РЕШЕНИЕ
№
гр.София,15.01.2018
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Г.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13891 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.
422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК и чл. 535 ТЗ, от „Ю.Б.“ АД срещу В.М.Д. и В.Й.Д., за
установяване съществуването, при условията на солидарност, на вземането от 25
000 евро, представляващо незаплатена сума по запис на заповед, част от главница
в общ размер от 2 800 000 евро, издаден на 17.09.2007 г. от „Г.Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Б.П.-*“
ООД) в полза на „Ю.Б.“ АД и авалиран от В.М.Д., В.Й.Д. и „Е.Б.Б.Д.“ ООД, за
което вземане е издадена заповед от 14.11.2011
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист по гр.д. №42296/2011, по описа на СРС, 72 състав, както и
за осъждане за направените разноски в заповедното производство: 977,92 лв. –
държавна такса и 1126,76 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ищецът „Ю.Б.“ АД (с предишно
наименование „Б.П.Б.“ АД) поддържа, че на 17.09.2007 г., „Г.Е.Б.“ ЕООД (с
предишно наименование „Б.П.-*“ ООД) е издало в негова полза запис на заповед за
сумата от 2 800 000 евро, с падеж „на предявяване“, който е авалиран от
фирма „Е.Б.Б.Д.“ ООД и от ответниците В.М.Д. и В.Й.Д., както и че вземането не
е погасено до този момент. Сочи, че с нотариални покани, на 11.10.2010 г.
записът на заповед е предявен за плащане на издателя му, а на 09.10.2017 г. – и
на авалистите, настоящи ответници. Излага, че е депозирал пред СРС заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя
и авалистите по процесната ценна книга, при условията и по реда на чл. 417 от ГПК, за сума в размер на 25 000 евро, представляваща част от цялата главница
по записа от 2 800 000 евро, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на заявлението.
Поддържа, че е образувано
частно гражданско дело № 42296/2011г. по описа на СРС, 72 състав, като на 14.11.2011
г. е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417,
т. 9 от ГПК, и изпълнителен лист, по силата на който издателят „Г.Е.Б.“ ЕООД и
авалистите В.М.Д., В.Й.Д. и „Е.Б.Б.Д.“ ООД, са осъдени да заплатят солидарно на
„Ю.Б.“ АД горепосочената сума от 25 000 евро, както и разноските за
заповедното производство: 977,92 лв. – държавна такса и 1126,76 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Ищецът излага, че на 30.09.2015
г. е уведомен от СРС за постъпило от длъжниците В.М.Д. и В.Й.Д. по гр.д.
№42296/2011, по описа на СРС, 72 състав, възражение по реда на чл. 414 ГПК,
поради което счита, че е налице правен интерес от предявяването на настоящия
иск.
Ответниците, чрез назначения
им особен представител адв. Д.С., оспорват иска. Излагат, че ищецът не е предявил
надлежно за плащане записа на заповед, поради което не е настъпила изискуемост
на вземането по него. Оспорват автентичността на записа на заповед досежно
авторството на подписите на двамата ответници, положени в качеството им на
авалисти.
В допълнителна искова молба,
депозирана по реда на чл. 372 ГПК ищецът излага, че процесният запис на заповед
е издаден за обезпечаването на задължения по договор за кредит № L-32/17.09.2007 г.,
сключен между кредитора „Ю.Б.“ АД, кредитополучателя „Г.Е.Б.“ ЕООД и солидарния
длъжник „Е.Б.Б.Д.“ ООД в размер на 2 800 000 евро. Твърди, че след като
е проведено принудително изпълнение срещу двете дружества-длъжници, са останали
непогасени вземания по договора за кредит, поради което за събирането им банката
е насочила претенцията си към настоящите ответници в качеството им на авалисти по процесната ценна
книга.
В допълнителен отговор особеният
представител на ответниците поддържа, че е налице неоснователно обогатяване от
страна на ищеца, тъй като било недопустимо да бъдат издадени два изпълнителни
листа (по договора за кредит и по записа на заповед) за едно и също вземане. Предвид
проведеното принудително изпълнение по каузалното правоотношение, твърди, че е
налице погасяване на каузалното правоотношение (договор за банков кредит), по
повод на което е издаден записа на заповед. Излага, че е налице
недобросъвестност от страна на приносителя на ценната книга, тъй като избирателно
е насочил претенцията си спрямо двама от тримата солидарно задължени авалисти.
При условията на евентуалност поддържа, че ответниците са подписали ценната
книга не в качеството си на авалисти, а като управители на двете дружества.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
По делото се
установява, че на 17.09.2007 г. фирма „Б.П.-*“ ООД (с актуално наименование „Г.Е.Б.“
ЕООД) е издало в полза на „Ю.Б.“ АД запис на заповед за сумата от 2 800 000
евро, с падеж „на предявяване“, който е авалиран от фирма „Е.Б.Б.Д.“ ООД, В.М.Д.
и В.Й.Д..
На 07.10.2011 г., ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК
въз основа на процесната ценна книга срещу издателя и тримата авалисти. По
образуваното гр.д. №42296/2011, по описа на СРС, 72 състав, е издадена на 14.11.2011
г. заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните
суми: 25 000 евро, представляващо вземане по запис на заповед от 17.09.2007 г.,
издадена за общо 2 800 000 евро, със срок на предявяване до
17.10.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2011
г. до изплащане на задължението, 977,92 евро- държавна такса и 1126,75 лв.-
заплатен адвокатски хонорар в заповедното производство.
С възражения,
депозирани на 01.06.2012 г. по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, длъжниците В.М.Д. и В.Й.Д.
са оспорили вземането, обективирано в горепосочената заповед за изпълнение,
като в предоставения му едномесечния срок „Ю.Б.“ АД е предявило настоящия иск.
Предмет на производството по установителния иск по реда на
чл.422 ГПК, предшествано от развило се заповедно производство, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т. 9 от ГПК, е установяване
съществуването на конкретното вземане по записа на заповед. За да има
изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като
абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и
доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента
(поемателя) или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния
ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК,
за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият
документ да е назован „Запис на заповед”, както и в текста на същия да е
изписан изразът „запис на заповед” така, както предписва правната норма,
регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ. В конкретния случай процесният запис на
заповед, издаден на 17.09.2007 г., съдържа всички изискуеми реквизити по чл.
535 ТЗ и е редовен от външна страна. Недоказани остават възраженията на
ответниците, че същите не са изразили валидна воля да авалират записа на
заповед в качеството им на физически лица, а са го подписали като
представляващи „Г.Е.Б.“ ЕООД и „Е.Б.Б.Д.“ ООД. От приетата по делото съдебно –
графологична експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена, се установява, че подписите под имената на В.М.Д. и В.Й.Д. в записа
на заповед са положени именно от двамата ответници. Ето защо и следва да се
приеме, че последните са поели в лично качество като авалисти задължението по
процесната ценна книга.
Съгласно чл. 486 от ТЗ падежът на менителницата, респ. на записа на заповед по силата на
препращащата разпоредба на чл. 537, може да бъде определен на предявяване, на
определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на
определен ден. Съгласно чл. 487, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 537 ТЗ менителницата на
предявяване е платима с предявяването ѝ, като трябва да се
предяви в срок до една година от издаването. Не е налице пречка и законът дава
право на издателя да определи по-къс или по-дълъг срок за предявяване на
ценната книга.
В случая, с оглед
предвиденото в записа на заповед, че същият може да бъде предявен за плащане в
срок до 17.10.2010 г., следва, че падежът му е определен „на предявяване” –
съгласно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ и във вр. с чл. 487, ал 1, изр. 2 от ТЗ.
За настъпването
изискуемостта на ефекта, настоящият състав намира, че не е необходима
допълнителна покана по отношение на авалистите, тъй като самото предявяване на
запис на заповед, с падеж „на предявяване“, има за цел да установи падежа на
задължението, а не да осигури съдействието на длъжника за плащането или
единствено да го постави в забава. Ето защо и предявяване на издателя, без
предявяване на авалиста, предпоставя настъпила изискуемост на задължението по
записа на заповед и за авалиста (в този смисъл и Решение № 113 от 12.07.2017 г.
по т. д. № 640/2016 г., І т. о. на ВКС). В тази връзка, ирелевантно за предмета
на настоящото производство е дали записът на заповед е бил надлежно предявен на
авалистите, а единствено относимо е ищецът да установи, че ценната книга е
редовно връчена за плащане на нейния издател „Г.Е.Б.“ ЕООД. В тази връзка по
делото е представена нотариална покана №114, VI
Б, от 07.10.2010 г., по описа на нотариус
Валентина Благоева, рег. №302 от НК, за предявяване за плащане на записа на
заповед от 17.09.2007 г., отправена от ищеца до „Г.Е.Б.“ ЕООД. Видно от отбелязването
на нотариуса върху нотариалната покана и разписката към нея, същата е връчена
на 11.10.2010 г., на адрес гр. София, р-н „Витоша“, ул. „***********, на дружеството-издател,
чрез лицето В. Тотев – „охрана“, срещу разписка.
Нотариалното
удостоверяване за връчване на нотариалната покана има характер на официален
свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства
и извършени действия и същото се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила за удостоверените факти на основание чл. 179 ГПК. Предвид отразеното
в нотариалната покана и като се има предвид, че покана е била връчена на
актуалния седалище и адрес на управление на дружеството-издател, настоящият
състав намира, че записът на заповед е бил редовно предявен за плащане чрез
връчената по реда на чл. 51, ал. 3 от ГПК нотариална покана. Недоказани от
ответниците остават доводите им за нередовно предявяване за плащане на ценната
книга, тъй като не било ясно дали лицето, получило поканата, е служител на „Г.Е.Б.“
ЕООД и дали това дружество стопанисва обекта.
С оглед на
гореизложеното следва да се приеме, че с предявяването на записа на заповед на
издателя му, вземането по него е станало изискуемо и по отношение на авалистите
В.М.Д. и В.Й.Д..
Съгласно константната
съдебна практика на ВКС менителничното поръчителство е едностранна, абстрактна
и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с
издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. То има
самостоятелен и неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в
гражданското право, уредено в чл. 138 и сл. от ЗЗД. Менителничният поръчител не
може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да
му противопостави хонората: както абсолютните възражения за недействителност на
ефекта (с изключение възражението за порок във формата му), така и личните му
възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Възражения, основани на
несъществуването на задължението по каузалното правоотношение са допустими от
страна на авалиста, когато същият е и страна по каузалното правоотношение (което
не се твърди, а и не се установява в настоящия случай), както и в хипотезата на
недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право.
Недобросъвестност или злоупотреба с право, практиката възприема, че е налице
при знание на хонората за наличието на лични възражения на длъжника по
каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което същият е
кредитор (в този смисъл Решение № 103 от 04.08.2016 г. по т. д. № 1588/2015 г.,
І Т. О. на ВКС).
Следователно, по
прекия менителничен иск на поемателя, авалистът разполага с възражения, че
каузалното задължение на издателя е погасено изцяло или отчасти. Той може да се
позове на осъществени погасителни способи, както и на действието на упражнените
от издателя насрещни права, които също са погасили неговото задължение към
поемателя, а с това - и прекия менителничен иск (напр. възражение за разваляне
на договора или за неизпълнен договор). Чрез тези възражения поръчителят не
упражнява чуждите лични права на издателя, а се позовава на обстоятелства,
които рефлектират върху прекия иск на поемателя срещу всеки длъжник по записа
на заповед. Възраженията авалистът следва да въведе като защита срещу
предявения иск по чл. 422 ГПК.
По настоящото дело
страните не спорят, че записът на заповед е издаден за обезпечаването на задължения по
договор за кредит № L-32/17.09.2007 г., сключен между кредитора „Ю.Б.“ АД,
кредитополучателя „Г.Е.Б.“ ЕООД и
солидарния длъжник „Е.Б.Б.Д.“ ООД в размер на 2 800 000 евро. От приетата по
делото, без възражения от страните, съдебно-икономическа експертиза се
установяват към 07.10.2011 г. (датата на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417), както и към момента на депозирането на
експертизата (31.03.2017 г.), непогасените по кредита задължения са за главница
в размер на 298 017,13 евро и договорни такси в размер на 17 087,36 евро. Посочено
е, че по отношение на задълженията за разноски към 07.10.2011 г. е констатирано
надплащане с 14 879,49 лв., като към настоящия момент е налице задължение
в размер на 11 800,65 лв.
С оглед заключението
на съдебно-икономическата експертиза, неоснователно се явява възражението на ответниците,
че вземането по каузалното правоотношение е погасено, респективно претендираното
по записа на заповед сума е недължима. В тази връзка не могат за бъдат
споделени и доводите, развити в отговора на исковата молба, че е налице
неоснователно обогатяване от страна на ищеца, тъй като няма правна пречка
последният да претендира от ответниците процесната сума, независимо от
обстоятелството, че срещу задължените по каузалното правоотношение
дружества е издаден изпълнителен лист,
тъй като кредиторът не се установява да е получил двойно плащане на вземането
си. Предвид самостоятелния характер на авала, приносителят на ценната книга има
право да претендира обективираното в нея вземане, от който и да е от
авалистите, и противно на твърденията на особения представител на ответниците, такова
поведение на ищеца не представлява злоупотреба с право.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав приема ищцовата претенция за доказана по
основание и размер, като следва да бъде признато, че В.М.Д. и В.Й.Д., дължат на
„Ю.Б.“ АД, при условията на солидарност, сумата от 25 000 евро, част от
главница в общ размер от 2 800 000 евро, представляващо незаплатено вземане по процесния
запис на заповед.
При този изход на
спора на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат претендираните и
доказани разноски за настоящото производство в общ размер на 3207,92 лв., от
които 977,92 лв. – държавна такса; 200 лв. депозит за вещо лице и 2030 лв. –
възнаграждение за особен представител, както и направените разноски в
заповедното производство в общ размер на 2104,68 лв., от които 977,92 лв. –
държавна такса и 1126,76 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС и разноските за депозит за вещо лице,
изплатен от бюджета на съда, за извършената съдебно – графологична експертиза по
делото.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК и чл.
535 ТЗ, че В.М.Д. с ЕГН ********** и В.Й.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес
***, чрез назначения им особен представител адв. Д.С., дължат при условията на
солидарност, на „Ю.Б.“ АД , ЕИК********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.Р.,
сумата от 25 000 евро (двадесет и пет хиляди евро), представляваща
незаплатена сума по запис на заповед, част от главницата в общ размер от 2 800
000 евро, издаден на 17.09.2007 г. от „Г.Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Б.П.-*“
ООД) в полза на „Ю.Б.“ АД и авалиран от В.М.Д. и В.Й.Д. и „Е.Б.Б.Д.“ ООД, за
което вземане е издадена заповед от 14.11.2011 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
гр.д. №42296/2011, по описа на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА В.М.Д. с ЕГН ********** и В.Й.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез назначения им особен представител адв. Д.С., да заплатят на „Ю.Б.“ АД ,
ЕИК********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.Р., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК разноски за настоящото производство в общ размер от 3207,92 лв.,
както и направените разноски в заповедното производство от общо 2104,68 лв..
ОСЪЖДА В.М.Д. с ЕГН ********** и В.Й.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез назначения им особен представител адв. Д.С., да заплатят по сметка на
Софийски градски съд, сумата от 200 лв., представляваща изплатен от
бюджета на съда депозит за вещо лице по назначена съдебно – графологична
експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: