№ 113
гр. Ямбол, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Д. Д.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500154 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Х.Г.С. от гр.* чрез
пълномощника му адв.И. Б. против решение № 241/8.12.2023 г., постановено по гр.д.№
632/2023 г. по описа на РС Нова Загора, с което съдът е отменил по иск с правно основание
чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, предявен от М. Д. Б. с ЕГН
********** и Д.М.Д.-Б.. с ЕГН **********, двете от гр. * решенията на общото събрание на
етажната собственост, с адрес гр.*, ул. „****" **, ***, проведено на 26.05.2023 г.от 18.30
часа.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените от ищците искове бъдат отхвърлени, както и присъждане на разноските в двете
инстанции.
Счита се, че съдът неправилно е приложил материалния закон, което е довело до
приемането на грешна фактическа обстановка и обратно - грешният подход към фактите е
довел до неправилни материалноправни изводи. Според въззивника, етажната собственост,
в която страните участват като притежатели на обособени обекти, не се е конституирала
като такава по смисъла на Закона за управление на етажната собственост, поради което е
налице етажна собственост по смисъла на Закона за собствеността. Районният съд е
допуснал смешение на двете нормативни уредби. Неправилно районният съд е приел, че е
възможно производството да е по чл. 40 от ЗУЕС и в същото време ответници да са
персонално собствениците на имоти. Счита се, че в условията на ЗУЕС това е невъзможно,
тъй като ответник по иска по чл. 40 от ЗУЕС е общото събрание на собствениците,
1
представлявано от управителя. Само в хипотезите на ЗС ответници могат да бъдат
отделните собственици в етажната собственост. Приложими са текстовете на чл. чл. 42-44 от
Закона за собствеността, а игнорирайки правилната квалификация на процесния казус, съдът
е постановил неправилно решение, чиято отмяна се желае.
В законоустановения срок ищците по делото, сега въззиваеми М. Д. Б. и Д. М. Д. са
депозирали два отговора на въззивната жалба и считат същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като валидно, допустимо и правилно се желае да
бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл при
спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Възраженията на въззивника за производство по реда на ЗС, изразени за първи път в
открито съдебно заседание са напълно неоснователни и незаконосъобразни. Касае се за иск с
правно основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС, а ответниците са приели доклада на делото без
възражения. ЗУЕС и ЗС се отнасят като частното към общото, което според българското
законодателство налага прилагането на ЗУЕС за сгради, в които самостоятелните обекти са
над три и принадлежат на различни собственици, както е и в настоящия случай. В този
смисъл съдът правилно е квалифицирал разгледания иск и е постановил правилно решение
като са изложени подробни аргументи и съображения в допълнение към становището за
основателност на уважения от първоинстанционния съд иск.
Въззивникът, редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемите също редовно призовани, явяват се лично М. Д. Б. и Д. М. Д. и
поддържан депозираните писмени отговори. Останалите въззиваеми не се явяват и не
изпращат представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр.
с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Производството по гр.дело № 632/2023 г. по описа на Районен съд Нова Загора е
образувано по искова молба, депозирана първоначално пред РС * от М. Д. Б. и Д.М.Д.-Б.,
2
двете от гр. * в качеството си на собственици на жилище, находящо се в гр. *, ул. „*** **,
вх. *** против изброени ответници, индивидуализирани с имена и адреси, посочени като
членовете на етажна собственост на адрес гр. *, ул. „*** ** * След оставяне на исковата
молба без движение за посочване адреси на ответниците, е видно, че същите са собственици
на осем жилищни апартамента на същия адрес, а двама от ответниците са собственици на
два обекта в партера на същия адрес, прилежащи към процесния * С исковата молба се
предявява иск да бъдат отменени решенията на Общото събрание на собствениците на
етажна собственост на адрес гр. *, ул. „*** **, * проведено на 26.05.2023 г. от 18.30 ч.
Твърденията, с които ищците обосновават претенцията са за това, че те и ответниците са
собственици на жилища, находящи се на този адрес и от около две години етажната
собственост няма избран домоуправител или друг орган на управление, като един от
съкооператорите е поел функциите на касиер на входа, за да събира средства за обезпечаване
нуждите на входа.
Още при разглеждане на спора пред първата инстанция част от ответниците, сред които
и Х.Г.С. сега въззивник, са повдигнали въпроса относно правната квалификация на
претенцията и по-точно, че същата следва да бъде разгледана като такава по реда на ЗС, а не
по реда на ЗУЕС, тъй като липсват управителни органи на етажната собственост -
Управителен съвет /Управител/. Обстоятелство относно липсата на управителни органи на
ЕС не е било спорно за страните по делото. Възражения за правната квалификация са били
разгледани от районния съд, който е преценил, че същата е по чл.40 от ЗУЕС именно поради
обстоятелството, че за процесната етажна собственост от няколко години и към момента на
предявяване на иска липсват управителни органи – Управителен съвет /Управител/.
Въззивният съд намира за правилна преценката на първата инстанция относно
правната квалификация на предявения от М. Д. Б. и Д.М.Д.-Б., а именно, че искът е с правно
основание чл.40 от ЗУЕС. Безспорно е приетото в съдебната практика, че ищецът не е
длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т.е. да квалифицира
иска. Достатъчно е с исковата молба ищецът да индивидуализира спорното право чрез
спорен предмет /основание на иска/ и посочване в какво се състои искането /петитум/. Въз
основа на тези две обстоятелства съдът определя правната квалификация на претенцията и
въззивният съд в случая счита, че същата следва да бъде чл.40 от ЗУЕС с оглед твърденията
на ищците в исковата им молба за това, че етажната собственост, в която участват няма
управителни органи и ответници са останалите членове на етажната собственост. При това
положение, оспорвайки решение на Общото събрание на етажната собственост ищците
следва да предявят претенциите си към останалите собственици – участници в етажната
собственост и това да стане по реда на ЗУЕС. Единствено, когато е налице изключението на
чл.3 от ЗУЕС, тогава би следвало претенцията да бъде заявена и разгледана по реда на ЗС.
Съгласно разпоредбата на този член за управлението на общите части на сгради в режим на
етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от
един собственик се прилагат разпоредбите на чл.30, ал.3, чл.31, ал.1 и чл.32 от ЗС.
Въззивният съд счита, че в настоящият случай това изключение не е налице, тъй като
3
етажната собственост на адрес гр. *, ул. „*** ** ** се състои от собствениците на повече от
три обекта, което автоматично означава, че споровете им следва да бъдат разглеждани по
реда на ЗУЕС.
Неправилни са възраженията на въззивника за това, че искът е бил квалифициран по
чл.40 от ЗУЕС, а не както счита за правилно по ЗС, тъй като етажната собственост не е била
надлежно конституирана по смисъла на ЗУЕС и като такава не съществува, поради което
исковете на участниците в етажната собственост следва да бъдат разглеждани и
квалифицирани като искове по реда на ЗС. Както се посочи, конституирането на етажна
собственост по реда на ЗУЕС, както и наличието или липсата на управителни органи на тази
етажна собственост не са обуС.ящи за това дали по ЗУЕС или по ЗС следва да бъдат
разглеждани исковете на отделните участници в тази етажна собственост. Единственото
изключение е това, изложено в хипотезата на чл.3 от ЗУЕС относно броя на обектите в
етажната собственост и такова, както се обсъди по-горе, в настоящия случай не е налице.
Тъй като въпросът относно правната квалификация, дадена от районният съд на
предявения иск е единственото възражение във въззивната жалба, въззивният съд следва да
извърши проверка единствено на същото с оглед разясненията дадени в ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.1 от това тълкувателно решение при проверка на
правилността на първоинстанционното решение служебният контрол е отречен предвид
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК и въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Изключение на това правило и служебната намеса на въззивният съд има само в случаите,
когато следва да бъде приложена императивна материално-правна норма, дори и когато
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване или когато въззивната
инстанция следва да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. При
настоящото въззивно обжалване няма необходимост от прилагане на императивна
материално-правна норма, както и сред страните по делото няма такива, за които съдът
следва да следи служебно за техния интерес. Предвид изложеното и след като единственото
оплакване във въззивната жалба относно правната квалификация на разгледания иск е
неоснователно, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
правилно и следва да бъде потвърдено като такова.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 241/8.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 632/2023 г. по
описа на РС Нова Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5