
оглед по реда на чл. 204 от ГПК веществено
доказателство „външна памет /флашка/“.
Събрани са и гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите от страна на ищеца: Р. К. и М. Р. Н., както и от
страна на ответника: В. С. и Б. О..
Свид. К., съпруга на А.К., сочи, че е разговаряла със
съпруга си в момента на злополуката. Обяснява за случилото се и за заболяванията,
които е получил. Споделя, че за 40 дни е отслабнал с 35 кг. и около осем месеца
бил почти неподвижен. Изпаднал в депресия, все още е непълноценен и имал
физически страдания. Сама се грижела за съпруга си. Получила сума в размер на 3
хил. лв., за неизплатени заплати. Други средства не получавала от работодателя. Според свидетелката, ищецът повече няма как да
работи.
Свид. С. изпълнявал длъжността „началник цех“ в „Пътища“
АД. Когато разбрал за инцидента отишъл и
видял ищеца паднал на земята. Обадил се на „Бърза помощ“. Твърди, че мястото на
инцидента е площадка, където фадромата прави маневра
и там не е разрешено да се движат работници и служители. Разбрал, че телефона на
ищеца звъннал и той е тръгнал с телефон в ръка да говори. През това време фадромата правила маневра назад и той попаднал в мъртвата
зона. Ищецът бил инструктиран за безопасност на труда.
Свид. О. посоча, че този ден бил с К. заедно на първа
клетка и втора клетка. Преди инцидента,
телефона му звъннал и тръгнал да говори по него. Тогава го ударила фадромата.
Видял, че го била застъпила, извикал и фадромата спряла. Правен му бил инструктаж, като по тази
площадка, когато се движи багер, не трябва да се движат хора. Били разпитвани
от Инспекцията по труда.
Св. Н.
посочва, че познавала А.К. повече от петнадесет години. Знаела за инцидента, както
обяснява, че ищецът го е приел много мъчително.
Отказвал да яде, да пие, да говори, да разказва. Помогнали на ищеца и съпругата
му, когато били се насочили към болницата в гр.Плевен. Твърди, че в болницата в
Шумен не му е била оказана нужната
помощ. После много трудно ставало възстановяването му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, за наличието
на трудово правоотношение, сключен трудов договор № 95/17.06.2013г. и
допълнително споразумение към него от 11.02.2016 г., с който ищецът е назначен
на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона и работник
строителство”. Фактът, че на 16.05.2017 г. ищецът е бил на работа на
производствената площадка в производственият цех в квартал Мътница;
че около 13,20 ч. е позвънял мобилният му телефон, той се е отдръпнал от
бункера с каменно брашно и е започнал да провежда разговор по телефона. Фактът, че на площадката е бил ударен и
притиснат от движещ се челен товарач, който е управляван от машиниста А. А.Д..
Не се спори и за това, че е претърпяна от ищеца трудова
злополука на 16.05.2017г., установена с Протокол № 9 от 13.06.2017 г. на НОИ
Териториално поделение-Шумен, както и за получено обезщетение от застрахователя
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп“ в размер на 49 412,16 лв.
Няма спор между страните, че на А.С.К. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.05.2020 г.
Спорните обстоятелства са свързани с това - дали пострадалият
е допринесъл преимуществено за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, т.е е
налице съпричиняване от страна на ищеца. Налице е и спор за размера на претендиралото
обезщетение за неимуществени вреди, предвид получено обезщетение от застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“.
Съдът не намира основание да не кредитира всички събрани по
делото доказателства, както гласни така и писмени такива. Всички те са относими към производството и имат стойност за изясняване в
пълнота, както на твърдяното в исковата молба, така и на направените възражения
от ответната страна.
От показанията на свидетелите К. – съпруга на ищеца, преценени
по реда на чл. 172 от ГПК и Николова, се установяват последиците, които са
настъпили след трудовата злополука. Ищецът изпаднал в депресивно състояние,
което е обяснимо предвид описаните от комплексната съдебно-медицинска
експертиза увреждания.
От показанията на свидетелите Стефанов и Османов, също преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като същите са служители на ответника в
производството се установява станалото в деня на трудовата злополука. Същите са
били очевидци и непосредствено са присъствали след инцидента. Свидетелите
посочват, че на тази площадка при работа на машина, не трябвало да има хора.
По исковата претенция с правно основание чл. 200 от КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 1 и ал.3 от КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване.
Фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при трудова злополука на работника или служителя,
имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител; професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна
от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, която да е
причинила неработоспособността му; неимуществена вреда, претърпяна от пострадалия
и причинна връзка между трудовата
злополука и неимуществените вреди.
Съдът намира, че в настоящото
производство, посоченият фактически състав е налице.
Не се спори между страните, а това е
видно и от събраните доказателства, че е съществувало трудово правоотношение,
като по време на действието му е претърпяна трудовата злополука. Фактическите
обстоятелства са описани по-горе и са безспорни.
Не се спори също между страните, че посочената злополука има
характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Квалификацията на
злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени от
комисия в Протокол №9 от 13.06.2017г. за резултатите от извършеното разследване
на злополука, станала на 16.05.2017г. с А.С.К., декларация вх.№ 5101-27-40 от
19.05.2017г. на ТП на НОИ-Шумен, гр.Шумен. Членове на комисията са били
представители на ТП на НОИ-Шумен, на Дирекция „Инспекция по труда“, на
работодателя и на работниците и служителите.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства без
съмнение се установява наличието на причинна връзка между трудовата злополука и
имуществени и неимуществени вреди претърпени от ищеца, както и пропуснати ползи
в размер на разликата между полученото обезщетение по общественото осигуряване,
поради временната неработоспособност от трудовата злополука и полагаемото
трудовото възнаграждение.
По отношение на направеното възражение за изтекъл давностен срок на основание чл. 358, ал.1, т. 3 от КТ,
съдът намира същото за неоснователно.
Относно размера на неимуществените вреди:
Болките и страданията, които е претърпяло пострадалото лице нямат
паричен еквивалент. Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД винаги е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в
този смисъл да се явява техен паричен еквивалент, съгласно непротиворечивата
практика на ВКС.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато
съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в
съответствие с този принцип.
Субективната преценка за справедливо определени суми за
подобни, причинени в близък период вреди от деликт,
следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност. Макар и обезщетението по
справедливост да се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и
обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази и най-новата
съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи, касаеща обезщетения за неимуществени вреди.
При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на деликта, съдът
намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в
размер на по 50000 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта.
Относно размера на
имуществените вреди по чл. 200, ал. 3 от КТ, е налице съдебна практика,
съгласно която обезщетението по този текст от закона е свързано със
задължението на работодателя да обезщети една имуществена вреда. Тази вреда се
изразява в разликата между плащаното преди непозволеното увреждане трудово
възнаграждение и отпуснатото след това обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/,
която се дължи от работодателя се изразява в разликата между пропуснатото
по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
или пенсия.
Относно размера на
имуществените вреди в тази част, съдът съобразява и кредитира изцяло заключението
на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза в областта на пенсионното дело. Съдът
е на мнение, че следва да се има предвид периода от датата на трудовата
злополука до датата на отпуснатата на ищеца 100% лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В този смисъл съдът приема „Вариант 1.“ на експертизата, като разликата
в пълен размер за периода от 17.05.2017г . до 18.05.2020 г./месец юни 2020г./ е в размер на 5524,21 лв.
Относно липсата на съгласие на ответната страна да бъде
оттеглена исковата молба в частта на имуществени вреди, предвид чл. 232, изр. 1-во от ГПК, съдът приема
същото за основателно.
Съдът кредитира и представените по делото писмени
доказателства относно извършени разходи във връзка с лечението на ищеца.
Независимо, че част от тях са ненаименовани, същите
кореспондират с останалите доказателства по делото и може да се направи извод,
че са използвани за лечението на К..
Предвид наличието на
пряка причинна връзка между тези имуществени вреди и трудовата злополука, съдът
намира исковата претенция в тази й част за основателна, в предендирания
от ищеца размер от 3 335,29 лв., независимо,
че са представени доказателства за 3 630,57 лева.
Относно възражението с посочено основание чл. 201, ал. 2 от КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване
на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е
поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и
внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
Приема се, че небрежността в гражданското право е неполагане
на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добър стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия.
При трудовата злополука има съпричиняване,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност.
Настоящият съдебен състав, предвид гореизложеното намира
възражението за груба небрежност за неоснователно поради следното:
Грубата небрежност макар да е субективно отношение на
пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния
резултат, не винаги е налице, защото и не всяко нарушение на правилата за
безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на
този резултат. Само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с
увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният
не би положил в подобна обстановка обуславя приложението на института на
„грубата небрежност“.
Не се спори също между страните, че
посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е
настъпила, са отразени от комисия в Протокол №9 от 13.06.2017г. за резултатите
от извършеното разследване на злополука, станала на 16.05.2017г. с А.С.К.,
декларация вх.№ 5101-27-40 от 19.05.2017г. на ТП на НОИ-Шумен, гр.Шумен.
Членове на комисията са били представители на ТП на НОИ-Шумен, на
Дирекция „Инспекция по труда“, на работодателя и на работниците и служителите.
Посоченият протокол е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, както и в частност – за наличието на трудова
злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя, от който зависи
съществуването на правото на обезщетение.
Този протокол представлява документ по смисъла на закона.
Документът не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК. Между страните не съществува
спор, относно факта, че официалният документ е съставен и подписан от
длъжностните лица посочени в него. В този смисъл, съставлява доказателство, че
съдържащото се изявление е направено именно от тези лица. Всеки неоспорен по
реда на чл.193 от ГПК писмен документ, е автентичен и истински, като същият има
формална доказателствена сила относно съдържащото се
в него съдържание.
В така описания Протокол №9 от 13.06.2017г. за резултатите
от извършеното разследване на злополука, станала на 16.05.2017г. с А.С.К.,
декларация вх.№ 5101-27-40 от 19.05.2017г. на ТП на НОИ-Шумен, ясно и безалтернативно е
констатирано, че са налице
допуснати нарушения на трудовата дисциплина от страна на машинистът на челен
товарач, а именно А. А.Д.. Същият е станал причина за злополуката, като за това е санкциониран по
административен ред. Не са отразени извършени нарушения на вътрешно
ведомствените актове по безопасност на труда от страна на А.С.К.
След посочване на горното, съдът стига до извод за липса на
груба небрежност.
По възражението за приспадане по чл. 200, ал. 4 от КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ дължимото обезщетение по чл.
200 от КТ се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. При доказаност
на елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ, съдът трябва да
определели размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудовата
злополука, от което да приспадне платеното от застрахователя по
застрахователното правоотношение обезщетение, установено със съответните
писмени доказателства. Прихващането на дължимото обезщетение с размера на
получените суми по сключения договор за застраховане на работника е и в
съответствие с принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетението е равностойно на
действителните вреди.
Предвид гореизложеното съдът приема, че дължимото
обезщетение е в размер от 50000,00 лева, както е посочено по-горе, колкото е и
исковата претенция. Ето защо на ищеца следва да се присъди разликата от
дължимото обезщетение и получената застрахователна сума, като исковете над тази
сума до пълния предявен размер следва да се отхвърлят.
По претенцията за законна лихва от датата на настъпване на
трудовата злополука:
Когато задължението произтича от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване
на събитието, а именно 17.05.2017г.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по
съразмерност. Двете страни са предяви претенция за разноските.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 377,88 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ПЪТИЩА“ АД - гр. Шумен, бул. „***“ № 3, офис 2, ЕИК ***, представлявано от
изпълнителния директор инж. Г.С.Г.със съд. адрес:***, кн.
28, чрез адв. Б.Б., кантора
32 да заплати на А.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** със съд. адрес:***, кантора 28, чрез адв.
Б.С., на основание чл. 200 от КТ, сумата от 587,84 лева /петстотин осемдесет и
седем лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди; 3335,29
/три хиляди триста тридесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/ представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, като направени разходи за лечение
и консумативи; както и сумата от 5524,21 лв. /пет хиляди петстотин двадесет и
четири лева и двадесет и една стотинки, представляваща разликата между
плащаното трудово възнаграждение и отпуснатото след това обезщетение по
общественото осигуряване, за периода от 17.05.2017 г. до 18.05.2020 г. - вследствие
на трудова злополука, настъпила на 16.05.2017
година по време на извършваната работа при работодателя „ПЪТИЩА“ АД - гр.Шумен,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.05.2017 година до
окончателното й изплащане;
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 587,84 лева до
50000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и над 5524,21 лв. до 24757,05 лева,
представляваща разликата между плащаното трудово възнаграждение и отпуснатото
след това обезщетение по общественото осигуряване, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА“ АД - гр. Шумен, бул. „***“
№ 3, офис 2, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.С.Г.със
съд. адрес:***, кн. 28, чрез адв.
Б.Б., кантора 32
да заплати на А.С.К., ЕГН **********, с адрес *** със съд. адрес:***,
кантора 28, чрез адв. Б.С. сума в размер на 316,00
лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, на основание и чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН **********, с адрес *** със съд. адрес:***,
кантора 28, чрез адв. Б.С. да заплати на „ПЪТИЩА“ АД
- гр. Шумен, бул. „***“ № 3, офис 2, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния
директор инж. Г.С.Г.със съд. адрес:***, кн. 28, чрез адв. Б.Б., кантора 32, сума в
размер 3494,00 лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни
разноски съразмерно отхвърлената част на иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА“ АД -
гр. Шумен, бул. „***“ № 3, офис 2, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния
директор инж. Г.С.Г.със съд. адрес:***, кн. 28, чрез адв. Б.Б., кантора 32, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, общо сума в размер на 497,88 лева, от които сумата от 377,88
лева, представляваща държавна такса; сумата от 120,00 лева, представляваща
възнаграждение за вещи лица съразмерно уважената част от исковете, както и 5,00
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Настоящото решение е взето при
участието на трето лице-помагач: Застрахователно акционерно дружество БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище гp.
София, община Столична, район Триадица, пл. „***“ № 5.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: