РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Бургас, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20242100101514 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение
вх.№ 18589/24.10.2024 г., предявена от И. Г. В. с ЕГН ********** от гр. ****,
ул. „****“ № **, чрез адв. Койнов, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“,
ж.к. „Младост“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.15, вх.А, ет.4,
представлявано от управителите Р. И. М.-Т. и Т. И. В. – заедно и поотделно, с
която се претендира постановяване на решение, с което се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от
117 000 лв. – остатък от главница по Договор за банков кредит № 07-
0007/18.02.2008 г., допълнен и изменен с Анекс 1/08.05.2009 г., Анекс №
2/28.07.2009 г. и Анекс № 3/30.09.2009 г., предмет на издаден по ч.гр.д. №
2120/2011 г. на БРС изпълнителен лист.
Ищцата твърди, че с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение № 1436/14.03.2011г. по ч. гр. д. № 2120 по описа
за 2011г. на Бургаския районен съд, същата, наред с „Трак енд бус сървиз“
ООД, „Омега-експрес“ ЕООД и А. И. Д., били осъдени да заплатят на
„Юробанк България“ АД сумата от 163 301.30 евро, от която: 139 982.24 евро
1
- главница по договор за банков кредит № 07-0007/18.02.2008г., допълнен и
изменен с анекс № 1/08.05.2009г., анекс № 2/28.07.2009г. и анекс №
3/30.09.2009г.; 22517.79 евро - договорна лихва за периода от 21.10.2009г. до
09.03.2011г.; 801.27 евро - такси, ведно със законовата лихва върху главницата
до окончателното изплащане на вземането.
С договор за прехвърляне на вземания, сключен на 29.03.2019г. между
„Юробанк България“ АД и ответното дружество, цедентът по него е
прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземането си, произтичащо от
цитирания по-горе договор за банков кредит, за което е бил издаден
посоченият изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2120 по описа за 2011г. на БРС.
Въз основа на възникналото частно правоприемство, ответното дружество е
заместило „Юробанк България“ АД в образуваното от банката изпълнително
дело № 623 по описа за 2011г. на ЧСИ Таня Маджарова, per. № 803, с район на
действие БОС. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство било прекратено, констатирано от съдебния изпълнител с
Постановление за прекратяване с изх. № 17506/08.07.2022г., с остатък на дълга
за главница в размер на 117 000 лева. Ищцата твърди, че ответното дружество
не е носител на вземането, за което в полза на „Юробанк България“ АД е
издаден процесният изпълнителен лист, включително и че ищцата не дължи
обективираните в него суми поради погасяването им по давност. Твърди се, че
ответното дружество не е носител на вземането, за което в полза на банката е
бил издаден изпълнителният лист, тъй като договорът за цесия бил сключен в
противоречие със Закона за кредитните институции /ЗКИ/, а от друга страна
бил и симулативен поради липса на намерение у всяка от страните по
цесионния договор за обвързване с правните му последици. Договорът за
цесия бил сключен в противоречие с чл. 2, ал. 4 от ЗКИ, а оттам същият се
явявал нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 2, ал. 4
от ЗКИ. Обосновава се, че с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗКИ изчерпателно
са посочени дейностите, които банката може да извършва. Договорите за
прехвърляне на вземания, обаче, не попадали в обхвата на присъщата по
занятие дейност на банката. В конкретния случай, банката нито е уведомила
длъжника за това прехвърляне, въпреки задължението си, произтичащо от
основния банков договор (чл. 44 от същия), нито счетоводно е отписала
задълженията по процесния кредит, нито пък същите тези задължения са били
заведени счетоводно при цесионера. В този смисъл, липсвали обосновани
2
причини, водещи до намерение у всяка от страните по договора за цесия за
обвързване с правните му последици, а когато това е така, то този договор се
явявал привиден и като такъв - нищожен на още едно основание - по чл.26,
ал.2, предл. пето от ЗЗД. Нещо повече, извършената цесия не е била и
необходима за осъществяване дейността на банката, с оглед предвидената с чл.
2, ал. 4 от ЗКИ възможност. Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е
дружество със специална инвестиционна цел по смисъла на ЗДСИЦ, за да се
приеме, че с процесната цесия по необходимост и във връзка с
осъществяваната дейност от банката, последната е извършила секюритизация
на вземанията, т.е. дейност, извън посочените в чл. 2, ал.1 и ал. 2 от ЗКИ.
В предмета на дейност на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не била включена
покупко-продажба на вземания /секюритизация на вземания/ по чл. 4, ал. 1, т.
2 от ЗДСИЦ. За да може да извършва такава дейност, „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД е трябвало да отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗДСИЦ и да
не са били налице отрицателните предпоставки на ал. 3 на чл. 11 от същия
закон, което се удостоверявало с издаването на лиценз от Комисията за
финансов надзор, по подадено заявление не по-късно от 6 месеца от датата на
вписване на дружеството в търговския регистър. Едва тогава, дружеството със
специална инвестиционна цел можело да извършва предвидените с чл. 4 от
ЗДСИЦ сделки, каквото качество обаче ответникът не е имал към датата на
сключване на процесната цесия. Доколкото ответникът не е финансова
институция по смисъла на ЗКИ, която може да извършва дейност по чл. 2, ал.
2, т. 12 от ЗКИ, договорът за цесия се явявал нищожен и като сключен в
противоречие с чл. 3, ал. 1 от ЗКИ. На следващо място се сочи, че дори и да се
приеме, че договорът за цесия е действителен в отношенията между банката,
като цедент, и ответното дружество, като цесионер, този договор не е породил
правно действие спрямо ищцата. Не са били изпълнени изискванията на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД - липсвало каквото и да било съобщаване на ищцата за
прехвърлянето на вземането. Легитимацията си пред частния съдебен
изпълнител като носител на процесното вземане, ответникът удостоверил
посредством договора за цесия, сключен на 29.03.2019г., и приложените към
него: потвърждение за извършена цесия и пълномощно, по силата на което
цедентът е предоставил на цесионера правото да уведоми длъжниците,
посочени в приложението към договора за цесия, за извършеното прехвърляне
на вземанията. В случая ищцата не е била уведомена за извършеното
3
прехвърляне нито от цедента, нито от цесионера. Поради това за ищцата, по
аргумент от чл.99, ал. 4 от ЗЗД, не съществувало задължението да престира на
цесионера — ответното дружество. Не съществували и никакви
доказателства, че точно процесните вземания са били предмет на договора за
цесия, сключен на 29.03.2019г. между банката и ответника, като
представените в тази връзка документи от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по изп. д.
№ 623/2011г. на ЧСИ Таня Маджарова (понастоящем прекратено),
представляващи: договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 2, не
могли да удостоверят подобни обстоятелства, поради което ответното
дружество не е носител на процесното вземане и не е материално
легитимирано да претендира процесните суми от ищцата.
Отделно от това се сочи, че поисканите и извършени спрямо
длъжниците по изп.д. № 623/2011г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова (преди
неговото прекратяване) действия са предприети в периода от 19.04.2011г. до
27.04.2016г., а в периода от 02.08.2016г. до 03.12.2019г. (вкл.) всеки месец са
постъпвали суми по изпълнителното дело от наложения на ищцата запор на
банковата й сметка. Последното означавало, че още на 04.12.2021г.
процесното изпълнително дело е било прекратено по силата на закона.
Прекратяването е настъпило ех lege с осъществяване на описания в чл. 433, ал,
1, т. 8 от ГПК фактически състав, като ирелевантно било постановеното по-
късно постановление от съдебния изпълнител в тази насока, тъй като същото
имало само констативен характер. След датата на постановяване на ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тьлк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС са се
осъществили факти (изтичането на срока по чл. 433, т. 8 от ГПК) от значение
за съществуващото между ответника, като взискател, и ищцата, като длъжник,
правоотношение (въпросното изпълнително дело), осъществяването на които
факти са породили правните си последици (прекратяването на
изпълнителното производство) - след постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015
година по тьлк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Именно затова, тези
последици следвало да бъдат преценявани с оглед на новото тълкувателно
решение, защото към момента на перемпцията то вече е било действащо и
следователно е било изгубило действие прилаганото по-рано Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС. Тълкувателното
решение било постановено на 26.06.2015г., като към този момент
образуваното срещу ищцата изпълнително дело все още не е било прекратено
4
по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като двугодишният срок е изтекъл на
03.12.2021г. Следователно, към 26.06.2015г. изпълнителното производство е
било висящо и по отношение на същото се прилагало тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 п, ОСГТК, според което новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие.
В случая, това последно изпълнително действие, прекъсващо давността, е
било предприето на 27.04.2016г., когато е била наложена възбрана върху
собствен на ищцата недвижим имот. Следователно, новата погасителна
давност е започнала да тече от 27.04.2016г., като същата е изтекла на
27.04.2021г., с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Що се касаело до
постъпвалите за периода от 02.08.2016г. до 03.12.2019г. (вкл.) суми по изп.д.
№ 623/2011г. от запорираното на ищцата трудово възнаграждение, според
същата частичното плащане не съставлява признание на дълга и не прекъсва
давността относно неплатените суми. Това, което е платено доброволно, е
получено с основание и не подлежи на възстановяване от страна на кредитора.
Частичното плащане обаче нямало за последица признание на цялото
задължение, с което признание да можело да се приеме, че се прекъсва
давността относно цялото вземане (в случая остатъка от главницата). В този
смисъл се цитира практика на ВКС, обективирана в Решение № 255 по т.д.№
145 / 2012 г. на I т.о., Решение № 215 по т.д.№ 456/2012 г. на II т.о., Решение №
161 по т.д.№ 1934/2014 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 26 от 24.07.2018 год. на
ВКС. С оглед на това, ищцата иска от съда да постанови решение, с което
приеме, че не дължи на ответника вземане в размер на 117 000 лв.,
представляващо остатък от главница по Договор за банков кредит № 07-
0007/18.02.2008 г., допълнен и изменен с Анекс 1/08.05.2009 г., Анекс №
2/28.07.2009 г. и Анекс № 3/30.09.2009 г., предмет на издаден по ч.гр.д. №
2120/2011 г. на БРС изпълнителен лист.
В съдебно заседание ищцата изпраща процесуален представител, който
сочи доказателства и претендира уважаване на иска, както и присъждане на
разноски съгласно представен списък.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът сочи, че
5
ищцата няма правен интерес да твърди нищожност на договора за цесия, тъй
като не е страна по него. Съдът не споделя това възражение, тъй като
задълженията на ищцата в случая произтичат именно от цитирания договор за
цесия, и в този смисъл същата се явява заинтересована страна и има правен
интерес да установи нищожността му. Освен това, възраженията на длъжника
за нищожност на договора за цесия са допустими и следва да бъдат разгледани
от съда /в този смисъл е и Решение № 50132/03.11.2022 г. по т.д. № 1959/2021
г., І т.о. на ВКС/, още повече че съгласно разясненията в ТР № 1/2020г. от
27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Ответникът твърди, че с договор за цесия от 29.03.2019 г. банката е
прехвърлила необслужвани вземания, като се сочи, че процесното е било сред
тях. Сочи, че доколкото ищцата не оспорва, че не е погасила вземането, то
същата го дължи, като е без значение на кой от двамата кредитори. Твърди
също, че е неоснователно възражението за недействителност на договора за
цесия, тъй като не е налице противоречие с императивни правни норми, а
неспазването на административни разпоредби води само до административно-
наказателна отговорност. Сочи се, че ответникът има право да развива
подобна дейност въз основа на Закона за дружествата със специална
инвестиционна цел; че не е налице нарушение на ЗКИ, каквото твърди
ищцата. Евентуалното неспазване на регистрационния режим за финансовата
институция не водело до нищожност на договора за цесия. Сочи се, че ищцата
е била уведомена за договора за цесия, като евентуално същата следва да се
счита за уведомена посредством връчването на книжата по това дело. Освен
това, единствената правна последица от неспазването на задължението за
уведомяването на длъжника за новия кредитор била тази, че същият може да
плати на стария кредитор и с това да се освободи от дълга. Оспорва се
правният интерес ищцата да води иск по чл. 439 ГПК, предвид на това, че
липсва висящо към момента изпълнително дело.
Съдът намира това възражение за неоснователно, както и възражението
за недопустимост на иск по чл. 26 ЗЗД, тъй като в настоящото производство
6
такива искове не са предявени, а единствено е предявен иск по чл. 124 ГПК с
възражения за недължимост на сумата поради това, че договорът за цесия е
нищожен, поради това, че вземането не е прехвърлено валидно на новия
кредитор, респ. че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, както и
поради това, че вземането е погасено по давност, като всички тези факти са
настъпили след издаването на изпълнителния лист.
Ответникът оспорва като цяло правния интерес на ищцата от водене на
отрицателен установителен иск за вземането, при положение, че няма висящо
изпълнително производство, което възражение съдът също не споделя,
доколкото ищцата има правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо занапред, че не дължи вземането на ответника, и по този начин да
парира образуването на последващи изпълнителни дела във времето.
Ответникът сочи също, че общият 5-годишен давностен срок в случая не
е изтекъл и вземането не е погасено по давност, тъй като с всяка удръжка от
запора върху трудовото възнаграждение на ищцата е била прекъсвана
давността и е започвала да тече нова давност. Давността не била изтекла и с
оглед на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение.
Претендира се отхвърляне на иска, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави се
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищцата.
В с.з. ответникът не изпраща представител, редовно уведомен, сочи
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въведените от ищцата възражения за нищожност на договора за цесия
поради противоречието му със закона - чл.3, ал.1 ЗКИ и чл.2, ал.4 ЗКИ вр.
чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД са неоснователни, тъй като нарушаването на
посочените в исковата молба нормативни разпоредби на ЗКИ не влече
нищожност на договора между страните, а може да бъде основание за
7
ангажиране на административно-наказателна отговорност на кредитната
институция от страна на контролните регулаторни органи. Не съществува
законова забрана банката да прехвърли вземанията си на небанкова
институция, каквато е ответникът. Що се отнася до възражението за
нищожност поради симулативност на договора за цесия, доколкото страните
по него не са желали настъпване на правните му последици, понеже банката
нито е отписала счетоводно задълженията по процесния кредит, нито тези
задължения са били заведени счетоводно при цесионера, съдът намира, че това
възражение остава недоказано по делото, тъй като не са ангажирани
доказателства в тази насока, а в случая не може нищожността да се извлече
пряко от сделката, с оглед на приетото в ТР № 1/2020г. от 27.04.2022г. на
ОСГТК на ВКС.
Поради това, съдът приема, че договорът за цесия е действителен и че
следва да се разгледат по същество останалите възражения в исковата молба.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не е
спорно между страните, че с изпълнителен лист от 15.03.2011 г., издаден по
ч.гр.д. № 2120/2011 г. на РС Бургас, ищцата И. Г. В. е осъдена солидарно с
длъжниците „ТРАК ЕНД БУС СЪРВИЗ“ ООД, „ОМЕГА-ЕКСПРЕС“ ЕООД и
А. И. Д. да заплати на „Юробанк И Еф Джи България“ АД сумата от общо 163
301,30 евро, от която 139 982,24 евро – главница, 22 517,79 евро – договорна
лихва от 21.10.2009 г. до 09.03.2011 г., 801,27 евро – такси за периода
18.11.2009 г. – 09.03.2011 г., както и законната лихва върху главницата от 139
982,24 евро от 11.03.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 10
760,46 лева – разноски по делото.
Не се спори, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано
изп.д.№ 623/2011 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова с район на действие
БОС, което поради бездействие на взискателя в продължение на две години е
било прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ с изх.
№ 17502/08.07.2022 г., с остатък на дълга за главница в размер на 179 029,94
лева, видно от придружително писмо с изх.№ 210/08.01.2025 г. /л.61 от
делото/.
Твърди се от ответника, че с договор за цесия от 29.03.2019 г., сключен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите, непълно копие от който е
представен с отговора на исковата молба /л.43-л.45/, вземането срещу ищцата
8
е било цедирано от продавача „Юробанк България“ АД на ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, в качеството му на купувач. С исковата молба ищцата е
представила същото непълно копие на договор за цесия от 29.03.2019 г.,
сключен между „Юробанк България“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /л.13-
л.16/, като очевидно същата не разполага с документа в цялост, тъй като се е
снабдила с него от материалите по образуваното изп.д. № 623/2011 г. по описа
на ЧСИ Таня Маджарова, което обстоятелство е посочено и в
обстоятелствената част на исковата молба. От така представената извадка на
само три страници от договора за цесия, който, видно от последната страница,
приложена на л.44 от делото, е поне 54 страници, по никакъв начин не може
да се установи волята на страните, тъй като и трите представени страници са
непоследователни и не може да бъде разбран смисълът на тази извадка от
съдържанието на договора. По никакъв начин не се установява от така
приложения частичен препис какво всъщност е било прехвърлено – не е
посочено вземанията по кое портфолио са предмет на договора, респ. никъде
не се споменава, че това са вземания, описани в Приложение № 2, неразделна
част от договора за цесия, както твърди ответникът и в подкрепа на което
представя към отговора на исковата молба доказателството – Приложение № 2
– „Необезпечен портфейл“ /л.46 и л.47 от делото/. Последното не е обявено за
неразделна част от процесния договор за цесия, нито носи подписи на някоя от
страните по договора за цесия, за да се приеме, че обвързва същите. Част от
възраженията на ищцата са именно в тази насока – че ответникът не е титуляр
на процесното вземане, тъй като с договора за цесия от 29.03.2019 г. и
Приложение № 2 не се доказва същото да му е било прехвърлено, както и че
Приложение № 2 не носи подписите на никоя от страните по договора за цесия
и поради това не ги обвързва и не поражда действие, а представлява частична
извадка от нещо друго /изявление на процесуалния представител на ищцата в
с.з. на 13.03.2025 г./.
От приложеното копие на изпълнително дело № 623/2011 г. по описа на
ЧСИ Таня Маджарова с район на действие БОС се установява, че взискателят
„Юробанк България“ АД, чрез пълномощника си Калоян Диков, е уведомил
ЧСИ с молба вх.№ 30340/14.10.2019 г. /л.744 от изпълнителното дело/, че
вземането по изпълнителното дело е било прехвърлено с договор за цесия от
29.03.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. От приложеното към молбата
пълномощно /л.745-л.748 от изпълнителното дело/ се установява, че Калоян
9
Бориславов Диков е бил упълномощен от банката за извършване на
„съдопроизводствени действия“, не само изброените в пълномощното, вкл.
във връзка с образувани изпълнителни дела с предмет прехвърлени с договора
за цесия на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания, подробно описани в
пълномощното, като изрично на стр.17 от пълномощното е посочено сред тях
и вземането по процесния Договор за банков кредит № 07-0007/18.02.2008 г. с
длъжник „Трак енд бус сървиз“ ООД. Сред представителната власт на Калоян
Диков не се включва правото му да уведоми длъжника по реда на чл. 99, ал.3
ЗЗД от името на стария кредитор-цедент за извършената цесия, което действие
не е „съдопроизводствено“ и поради това пълномощното в тази връзка не
може да се тълкува разширително. Към молбата на банката с вх.№
30340/14.10.2019 г. не е било приложено копие от договора за цесия, който се
твърди да е бил сключен с „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Пак от копието на изпълнителното дело се установява, че с молба вх.№
36398/05.12.2019 г. /л.753/ „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало да замести
банката-взискател в производството на осн.чл.429 ГПК, в качеството си на
частен правоприемник по договора за цесия, като с молбата е било поискано и
от страна на ЧСИ бъде изпратено съобщението до длъжниците за новия
взискател /т.5 от молбата/. По изпълнителното дело липсва произнасяне от
страна на ЧСИ за конституиране по реда на чл. 429 ГПК на „ЕОС Матрикс“
ЕООД като взискател на мястото на банката.
Към молбата за конституирането му като правоприемник с вх.№
36398/05.12.2019 г., „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е представило отново същото
непълно копие от договора за цесия - само три страници, представени и по
настоящото дело, както и уведомление за извършената цесия по чл. 99, ал.3
ЗЗД от името на банката, подписано от упълномощения Калоян Диков, до
длъжника „Трак енд бус сървиз“ ООД, което не му е било връчено от ЧСИ
поради сменен адрес на дружеството /л.756/. Не е било изпращано съобщение
за извършената цесия от страна на ЧСИ до солидарния длъжник И. Г. В..
Същата, видно от приложения по делото Договор за встъпване в дълг от
08.05.2009 г. /л.78-л.80 от делото/, е встъпила в дълга на „Трак енд бус сървиз“
ООД, заедно с А. И. Д.. Поради това, съдът приема, че към датата на
образуване на настоящото дело ищцата не е била надлежно уведомена от
стария кредитор за извършената цесия.
10
Същевременно, приложеното към молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
вх.№ 36398/05.12.2019 г. Приложение № 2 е различно от представеното с
отговора на исковата молба по настоящото дело и на което се позовава
ответникът като източник на своите права, от което отново се потвърждава
изводът, че не може безспорно да се установи, че именно вземанията срещу
ищцата, произтичащи от процесния Договор за банков кредит № 07-
0007/18.02.2008 г., с кредитополучател „Трак енд бус сървиз“ ООД, са били
сред прехвърлените с договора за цесия от 29.03.2019 г.
По изпълнителното дело не са извършвани действия по изпълнение след
депозиране на молбите, с които банката и „ЕОС Матрикс“ ЕООД са заявили
твърдения за прехвърляне на вземането. Процесното изпълнително дело е
било прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК с Постановление на ЧСИ изх.№
17502/08.07.2022 г.
Към отговора на исковата молба по настоящото дело, ответникът е
представил уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД от „Юробанк България“ АД с изх.
№ МА 00021651/06.12.2024 г. до ищцата, отново подписано от пълномощника
Калоян Диков, като искането е алтернативно съдът да приеме, че с връчването
на препис от отговора и приложенията към него ищцата е надлежно
уведомена за извършената цесия. Към отговора на исковата молба, обаче, сред
книжата не е представено самото пълномощно, с което Калоян Диков е бил
овластен от стария кредитор да уведоми длъжника по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Такъв обем на представителната власт, както вече беше отбелязано, не се
установява и от приложеното по изпълнителното дело пълномощно.
С Определение № 3134/12.12.2024 г., постановено по настоящото дело,
с което същото е било насрочено в първо открито съдебно заседание за
23.01.2025 г., е изготвен проект на доклад, като е разпределена
доказателствената тежест и е указано на ответника, че в негова тежест е да
установи следните факти: действителността на договора за цесия от
29.03.2019 г., както и че договорът за цесия е включвал в предмета си и
процесното вземане; уведомяването на ищцата за извършената цесия по реда
на чл. 99, ал.3 ЗЗД; че в периода от издаването на изпълнителния лист до
завеждането на настоящото дело са предприемани действия по изпълнението,
с които давността е била прекъсвана, като на осн.чл.146, ал.2 ГПК съдът е
указал на ответника, че не сочи доказателства за тези факти. Със същото
11
определение страните са били изрично уведомени, че в срок най-късно в
насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с
дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, както и че ако не изпълнят
дадените от съда указания в срок, губят възможността да направят това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
Ответникът е редовно уведомен за насроченото първо съдебно заседание
и за определението на съда с проекта на доклад на 03.01.2025 г. с препоръчано
писмо с обратна разписка, получено от Р. Д. – технически организатор, на
седалището и адреса на управление на дружеството, а именно – на адрес гр.
София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6.
Впоследствие делото е било пренасрочено за първо с.з. за 13.03.2025 г., като
страните отново са били призовани за новата дата, вкл. ответното дружество
на горепосочения адрес по неговото седалище - гр. София, ж.к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, отново с писмо с обратна
разписка, като съобщението отново е било връчено на 21.01.2025 г. на Р. Д. –
технически организатор в ответното дружество. На 10.03.2025 г. е подадена
молба с вх.№ 4665 от ответника, в която се сочи, че е променено седалището
на дружеството на адрес гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, ул.
„Бизнес Парк – София“ № 1, сграда 15, вх.А, ет.4, и се иска занапред книжата
до ответника да се връчват на новия адрес, което искане е било уважено с
разпореждане на съда от 11.03.2025 г. От извършената служебна справка в
търговския регистър по партида на ответника се установява, че промяната в
седалището и адреса на управление на дружеството е настъпила на 07.03.2025
г., т.е. след неговото редовно призоваване на 21.01.2025 г. за насроченото на
13.03.2025 г. съдебно заседание. По тази причина, съдът е приел, че повторно
уведомяване на новия адрес на ответника за насроченото на 13.03.2025 г. с.з.
не е необходимо, в съответствие с разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК.
Ответното дружество е заело пасивно процесуално поведение във
връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест съгласно
Определение № 3134/12.12.2024 г., като не е направило нови доказателствени
искания и не е ангажирало нови доказателства. Не е депозирало и молба преди
съдебното заседание, с която по реда на чл. 144 ГПК да е поискало съдът да
12
му даде допълнителна възможност да вземе становище по направените в това
съдебно заседание доказателствени искания от ищцата и да посочи
допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.
В проведеното първо и единствено съдебно заседание на 13.03.2025 г.
се е явил само представител на ищцата, като същият е оспорил
представителната власт на Калоян Диков във връзка с приложеното към
отговора на исковата молба уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД с твърдението, че
лицето не е било упълномощено от банката за извършването на такова
уведомяване за договора за цесия досежно процесния договор за банков
кредит. Отделно от това, оспорено е от ищцата и Приложение № 2 към
отговора на исковата молба с твърдението, че същото не носи подписи на
която и да е от страните по договора за цесия, а представлява извадка от нещо
друго, и в тази връзка не е годно да удостовери, че именно вземането срещу
ищцата по процесния договор за банков кредит е било прехвърлено с договор
за цесия в полза на ответника. В тази връзка, съдът в съдебно заседание на
13.03.2025 г. е допълнил изготвения доклад, като е съобщил на страните, че
наред с твърденията в исковата молба, ищцата оспорва валидността на
извършеното уведомление за цесията с приложеното такова уведомление от
06.12.2024 г. към отговора на исковата молба, като твърди липсата на
представителна власт за упълномощеното лице Калоян Диков, както и че
оспорва обстоятелството, че представеното с отговора на исковата молба
Приложение № 2 удостоверява прехвърляне на задължението на ищцата с
процесния договор за цесия. В тази връзка е допълнена и разпределената
доказателствена тежест, като е указано на ответника, че негова е тежестта да
установи валидността на уведомяването на ищцата за цесията, както и че в
предмета на договора за цесия се е включвало процесното вземане.
Ответникът не е изпратил представител в това съдебно заседание, в което
съдът е съобщил окончателния си доклад, респ. не е направил нови
доказателствени искания и делото е обявено за решаване. Така, по делото
липсват доказателства относно обема на представителната власт на
упълномощеното лице Калоян Диков, от чието име изхожда уведомлението от
06.12.2024 г., приложено към отговора на исковата молба, с оглед на което и
при наличното оспорване на валидността на това уведомяване от
процесуалния представител на ищцата съдът приема, че не се доказва от
ответника това уведомяване да е валидно и да е произвело действие спрямо
13
ищцата, в качеството й на длъжник. Нещо повече – ако се изхожда за обема на
представителната власт на упълномощения Калоян Диков от приложеното с
молбата на „Юробанк България“ АД с вх.№ 30340/14.10.2019 г. пълномощно
по изп.дело № 623/2011 г. на ЧСИ Таня Маджарова /л.744-л.747/, то се налага
извод, че същото не се отнася и до уведомяването по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД
на длъжниците по процесния Договор за банков кредит № 07-0007/18.02.2008
г., поради изложените по-горе мотиви.
Отделно от това, не може да се приеме и че с връчването на отговора на
исковата молба и приложенията към него ответникът редовно уведомява
ищцата за извършената цесия от името на стария кредитор, тъй като на първо
място такова твърдение не е наведено, а на следващо – съгласно трайната
съдебна практика /Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ІІІ
г.о. на ВКС, Решение № 156/30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014 г. на ІІ т.о. на
ВКС и др./, ответникът следва да разполага с изрично пълномощно за това,
изходящо от стария кредитор, което също не се твърди да е налице и не се
представя по делото.
С оглед на горното, съдът приема, че на първо място ответникът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване в процеса факта, че е
титуляр на спорното вземане, т.е. че същото му е било прехвърлено с договор
за цесия от 29.03.2019 г. от банката, както и че надлежно е уведомил ищцата за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Тези изводи са достатъчни за
приемане за доказано, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен, като се приеме за установено по
отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи главницата от
117 000 лв. по Договор за банков кредит № 07-0007/18.02.2008 г.
Направеното възражение за погасяване на дълга поради изтекла давност
е евентуално и не следва да бъде разглеждано, предвид извода на съда в
случая, че ответникът не се легитимира като титуляр на спорното вземане.
С оглед изхода на делото и претенцията на страните за разноски, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски. Същите са в размер на 12 680 лв., от които 4 680
лв. – заплатена държавна такса и 8 000 лв. - заплатен адвокатски хонорар
съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.10.2024 г., който в тази
част има характер на разписка за заплатената сума.
14
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовия представител. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата,
който препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /със сегашно наименование Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа/ в редакцията й към
датата на договарянето на адвокатската услуга – 03.10.2024 г. Съгласно чл.7,
ал.2, т.5 от наредбата, при материален интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв.,
дължимото възнаграждение е 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.,
или минималният адвокатски хонорар по настоящото дело е в размер на 11 450
лв., т.е. повече от заплатения в случая от ищцата. Съдът счита, че така
заплатеният от ищцата хонорар на адвоката й е съответен на фактическа и
правна сложност на делото, предвид въведените многобройните възражения
по предмета на спора както от ищцовата страна, така и от ответника по делото,
поради което не следва да бъде уважавано възражението на ответника по чл.
78, ал.5 от ГПК и да се намалява възнаграждението на ищцовия представител.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в
общ размер на 12 680 лв., от които 8 000 лв. – адвокатски хонорар, и 4 680 лв.
– внесена държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.15, вх.А, ет.4,
представлявано от управителите Райна Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир
Иванов Вълчев – заедно и поотделно, че И. Г. В. с ЕГН ********** от гр. ***,
ул. „*****“ № ** не му дължи сумата от 117 000 лв. – остатък от главница по
Договор за банков кредит № 07-0007/18.02.2008 г., допълнен и изменен с
Анекс 1/08.05.2009 г., Анекс № 2/28.07.2009 г. и Анекс № 3/30.09.2009 г.,
15
предмет на издаден по ч.гр.д. № 2120/2011 г. на БРС изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“, ул. „Бизнес
Парк София“ № 1, бл.15, вх.А, ет.4, представлявано от управителите Р. И. М.-
Т. и Т. И. В. – заедно и поотделно, да заплати на И. Г. В. с ЕГН ********** от
гр. *****, ул. „*****“ № **, сумата от 12 680 лв. разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
16