№ 80
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Вл. Г. Вл.
Ант. Н. Бл. Ас. Б. Хр. Р. Г. Сл.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601150 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв.М. Т., защитник на подсъдимия
К. И. Г., ведно с допълнение към нея, против присъда от 27.05.2020г.,
постановена по нохд №4914/2017г. на СГС. С обжалваната присъда
подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.115 във вр. с чл.18, ал.1, пр.2 от НК и му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 10 /десет/ години, както и в извършване на
престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/ години, определено е едно общо
наказание измежду двете наказания – „Лишаване от свобода“ за срок от 10
години, при първоначален строг затворнически режим за изтърпяването му,
приспаднато е времето, през което Г. е бил задържан под стража. Уважен е
гражданският иск за неимуществени вреди, така както е бил предявен, на
пострадалия В. М. А. е присъдена сумата от 45 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието, съдът се е произнесъл по веществените
1
доказателства и разноските.
В жалбата и в допълнението към нея са изложени съображения, че
присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че
липсват мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила, на
защитните възражения за липса на доказателства за авторството на деянието
по чл.115 от НК не е отговорено, фактическата обстановка пресъздава
обвинителния акт, не отговаря на свидетелските показания, показанията на
свидетеля А. изобщо не са коментирани, а той е единственият очевидец. Не е
ясно защо е прието, че показанията на свидетеля В. подкрепят показанията на
А.. Показанията на А. пред съда са в насока, че не е видял, а само е
предположил, че е ударен с пистолет, а също и не е видял подсъдимия, а го
разпознал по гласа, не е видял да се стреля, само чул изстрели, било е тъмно,
никъде в разпита си този свидетел не е заявил изложеното от съда в мотивите,
че усетил болка в корема и в дясната гръдна област, че чул още два изстрела,
след което подсъдимият се приближил до него, хванал го за гърлото и му
казал, че ще го очисти, както и че го ударил в лицето. Разпитите на този
свидетел от досъдебното производство са противоречиви и не са били
приобщени от съда по реда на НПК, затова не следва да се обсъждат като част
от доказателствената съвкупност. Не са обсъдени и възраженията относно
експертните заключения и по-точно, че по блузата на пострадалия са открити
микрочастици, които се различават от тези от пистолета Макаров кал.9х18, а
също и че по кобура е открит единствено клетъчен материал от А..Според
жалбата, от събрания доказателствен материал не може да се направи
категоричен и обоснован извод за авторството на деянието, което освен
всичко посочено по-горе относно доказаността му, е несъставомерно.
Защитникът твърди, че се касае за лека телесна повреда, а признаците на
деянието, посочени от А., не осъществяват състава на опит за убийство. Не са
установени такива действия, които да обективират наличието на пряк умисъл
за опит за убийство, след като не е направен такъв анализ в мотивите, не е
ясно как съдът е стигнал до извода, че целта на подсъдимия е била да
умъртви пострадалия. Липсва и обсъждане на степента на осъществяване на
намерението на подсъдимия, съобразено с квалификцията по чл.18, ал.1 от
НК, както и на причините за оставане на деянието недовършено. Според
жалбата, по делото е установено само, че подсъдимият е причинил лека
телесна повреда на пострадалия, чрез удар в областта на лицето, след това си
2
е тръгнал, а А. отишъл към автомобила си и едва когато са дошли полицаите,
е разбрал, че е прострелян, но не е видял кой произвежда изстрелите или
огнестрелно оръжие в ръцете на Г.. Показанията на останалите свидетели
преразказват чутото от тях, те не са очевидци, затова не следва да бъдат
кредитирани. Съдът е допуснал още едно процесуално нарушение, като е
кредитирал показанията на свидетелката Й., въпреки че е била заличена от
списъка на лицата за призоваване. Относно обвинението по чл.339, ал.1 от
НК се твърди, че изцяло липсват мотиви, няма никаква аргументация защо е
прието от правна страна, че е осъществено това престъпление, по отношение
на обвинението е налично само едно доказателствено средство, което е
негодно, това е протокол за оглед на местопроизшествие, който не е бил
одобрен от съда. Възражението на защитата по отношение на протокола не е
коментирано изобщо от съда. По оръжието липсват дактилоскопни следи от
Г., а по кобура има ДНК следи само от пострадалия. По отношение на
обвинението за държане на 8 патрона също се твърди, че липсват
доказателства за държане от страна на подсъдимия, който не е живял сам,
няма и дактилоскопни следи от него по патроните. С оглед на тези
съображения, според защитника съдът е извършил непълен, превратен и
едностранчив анализ на доказателствата, с което е допуснал съществено
нарушение при оценката и анализа им, а това е довело до неправилно
вътрешно убеждение за съпричастност на подсъдимия към деянията по
обвинението. Иска се отмяна на осъдителната присъда и отхвърляне на
гражданския иск, като се признае подсъдимият за невиновен или
алтернативно, след отмяна на присъдата, да се върне делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
Защитникът на подсъдимия К.Г. адв.М. в съдебно заседание пред
настоящата инстанция поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея,
иска присъдата да бъде отменена, а делото да се върне на
първоинстанционния съд, тъй като решението на ВКС е в насока, че липсват
мотиви и приетата фактическа обстановка не е съответна на доказателствата.
Алтернативно се поддържа искане подсъдимият да бъде признат за невиновен
по повдигнатите му обвинения в съответствие с аргументите, посочени в
жалбата и допълненението към нея.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като е мотивирана и
3
обоснована. Решението на ВКС всъщност се отнася до акта на предходния
въззивен състав, прокурорът намира, че присъдата на първоинстанционния
съд не страда от липса на мотиви, извършен е доказателствен анализ,
посочени са възприетите факти и актът трябва да бъде потвърден като
законосъобразен.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв.Д. иска
потвърждаване на първоинстанционната присъда и оставяне на жалбата без
уважение, според него не са налични твърдяните във въззивната жалба
пороци, напротив, от приобщения доказателствен материал могат да се
направят изводи, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които е
предаден на съд, както са установени и претърпените от пострадалия
неимуществени вреди.
С решение №60134/21.10.2021г., постановено по н.д. №447/2021г. на
ВКС, е отменено решение №10329/10.12.2020г. по внохд №707/2020г. на
САС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от
стадия на съдебното заседание. В мотивите на решението е посочено, че
липсват мотиви на акта, в оценъчната дейност на съда има пропуски, тъй като
липсва изразена самостоятелна оценка на доказателствата, не е изразена ясно
волята на съда по предмета на спора и неговото разрешаване. Сочи се и липса
на доказателствен коментар по обвинението по чл.339, ал.1 от НК, което също
представлява липса на мотиви.
Пред въззивния съд не е провеждано съдебно следствие.
С присъда от 27.05.2020г., постановена по нохд №4914/2017г. по описа
на СГС, подсъдимият К. И. Г. е бил признат за виновен в това, че на
07.04.2016г., около 22.36 часа в гр.***, кв.“***“, ул.“***“№10, направил опит
умишлено да умъртви В. М. А., използвайки огнестрелно оръжие – пистолет
марка „Макаров“ със заличени номера, калибър 9х18, като го прострелял в
областта на гърдите, вследствие на което причинил транзиторно,
непроникващо в гръдната или перитонеалната кухина нараняване на гръдния
кош в дясно и му нанесъл удар с пистолетна дръжка в областта на горната
устна, в резултат на което му причинил разкъсно-контузна рана, охлузвания в
областта на брадичката и избиване на 21/12 зъби, с които увреждания
причинил на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като изпълнителното деяние останало недовършено и не са
4
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественопасни
последици, престъпление по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1, пр.2 от НК. На Г. е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10/десет/ години, при
първоначален строг режим на изтърпяване. Признат е за виновен и в това, че
по същото време и на същото място държал огнестрелно оръжие и
боеприпаси – пистолет „Макаров“ със заличени номера, калибър 9х18 мм с
патрон в цевта, пълнител – принадлежност за пистолет „Макаров“, с четири
броя патрони и пълнител – принадлежност за пистолет „Макаров“ с осем броя
патрони, всички калибър 9х18 мм, предназначени за стрелба с пистолети и
картечни пистолети, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие, без
да има за това надлежно разрешение, престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за
което е осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/
години при първоначален строг режим. На Г. е било определено да изтърпи
по реда на чл.23, ал.1 от НК по-тежкото от двете наказания, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 10/десет/ години, при първоначален строг
режим, приспаднато е времето, през което е бил задържан под стража,
считано от 11.04.2016г. до 13.09.2016г. Осъден е да заплати на пострадалия
сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 07.04.2016г., възложени са му разноските по
делото, съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прецени изцяло законосъобразността и
правилността на обжалваната присъда съобразно правомощията си по чл.314
от НПК, намери за установено следното:
При служебната проверка на процесуалната дейност на предходната
инстанция настоящият състав установи, че при разглеждане на делото
първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, което е
съществено, неотстранимо е в настоящия етап от производството, затова е
основание за отмяна на проверявания акт и връщане на делото за ново
разглеждане по следните съображения:
На 31.01.2018г. първоинстанционният съд е провел разпоредително
заседание по внесения обвинителен акт против К. И. Г., в състав съдия К. и
съдебни заседатели Н. Х. и Д. А.. В заседанието е конституиран частен
обвинител и граждански ищец, приет е за съвместно разглеждане граждански
5
иск, страните са изложили становищата си по въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК. Съдът очевидно е приел, че са налице предпоставките за насрочване на
съдебно заседание по реда на чл.248, ал.5 от НПК, въпреки че липсват
изобщо както мотиви по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, че са налице
всички предпоставки и респективно липсват пречки за насрочването.
Изрично определение във връзка със същите въпроси не е постановявано,
само е насрочено съдебно заседание, очевидно поради липса на основания за
прекратяване или спиране на производството, както и поради липса на
съществени процесуални нарушения на предходния етап от делото. Уважени
са частично исканията на страните и са допуснати доказателства. Следващото
съдебно заседание е проведено на 27.02.2018г., от различен състав на съда –
съдия К. и съдебните заседатели Е. И. и В. Й., даден е ход на съдебното
следствие, след което са събрани гласни доказателства, разглеждането на
делото е продължило впоследствие от същия съдебен състав. По този начин е
нарушен основен принцип на наказателния процес – за неизменност на
съдебния състав, разглеждащ делото. В съдебната практика след въвеждане
на разпоредителното заседание е прието, че неизменността на състава на
съда, разглеждащ делото, се спазва от провеждане на това заседание, именно
с оглед важността на обсъжданите в хода му въпроси, свързани с основанията
по чл.248, ал.1 от НПК. От това заседание започват действията на съда като
състав, то се разглежда в състава, който ще разгледа делото, т.е.
неизменността на съдебния състав се спазва от провеждането на
разпоредителното заседание, то ангажира съдебния състав със становище по
всички въпроси предвидени в чл.248, поради което не може след това да се
разгледа от друг съдебен състав когато започне събирането на
доказателствата. И това е така, защото когато се произнася по всички въпроси
и в частност и основно по въпроса на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдът в състава
си изгражда своето вътрешно убеждение по въпросите има ли допуснати
съществени процесуални, отстраними ли са те и налага ли се връщане на
делото на досъдебното производство. Освен това при провеждане на самото
заседание процесуалната дейност на съда е било непрецизна, тъй като нито са
изложени съображения /като мотиви/ по всички предвидени по чл.248, ал.1 от
НПК въпроси, нито е постановен изричен диспозитив в тази насока,
единствено от определението за насрочване на открито съдебно заседание по
реда на чл.248, ал.5 от НПК може да се направи косвен извод, че не са
6
констатирани пречки по смисъла на чл.248, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. По тези
въпроси съдът дължи мотивирано и изрично произнасяне, в настоящия
случай това се отбелязва само за яснота и не е самостоятелно основание за
отмяна. Съобразно изложеното по-горе относно процесуалната дейност на
първостепенния съд, нарушаваща принципа за неизменност на съдебния
състав, въззивният съд прие, че тя е осъществена в нарушение на
процесуалните правила, съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Това нарушение не може да се отстрани по никакъв начин в настоящата
инстанция, то е от категорията на обсолютните, отстранимо е само при ново
разглеждане на делото, защото е формално и в закона не е предвиден ред, по
който би могло да се развие производството с оглед отстраняване на порока.
Освен това наличието на това нарушение не позволява проверка на присъдата
по същество и препятства преценката на доводите на защитника във
въззивната жалба, допълнението към нея и в съдебно заседание, доколкото
алтернативно се твърди необоснованост на присъдата, а при установената
при служебната проверка незаконосъобразна процесуална дейност на първата
инстанция е невъзможно произнасянето по същество и присъдата подлежи на
отмяна на това основание. При наличието на това нарушение е безпредметно
да се обсъждат доводите за незаконосъобразност, свързани с твърдяна липса
на мотиви, доколкото производството ще се проведе отново, тези доводи
следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане от съдебния състав.
Предвид изложеното, са налице отменителните основания, посочени в
чл.335, ал.2 от НПК във вр. с чл.348, ал.3 от НПК, а делото следва да се върне
на първоинстанционния съд за ново разглеждане, защото нарушението не
може да бъде отстранено от втората инстанция, но може да се преодолее при
ново разглеждане на делото от СГС. Затова исканията за отмяна на присъдата
поради липса на мотиви, както и искането за оправдаване на подсъдимия
поради липса на доказателства за виновността му, не могат да бъдат
разгледани в настоящото производство, а само при постановяване на нова
присъда от предходната инстанция.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК,
Софийският апелативен съд, в настоящия състав
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ присъда от 27.05.2020г., постановена по нохд №4914/2017г.
по описа на СГС 03.12.2020г., и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8