Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
гр.Добрич, 14 юли 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3086 по описа
на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от М.Д.Д., ЕГН ********** *** против Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК
*********, със седалище гр. Добрич, ул. „М. Горки” №12 обективно кумулативно съединени искове (съгласно изменение, допуснато с определение от о.с.з. от 16.06.2020г.):
за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1838,11 лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен
извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен в периода от 29.08.2016г. до 29.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 243,04 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главното задължение за възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 29.09.2016г. до 29.08.2019г.
Претендират се и сторените по делото
разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът
е служител на ОД на МВР - Добрич. В периода от 29.08.2016г. до 29.08.2019г. е
заемал длъжността „Полицай“ и „Старши полицай“ - мл.инспектор, група „ООР“ в
Първо РУ - Добрич. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и
графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00
часа и с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От месец 08.2016г. са
издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Добрич и графици от Началник
Първо РУ - Добрич за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на
смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за
почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период
(съгласно Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице е празнота в
нормативната уредба на реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
в Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9
от 26.01.2007г., с последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В исковата молба са
посочени дните положен нощен труд през процесния период и е описан начинът, по
който ищецът е формирал претенцията си. Претендира се и
обезщетение за забава.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на предявените искове.
Противопоставените от ответника възражения
се основават на следните обстоятелства: През процесния период ищецът е бил служител на МВР по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР
статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което в този
случай не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР
са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните
служители. В чл. 179, ал. 4 от ЗМВР законодателят изрично е посочил, че извън
допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или
с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. Именно поради
спецификата на работата на държавните
служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален
закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото
законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито
акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от
ищеца с коефициент 1,143.
ЗМВР е специален закон, който урежда
изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По отношение на държавни
служители - полицейски органи е неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях
в процесния период е действала друга наредба - Наредба №8121з-776/2016г., в
която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен
труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може
да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.
В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за
работещите на смени работното време се изчислява сумарно. Съгласно ал. 5 на чл.
187 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Но извънреден труд е
налице само ако работникът или служителят действително е работил извън
установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Тъй като за
ищеца е установено сумарно отчитане на работното време, той следва да докаже,
че е изработил за съответния отчетен период повече от нормативно установеното
работно време. Само в този случай за преобразувания труд от нощен в дневен може
да се претендира за зачитането му за извънреден труд и съответно за заплащането
му. Всеки положен от ищеца час труд своевременно му е заплащан, което се
доказва от приложените платежни бележки. Установява се от графиците за
дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за
него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент
1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с
допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на
извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от
другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен
труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се
получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се
извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8
ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв
случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд. Ограничението в Наредба №
8121з-592/2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. е служителите, работещи на смени,
да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не
на посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано е препращането по аналогия
към чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая не е налице празнота в нормативната уредба,
която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период
са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени
от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че
за всеки отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на държавните служители
се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице е специална нормативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред.
Ответникът счита, че за дата 29.08.2019г.
искът е недопустим, поради настъпила давност, а за периода 29.08.2016г. -
28.08.2019 г. искът е неоснователен и недоказан. Изтъква, че третото тримесечие
на 2019г. - месеците юли, август и септември, не е приключило, което не може да
даде пълна представа за отработените часове по смисъла на чл. 187, ал. 3,
изречение първо от ЗМВР. Ответникът навежда и довода, че ищецът не може да
претендира едновременно заплащане на допълнителното възнаграждение за нощен
труд от 0,25 лева на час и на такова за извънреден труд за същите часове.
Счита, че трудът, положен между 22.00-6.00ч., следва да бъде отчитан само като
нощен, както е отчетен и заплатен, а не и да се трансформира в дневен и да се
претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Претендират се и сторените по
делото разноски и юрисконсулско възнаграждение.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Безспорен между страните по делото е
факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника ОДМВР - Добрич,
възникнало на основание ЗМВР, по силата на което е заемал длъжността полицай и ст.полицай – мл. инспектор в група ООР Първо РУ – ОДМВР – Добрич. Безспорен между страните по
делото е и факта, че ищецът през процесния период - 29.08.2016г. до 29.08.2019г. е престирал труд по утвърдени
протоколи и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при
режим на труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период. По делото са приети като писмени
доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и
06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници от държавните служители, работещи на смени в Първо РУ-Добрич, в т.ч. и ищеца, през исковия период.
По делото е назначена ССчЕ,
като видно от писменото заключение на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и
обосновано, ищецът през исковия период от 29.08.2016г. до 30.08.2019г. е отработил по график и положил нощен труд
по представените по делото Протоколи за отчитане на отработеното време между
22,00ч. и 6,00ч. в общ размер 1863 ч.
От справка с графици за действително
положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време и обобщени
протоколи, съставени съгласно Наредба №
8121з-919/13.07.2017 г., както и платежни бележки за начислени и изплатени
възнаграждения на ищеца, се установява, че през процесния период няма
преобразуване на нощен труд към дневен труд при отчитане от работодателя на
сумираното работно време. Вещото лице е преизчислило реално положения нощен
труд от ищеца от общо 1863 часа,
съобразно чл.9, ал.2 от НСОЗРЗ – с приравнен с коефициент 1.143 в
дневен труд и е получило общо 2129 часа
дневен труд / таблица 2 към експертизата/. При съобразяване нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР от 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/
и правилото по чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. , при
сравнение на общия брой реално отработени часове по график след превръщане на
нощните часове в дневни - с нормата часове за всеки един отчетен тримесечен
период, се установи следното: за периода от 29.08.2016 г. до 29.08.2019 г., е
положен извънреден труд от общо 799
часа, от които отчетени и заплатени по протоколи са 533 часа или неотчетеният положен извънреден труд след
превръщане на нощните часове в дневни е общо 266
часа. При съобразяване часовата ставка
на ищеца, експертизата е изчислила за процесния период паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден
труд след преобразуване на нощния към дневен, в размер на 1838,11 лв., които не са начислени към заплатата на ищеца и
съответно не са изплатени. Експертизата е изчислила мораторна лихва върху всяко
едно от възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването към дневен,
начиная от месеца следващ тримесечието до крайната дата посочена в исковата молба - 29.08.2019 г., в размер на общо 243,04 лв./ таблица 5 /.
Вещото лице е изготвило и втори вариант на
заключението си, съобразявайки чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, съгласно който отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда
на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни. Посочената разпоредба е действала в периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г.
При съобразяване часовата ставка на ищеца
и посочената разпоредба, експертизата е изчислила, че за процесния период паричната равностойност на часовете положен и
неотчетен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен, е в размер
на 1501,85 лв., а размерът на мораторната лихва
възлиза на 198,82 лева.
Като държавен служител в системата на МВР,
в частност полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, статутът на
ищеца, както и на всички държавни служители в МВР, по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР, се урежда от ЗМВР, който закон е специален закон и съдържа пълна правна
уредба относно служебното правоотношение на служителите на
МВР. Ищцовата претенция е за присъждане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, който, според ищеца се получава след
преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв с коефициент
1,143, по силата на правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, което ищецът твърди, че е
приложимо, при липсата на специален регламент за служителите на МВР. В този
смисъл спорът между страните е изцяло правен и се свежда до въпроса подлежи ли
на преобразуване положеният нощен труд от държавните служители в МВР, работещи
на смени, при сумирано изчисляване на работното време, в дневен с коефициента
от 1,143 по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получената разлика брой часове след
преобразуването съставлява ли извънреден труд и води ли до възникване на
задължение на ответника за неговото заплащане, съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР, т.е. налице ли е непълнота в специалната
уредба, регламентираща статута на държавните служители в
МВР, досежно полагания от тях нощен труд и следва ли същата да бъде
запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима
при твърдяна липса на специален регламент за служителите на МВР,
отговорът на който правен въпрос е отрицателен.
Както вече по-горе съдът посочи, статутът
на държавните служители в системата на МВР и в частност полицейски
органи, какъвто е ищецът, е уреден изцяло в специалния ЗМВР. Така в чл.187 ал.1
от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, респ. при уредба в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по ТПО на
нормалната продължителност на работното време - работната седмица е петдневна с
нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, съответно,
съгласно чл.136 ал.3 от КТ нормалната продължителност на работното време през
деня е до 8 часа. Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, за работещите на 8,-12- 24 -
часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът по делото, работещ на
12 часови смени, работното време се изчислява сумирано за тримесечен период,
като определянето на 24-часова смяна е по изключение. Нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР изрично визира, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, като съгласно ал.6 на чл.187 ал.6
от ЗМВР, извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Чл.187 ал.7 от ЗМВР предвижда, че
извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно.
Разпоредбите на ЗМВР правят ясно
разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения,
следващи се за извънреден труд /чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР/,
съответно за нощен труд /чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно, за разлика от общата
уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, полаган от 22,00 ч. до 6,00 ч.,
чиято нормална продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа, съответно нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, то уредбата
за държавните служители в МВР, работещи на смени, какъвто е ищеца по делото, в
специалния ЗМВР, който е приложим относно служебното правоотношение между
страните, е различна и допуска полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24- часов период, надхвърляща нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица до 7 часа по ТПО с един час. Или,
законодателят в специалния ЗМВР е допуснал съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в
системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не, както е предвидено
за работещите по ТПО 8:7, при което по ТПО изработените нощни часове да се
приравняват към дневни с коефициент 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните
служители в МВР, работещи на смени, по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се
дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респ. на
спецификата на работата и функционалните задължения на служителите по чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР, какъвто е и ищецът, и на преследваните цели по чл.2 от ЗМВР,
предвид което, уредбата в ЗМВР не противоречи на основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от
ЕКЗПЧОС.
Тук следва да се
посочи също, че разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР е в унисон с чл.8 б."а" от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, съгласно която държавите - членки предприемат
необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на
работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишават средно
8 часа за всеки 24 - часов период и с чл.8 б."б" от същата, съгласно
която, работниците, които полагат нощен труд, и чиято работа е свързана с
особени рискове или физическо или умствено натоварване, не работят повече от 8
часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
в сила от 02.08.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. /в сила от
14.08.2018г., отм., бр.78 от 04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г. с Наредба
№8121з-1059/26.09.2019г./. В чл.31,
ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00ч. и 06,00ч. се отчита с протокол /Приложение №6/, който се изготвя
от служителя по чл.25 ал.1 и се утвърждава от ръководителя по чл.11 или
от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до 10-то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Съгласно чл.26 ал.1 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., при сумирано отчитане на работното време
общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни
часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода,
умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като
положен труд извън редовното работно време. Чл.9 от Наредба
№8121з-908/02.08.2018г. предвижда, че за всеки отработен час през нощта от
22,00 ч. до 6,00 ч. или за част от него на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд, респ. чл.12 визира, че
допълнителното възнаграждение по чл.9 за нощен труд, идентично и с чл.31 ал.1
от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., се изплаща след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол - приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба
№8121з-776/29.07.2016г.
Доводът
на ищеца, че липсата в издадените по силата на законовата делегация на чл.187
ал.9 от ЗМВР горе-цитирани наредби, действали през исковия период, на регламент
за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно правилото
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, е празнина в правото, която следва да бъде запълнена с
приложението по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, не намира опора в закона,
поради което не може да бъде споделен. В специалния ЗМВР, уреждащ в пълнота
служебните правоотношения на държавните служители в МВР, в частност на ищеца
като полицейски орган, не е предвидено превръщане на нощния труд в дневен по
посочения алгоритъм с коефициент 1,143 и това е обяснимо, доколкото ЗМВР
предвижда еднаква продължителност на дневното и нощно работно време за
служителите в МВР, от 8 часа за всеки 24 - часов период, при което
съотношението между дневен и нощен труд е 1 /8:8/, а не е 1,143, както е за
работещите по ТПО /8:7= 1,143/. Аргумент за приложимост по
аналогия правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не може да бъде извлечен от чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014г., предвиждащ, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава с 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, доколкото от една страна Наредба №
8121з-407/11.8.2014г. не е действала през исковия период, а от друга страна,
доколкото, видно е, че този коефициент 0,143 е произволно число, а не е получен
чрез съотнасяне на нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Доколкото не се касае до норма, следствие
от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност
по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР - министъра на вътрешните работи -
както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така
и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. Факт е, че подобна разпоредба не
съществува в последващите наредби, относими към исковия период, и
отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на
чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР и не е празнина в правото и не съставлява липса на специален
регламент за служителите на МВР, а е съответствие със законовата уредба в
чл.187 ал.1 и ал.3 изр. последно от ЗМВР, поради което съдът приема, че не
е налице празнота в правото, която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде
запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима само в
обхвата по чл.2 ал.2 и ал.3 от същата.
Изричната уредба в специалния
ЗМВР, досежно продължителността, отчитането, заплащането и пр. на
полагания от държавните служители в МВР труд на смени при сумирано изчисляване
на работното време, допускаща съотношението на нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта
труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8,
което води до коефициент 1, обуславя извод за неприложимост на общите
разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен законодателен подход за
работещите по ТПО. Съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който за работещите по ТПО е 1,143 /8:7=1,143/. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ
обаче следва да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата наредба и
намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на
работното време е по-малка от тази на дневното, установени
за подневно отчитане на работното време и то за съответното работно
място. За държавните служители в МВР обаче, какъвто е ищецът по делото, за
работното му място нощната продължителност на работното време, съгласно чл.187
ал.3 изр. последно от ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението
помежду им е 1 /8:8/, поради което общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ
не намира приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице
празнина в правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална
уредба в ЗМВР. С оглед съотношението 1 /8:8/ между нормалната продължителност
на дневното и нощно работно време на държавните служители в МВР, сред които и
ищеца, при тях не се налага преобразуване на нощния труд в дневен, поради което
и претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към
дневен такъв, е недоказана по основание, което обуславя отхвърляне изцяло на
предявеният иск, като неоснователен и недоказан.
По
изложените по -горе съображения, не е налице твърдяната от ищеца
непълнота на подзаконовата нормативна уредба по чл.187 ал.9 от ЗМВР, която не
следва на основание чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълвана по аналогия с общата
трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, доколкото това не отговаря на целта на
акта, издаден въз основа на делегационната норма в съответствие с
чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Доколкото продължителността на нощното работно
време не е по-малка от тази на дневното за служителите на МВР по специалния
ЗМВР, не се налага преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла на чл.9
ал.2 от НСОРЗ и не е необходима методология за отчитане нормата на фактически
положен труд, т.е. не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде
запълвана с общата трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Следва да се
отбележи също, че неприложимостта на общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ
спрямо служителите в МВР, какъвто е ищецът по делото, не ги поставя в по -
неравноправно положение в сравнение с работниците и служителите, работещи по
ТПО и държавните служители, спрямо които е приложим ЗДСл, доколкото
специалния ЗМВР предвижда в тяхна полза редица материални и нематериални блага,
както и компенсационни механизми за някои ограничения, които търпят във връзка
със спецификата на работата за заеманата длъжност, от каквито работещите по ТПО
не се ползват.
Положеният от ищеца труд на смени през
нощта през процесния период за разликата от 1 час над нормалната,
съгласно чл.140 ал.1 от КТ продължителност на нощния труд до допустимата по
специалния ЗМВР продължителност на нощния труд средно 8 часа за всеки 24-часов
период, противно на ищцовите твърдения, не съставлява извънреден труд
по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, доколкото е положен в рамките на нормативно
установеното работно време при работа на смени. Съгласно чл.143 ал.1 от КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. При работа от
държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден се
явява трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния
период, като в случая броя часове в повече не се явяват извънреден труд,
доколкото специалния ЗМВР не предвижда твърдяното от ищеца
преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, в резултат на което
са получени и респ. тези часове не се явяват над нормата работни часове за
отчетния период, поради което на ищеца не се
следва претендираното възнаграждение за извънреден труд по чл.187
ал.6 от ЗМВР.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР,
съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00
ч. и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, а това е тази по чл.140
ал.3 и по чл.140а от КТ, не съставлява пряко законодателно указание за
съответно приложение разпоредбите на КТ спрямо служителите в МВР, чийто статут
е уреден от специалния ЗМВР, доколкото препращането на нормата на чл.188 ал.2
от ЗМВР е пряко - за съответно приложимите спрямо служителите на МВР, които
полагат нощен труд, норми от КТ, досежно специалната закрила, а не
непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в ЗМВР случаи КТ се прилага
"съответно". Отношенията, уредени с ЗМВР, ЗДСл и КТ, не са
сходни, а са различни, поради което и спрямо държавните служители в МВР
разпоредбите на ЗДСл са неприложими, тъй като статутът им е уреден от
специалния ЗМВР /обн., ДВ, бр.53/2014г./.
Макар и математически
вярно, съдът не кредитира писменото заключение, изготвено от вещото лице по ССчЕ,
доколкото изчисленията на същото касаят приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
която норма, съобразно изложените по-горе правни изводи, е неприложима към
служебното правоотношение на ищеца.
Настоящото
решение е съобразено и с практиката на Окръжен съд – Добрич по този вид дела –
решение №155 от 06.07.2020г. по в.гр.д.№ 888/2019г. по описа на Окръжен съд –
Добрич.
Предвид горното,
предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 1838,11 лева,
представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 29.08.2016г.
до 29.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Искът за лихва за забава е акцесорен по
отношение на иска за главното вземане. С оглед отхвърлянето на главния иск подлежи на отхвърляне и обусловената претенция.
Относно отговорността за разноски:
При този изход от спора ищецът по
делото няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство
от юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. По правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и
съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът определя
възнаграждението за юрисконсулт в размер на 150 лева. На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника внесения от него депозит за вещо
лице в размер на 50 лева.
При отхвърляне на исковете, държавната
такса за водене на делото и разноските за вещо лице, изплатени от бюджета на
съда остават за сметка на бюджета на съда, тъй като ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски като държавен служител на МВР и поради това, че
образуваното дело е свързано с негово служебно правоотношение /така т.23 от ТР
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
оглед гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Д.Д., ЕГН ********** *** против Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК
*********, със седалище гр. Добрич, ул. „М. Горки” №12 искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1838,11 лева,
представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 29.08.2016г.
до 29.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 243,04 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главното задължение за възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 29.09.2016г. до 29.08.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4
ГПК,
М.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК *********, със седалище гр. Добрич, ул.
„М. Горки” №12 разноски в размер на 50
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: