Решение по дело №749/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 692
Дата: 18 септември 2020 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150700749
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                    №692/18.9.2020г.       

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,  XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на 19.08.2020 г. в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  Георги Видев

                                                                                           Светомир Бабаков

 

при участието на секретаря Димитрина Георгиева и при участието на прокурора Стоян Пешев, като разгледа дело номер 749 по описа за 2020 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на М.М.А.,***, чрез адв. А. срещу РЕШЕНИЕ № 57 от 20.03.2020 г. на ВЕЛИНГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 457/2019г., в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 33-0000142/13.09.2019 г. на Началника на ОО“АА“ в ГД „АИ“ Пазарджик. С определение № 282 от 05.06.2020 г., Велинградският районен съд се е произнесъл и по искане, депозирано по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските, като го е оставил без уважение. Това определение също е оспорено пред касационната инстанция с касационна частна жалба от 10.06.2010 г. 

            В касационната жалба срещу решението на РС Велинград са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че неправилно районния съд е приел, че е доказано извършеното нарушение. Моли съда да постанови  решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Велнград в оспорената му част и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло НП № 33-0000142/13.09.2019 г. на Началника на ОО“АА“ в ГД „АИ“ Пазарджик. С жалбата от 10.06.2020 г. се иска от съда да отмени и  определение № 282 от 05.06.2020 г., с което е оставено без уважение искането по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Ашинков, който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения досежно нейната основателност.

            Ответникът по касационната жалба- Началника на ОО“АА“ в ГД „АИ“ Пазарджик не се представлява.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПАЗАРДЖИК дава заключение за  неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

            Административен съд- Пазарджик, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

            1/. По отношение на касационната жалба:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, районният съд е приел за установено следното:

Във връзка с разпореждане на ИД на ИААА  за извършване проверки на външен вид, техническо състояние и преминат годишен преглед за техническа изправност и издадено удостоверение за допълнителен преглед за проверка на оборудването им /приложение № 8/, съгл. Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, както и за правоспособност на водачите  на автобуси, осъществяващи „СпециА.зиран превоз“ на деца и ученици на територията на цялата страна за предстоящата учебна 2019-2020г., на 03.09.2019г., в гр. Велинград, на Паркинг индустриална зона, била извършена проверка на автобус марка „Сетра С 315 ХД“, с рег. № РА 6228 ВХ, собственост на „Чепино автотранспорт“ ЕООД, с който се извършвал превоз на ученици на територията на общ.Велинград. Проверката била извършена от служителите на ОО „Автомобилна администрация“ Пазарджик-инспектор Александър Иванов и старши инспектор Таня ГуглеваАвтобусът бил представен за преглед от водача М.М.,  на длъжност шофьор в „Чепино автотранспорт“ ЕООД, който бил извикан специално за това, макар че в същия ден ползвал отпуск поради общо заболяване.  При проверката, контролните органи, чрез визуално наблюдение, установили, че превозното средство е с технически неизправности- не светят задни  габаритни светлини, не светят стоп светлините и има изтичане на гориво от гориво нагнетателната помпа. КонстатирА. също, че на същия ден автобусът е преминал периодичен преглед за техническа изправност в Пункт за ГТП на дружеството, собственик на автобуса, за което е издадено Удостоверение за техническа изправност на ППС, въпреки че при прегледа било констатирано, че не светят фаровете.  

За този преглед отново автобуса е представен от М.М.Али.  За констатираните при прегледа в пункта неизправности шофьорът е информиран от служителите, извършили прегледа.

На същата дата-03.09.2019г., на водача бил съставен АУАН № 262450, за това, че на 03.09.2019г.около 14,50, в гр. Велинград, на паркинг в Промишлена зона, водачът М.М. управлява и предоставя за проверка по писмо  № 11-23-133/33/30.08.2019г., автобус марка „Сетра С 315 ХД“, с рег. № РА 6228 ВХ, собственост на „Чепино автотранспорт“ ЕООД, като извършва следните нарушения:  1./ автобусът е без задни габарити; 2./ автобусът е без стоп светлини; 3./ автобусът има теч на гориво от горивонагнетателната помпа-със степен опасна.

Прието е, че с деянието е осъществен съставът  на нарушение по  чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 101, ал.4 ЗДвП, във вр. т.6.1.3.1, б. „Д“, изр. второ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на  Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

         Въз основа на АУАН № 262450 от 03.09.2019г., на 13.09.2019г. е  издадено обжалваното наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана по идентичен начин с тази в акта. С него на М.А.. са наложени поотделно три  административни наказания глоба в размер съответно: 1./ 200, 00 лв. за констатирани значителни технически неизправности при управление на МПС без задни габаритни светлини; 2./ 500,00 лв. за констатирани опасни технически неизправности при управление на МПС без стоп светлини и 3./ 500,00 лв. за констатирани опасни  технически неизправности при управление на МПС с теч на гориво от горивонагнетателната помпа.

С решението на районния съд, оспореното наказателно постановление е отменено за първите две нарушения и е потвърдено досежно третото такова и именно в тази потвърдителна част, решението е предмет на касационна проверка.

 

Решението е правилно.

По делото липсва спор, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление в обжалваната част.

Неоснователно е възражението, че автобусът не е бил управляван по пътищата и не е бил в движение към момента на проверката. Видно от показанията на св.Иванов, които правилно са кредитирани от въззивния съд, същият е възприел как автобуса е бил управляван от касатора и е пристигнал на паркинга. Ирелевантно за спора е дали в този момент автобуса е превозвал ученици, след като за осъществяване на състава на нарушението по чл. 139 ал.1 от ЗДвП е достатъчно той да се е движил по пътищата, което обстоятелство, както вече е посочи е доказано по делото.

Неоснователен е и доводът, за липса на доказателствена обезпеченост на констатациите в АУАН за налична неизправност в автобуса, изразяваща се в теч на гориво. В тази насока са показанията на св. Иванов и Гуглева, които са установили изтичане на гориво от горивнонагнетателната помпа. Достатъчно е прилагането на метода на визуалната проверка за установяване на вида на изтеклата течност, като изискване да бъде извършен химичен анализ за нейния състав липсва в Методиката за извършване на периодичен преглед  за проверка на техническата изправност на ППС към Приложение № 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., както и в друг приложим нормативен акт.

Районният съд не е обсъдил в решението си възможността по казуса да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но това необсъждане не е самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като от една страна обществените отношения, свързани с безопасността за движение по пътищата са особено значими, а от друга страна, контролните органи при проверката са констатирали и други нередности, санкцинирането на които е отпаднало с въззивния съдебен акт.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Разноски в настоящото производство се претендират само от касатора, но с оглед на крайния изход от делото, такива не следва да се присъждат.

2/ По частната касационна жалба- същата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, а по същество е основателна.

Неправилно районният съд е приел, че представения договор за правна защита и съдействие  касае договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по друго дело. Всъщност, номер на дело в представения пред районния съд, договор за правна защита и съдействие не е вписан изобщо, а цитирания в определението номер в пълномощното очевидно касае техническа грешка, с което конклудентно се е съгласил и въззивния съд, тъй като е допуснал адв. А. да участва по адм. д. 457/2019, а не по адм. д.46/2019 г. по описа на РС Велинград. Ако беше последователен докрай в мотивите си, районния съд не следваше да допусне и участието на адв. А. в заседанията пред себе си с пълномощно, в което е вписан различен номер на дело, а след като го е допуснал- на още по- малко основание да дискредитира договор за правна защита и съдействие, в който номер на дело не е посочен. Видно от всички доказателства по делото /включително списъка за разноски/, договореното и заплатено възнаграждение касае настоящото дело, а в представеното пълномощно е допусната техническа грешка. Доколкото наказателното постановление е отменено за две нарушения, а за едно е потвърдено, пропорционално на уважената част от жалбата, на основание чл. 7 ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения се дължат разноски в размер на 200 лв.

 

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК и чл.236 от ЗАНН СЪДЪТ,

 

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 57 от 20.03.2020 г. на ВЕЛИНГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 457/2019г., в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 33-0000142/13.09.2019 г. на Началника на ОО“АА“ в ГД „АИ“ Пазарджик.

ОТМЕНЯ определение № 282 от 05.06.2020 г. на ВЕЛИНГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, с което е оставено без уважение искането на М.М. Алип с правно основание чл 248 ал1 от ГПК за допълване на РЕШЕНИЕ № 57 от 20.03.2020 г. на ВЕЛИНГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 457/2019г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ № 57 от 20.03.2020 г. на ВЕЛИНГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 457/2019г. в частта за разноските като ОСЪЖДА  ОО“АА“ в ГД „АИ“ Пазарджик за заплати на М.М.Али разноски за водене на делото в размер на 200/двеста лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

         

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                                   2./п/