РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Ямбол, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20212330102749 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Теленор
България” ЕАД, с която се претендира да се приеме за установено по
отношение на ответника Г. К. К., че към нея съществува изискуемо вземане, а
именно: суми в общ размер на 605,42 лв.,представляващи неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаментни, използвани услуги
и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 08.02.2019г. между Г. К. К. и „Теленор
България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 16,99" със стандартен
месечен абонамент в размер на 16,99 лв. К. не изпълнява задълженията си по
договора в общ размер 101,50лв., представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 08.02.2019г. -14.04.2019г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният
оператор начислява неустойка в размер на 42,48 лв., която не надвишава три
месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № ***г.
1
Сочи, че на 08.02.2019г. между същите страни е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** з& срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 16,99" със стандартен месечен абонамент в размер
на 16,99 лв. К. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер
58,07лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период 08.02.2019г. - 14.04.2019г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер
на 42,48 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура №***г.
На 08.02.2019г. между същите страни е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал 16,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. К. не
изпълнява задълженията си по договора в общ размер 109,38лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 08.02.2019г. - 14.04.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно
т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 42,48
лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във
фактура №***г.
На 08.02.2019г. между Г. К. К. и „Теленор България" ЕАД е сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Интернет+ 16,99" със стандартен месечен абонамент в
размер на 16,99 лв. К. не изпълнява задълженията си по договора в общ
размер 71,12лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 08.02.2019г. -14.04.2019г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 42,48 лв., която не надвишава три месечни
абонаментни такси и е начислена във фактура №***г.
На същата дата - 08.02.2019г., и по повод горепосочения договор с
предпочетен номер +***, мобилният оператор предоставя на Г. К. К.
устройство с марка *** *** на преференциална цена, посочена в договора. В
договора е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и
размерът на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по
договора за мобилни услуги, К. дължи сума в размер на 95,43 лв., начислена
2
във фактура №***г., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал
задълженията си по договора.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните
фактури:
1. фактура №***г. за отчетен период 08.02.2019г. - 14.02.2019г..
срок за плащане - 02.03.2019г. издадена за сумата от 86,10 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както
следва:
21,24 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
21,24 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***
22,38 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+***;
21,24 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
Фактурата се претендира в размер на 67,96 лв., поради извършено
плащане в размер на 18,14 лв., което погасява частично задължението за
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*** до размер
4,24 лв.
2. фактура №**********/15.03.2019г. за отчетен период 15.02.2019г. -
14.03.2019г.„ срок за плащане - 30.03.2019г., издадена за сумата от 204,14 лв.
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както
следва:
63,26 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+***;
19,84 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+***;
88,15 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+***;
32,89 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+***;
3. фактура №***г. за отчетен период 15.03.2019г. - 14.04.2019г., срок за
3
плащане - 30.04.2019г., издадена за сумата от 67,97 лв. представляваща
неплатени абонаментни такси, както следва:
17,00 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
4. фактура №***г. за отчетен период 15.05.2019г. - 14.06.2019г„ срок за
плащане - 30.06.2019г.. издадена за сумата от 265,35 лв. представляваща
неплатени неустойки и дължима сума за мобилно устройство, както следва:
42,48 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
42,48 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
42,48 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
42,48 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
95,43 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер
+***;
С оглед на гореизложеното ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответницата по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - гр. -Я. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК
поради което, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България"
ЕАД е възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу нея.
Претендират се направените в заповедното и исковото производство
разноски.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения на ответника особен представител, с който оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер.
Твърди се, че ищецът основава предявената претенция на издадени от
същия фактури, описани в исковата молба. Фактура № *** от 15.04.2019г.
съдържа детайлни справки за ползваните от потребителя услуги за четирите,
посочени в исковата молба мобилни номера. От тях е видно, че услуги не са
4
ползвани, т.к. липсва потребление на разговори и интернет за всеки един от
мобилните номера. Съгласно чл.26 от Общите условия на Теленор ЕАД „при
ползване на услуги“, чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. Предвид липсата на „ползване" на услуги счита, че
ответника не е потребил мобилни услуги и сумата по цитираната фактура е
недължима от него.
По отношение начислените с Фактура № *** от 15.06.2019г. суми,
представляващи неустойки по 42.48лв за веки един от четирите мобилни
номера, счита, че също се претендират неоснователно. Счита, че клаузата по
чл.11 от договора, регламентираща е неравноправна, респективно нищожна
на основание чл.146, ал.1 и ал.2, вр.чл.143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП; както и на
чл.З, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета, т.к. създава
неравноправност между договорящите страни. Отделно от това, сключения
договор видно се попълва от служител на ищеца. Същия се представя на
потребителя от мобилния оператор с попълнени данни от последния, с
клаузи, които не могат да бъдат неприети от потребителя, т.к. представения
договор е готова бланка, която не може да бъде коригирана от потребителя и
същия да възрази и не приеме определени клаузи от договора, т.к. не може да
влияе върху тяхното наличие, като се позовава на практиката на ВКС -
Решение № ***г. по д.***г. на ВКС; Решение №***г. пот.д. 203/2015г. на
ВКС.
По претенцията в размер на 95.43лв, представляваща част от направена
отстъпка на стандартна цена на устройство , счита, че от представените към
исковата молба писмени доказателства не се установяват обстоятелства,
които да релевират претенцията. Ищецът не е доказал, че между страните има
възникнало валидно правоотношение по договор за лизинг; че е предоставил
конкретния с индивидуализиращи го данни мобилен апарат на ответника, че е
изправна страна по договора за лизинг. Ето защо счита тази претенция също
лишена от основание. В съдебно заседание възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се установява, че по
същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
5
ГПК № ***г., с която е разпоредено длъжникът Г. К. К. да заплати на
кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 605,42лв.,
представляваща задължение по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***; Договор а мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор а
мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор а мобилни услуги с
предпочетен номер +***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението в съда – 25.01.2021г., до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски общо в размер на 385.00лв., от които 25.00лв. платена държавна
такса и 360.00лв. адвокатско възнаграждение. Към заявлението „Теленор
България“ ЕАД е приложила всички договори за мобилни услуги, на които се
позовава в заповедта, ведно с приложенията към тях и Общите условия на
Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***г. съдът е дал указания
на заявителя да предяви установителния си иск в законоустановения
едномесечен срок. За това разпореждане последният е уведомен на
03.08.2021г., като на 30.08.2021г. е депозирал настоящият иск в съда, в
законоустановения срок.
В подкрепа на исковата си претенция ищецът е представил с исковата
молба всички фактури, подробно описани в нея, от които се установяват
задълженията на ответницата .
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
прави изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира иска за допустим с оглед дадените на заявителя – ищец в
настоящото производство указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от
ГПК и предявяването на иска в дадения едномесечен срок.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането
на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз
основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от
който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
6
вземането.
Предмет на иска по чл.79,ал.1 от ЗЗД е вземане, представляващо
стойност на далекосъобщителни услуги, удостоверени в издадените от ищеца
фактури.
Възникването на това вземане е обусловено от установяване от страна
на ищеца съществуването между него и ответницата през процесните отчетни
периоди на облигационни правоотношения, породени от сочените договори
за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях с твърдените
предмет и съдържание, както и изпълнението на насрещните му задължения
по правоотношенията чрез реално предоставяне за ползване на ответника на
мобилните телефонни номера и доставката на далекосъобщителните услуги
по вид и стойност, както и лизингови вноски за закупено мобилно
устройство, описани в издадените фактури.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че през процесния период страните са били обвързани от облигационни
правоотношения, свързани с предоставяне за ползване от мобилния оператор
„Теленор България“ ЕАД на ответника на мобилни номера и мобилни апарати
, които подробно са описани в исковата молба. По силата на тази договорна
обвързаност ищцовото дружество е поело задължението да доставя на
ответницата далекосъобщителни услуги срещу заплащането от нейна страна
на дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените
тарифни планове. Истинността на тези договори не бе оспорена, като
ответницата ги е подписала собственоръчно, полагайки подписа си лично с
изписване на имената си. със сключването на договорите ответницата е
получила активните СИМ карти за съответните предпочетени номера,
посочени в догомворите, даващи достъп до мобилната мрежа на оператора.
По този начин ищецът е изпълнил задълженията си по договорите за мобилни
услуги, като е осигурил досътп на ответницата до своята мобилна мрежа и да
ползва договорените мобилни услуги, като възраженията на особения
представите за този факт съдът намира за неоснователни. Съотвенто за
ответницата е възвикнало насрещно задължение да заплащата предоставените
й услуги. Видно от издаваните фактури в съответствие с договорите, се
установява, че ответницата има потребени и незаплатени в съответните
срокове далекосъобщителни услуги, както и лицингови вноски по закупено
7
мобилно устройство.
В съответствие с общите условия, с които ответницата се е съгласила,
неизпълнението на договорите е обусловила правото на ищеца да прекрати
едностранно договорите на мобилни услуги, като ги е обявил за предсрочно
изискуеми и е преустановил предоставянето на услуги. Поради неизпълнение
на поетите от ответницата задължения съгл. подписаните договори с ищеца и
общите условия на оператора, същата дължи плащане на тези суми,, чийто
размер е доказан по основание, размер и изискуемост от издадените фактури,
които не бяха оспорени.
С оглед всички доказателства по делото съдът приема, че ищецът е
предоставил реално в претендирания обем на ответницата достъп до мрежата
и ползване на услуги за процесния период по договорните тарифни планове,
съгласно условията, вида, количеството, качеството и другите договорни
условия.
Същевременно ответницата не ангажира доказателства за извършени
плащания , поради което искът за тяхната дължимост е основателен.
Относно претенцията за дължимост на претендираната неустойка.
Договорното основание за възникване на неустойката е посочено в чл.11,б/а/,
където е уговорено, че неустойката се дължи при прекратяването на договора
за мобилни услуги по вина на потребителя или при нарушение на
задълженията на потребителя по него, като неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент.
Неплащането на месечните абонаментни такси и използваните услуги
безспорно се явява такова нарушение, като е посочена във всеки договор в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя. С уговарянето в неустоечната клауза, че не може да надвишава
трикратния размер на стандартния месечен абонамент, същата не се явява
нищожна и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Претендираните
неустойки с Фактура № *** от 15.06.2019г., представляват неустойки по
42.48лв. за веки един от четирите мобилни номера и са формирани от сбора
на три месечни абонаментни такси, като не ги надвишава.
С подписването на договора за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** ответницата е закупила 1 брой мобилно устройство *** ***, което е
било предоставено по повод договора за мобилни услуги с предпочетен
8
номер +***, сключен като приложение към договора с номер +***, като
устройството е закупено на преференциална цена. Това устройство не е
върнато на мобилния оператор, нито са заплатени дължимите за него суми,
поради което ответницата дължи на ищеца сумата от 95,43лв. посочена във
фактура № ***г.
При този изход на делото ответницата дължи на ищеца направените
разноски по настоящото дело и тези по заповедното производство. Според
представения списък ищецът е направил разноски по настоящото дело за
внесена държавна такса от 25.00лв., изцяло платен адвокатски хонорар в
размер на 300.00лв. и заплатено възнаграждение на особен представител на
ответника в размер на 300.00 лв. Разноски направени в заповедното
производство са 25.00лева платена държавна такса и 360.00 лева адвокатски
хонорар.
Воден от гореизложеното , ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415, ал. 1 от ГПК, че Г. К. К., с постоянен и настоящ адрес: гр.Я., ул.“***
дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.*** Бизнес Парк С., сграда ***,със съдебен адрес:
гр.С., п.к. ***, ул.***сумата от 605,42 лв.,представляващи неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаментни, използвани услуги
и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 25.01.2021г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Г. К. К. да заплати на „Теленор България” ЕАД направените
разноски по настоящото дело в размер общо на 625.00 лв., както и
9
направените разноски по заповедното производство от 25.00лева платена
държавна такса и 360.00 лева адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
10