Решение по дело №2233/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2176
Дата: 2 декември 2019 г.
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20191100902233
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………/02.12.

      Година 2019

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав

на двадесет и седми ноември

Година 2019

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                   Весела Станчева                                                            като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 2233 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 626 вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.

 

Производството е инициирано от „П.“ АД в ликвидация. Твърди се, че дружеството не разполага с достатъчно имущество, с което да покрие задълженията си към кредиторите, предявили вземанията си в производството по несъстоятелност. Сочи се, че най-старото идентифицирано задължение е към НАП с падеж 25.09.2015 г., а с началния счетоводен баланс, представен му на 23.05.2019 г., е установено превишение на задълженията спрямо активите на дружеството. Навежда довод, че спирането е трайно като за дата на неплатежоспособността посочва 25.09.2015 г. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност.

В съдебно заседание ликвидаторът на дружеството – В.Р., поддържа молбата.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

От справка за публичните задължения на „П.“ АД се установяват неплатени задължения към НАП като най-старите са с падеж 25.09.2015 г. с указание да касаят осигурителни и здравни вноски.

На 29.03.2017 г. в търговския регистър по партидата на дружеството е вписана принудителна административна мярка, наложена с решение №513-ИП от 24.03.2017 г. забрана за срок от три месеца, считано от датата на получаване на решението на временна забрана на В.Я.А., А.Н.Г.и Н.С.А.да изпълняват функциите си на членове на Съвета на директорите, както и временна забрана В.Я.А.и А.Н.Г.да управляват и представляват "П." АД.

Към 31.05.2017 г. е установен собствен капитал в размер на 142 284 лв., формиран от сбора на изплатени финансови инструменти – 320 000 лв., непряко дялово участие в инструменти на базовия собствени капитал от първи ред 27 000 лв. и формирана загуба от 204716 лв. При извършена насрещна проверка е установена невъзможност за комуникация с длъжник при отчетено вземане от него в размер на 97402,63 лв. и падеж на 18.11.2016 г. Наличният по партидата на дружеството протокол от 02.12.2015 г. обуславя извод, че към тази дата Ш.Ш.е мажоритарен акционер в „П.“ АД като с Решение № 915-ИП от 17.11.2015 г. му е наложена забрана за придобиване на мажоритарно участие.Не се установява заемателят „П. ЕД“ ЕООД да е публикувал годишните си отчети за 2015 г. и за 2016 г. Установено е, че 65 % дялово участие в дружеството заемател притежава Ш.Ш., който е и съуправител на дружеството заемател заедно с друг акционер в „П.“ АД. На 14.12.2015 г. дружествените дялове в дружеството заемател са прехвърлени на лице с прекъснати здравноосигурителни права поради неплащани здравни осигуровки. В рамките на производството Комисията за финансов надзор към 31.05.2017 г. са установени текущи активи от които парични средства на каса – 12477 лв., в разплащателни сметки – 164720,19 лв., в разплащателни сметки във валута – 184 лв., блокирани със запор 40 000 лв., депозит за наем на офиса – 586 лв., вземане за възстановяване на ДДС, 938,63 лв. и 829228,11 лв. – вземания от 5 юридически лица, към които са установени плащания със средства, калкулирани от извършени продажби на компенсаторни/финансови инструменти без знанието и съгласието на титулярите на права през периода 18.08.2016 г. – 15.02.2017 г.

С решение № 901-ИП от 23.06.2017 г. на Комисия за финансов надзор е отнет лиценза на дружеството за извършване на дейност като инвестиционен посредник са назначени квестори. През месец май 2016 г. акциите в дружеството са придобити от 13 физически лица като за част от тях не са социално осигурявани, а останалите са осигурявани за период от 16 дни до 7 месеца. В решението е посочено, че към 31.12.2016 г. дружеството е с отрицателен финансов резултат – загуба в размер на 87 605 лв.

Не се установяват резултатите от дейността за периода 2016 г. и 2017 г. до датата на налагане на административната мярка, лишила от представителна власт законните представители на дружеството и оповестена в търговския регистър на 29.03.2017 г. След датата на наложеното ограничение не се установява да е осъществявана търговска дейност от дружеството.

С писмо № РГ-03-211-19 от 11.10.2018 г. е поискано откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор.

На 16.10.2019 г. В.Р. е вписан като ликвидатор на дружеството.

От заключението на вещото лице финансово-икономическа експертиза се установява, че счетоводни данни за дейността на дружеството са налични за периода до 2015 г. Прави впечатление обаче, че за 2015 г. дружеството не е отчело публични задължения, които, видно от справката, възлизат на 12830,95 лв. – главница. Видно от постановление за налагане на обезпечителни мерки през 2016 г. е образувано изпълнително производство за събиране  на публични задължения – главница, в размер на 33645,62 лв. Същевременно установява се тенденция на влошаване на финансово икономическото състояние като след незначителна печалба от 2 хил. лева през 2013 г. през 2015 г. е отчетена загуба от 69 хил.лв.

При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Способността на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския оборот произтича от притежание на активи, позволяващи трансформирането им в пари без да се обезценява видимо тяхната стойност с цел посрещане на изискуемите парични задължения. Търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно публичноправно задължение към държавата или общините, произтичащо от търговската дейност дължи да огласи това обстоятелство. С оглед придаденото от закона значение на съдебния акт съдът е ангажиран да се увери, че твърдяното влошено състояние действително съществува  (арг. от чл. 621а ТЗ) и е трайно (чл. 631 ТЗ).

. Доверието в търговския оборот се основава на уеднаквени правила за осчетоводяване на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между активи и пасиви. Доказателствената сила на счетоводната документация обаче произтича от редовното водене на търговските книги – чл. 55 ал. 1 ТЗ. При тези обстоятелства и своевременно и пълно отразяваните данни в търговските книги, част от които са и годишните финансови отчети, ползват и самия търговец. Установеното в случая несъответствие между отразения в ГФО за 2015 г. обхват на задълженията изключва извода, че счетоводството на дружеството е редовно водено. Предвид и установената от вещото лице невъзможност да проследи взаимовръзката и обосноваността на извършените в счетоводството записи настоящият състав не счита ползващите търговеца данни данни, отразени в ГФО за 2015 г. На общо основание обаче неизходните за него обстоятелства се ползват с доказателствена тежест.

Нормата на чл. 608 ал. 3 ТЗ несъстоятелността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията като без значение остава изпълнението на задължението към част от кредиторите на дружеството. Понеже законът очаква от търговеца добросъвестност при изпълнение на задълженията неизпълненото задължение дори и към един кредитор без да е налице основателна причина за това, поражда оборимо предположение, че се дължи на обективна невъзможност – липса на ликвидни средства. Средство за опровергаване на това предположение е надлежно удостоверения актив, което ще рече – осигурена възможност за проследяване на обобщения резултат. При установената нередовност в счетоводните записвания декларираното публично задължение с 25.09.2015 г. позволява извод за съществувала неплатежоспособност към тази дата. Макар и стопанският резултат от дейността да не позволява пряк извод за неплатежоспособност предвид различните показатели за оценка на двете състояния, налице е тенденция за увеличаваща се загуба.

Не се установява влошеното състояние да е преодоляно и впоследствие. Активът в имуществото предполага гарантирана от закона възможност търговецът да извлича облага от него. Наличните данни за нелигитимно разпореждане с чужди компенсаторни, съответно финансови средства не обосновават зачетен от правния ред източник на средства, а следователно и пречка да формира актив, за да бъде съпоставен с наличните краткосрочни задължения към 31.12.2016 г.

Дори хипотетично да се приеме, че отразените парични средства и техен еквивалент uc; 31.05.2017 г. произтичат от законен източник, техният размер не е в състояние да покрие констатираните задължения към датата на приключване на производството пред КФН, съответно към 31.12.2017 г.

Видно от началния и окончателния баланс в производството по ликвидация пасивите превишават значително стойностното изражение на установените активи в имуществото на дружеството както към 27.10.2018 г. (при съставяне началния баланс), така и към 27.10.2019 г., когато е съставен окончателен баланс.

По изложените съображения налице са предпоставките за откриване на производтсво по несъстоятелност при начална дата 25.09.2015 г.

Тъй като дейността на дружеството е прекратена преди производството по несъстоятелност, търговецът следва да бъде обявен и в несъстоятелност с произтичащите от това ограничения в правната сфера на търговеца.

По делото не се установява наличните по банковите сметки средства да са обект на обезпечение, противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността. Установеният размер на средствата е в състояние да посрещне началните разноски.

Съдът констатира, че нормата на чл. 628 ал. 4 ТЗ овластява длъжника да посочи лице, което да бъде назначено за временен синдик на дружеството. Нормата обаче изрично определя и срока за това искане – при предявяване на молбата. Понеже искането в случая е заявено след този срок – едва в хода по устните прения, предвид чл. 64 ал. 1 ГПК, настоящият състав не намира процесуална възможност да го зачете. Това налага и служебно да бъде определено лице, което да изпълнява длъжността на временния синдик.

 

По разноските

В тежест на масата на несъстоятелността следва да бъде възложена дължимата за настоящото производство държавна такса.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.“ АД – в ликвидация, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** 1618, р-н Витоша, ул********ет. ********в сграда № 9.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността - 25.09.2015 г.

ОТКРИВА на основание чл. 630 ал. 2 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „П.“ АД – в ликвидация, ЕИК ********.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл. 272а ал. 1 изр. първо ТЗП.“ АД – в ликвидация, ЕИК ********.

НАЛАГА ОБЩ ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху имуществото „П.“ АД – в ликвидация, ЕИК ********.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на дружеството Х.М..

ОПРЕДЕЛЯ брутно месечно възнаграждение в размер на 800 лв.

ОПРЕДЕЛЯ тридневен срок за встъпване в длъжност, в който срок следва да бъде представен акт за встъпване, декларация по чл. 655 ал. 2 ТЗ и доказателство за сключена застраховка по чл. 663а ТЗ.

НАСРОЧВА първо събрание на кредиторите на 18.12.2019 г. от 10:30 ч. в залата, определена за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:

1. изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ;

2. избор на постоянен синдик;

3. избор комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 изр. първо ГПК вр. чл. 620 ал. 1 изр. второ ТЗП.“ АД – в ликвидация, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** 1618, р-н Витоша, ул********ет. ********в сграда № 9 да заплати по сметка на Софийски градски съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата 250,00 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.

Препис от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

СЪДИЯ: