№ 668
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502757 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ срещу решение № 264247/24.06.2021г. на СГС, ГО, 9
състав, постановено по гр.д. № 12154/18г., с което са уважени искове по
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от ексцес.
Жалбоподателят излага, че обжалваното съдебно решение е
неправилно и необосновано. Неправилно съдът е приел наличие на ексцес в
следствие на процесното ПТП както и причинната му връзка с ПТП. От
събраните доказателства не е установено влошаване на здравословното
състояние на пострадалата, което да се намира в пряка връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Съдът не е взел предвид, че ищецът има призната
намалена трудоспособност с 62% още от 07.09.1998г. Съдебно- медицинската
експертиза не е установила предпоставките за ангажиране на отговорността
му. Не е доказана претенцията за присъждане на имуществени вреди.
Представени са фактури, от които не става ясно кой е извършил разходите.
Съдът не е съобразил критерият за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Затова моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
1
предявените искове изцяло. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор А.Я. П.- О. оспорва жалбата на
застрахователя. В него се излага довод за нейната неоснователност. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за ексцес. В исковата
молба ищецът А. П. твърди, че на 09.06.2009г. е участвала в пътен
инцидент, станал по вина на водача на лек автомобил „ ВАЗ 21061“ с рег. №
***, управляван от Б. О., за който към този момент е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. От инцидента е
получила счупване на бедрената шийка на десния крак. Наложило се е
оперативно лечение, изразяващо се в поставяне на метална остеосинтеза,
която в последствие е отстранена. Настъпила е асептична некроза на
главичката на счупената бедрена кост, развила се е коксартроза, което е
наложило подмяна на болната тазобедрена става на десния долен крайник с
изкуствена през 2012г. За обезщетяване на неимуществените й вреди е
постановено съдебно решение, с което й е присъдено такова от 40 000 лв. по
гр.д. № 4207/13г. на САС. През 2016г. е получила допълнителни усложнения
като е започнала да изпитва засилващи се болки, ходела е с накуцване и е
трябвало да ограничи силно движението на десния крак. През 2017г. са й
извършени медицински прегледи, при които е установено, че са налице данни
за асептично разхлабване на ацебуларната компонента на протезата и локална
остеолиза и й е било предписано да се извърши ревизионно ендопротезиране.
Такова е направено на 09.02. 2018г. в МБАЛ „Полимед“. Болничният престой
е от 08.02.2018г. до 14.02.2018г. От медицинската интервенция е претърпяла
болки и страдания, неудобства за дълго време преди извършването му, не е
можела да се движи нормално, при натоварване е започвал да я боли десния
крак и е трябвало да спре да се движи. Не могла да работи. След
ендопротезирането през 2018г. дълго време е трябвало да се възстановява,
което освен с болки е било свързано и с ограничаване на пълноценното й
придвижване. Била е насочена към ТЕЛК, където е освидетелствана с 62%
намалена работоспособност. Извършеното ендопротезиране през 2018г. е в
2
пряка причина връзка с ПТП от 09.06.2009г. и представлява влошаване на
здравословното й състояние. Освен физически болки е изпитвала и силни
психологични притеснения, свързани с това, че се е чувствала депресирана и
уплашена. Направила е и разходи за последното медицинско лечение през
2018г. в размер на 3 326, 40лв. Затова моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., в едно
със законната лихва от 14.02.2018г. до окончателното му изплащане, както и
обезщетение за имуществени вреди от 3 326, 40 лв. в едно със законната
лихва, считано от 14.02.2018г. до окончателното му изплащане. Претендира
разноски.
В депозиран писмен отговор ответникът ЗАД“ Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ оспорва исковете. Не оспорва, че на 09.06.2009г. е
настъпило ПТП. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на предявените искове. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй
като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК. Оспорва наличието
на ексцес в следствие на процесното ПТП, както и причинно- следствената
връзка между него и влошаването на здравословното състояние на ищеца.
Оспорва вида и характера на уврежданията, за които се твърди в исковата
молба, че са във връзка с пътния инцидент. Оспорва, че при ищеца има
влошаване на здравословното й състояние, което е в пряка причинна връзка с
ПТП. При А. П. са налице предходни заболявания, които са повлияли при
лечението и възстановяването й в следствие на ПТП. Оспорва, че тя е развила
коксартроза, което е наложило подмяна на тазобедрената става. Оспорва, че в
следствие на ПТП й е призната 62% намалена трудоспособност. Такава й е
определена от 07.09.1998г. Ответникът счита претендираното обезщетение
за прекомерно по размер.
Безспорно е, че на 09.06.2009г. А. П.- О. е пострадала при пътен
инцидент, настъпил в гр. София. В тази връзка е представен констативен
протокол от същата дата.
Не е спорно, че застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия
автомобил е била сключена при ответника и е била валидна към датата на
настъпване на пътния инцидент.
С решение от 14.04.2014г., постановено по гр.д. № 4207/13г. от САС на
ищеца й е определено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в
3
размер на 40 000 лв.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила и са
приети като доказателства епикризи и други медицински документи, ЕР на
ТЕЛК. Представена е епикриза от 14.02.2018г., както и етапна такава от
09.11.2017г. Не следва да се обсъжда при постановяване на съдебното
решение епикриза по ИЗ № 330/16г, тъй като тя е свързана с проведена
рехабилитация, която няма отношение с предмета на спора.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди са представени 4бр.
фактури и фискален бон.
Допуснатата медицинска експертиза, изготвена от вещо лице
специалист по ортопедия и травматология, след преглед на документите по
делото, е дала заключение, че при пътния инцидент на 09.06.2009г. ищецът е
получила счупване на шийката на дясната бедрена кост. Проведено е
оперативно лечение с поставяне на метална остеозинтеза. Установено е
настъпване на асептичн некроза на главичката на счупената бедрена кост и
впоследствие се е развила коксартроза, което е наложило подмяна на
тазобедрената става с изкуствена през 2012г. Поради засилващи се болки
през 2017г. на ищеца е извършен преглед, при който е установено
разхлабване на тазовата компонента на протезата, поради което е оперирана
повторно през 2018г. и е направено ревизионно ендопротезиране на дясната
тазобедрена става като разхлабената част е сменена. Според вещото лице
това усложнение не е в резултат на претърпяното през 2009г. ПТП, но е
налице причинна връзка между него и проведеното лечение. Няма
документи, че преди пътния инцидент А. П. е страдала от заболяване на
дясната тазобедрена става. Тя е страдала от хроничен спастичен бронхит,
увреждания на междупрешленните дискове в шиен и поясен отдел, сърдечно
заболяване- стенокардия, страхова невроза и ревматоиден артрит. Тези
заболявания водят до намаляване на двигателната активност на организма и
удължават възстановителния период след оперативно лечение. След 2012г.
ищецът е получила усложнение от механичен характер – разхлабване на
компонентите на протезата, което е наложило оперативна намеса през 2018г.
Вещото лице е посочило причините, които водят до разхлабване на
компонентите на протезата. Датата на инвалидизация на ищеца е от
07.09.1998г.
4
Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и
безпристрастно, основаващо се на науката и опита на експерта.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят О. е син на ищеца. Заявява, че желае да свидетелства. Знае,
че майка му е претърпяла ПТП през 2009г. Имала е счупване на таз и бедрена
кост. През 2016г. вследствие на злополуката е получила усложнение.
Започнало е да я боли много десния крак. Получил се е луфт около протезата
и майка му е постъпила в болница. Тогава са и подменили самата протеза.
Сложили са й изкуствена кост, която свидетелят е взел от УМБАЛСМП
„Пирогов“. Това е станало през 2018г. Престояла е в болница една седмица.
След това не е била на легло, но се е наложило да се придвижва с патерици за
около месец и половина. Вечер, ищецът не е могла да спи и все още й е
трудно, въпреки, че е пиела болкоуспокояващи лекарства. Майка му не
работи, защото е трудно подвижна. В момента не ходи с патерици или бастун,
но ходи много бавно и трудно заради болките в десния крак. Силно напряга
левия крак и той също е започнал да я боли. През 2016г. са започнали
усложненията, тъй като е изпитвала силни болки в десния крак. Преди 2016г.
ищецът е работела в малко магазинче, което са имали със свидетеля. Тя е
пенсионер по болест още преди ПТП. Парите за протезата ги е взел назаем
лично свидетелят в размер на 700лв. и той е купувал и болкоуспокояващите
лекарства. Той е купил протезата и я е занесъл в МБАЛ „Полимед“, за да се
направи операцията на майка му.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага като ги преценява
при условията на чл.172 от ГПК, но ги счита за достоверни.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане са искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
ексцес, предявени при условията на обективно съединяване.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
5
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият
може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя
по задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. Не се
спори, че към момента на инцидента през 2009г. ответното дружество е било
застраховател по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ за
водача на лек автомобил „ ВАЗ 21061“ с рег. № ***. С влязло в сила
решение е прието наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД, с което на
ищеца е присъдено обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди от инцидента през 2009г.
При произнасянето си съдът следва да вземе предвид решението на
САС по гр.д. № 4207/2013г. по отношение на установените травматични
увреждания, получени от ищеца при ПТП на 09.06.2009г., както и какви
обстоятелства са взети предвид при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди.
Прекият иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ е на разположение на
пострадалия при пътен инцидент и при настъпило влошаване на
здравословното му състояние в сравнение с това непосредствено след него.
Съгласно т.10 от ППВС № 4/30.10.1975г. ексцес е това влошаване на
здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при
което първоначално е присъдено обезщетението. Тогава му се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само, ако то се намира в причинна
връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Не се
дължи ново обезщетение, когато при присъждането на първоначалното
6
обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и
съобразено от съда.
Активно материално и процесуално легитимиран е пострадалият,
който черпи своите права от влошено здравословно състояние в сравнение с
момента, при който вече му е било определено обезщетение за
неимуществени вреди за травматичното увреждане, получено при пътно
произшествие. На основание чл.154 от ГПК в негова тежест е да докаже
правопораждащия юридически факт- влошаване на здравословното
състояние, тъй като от него черпи благоприятни за себе си правни последици
с всички допустими и относими доказателства. Недоказването му задължава
съда да приеме, че този нов юридически факт не се е осъществил.
Пасивно материално и процесуално легитимиран да отговоря при
ексцес е застрахователят на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“, който с противоправното си поведение е причинил
увреждането на ищеца.
Предпоставките, обосноваващи основателност на иска по чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ при твърдян ексцес са: влошено здравословно състояние на вече
установеното травматично увреждане, причинна връзка между него и
настъпилото преди това застрахователно събитие.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. Съдът като съобрази медицинската експертиза, приета
пред първоинстанционния съд намира, че не е налице влошаване на
здравословното състояние на ищеца, което да е в причинна връзка с ПТП през
2009г. А. П. е получила асептично разхлабване на ацетабуларната чашка на
протезата. В епикриза № 92/18г е приета диагноза- усложнение от механичен
произход, свързано с вътреставни проблеми. Вещото лице е посочило, че
това усложнение не е в резултат на претърпения инцидент през 2009г.
Ирелевантна за влошаване на здравословното състояние е наличието на
7
причинна връзка между проведеното лечение на уврежданията, получени при
пътния инцидент през 2009г. и полученото разхлабване на протезата на
тазобедрената става. При ексцес е от значение настъпило влошаване на
здравето независимо от проведеното лечение. В случая последното е било
адекватно, но полученият проблем е от механичен произход. Ревизионното
ендопротезиране на тазобеднераната става на десния крак е проведено
оперативно, като в епикризата от МБАЛ „Полимед“ ООД се съдържа
описание на извършените оперативни процедури. От нея се установява, че
освободената протезата е луксирана предно чрез външна ротация, аддукция
и флексия. Отстранен е част от цимент, прикриващ костните повърхности
чрез кюретиране. Направен е обилен лаваж с антисептични разтвори.
Ацетабулумът е обработен до здрава, запазена кост и е възстановен центъра
на ямката. Имплантирана е ацетабуларната чашка 56мм O.D. с допълнителна
фиксация с три спонгиозни винта. Това описание на оперативната
интервенция, както и изводите на медицинската експертиза, водят до извод,
че извършеното ревизионно ендопротезиране не е усложнение. Лечението е
свързано с вече поставената изкуствена тазобедрена става поради разхлабване
на компонентите на протезата, което има механичен произход. Причината за
това разхлабване е износване на имплантните повърхности и последващо
отслабване на околната кост, т.е. остеолиза. Разхлабването може да дължи
на възрастта, пола, теглото, физическата активност и някои заболявания.
ЕР на ТЕЛК, на което се позовава ищецът, от 08.12.2017г., установява 62%
намалена работоспособност, която е в такъв размер от 07.09.1998г. Този
документ също не установява влошаване на здравословното й състояние в
сравнение с това, при което е определено първоначалното обезщетение за
неимуществени вреди от пътния инцидент през 2009г. Влошаването е
настъпило през 2012г., когато е извършена смяна на тазобедрената става на
десния долен крайник с изкуствена протеза, на която е била извършена
ревизия през 2018г. Това е било отчетено от САС при постановяване на
решението по гр.д. № 4207/13г., което е рефлектирало върху размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Полученото усложнение
през 2018г. е от механичен произход и не може да се приеме за ексцес и нов
правопораждащ юридически факт, за който да се ангажира отговорността на
застрахователя да заплати обезщетение за неимуществени вреди. Това
асептично разхлабване, което е получила ищеца, може да се дължи на
8
различни причини, които не са във връзка с пътния инцидент от 2009г.
Поради това не може да се приеме за установено както влошаване на
здравословното състояние на А. П.- О., така и причинна връзка между него и
ПТП.
Искът следва да бъде отхвърлен поради липсата на настъпил нов
юридически факт- влошаване на здравословното състояние на ищеца.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени като се
постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло.
По разноските.
Жалбоподателят е направил искане за разноски за въззивната
инстанция. Поради изхода на спора такива следва да му бъдат присъдени в
размер на 766, 53лв., от които 666, 53 лв. държавна такса за въззивно
обжалване и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На ответника при този изход на спора разноски не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264247/24.06.2021г. на СГС, ГО, 9 състав,
постановено по гр.д. № 12154/18г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А.Я. П.- О., гр.- *** срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр. София, с правно основание чл.226, ал.1
от КЗ/отм/ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Я. П.- О., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ №
42 да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
гр. София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 766, 53 лв./ седемстотин шестдесет
и шест лева и петдесет и три стотинки/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10