Р Е Ш Е Н И
Е
№ 445
град Горна Оряховица, 16.01.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично
заседание на тридесет
и първи октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на
прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 371 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1
от ГПК във вр. чл.59,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Т.Г.Т. с ЕГН **********,
с адрес ***, твърди в
исковата си молба, че е
заживял на съпружески начала с лицето М.К.Ш.– дъщеря на ответницата М.Е.Г., от
м.08.2014г., в жилище в гр. Горна Оряховица. Сочи, че на 07.02.2015г. ищецът е
сключил граждански брак с М. Ш.. След заживяването му с нея, ищецът узнал, че
ответницата е имала втори съпруг – Т. М. Г., като двамата са закупили по време
на брака си недвижимия имот, намиращ се в гр. Г. О., ул ..., в който ищецът и Ш.
живеели. Заявява, че съпругът на ответницата има деца от първия си брак, които
след смъртта му са наследили неговия дял от наследството, заедно с М.Г., и завели гражданско дело № 1299/2014г. по описа на ГОРС
за делба на гореописания имот. Посочва, че ответницата постигнала договорка със
синовете на покойния си съпруг те да й продадат собствените си 2/6 идеални
части от процесния имот за сумата от 16000 лв., а тя да им плати тази цена при
прехвърлителната сделка. Заявява, че ищецът предложил да им помогне, като
изтегли заем, и постигнали уговорка с
ответницата, ако ищецът й даде сумата от 16000 лв. за уреждане на отношенията й
със синовете на съпруга й, то тя да му прехвърли 1/3 от собствеността на къщата,
или общо 2/3 от собствеността - на ищеца и на дъщеря си, и всички се съгласили с това
предложение. Сочи, че на 05.12.2014г. прекратил срочния си депозит в
„Райфайзенбанк” ЕАД – Клон Горна Оряховица и на същия ден изтеглил
потребителски заем в размер на 10231 лв., при което разполагал общо със сумата
от 17000 лв. Посочва, че на 11.12.2014г. била осъществена прехвърлителна
сделка, по силата на която наследниците Е. Т. Г. и М. Т. Г. продали на
ответницата собствените си 2/6 идеални части от гореописания имот за сумата от
16000 лв., която ще бъде преведена по равно по банковите сметки на продавачите,
удостоверено в нотариален акт за покупко-продажба № 1528, том VIII, рег. №
15030, дело 1402/2014г. на нотариус Кр. Боева. Твърди, че на същия ден
плащанията били осъществени от неговата банкова сметка, ***тежаваните от него
лични и заемни средства по банков път. Заявява, че той, вместо купувачката, е
заплатил и разходите по прехвърлителната сделка в размер на 900 лв. –
нотариални и местни такси и такса за вписване. Посочва, че ответницата не
изпълнила уговорката да му прехвърли обещаните идеални части от недвижимия имот; предоставила
му четири пъти суми от по 160 лв., които
той вложил в ремонт на имота й. Твърди,
че от 04.05.2016г. ищецът и съпругата му М. К. Т.се разделили фактически, а
бракът им бил прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.дело №
1112/2016г. по описа на ГОРС. Твърди, че е подал заявление
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №
58/2017г. на ГОРС, срещу М.Е.Г., издадена е
заповед за изпълнение № 142
от 18.01.2017г. за сумата от 16900 лв., заедно с направените разноски в
заповедното производство в размер на 838 лв., против
която М.Г. е подала писмено възражение в
законоустановения срок. Счита, че това поражда правния му интерес да предяви
настоящия иск. В писмено становище от 26.10.2017г., уточнява фактите, че ищецът
и ответницата са постигнали уговорка, ако ищецът й даде сумата 16000 лв. за уреждане на
отношенията със синовете на съпруга й, то тя да му прехвърли 1/3 ид.ч. от
собствеността на къщата, а впоследствие предложила да прехвърли общо 2/3 ид.ч.
от собствеността на ищеца и на дъщеря си, но не изпълнила това свое обещание, въпреки осъществяването на прехвърлителната сделка на
11.12.2014г. и предоставяне от Т. на сумата от 16000 лв. на другите наследници
- продавачи, както и заплащане на разходите по сделката в размер на 900 лв.
Поради това счита, че М.Г. неоснователно се е обогатила за
сметка на Т.Т., който към момента продължава да изплаща изтегления от него заем
от "Райфайзен Банк /България/" ЕАД.
Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата от 16900 лв., заедно със законната лихва
върху нея от 13.01.2017г. до окончателното й изплащане, с направените разноски
в заповедното производство в размер на 838 лв. Претендира присъждане и на
разноските в исковото производство.
В съдебно заседание, ищецът, чрез
пълномощника си – адвокат Н.П. от ВТАК, поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Ответницата
М.Е.Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника й : адвокат Ст. И. ***, депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответницата заема становище, че ищецът не й е предавал каквито и да
е суми. Заявява, че ищецът е платил тези суми на трети лица, поради което
следва да ги търси от тях. Счита, че ако ищецът е изпълнил чуждо задължение, то
това е станало при условията на чл.55,ал.2 от ЗЗД, поради обстоятелството, че по
време на това плащане той /ищецът/ е бил зет на ответницата. Твърди, че освен
това, през цялото време, когато ищецът е живял с дъщерята на ответницата, той е
бил в дома на ответницата като на хотел, считано от м. Август 2014г. до м. Май 2016г.,
и не е внесъл в този дом една троха хляб или какъвто и да е хранителен продукт.
Заявява, че ищецът не е заплащал никакви такси за консумативи : вода, ток,
отопление, мобилни оператори и други. Посочва, че отделно от това, дъщерята на ответницата
е давала на ищеца цялото си обезщетение от борсата, а в останалото време на
безработица ответницата е внасяла на дъщеря си здравните осигуровки - от
26.04.2015г. до 01.05.2016г. Твърди, че получаваното от ищеца трудово възнаграждение
е внасяно от него на влог в ,,Райфайзен банк” гр. Горна Оряховица /над 21000.00
лв./, с половината от които той се е обогатил за сметка на ответницата, не само
защото тя е заплащала всички разходи на семейството, но поради естеството на
работните й задължения, дъщеря й е била
тази, която е обгрижвала домакинството. Посочва, че ответницата е заплатила
сватбеното тържество на ищеца и дъщеря си, в размер на около 3000 лева, без
каквото и да е участие на ищеца или родителите му в тези разходи. Твърди, че
ответницата е тази, която е издържала материално ,,семейството” на дъщеря си. Посочва,
че е получила при пенсионирането си над 10000 лева обезщетение, работила е на
две места, изтеглила е кредит за ремонт на жилището /за удобство на дъщеря си и
зет си/ в размер на 8000 лева, който още изплаща. Счита предявения иск не само за
неоснователен, но и за антиморален. Предявява възражение за прихващане, както
следва : половината от влога на ищеца, направен по време на брака му с дъщеря й,
в размер на 11000 лв., като след получаване на документ от банката, ще уточни
точната сума; половината от разходите за сватбата в размер на 1500 лв.; една
трета от изплатения за този период заем от ответницата в размер на 696.91 лв.;
една трета от вложените от ответницата доходи за издръжка на ищеца, включващи
обезщетението й за пенсиониране и последна заплата –общо 2408.86 лв.; пенсията й
през този период - 2822.64лв., трудовите й доходи от м. Август 2014г. до м. Май
2016г. - 4686.41лв., ½ от здравните осигуровки, които ответницата е
внасяла на дъщеря си - 176.40 лв., или общо 23291.22 лв. Моли съда да отхвърли
изцяло предявеният иск, като й присъди разноските по делото.
В съдебно заседание, ответницата,
чрез пълномощника си – адвокат В.Х. от САК, оспорва предявения иск. Заявява, че
ищецът се явява длъжник на ответницата. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по
делото фактите, че ищецът Т.Г.Т.
е заживял на съпружески начала с лицето М.К.Ш.– дъщеря на ответницата М.Е.Г.,
считано от м.08.2014г., както и фактите, че впоследствие ищецът и лицето М.К.Ш.са сключили граждански брак на 07.02.2015г., като този гр. брак е прекратен с влязло в сила съдебно
решение по гр. дело № 1112/2016г. на
ГОРС. Тези факти се установяват и от приетите писмени доказателства - удостоверение за сключен граждански брак,
изд. на 04.07.2016г. от Община Горна Оряховица, удостоверение, изд. на
20.01.2017г. по гр.дело № 1112/2016г. на ГОРС, и от свидетелските показания, цитирани по-долу.
Безспорни по настоящото дело са и
фактите, че през периода от
м.08.2014г. до 04.05.2016г. ищецът и М.К.Ш.са живели в жилище, намиращо се в гр.
Г. О., ул ..., заедно с ответницата.
Видно от приетото писмено
доказателство - заверен препис
от искова молба по гр.дело № 1299/2014г. по
описа на ГОРС,
цитираното гр.дело е образувано на 07.08.2014г. въз основа на искова молба от Е.
Т. Г. и М. Т. Г. против М.Е.Г., с предмет – иск за делба на недвижим имот,
намиращ се в гр. Г. О., ул .... От приложените по делото заверени преписи от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 1528, том VIII, рег. № 15030, дело № 1402/2014г. на нотариус К.
Б. с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, и от преписката по нот. дело 1402/2014г. по описа на нотариус Кр.Боева, се установява, че на 11.12.2014г. е сключена възмездна сделка, по силата на която
съсобствениците Е. Т. Г. и М. Т. Г. са продали на ответницата М.Е.Г.
собствените си 2/6 идеални части от недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О., ул. „….,
подробно описан в нотариалния акт, за сумата от 16000 лв., от която сума 8000
лв. ще бъдат преведени по банков път по сметка на продавача Е. Г. и 8000 лв. ще
бъдат преведени по банков път по сметка на продавача М. Г. в деня на
подписването на този нотариален акт.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че 11.12.2014г. ищецът е превел в
полза на лицата Е. Т. Г. и М. Т. Г., по 8000 лв. на
всеки от тях, по банковата сметка на всеки един продавач. Тези факти се потвърждават от
приетите по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
1528, том VIII, рег. № 15030, дело № 1402/2014г. на нотариус К. Б. с рег. № 296
в НК, с район на действие ГОРС, 2 бр. платежни нареждания, приложени по нотариалната
преписка по нот. дело
1402/2014г. по описа на нотариус Кр.Боева, договор за потребителски кредит от 05.12.2014г. и
погасителен план към него, извлечение по сметка, изд. от „Райфайзен Банк
(България)” ЕАД, справка, изд. от „Райфайзен Банк (България)” ЕАД, с приложени
към нея извлечения от сметката на Т.Г.Т., служебна
бележка, изд. от РДПБЗН – Велико Търново, видно от които горепосочените суми са преведени
от ищеца на лицата Е. Г. и М. Г. с основание : покупко-продажба на къща в гр.
Г. О., ул ....
Безспорни са и фактите, че на 13.01.2017г. ищецът е подал
заявление по чл.410 от ГПК, образувано е ч. гр. дело № 58/2017г. по описа на ГОРС и е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 142 от 18.01.2017г., срещу ответницата, за сумата от 16900 лв., представляваща неизплатена
главница по заем за закупуване на 2/6 идеални части от имот, както и заплащане
от страна на кредитора на нотариалните и местни такси в общ размер на 900 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.01.2017г. до
окончателното изплащане на вземането; за сумата от 338 лв., представляваща
направените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса; за
сумата от 500 лв., представляваща направените от заявителя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Безспорни по настоящото дело са и фактите, че ответницата е депозирала в срок
писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. дело № 58/2017г. по описа на
ГОРС. Тези факти се
потвърждават от писмените материали, съдържащи се в ч. гр. дело № 58/2017г. по
описа на ГОРС, приложено към настоящото дело.
Видно от показанията на св. М. Ц.
/братовчедка на ищеца/, Т. отишъл да живее в жилището на ответницата в Горна Оряховица; по това време синовете на съпруга си искали дела от къщата, и след като Т. влязъл в
семейството, решил да
помогне - да тегли заем да наплати. Свидетелката установява, че били обещали 1/3 от къщата да е на името на Т.
и той направил жест - теглил пари от банката, платил
по 8000 лв. на двете момчета, които имали претенции, т.е. общо около 16000 лв., и те вече нямат претенции към къщата. Видно от показанията на св. Ц.,
Т. й казал, че ще има 1/3 от къщата
на негово име. Свидетелката
знае, че тези пари, които Т. е платил, не са му върнати, нито му е прехвърлен
имот.
Видно от показанията на св. Р. С.
/приятел и колега на ищеца/, Т.
заживял на семейни начала с Милка през 2014г.; тогава той ходел да помага да правят
ремонт - подготвяли
жилището за сватба. Свидетелят е участвал в ремонта на таван, гипс-картон и тапети, Т. шпакловал, предверието правил, довършвал гипс-картона. Свидетелят С. сочи, че Т. е поел половината от разходите за
сватбата. Видно от
показанията на св. С., Т. му е споделял,
че е трябвало да се плати нещо по къщата и след
като се плати, ще има дял за него от къщата на тъща му, където живеел. Свидетелят посочва, че до момента Т.
не е получил дял от тази къща.
Видно от показанията на св. А. Т.
/позната на двете страни/, М. й казвала, че всички пари от
пенсия и заплата тя внася в къщи и тя издържа масрафа; че тегли заем от банката - 8000 лв., от
които една част отиват за сватбата, а другата част за ремонт на жилището. Свидетелката сочи, че когато М. се пенсионирала, е взела 7000 лв., които дала за ремонт през
2014/15г., след сватбата. Свидетелката Т. знае, че зетят
работел, но няма
представа дали е внасял в семейството средства или материални придобивки; дъщерята на Милка била по това време на борсата. Видно от показанията на св. Т., М. й споделила, че
трябва да наплати на двамата наследници. Доколкото знае, зетят
е теглил пари и той е платил на двамата наследници.
Не знае с каква цел го е направил това, но след това имотът останал за М..
Видно от показанията на св. К. Р.
/познат на ответницата/, М. му е споделяла,
че все не им стигат парите. Свидетелят сочи, че е срещал М. в Енергото 2 пъти и тя е казвала, че плаща сметките; засичал я е в СБА, в „Кауфланд” и тя му казвала, че са станали трима в къщи и пазарува.
Изслушана по реда на чл.176 от ГПК, ответницата посочва, че с другите наследници на съпруга се разбрали да им даде по 8000 лв. и те да си оттеглят делото. Заявява, че Т. казал, че
има 10000 лв. и ще изтегли още 6000 лв., за да им преведе сумите по банков път, но не е ставало
въпрос, че тя ще му даде дял
от жилището. Посочва,
че жилището е останало на нейно име, след като
приключили със синовете на мъжа й - след като Т. им превел сумите, те си оттеглили исковата молба и й
прехвърлили техните дялове. Признава, че Т. е платил
продажната цена на продавачите по сделката, по която тя е купувач, като е превел парите
по банков път; че Т. е платил и разходите по прехвърлителната сделка. Счита, че нищо не е предлагала
на Т.. Твърди, че е изтеглила 8000 лв., взела и 7000 лв. от 6 брутни заплати от
завода за пенсионирането си, от които дала 8000 лв. на
дъщеря си да ги ползват за сватбата и за ремонти,
защото жилището се нуждаело от ремонт. Посочва, че правили
прикачени тавани, лепили тапети, и др.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.59,ал.1
от ЗЗД за сумата от 16900 лева, представляваща сума, платена без основание на 11.12.2014г.,
съдът намира за допустим.
Предвид изложените по-горе
данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на оспорените от ответницата вземания, като искът е предявен надлежно в срока по
чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледан
по същество, искът се явява основателен по следните съображения :
Неоснователно обогатяване може да възникне
от правоотношения, уреждани от всеки клон на правото. Институтът на
неоснователното обогатяване е субсидиарен и следва да намери приложение само,
когато липсва или е липсвала възможност за осъществяване на правото по съдебен
ред на друго правно основание, освен чрез иска, основан на разпоредбите на
закона, отнасящи се до неоснователното обогатяване.
Предвид изложената по-горе фактическа
обстановка и изложените по-долу съображения, съдът намира, че е налице вземане
в полза на ищеца, произтичащо от неоснователно обогатяване, за общата сума от 16900
лева. Настоящият съдебен състав счита, че от приетите писмени доказателства не
може да се обоснове извод за наличие на договорни отношения, които да са
възникнали между страните по делото, като основание за предаване на процесната
сума от 16900 лв. от ищеца на трети лица, вместо и в полза на ответницата.
Действително, събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите М. Ц., Р. С. и А. Т., подкрепят твърденията, изложени в исковата
молба, че ищецът Т.Т. се е съгласил да изплати суми от по 8000 лв. на лицата Е.
Г. и М. Г., както и да поеме паричните разходи по прехвърляне
/покупко-продажба/ на техните дялове – общо 2/6 идеални части от недвижим имот,
намиращ се в гр. Г. О.у ул …, на другия съсобственик на имота – ответницата М.Г.,
за да може посочените три лица да решат доброволно помежду си спора за съдебна
делба на горепосочения имот, а впоследствие – ответницата да прехвърли на ищеца
1/3 идеална част от правото на собственост върху този имот. Приетите по делото
писмени доказателства (преписката
по съставяне на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1528, том
VIII, рег. № 15030, дело № 1402/2014г. на нотариус К. Б.),
както и показанията на свидетелите М. Ц., Р. С. и А. Т., удостоверяват и
фактите, че сделката между ответницата, в качеството й на купувач, и лицата Е. Г.
и М. Г., като продавачи, е осъществена на 11.12.2014г., като на същия ден
продавачите депозирали пред ГОРС молба вх. № 31453/11.12.2014г. за оттегляне на
иска си за делба на имота, намиращ се в гр. Г.Оряховица, ул. „Кл. Охридски” №
1, против М.Г., и за прекратяване на образуваното между тях гр. дело №
1299/2014г. по описа на ГОРС /л.126 от делото/, при което ответницата станала
собственик на имота, но ищецът не е придобил идеална част от правото на
собственост върху същия. Цитираните писмени и гласни доказателства, обаче, не
съдържат достатъчно категорични и точни данни за установяване на факти, свързани
с възникване на конкретни договорни отношения между ищеца и ответницата по
повод предоставяне на процесната сума от
Т. с цел и основание – придобиване на идеална част от гореописания недвижим
имот, кога и при какви условия е постигнато Т. съглашение, нито относно
уговорен между страните срок и други съществени условия за изпълнение на такива
уговорки. Същевременно, по делото не са ангажирани и никакви годни
доказателства, които да удостоверяват факти налице ли е облигационно правоотношение между страните
по делото въз основа на сключен между тях валиден договор за заем, постигнали ли са страните съгласие за сключването на
този договор и кога е сключен същият, какви са неговите съществени условия,
какви са поетите задължения от всяка страна задължения по договора за заем, в
т.ч. относно уговорка за връщане на предадената сума /поемането от ответницата на задължението да върне тази сума на ищеца на
определен падеж, в определен срок или при други условия, уговорени между
страните/.
Наред с
това, от приетите писмени доказателства - заверени преписи от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 1528, том VIII, рег. № 15030, дело № 1402/2014г. на нотариус К. Б. с
рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, 2 бр. платежни нареждания,
приложени по нотариалната преписка по нот. дело 1402/2014г. по описа на нотариус Кр.Боева, извлечение по сметка, изд. от „Райфайзен Банк
(България)” ЕАД и др., се установява по категоричен начин, че на 11.12.2014г.
ищецът е превел в полза на лицата Е. Т. Г. и М. Т. Г., суми от по 8000 лв., по банковата сметка на всеки един от тях, с основание
: покупко-продажба на къща в гр. Г. О., ул ..., както и е заплатил разходите по
подготовката и осъществяването на прехвърлителната сделка на обща стойност 900
лв. Тези факти, както и фактите, че до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция ответницата не е върнала на ищеца сумата от 16900 лв., не се
оспорват и от ответната страна по делото.
Видно
от данните по делото, в процесния случай липсва правоотношение, реализация на
което да се явява настъпилото имуществено разместване. При тези факти в случая
се налага изводът, че вследствие плащането на сумата от 16900 лв. на 11.12.2014г.
от ищеца на трети лица, вместо ответницата, безспорно е настъпило обедняване в
патримониума на същия, съответстващо на обогатяване, чрез спестяване на
разходването на собствени блага, в размера на горепосочената сума, за ответницата
М.Г.. Наред с това, в случая липсва друга възможност за правна защита на
обеднелия, а по безспорен начин се установява, че обедняването на ищеца и
обогатяването на ответницата произтичат от едни и същи факти : превеждане на
сумата от 16000 лв. на 11.12.2014г. от ищеца по банковите сметки на продавачите
Е. Г. и М. Г., както и заплащане на всички нотариални, местни и съдебни такси и
други разходи по подготовка и осъществяване на договора за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1528, том VIII, рег. № 15030, дело №
1402/2014г. на нотариус К. Б. с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, вместо купувача по
сделката М.Г., и съответно спестяване от ответницата Г. на имуществени разходи
в размер от 16900 лв., които тя е следвало да направи, но са направени от трето
лице – ищецът в настоящото производство, без да има основание за предаване и
получаване /спестяване/ на горепосочената парична сума между страните по делото.
Поради това, разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗЗД намира приложение в настоящия
случай, предвид безспорно установените факти, че макар и като незадължено по
закон или по договор лице да заплати сумата от 16900 лв., ищецът е изплатил тази
сума на други лица по горепосочения начин, вследствие на което е настъпило
обогатяване на ответницата чрез спестяване на имуществени разходи за нея в
размер на сумата от 16900 лв., за сметка на намаляване на имуществото
/обедняване/ на Т.Т. в размера на същата сума. Поради това неоснователно обогатилият
се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само
до размера на обедняването. Тъй като по делото се установява еднаквост на тези
две величини в посочения по-горе общ размер на сумата от 16900 лв.,
представляваща изплатената от ищеца без основание за това сума от 16900 лв., на
11.12.2014г., установен по безспорен начин от цитираните по-горе писмени и
гласни доказателства, съдът намира, че ответницата дължи връщане на ищеца на това,
с което се е обогатила, общо на стойност 16900 лв.
Отделно от това, съдът намира, че в настоящия случай не е налице
никоя от хипотезите, визирани в чл.55,ал.1 от ЗЗД, за да се оспорва претенцията
за връщане на даденото без основание чрез възражение за недължимост на исканата
сума поради наличие на договор за дарение между страните по делото или поради неустановеност
на задължения за ответницата да връща суми по договор за паричен заем с ищеца.
Поради
това, предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК
във вр. чл.59,ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в пълния му предявен
размер и следва да бъде уважен, като съдът приеме за установено, че ответницата
дължи връщане на ищеца на сумата от 16900 лв., произтичаща от неоснователно
обогатяване, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.01.2017г. /датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС/ до окончателното й изплащане.
Ответницата е
направила възражение за прихващане на изплатени от нея суми, както следва : половината от влога на ищеца, направен по
време на брака му с дъщеря й, в размер на 11000 лв.; половината от разходите за
сватбата в размер на 1500 лв.; една трета от изплатения за този период заем от ответницата
в размер на 696.91 лв.; една трета от вложените от ответницата доходи за
издръжка на ищеца, включващи обезщетението й за пенсиониране и последна заплата
– общо 2408.86 лв.; пенсията й през този
период - 2822.64лв., трудовите й доходи от м. Август 2014г. до м. Май 2016г. -
4686.41лв., ½ от здравните осигуровки, които ответницата е внасяла на
дъщеря си - 176.40 лв., или общо 23291.22 лв.
Възражението за прихващане е допустимо: направено в процеса като средство за защита на
ответницата срещу предявения иск, но е неоснователно. Нормата
на чл.103,ал.1 от ЗЗД визира предпоставките за основателност на възражението за
прихващане : наличие на две насрещни вземания, идентичност на субектите по двете правоотношения, еднородност и заместимост на престациите, изискуемост на насрещното вземане и ликвидност на
вземането, което се определя от това спорно ли е или не вземането. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.103,ал.1 от ЗЗД, за да бъде извършено прихващането и
съответно да бъде уважено възражението за прихващане, направено от ответницата в хода на делото. В тази връзка, приетите по делото писмени и гласни
доказателства, цитирани по-горе, не удостоверяват никакви факти относно
предоставени от ответницата на ищеца конкретни суми, основанията за
предоставяне на такива суми, времето, мястото на предоставяне и размерите на
предоставени от ответницата на ищеца суми, нито възникване на задължения за
ищеца да върне подобни суми на ответницата М.Г.. В този смисъл, по настоящото
дело не се установява наличието на вземания на ответницата от ищеца на обща
стойност 23291.22 лв., нито изискуемостта и ликвидността на такива вземания.
Поради това, възражението за прихване, предявено от ответната страна се явява
неоснователно и недоказано.
При този изход на делото, с оглед
задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на
/338 лв./ и за платено адвокатско
възнаграждение /500 лв./, общо в размер на 838 лв. в исковото производство, както и за присъждане на
направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за
платено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 838 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ответницата съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.Е.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, че
тя ДЪЛЖИ ВРЪЩАНЕ на Т.Г.Т. с ЕГН **********, с
адрес ***, на СУМАТА от 16900 лв. /шестнадесет хиляди и деветстотин лева/, представляваща парична
сума, получена без основание на 11.12.2014г.
за закупуване от ответницата М.Е.Г. на 2/6 идеални части от имот, намиращ се в гр. Г. О., ул ...
/16000 лв./, както и заплащане
от купувача по
сделката, обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1528, том VIII, рег. № 15030, дело №
1402/2014г. на нотариус К. Б. с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, - М.Е.Г. на нотариалните и местни такси /в общ размер от 900
лв./, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.01.2017г. /датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС/ до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
142 от 18.01.2017г.
по ч. гр. дело № 58/2017г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА М.Е.Г. с
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Т.
с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 838
лв. /осемстотин тридесет и осем
лева/, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна
такса и за платено адвокатско възнаграждение, както и СУМА в размер на 838
лв. /осемстотин тридесет и осем
лева/, представляваща
направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 58/2017г. по описа на ГОРС
съдебни разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен
съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………….