РЕШЕНИЕ
гр.София,
28.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на девети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
с участието на секретаря Даниела Танева и в
присъствието на прокурора Борис Балев след като разгледа докладваното от съдия
Борисова ВНОХД № 3787/2019 год. по описа на СГС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
подсъдимия Ц.Г.А., както и по въззивна жалба на подсъдимия Ц.Г.А. чрез адв. Е.И. от САК, служебно назначен защитник по делото
срещу присъда от 17.06.2014 г. постановена по НОХД № 3129/2009 г. по описа на
CPC, НО, 102 състав в частта, в която подсъдимия А. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал.
1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено
за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия Ц.А. са възложени
съответната част от направените по делото разноски.
С депозираната въззивна
жалба подсъдимия А. моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като
незаконосъобразна и необоснована, като изтъква многократните изменения в НК от
момента на извършване на деянието до постановяване на присъдата. Оспорва
изводите на съда за наличие на квалифициращия признак „големи размери“, като
намира заключенията на експертизите, с които е определена стойността на
отнетите вещи за немотивирани и неправилни. Счита, че при определяне на
действителната пазарна стойност на отнетите вещи следва да се приложи приетият
след извършване на деянието Закон за деноминацията на лева, като квалификацията
на деянието се измени в такава по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК. На следващо
място подсъдимия А. твърди, че до започване на съдебното следствие откраднатите
вещи са върнати, поради което счита, че деянието следва да се квалифицира по
чл. 197, т. 3 НК, при която правна квалификация давността за изпълнение на
наказанието е изтекла на основание чл. 82, ал. 1, т. 3 НК. Моли съда да отмени
първоинстанционната присъда и да го оправдае. Алтернативно моли за
преквалифициране на деянието в такова по чл. 197, ал. 3 НК и прекратяване на
производството, поради изтекла абсолютна давност.
В подадената чрез защитника въззивна
жалба се съдържат бланкетни твърдения за липса на доказателства за авторството
на деянието от подсъдимия Ц.А.. Моли се подсъдимият да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
С въззивните жалби не се иска събиране
на нови доказателства.
С определение
постановено по реда на чл.327, ал.4 от НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се
налага провеждане на въззивно съдебно
следствие, както и разпити на подсъдимите А., Х. и П., на свидетели и вещи лица.
Подсъдимият А.Х. в хода на въззивното производство се присъединява към жалбата на
подсъдимия А..
В хода на съдебното производство пред
въззивния съд, процесуалният представител на подсъдимия А. – адв. П.поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, но твърди, че в конкретния случай се
явява безпредметна, тъй като наказателното производство спрямо подзащитният му
би трябвало да бъде прекратено на основание изтекла абсолютна погасителна
давност. Посочва, че в конкретния случай давността за престъплението повдигнато
на подзащитният му е 22 години, като към момента са изтекли 24 години.
Служебният защитник на подсъдимия Х. –
адв. И. поддържа жалбата на подсъдимия А. и моли наказателното производство
срещу нейния подзащитен да бъде прекратено. Твърди,
че от прекратяване на продължаваното престъпление, за което му е повдигнато
обвинението – 08.06.1995 г. до настоящият момент, независимо от спирането или
прекъсването на давността е изтекъл срокът, който надвишава с ½ срока
предвиден в чл.80, т.2 НК, а именно в случая повече от 22 години.
В хода на съдебното производство пред
въззивната инстанция представителя на Софийска градска прокуратура моли да се
оставят без уважение жалбите на защитата и на подсъдимия, и да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна. Счита, че абсолютната погасителна давност не е изтекла.
Служебният защитник на подсъдимия П. –
адв. П. счита, че са налице основанията на чл.24, ал.1, т.3 НПК и моли съда да
прекрати наказателното производство.
Подсъдимият
Ц.А., редовно призован се явява лично в съдебна зала. Заявява, че поддържа
казаното от своя адвокат. Желае наказателното производство спрямо него да бъде
прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност и не желае същото да
продължи.
Подсъдимият А.Х., редовно призован се
явява лично в съдебна зала. Заявява, че поддържа казаното от своя адвокат. Желае
наказателното производство спрямо него да бъде прекратено, поради изтекла
абсолютна погасителна давност и не желае същото да продължи.
Подсъдимият П.П.,
редовно призован се явява лично в съдебна зала и заявява, че поддържа казаното
от своя адвокат. Желае наказателното производство спрямо него да бъде
прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност и не желае същото да
продължи.
В своята последна дума на основание
чл.333, ал.2 НПК подсъдимия А. желае производството по делото да бъде
прекратено.
В своята последна дума на основание
чл.333, ал.2 НПК подсъдимия Х. желае производството по делото да бъде
прекратено.
В своята последна дума на основание
чл.333, ал.2 НПК подсъдимия П. в желае производството по делото да бъде
прекратено.
Съдът, като прецени доводите изложени в жалбите,
събраните по делото доказателства, исканията и възраженията на страните изложени в хода на съдебното производство пред
въззивния съд и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл.314 от НПК намери, че същата следва да бъде отменена, а наказателното
производство по делото прекратено на основание чл.334, т.4, вр. с чл.24, ал.1,
т.3 НПК.
Въззивният съдебен състав констатира, че на подсъдимият Ц.Г.А. е повдигнато обвинение за извършено от него
деяние от неустановена дата през м. март 1995 г. до 08.06.1996 г., което от
държавното обвинение е квалифицирано като престъпление по чл.195, ал.2, вр.
ал.1, т.3, предл.1 и т.4, предл.
2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, за което се предвижда наказание
„Лишаване от свобода”. В санкционната част на диспозицията на посочената
материално правната разпоредба на престъплението по чл.195, ал.2 НК ( в
редакцията Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.,
бр. 103 от 2004 г.) относима към датата, на която
деянието е довършено - 08.06.1996 г.,
законодателят е предвидил размер на наказанието „Лишаване от свобода” от
три до петнадесет години, а също и възможност да се постанови конфискация до
една втора на имуществото на виновния. При това положение съгласно разпоредбата
на чл.80, ал.1, т.2 НК давността или срока за наказателно преследване е
петнадесет години. От друга страна с разпоредбата на чл.81, ал.3 НК,
законодателят е предвидил абсолютен срок, при изтичане на който независимо от
спирането или прекъсването на давността се изключва наказателно преследване
спрямо дееца, срещу който е насочено преследването, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока предвиден в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.2 НК.
Този срок съгласно материално правната норма на чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1,
т.2 НК е 22 /двадесет и две/ години и 6 /шест/ месеца. За престъплението, за
което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А., чрез
повдигнатото му обвинение, срока за настъпване на абсолютната погасителна
давност е започнал да тече от 08.06.1996 г. и е изтекъл на 08.12.2018 г. или
преди образуване на наказателното производство пред въззивната съдебна
инстанция на 17.09.2019 г., поради неизготвени в срок мотиви от първия съд.
Въззивният съдебен състав констатира, че на подсъдимия
А.Н.Х. е повдигнато обвинение за извършено от него деяние от неустановена дата
през м. април 1994 г. до 08.06.1995 г., което е квалифицирано от държавното обвинение като престъпление
по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, предл.1 и т.4, предл. 2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода”. В санкционната
част на диспозицията на посочената материално правната разпоредба на
престъплението по чл.195, ал.2 НК ( в
редакцията Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.,
бр. 103 от 2004 г.) относима към датата, на която деянието е довършено - 08.06.1995 г., законодателят
е предвидил размер на наказанието „Лишаване от свобода” от три до петнадесет
години, а също и възможност да се постанови конфискация до една втора на
имуществото на виновния. При това положение съгласно разпоредбата на чл.80,
ал.1, т.2 НК давността или срока за наказателно преследване е петнадесет
години. От друга страна с разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, законодателят е
предвидил абсолютен срок, при изтичане на който независимо от спирането или
прекъсването на давността се изключва наказателно преследване спрямо дееца,
срещу който е насочено преследването, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока предвиден в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.2 НК. Този срок
съгласно материално правната норма на чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.2 НК е
22 /двадесет и две/ години и 6 /шест/ месеца. За престъплението, за което е
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Х., чрез повдигнатото му
обвинение, срока за настъпване на абсолютната погасителна давност е започнал да
тече от 08.06.1995 г. и е изтекъл на 08.12.2017 г. или преди образуване на
наказателното производство пред въззивната съдебна инстанция на 17.09.2019 г.,
поради неизготвени в срок мотиви от първия съд.
В конкретния случай първоинстанционния съд е постановил съдебен акт по
отношение на подсъдимия П.П., с който го е признал за
невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено от него
деяние от неустановена дата през м. април 1994 г. до 08.06.1996 г., което
е квалифицирано от държавното обвинение
като престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, предл.1
и т.4, предл.1 и предл. 2
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. Независимо от това подсъдимото
лице е заявило, че желае наказателното производство срещу него да бъде
прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Въззивният съд
намира, че подсъдимия П. разполага с дадената му от законодателя възможност да
поиска прекратяване на наказателното производство спрямо него, поради изтекла
абсолютна погасителна давност, когато са налице основанията за това дори и в
настоящата хипотеза, т.к. това е по-силното в случая основание при наличие, на
което се преклудира изцяло възможността за търсене на
наказателна отговорност на лицето за престъпление, за което се предвижда
наказание „Лишаване от свобода”. При това положение въззивния съд съобрази, че
в санкционната част на диспозицията на посочената материално правната
разпоредба на престъплението по чл.195, ал.2 НК ( в редакцията Изм. - ДВ, бр.
28 от 1982 г. и бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г.) относима към датата, на която деянието е довършено -
08.06.1996 г., законодателят е предвидил размер на наказанието „Лишаване от
свобода” от три до петнадесет години, а също и възможност да се постанови
конфискация до една втора на имуществото на виновния. При това положение
съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.2 НК давността или срока за наказателно
преследване е петнадесет години. От друга страна с разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, законодателят е предвидил абсолютен срок, при изтичане на който независимо
от спирането или прекъсването на давността се изключва наказателно преследване
спрямо дееца, срещу който е насочено преследването, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока предвиден в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.2 НК.
Този срок съгласно материално правната норма на чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1,
т.2 НК е 22 /двадесет и две/ години и 6 /шест/ месеца. За престъплението, за
което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия П., чрез
повдигнатото му обвинение, срока за настъпване на абсолютната погасителна
давност е започнал да тече от 08.06.1996 г. и е изтекъл на 08.12.2018 г. или
преди образуване на наказателното производство пред въззивната съдебна
инстанция на 17.09.2019 г., поради неизготвени в срок мотиви от първия съд.
Ето защо с оглед изложеното и предвид заявеното от подсъдимите А., Х. и
П. желание пред въззивния съд да бъде прекратено наказателното производство по
делото срещу тях, поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно
преследване, както и заявеното от подсъдимите А. и Х. желание същото да не
продължава, въззивният съд намира, че са налице
основанията и предпоставките за отмяна на първоинстанционната присъда по реда
на чл.334, т.4 НПК и прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия А.Н.Х. за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1,
т.3, предл.1 и т.4, предл.
2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК касаещо деяние извършено от
неустановена дата през м. април 1994 г. до 08.06.1995 г.; срещу подсъдимия Ц.Г.А. за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, предл.1 и т.4, предл. 2 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК касаещо деяние извършено от
неустановена дата през м. март 1995 г.- до 08.06.1996 г. и срещу подсъдимия П.Д.П.
за престъпление по чл.195, ал.2, вр.
ал.1, т.3, предл.1 и т.4, предл.
1 и предл.2, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК касаещо деяние извършено от неустановена дата през м. март 1995 г.-
до 08.06.1996 г., поради наличие на предпоставките за настъпила абсолютна
погасителна давност за наказателно преследване на подсъдимите.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.4, вр. с чл.24, ал.1,
т.3 НПК във вр. с чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.2 НК СГС, НО, ХIII въззивен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 17.06.2014
г., постановена по НОХД № 3129/2009 г., по описа на СРС, НО, 102 състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство по ВНОХД № 3787/2019 г. по описа на СГС, НО, ХIII въззивен състав
срещу подсъдимия А.Н.Х. за престъпление
по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, предл.1 и т.4, предл. 2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК
извършено от неустановена дата през м. април 1994 г. до 08.06.1995 г.;
срещу подсъдимия Ц.Г.А. за престъпление
по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, предл.1 и т.4, предл. 2 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК извършено от неустановена дата през м.
март 1995 г.- до 08.06.1996 г. и срещу подсъдимия П.Д.П. за престъпление
по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, предл.1 и т.4, предл. 1 и предл.2, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК
извършено от неустановена дата през м. март 1995 г.- до 08.06.1996 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
и протест в 15 дневен срок от днес пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.