Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Л., 21.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав, в открито заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ХРИСТОВ
при секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 714 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 067 от 14.06.2019
г. на Началник на регионален отдел „МН Северозападна България” към Главна
дирекция „Метрологичен надзор” при Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, е наложено на „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С. ****, район „Л.”, ул.”Н.В.” № ***, представлявано от управителя
А. М., административно наказание на основание чл.85, ал.2 от Закона за измерванията
- имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение на чл.44, т.4, във връзка с
чл.43, ал.1 от Закона за измерванията.
Недоволни от наказателното постановление останали от дружеството, които
чрез управителя А. М. са го обжалвали, като незаконосъобразно и необосновано. В
жалбата е посочено, че наказателното постановление е било издадено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Изтъкват, че последваща проверка на средствата за измерване се
извършва периодично или след ремонт, като на 08.10.2018 г., в изпълнение
изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, от дружеството са подали заявление до РО Враца, сектор Л.
на ГД МИУ, за извършване на последваща периодична проверка именно на бензиноколонката, заради която им е била наложена
санкцията. Твърдят, че въпреки подаденото заявление, до датата на проверката от
контролните органи – 01.11.2018 г., когато е било констатирано нарушението
предмет на настоящето производство, такава последваща проверка на бензиноколонката не е била извършена от контролните органи.
Счита, че дружеството не следва да носи отговорност за забавянето от страна на
държавния контролен орган. Изтъква, че с оглед на тези обстоятелства не може да
се направи извод за извършено от дружеството административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. Сочи, че наказващият орган не е изпълнил задълженията
си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като преди произнасянето си по преписката е следвало
да провери съставения АУАН относно неговата законосъобразност и обоснованост,
както и да прецени възраженията и събраните доказателства.
В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовани, не изпращат
представител и не изразяват становище по делото извън наведените с жалбата
възражения и доводи.
Въззиваемата страна – Регионален отдел „Метрологичен
надзор – Северозападна България” при ДАМТН С., редовно призовани, не изпращат
представител. Представили са писмено становище по делото от наказващия орган, с
което се иска от съда да остави без уважение жалбата и потвърди наказателното
постановление. В становището се оспорват възраженията на жалбоподателя като
неоснователни и са изложени аргументи в тази насока. Подробно са развити и
доводи обосноваващи тезата, че наказателното постановление е законосъобразно
издадено, при спазване изискванията на материалния и процесуален закон.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л.Д.Х.,
Б.К.Ц. и Ц.Н.Н., както и от становищата на страните изразени в жалбата и в хода
на делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
„***” ЕООД
– гр.С., представлявано от А.М., стопанисвали търговски обект – бензиностанция,
намираща се в гр.Л., на изхода за гр.Т..
На 01.11.2018 г. свидетелите Ц.Н. и Б.Ц.
– инспектори в РО МН Северозападна България при ГД МН извършили надзорна
проверка в бензиностанцията на дружеството в гр.Л., при която констатирали, че
в обекта се използва за измерване
на светли горива с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5
от Закона за измерванията (ЗИ), бензиномерна колонка,
тип MZ 6008 Н01В, с идентификационен № К05246, произведена от Scheidt & Bachmann, която
била вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4622. За тази бензиномерна колонка свидетелите
установили, че се използва без знак от последваща проверка на средства за
измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ. Наличният върху нея знак - марка за
залепване от 2017 г., с идентификационен номер на лицето извършило проверката
01507 е бил с изтекъл срок на валидност през месец юни 2018 година.
За
така установеното била изпратена покана на адреса на управление на „***” ЕООД
за съставяне и връчване на АУАН на датата 14.01.2019 година. Покана била
получена в дружеството на 18.12.2018 година.
Тъй като на посочената в поканата дата
не се явил представител на дружеството, то на 14.01.2019 г. свидетелката Ц.Н. съставила
акт за установяване на административно нарушение № ГБ 01, на който като
свидетел присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта се
подписал Б.Ц., а като свидетел при съставянето му Л.Д.Х.. Актът бил съставен на
„***” ЕООД за
това, че на 01.11.2018 г., при извършената надзорна проверка в обекта на
търговеца – бензиностанция в гр.Л., намираща се на изхода за гр.Т., е било установено,
че се използва за измерване
на светли горива с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5
от Закона за измерванията (ЗИ), бензиномерна колонка,
тип MZ 6008 Н01В, с идентификационен № К05246, произведена от Scheidt & Bachmann, която
била без знак за последваща проверка. Актосъставителят Ц.Н. приела, че така
констатираното представлява нарушение на разпоредбата на чл.44, т.4, във връзка
с чл.43, ал.1 от Закона за измерванията.
Така съставения АУАН бил връчен на „***”
ЕООД на 04.02.2019 г. чрез В.И.З., който бил упълномощено от управителя М. лице
за такива действия /пълномощно л.15-17 от делото/, който го подписал и получил
препис от него. Същият не е вписал обяснения или възражения по акта.
Няма данни по делото в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН да са били представени писмени възражения от дружеството.
На 14.06.2019 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 067, в което наказващият орган изцяло възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка по случая, като дал същата правна квалификация
на нарушението по чл.44, т.4, във връзка с чл.43, ал.1 от ЗИ. Наложил е на дружеството
предвидената в разпоредбата на чл.85, ал.2 от ЗИ имуществена санкция в размер
на 200 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена в срок и от
легитимирано за това лице, поради което е допустима.
АУАН и НП са издадени от лица със
съответната компетентност, видно от заповеди № А-35/14.01.2019 г. и № А-33/14.01.2019
г. на председателя на ДАМТН /л.18-21/.
При цялостната проверка на за
законосъобразност съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление
съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити
и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
наказателното постановление на формално основание.
Следва да се посочи, че правилно,
както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като дата
на извършване на нарушението е посочена 01.11.2018 г., т.е. датата на проверката,
когато същото е било установено. В случая се касае за осъществено т.нар.
„продължено административно нарушение”. При него нарушителят непрекъснато
осъществява състава на административното нарушение, докато не предприеме
дължимото действие, предписано от закона.
От събраните по делото доказателства
и от анализа им, се установява по безспорен и категоричен начин, че от
дружеството жалбоподател, стопанисвайки бензиностанцията в гр.Л., са
осъществили състава на вмененото им в АУАН и обжалваното НП нарушение.
Разпоредбата на чл.44, т.1 от ЗИ задължава лицата, които използват средства за
измерване да ги заявяват и представят за последваща проверка пред Българския
институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено
да извършва такива проверки. Нормата на чл.43, ал.1 от ЗИ пък уточнява, че
последваща проверка се извършва на средствата за измерване, които са в
употреба, като това се удостоверява със съответния знак за последваща проверка.
Последващата проверка се извършва периодично и селд ремонт,
а периодичността на последващите проверки се определя
със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в „Държавен вестник” и
се обевява в официалния бюлетин на агенцията – чл.43,
ал.2 и ал.4 от ЗИ. В тази връзка, не се спори по делото, че жалбоподателят „***”
ЕООД е предлагал чрез бензиностанцията си в гр.Л. за продажба светли горива,
като за измерването им с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на
чл.5 от ЗИ е използвал бензиномерни колонки.
Следователно, именно за дружеството е установено задължението по чл.44, т.4 от
ЗИ да заявява и представя същите за последващи проверки относно техническата им
изправност.
В разглеждания случай, от
показанията на свидетелите Ц.Н. и Б.Ц., които съдът изцяло кредитира като
логични, последователни и взаимнодопълващи се
установява, че при проверката на място в обекта на дружеството-жалбоподател –
бензиностанцията в гр.Л., на изхода за гр.Т., е била в употреба и се е
използвала бензиномерна колонка за измерване на
светли горива тип MZ 6008 Н01В, с идентификационен № К05246, произведена от Scheidt & Bachmann. Същата
била вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4622 и при проверката на 01.11.2018 г. се използвала без знак
от последваща проверка на средства за измерване в употреба. Върху бензиноколонката имало залепен знак (марка) датиращ от 2017
г. и с индетификационен номер на лицето извършило
проверката, но периода, през който проверката е била валидна бил изтекъл в края
на месец юни 2018 година. Данните от показанията на свидетелите Н. и Ц.
кореспондират изцяло с тези по съставения АУАН, а и жалбоподателят не е
ангажирал доказателства, които да ги опровергават. В този смисъл, изложените в
жалбата аргументи, че не е било извършено нарушение, тъй като на 08.10.2018 г.
от дружеството са подали заявление за извършване на последваща проверка на
въпросната бензиноколонка, не могат да бъдат
споделени, като основателни. Вярно е, че от дружеството са подали такова заявление
до РО Враца /сектор Л./ на ГД МИУ с вх.№ 00029 – 55627/08.10.2018 г. със
съответното приложение към него /л.5-6/, но този факт не опровергава по никакъв
начин извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.842, ал.4 от Наредба
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн., ДВ, бр.98 от 7.11.2003 г.), заявлението за периодична
(последваща) проверка се подава не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока
за валидност на предходната проверка, а съгласно нормата на чл.843, ал.4 от
Наредбата, последваща проверка, заявена по желание на лицето, което използва
средство за измерване, се извършва в срок не по-дълъг от 3 месеца от датата на
заявяване. В обсъждания казус от дружеството са подали такова заявление, но на
01.10.2018 г., т.е. повече от три месеца след изтичане на крайния срок за
подаването му, който е бил на 15.06.2018 г., предвид факта, че предходната
проверка е била със срок на валидност до края на месец юни 2018 година.
Ето защо, с оглед на тези съображения,
настоящият съдебен състав прие, че от „***” ЕООД не са изпълнили задължението
си по чл.44, т.4, във връзка с чл.43, ал.1 от ЗИ, като по този начин от
обективна страна са осъществили състава на административното нарушение по
чл.85, ал.2 от ЗИ.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя –
търговско дружество е обективна, поради което въпросът относно вината, като
субективен елемент не следва да се обсъжда.
Законосъобразно, за
административното нарушение по чл.85, ал.2 от ЗИ наказващият орган е наложил на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в законоустановения
й диапазон, като в случая е определен минималния размер от 200 лева, поради
което не може да се обсъжда намаляването й от съда.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение не
разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във
връзка с чл.11 от ЗАНН. С оглед на обективните си признаци нарушението е от
категорията на формалните, т.е. общественоопасните му последици, изразяващи се в засягане
на обществените отношения, свързани с осигуряване на точност и достоверност на
измерванията при извършването на търговски плащания чрез средствата за
измерване, настъпват със самото му извършване и съставомерността
му не е обусловена от друг противоправен резултат. Освен
това, при цялостната проверка на обжалваното НП съдът не установи конкретни
смекчаващи отговорността обстоятелства и които да не са били взети предвид от
наказващия орган при преценката му да наложи административно наказание, както и
при индивидуализацията на определената имуществена санкция. Липсват основания
въз основа на които съдът да приеме, че степента на обществена опасност на
деянието е по-ниска в сравнение с обичайните такива случаи на административни
нарушения. По своите обективни признаци извършеното от жалбоподателя нарушение
е типично за нарушения от този вид и се изразява в използване на средство за
измерване на масово консумиран продукт, каквито са светлите горива. Освен това,
непреминалото в законоустановения срок периодична
проверка средство за измерване е от естество да породи съмнения у широк кръг
потребители за точността и достоверността на измерванията на количествата
продавани им горива.
Ето защо, съдът прие, че случая не
може да се характеризира като маловажен и съответно се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното НП е обосновано и законосъобразно
издадено, и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се
остави без уважение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 067 от 14.06.2019
г. на Началник на регионален отдел „МН Северозападна България” на Главна
дирекция „Метрологичен надзор” при Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което са наложени на „***” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С. ****, район „Л.”, ул.”Н.В.” № ***,
представлявано от управителя А. М., административно наказание на основание чл.85,
ал.2 от Закона за измерванията - имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение на чл.44, т.4, във връзка
с чл.43, ал.1 от Закона за измерванията, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :