Р Е
Ш Е Н
И E
№ 260026
гр. А., 23.03.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ
състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Мария
Джанкова
Съдебни заседатели : .…….....…………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа
докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 31 по
описа за 2 021 год., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба
на Община А., ЕИК ***, представлявана от кмета В. Е., със седалище и
адрес на управление: *** против Наказателно постановление (НП) № 109/ 06.01.2021г. на Директора на Регионалната
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Б., с което общината - жалбоподател е санкционирана за
извършено административно нарушение по чл. 166, т. 3 от
Закона за опазване на околната
среда (ЗООС) вр. с чл.155, ал.2 ЗООС и на основание чл.166, т.3 от
ЗООС ѝ е наложено административно наказание ”имуществена санкция” в
размер на 2 000 (две хиляди) лева. Релевирани в жалбата са възражения за неправилност на НП. Твърди
се, че има неяснота относно формулировката на нарушението, като съществуващите
до изграждането колектори също са били означени като I и III, а при изграждане на пречиствателната станция, новоизградените колектори отново са обозначени с номера I и III. Излагат се оплаквания, че никъде в
документацията по акта, писма, възражения не се
конкретизирало точно съществуващите до изграждането на пречиствателна
станция, колектори как трябва да бъдат затапени или новоизградените
– пломбирани и това разминаване представлявало съществено процесуално нарушение.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва верността на установената в наказателното постановление фактическа обстановка. В съдебно заседание след редовно призоваване за Община А. се явява юрисконсулт Ганка Генчева - Стоичкова, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, като по съществото на спора – с идентични доводи на развитите подробно с жалбата, моли за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажира гласни доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована представя писмено становище за неоснователността на жалбата. В съдебно заседание чрез юрисконсулт А. К. моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и законосъобразно. Не ангажира доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното производство. Пледира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде отменено, поради следните
съображения :
На 14.09.2020 г. от свидетелката С.Д.Н. – гл.експерт “Опазване на водите“ в РИОСВ - Б., в присъствие на представител на Община А. била извършена проверката на ПСОВ – А. и довеждащите колектори. При обход и оглед на място се констатирало, че не е осигурена техническа възможност за пломбиране на Главен канализационен колектор I и Главен канализационен колектор III, т.е. според актосъствителя било налице неизпълнение на даденото с писмо изх.№ ВОД - 411/18.08.2020 година от РИОСВ - Б. предписание на Община А. да осигури техническа възможност за пломбиране изходите на тези колектори.
Самата св.Н. в показанията си пред съда твърди, че с нарочно писмо вх.№ 411 (1) от 10.09.2020 година, Община А. е уведомила, че предписанието е изпълнено и е осигурена техническа възможност за пломбиране на изходите на старите канализационни колектори, но въпреки това на 14.09.2020 година при извършената проверка в присъствие на представител на Община А. – еколога на общината и представител на ВиК се установило, че не е осигурена такава техническа възможност. В допълнение св.Н. уточнява, че от РИОСВ са искали изходите на старите канализационни колектори да бъдат или затапени или да има устройство, което да пломбират, с цел неизтичане на отпадъчни води. При извършената проверка на 14.09.2020 година според актосъставителя Н. нямало такива прегради, нямало и „затапване“. В хода на проверката пред актосъставителя, екологът на Община А. заявил, че се е обаждал на строителя и имал информация, че предписанието е изпълнено. В този смисъл е и приложеното уведомително писмо изх.32-00-166 (1)/10.09.2020г. на Община А. (на л.8 от делото), в което се твърди, че е осигурена техническа възможност за пломбиране на Главен канализационен колектор I и Главен канализационен колектор III от канализационната система на гр.А., както и на всички аварийни и байпасни връзки за заустване на отпадъчни води на площадката на ПСОВ - А..
Въпреки изложеното и въз основа на констатациите при извършената контролна проверка на 14.09.2020г. актосъставителят Н. приела за установено, че дадените предписания с писмо изх.№ ВОД - 411/18.08.2020 година не са изпълнени. Съставен бил Констативен протокол №018007/К-3-99/14.09.2020г. След изпратена покана на Община А. е съставен АУАН № 109/25.09.2020г., връчен и надлежно подписан на 29.09.2020г., като в графата за възражения такива не са били вписани.
B тридневния срок пo чл. 44, ал.1 от ЗAHH е постъпило писмено възражение пo АУАН, в което жалбоподателят отново уведомява, че предписанията са изпълнени, а отделно от това излага оплакване, че е налице неточност от страна на АНО на кои точно колектори следва да се извърши „пломбиране“. В обобщение от страна на Община А. се възразява, че процесното нарушение не е извършено. Въпреки направените възражения и без данни за последваща проверка от АНО, въз основа на съставения акт е било издадено обжалваното НП, видно от съдържанието на което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.166,т.3 от ЗООС, като на жалбоподателя Община А. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства - акт за установяване на административно нарушение, писма, констативен протокол, както и от гласните доказателства по делото - показанията на актосъставителя С.Н. и свидетеля А.Ж..
За изясняване в цялост на релевантните по делото
факти досежно фактическата обстановка и в частност
спорния по делото въпрос относно изпълнение на дадените от РОСВ предписания е
разпитан св.И. Б.-Директор ТСУС при Община А.. В показанията си същият твърди, че колекторите,
които отвеждат водата към пречиствателната станция I и III, след изпълнение на проекта е направена нова
ревизионна шахта, съществуващата тръба е затапена с масивен бетон и от там
тръгва новия клон, който отвежда отпадните води в пречиствателната
станция. Клон III е завършвал при реката т.нар „син мост“. При
изпълнение на проекта е бил прекъснат на
20 м. от предишното място на заустване и е изградено
съоръжение - дъждопреливник от масивен бетон, който
прекъсва пътя на отпадните води към реката и по същия начин ги отвежда до
пречиствателната станция. Според свидетеля Б. затапването
на съществуващите главни колектори е станало въз основа на одобрена проектна
документация, издадена въз основа на разрешително за строеж. Същият е категоричен,
че и двата колектора в горните им краища,
откъдето може да влиза вода, са
затапени. Затапени са били тръбите към тях. Настоящият
съдебен състав кредитира показанията на разпитаните
лица, които
са пряко относими към установяване на фактическото
деяние.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. По време
на съдебното следствие обаче се събраха доказателства, които разколебават обвинителната теза относно съставомерността
на твърдяното от АНО адм.нарушение.
Настоящият
съдебен състав, при така събраните доказателства, намира за основателно
оплакването на жалбоподателя, че е
налице неяснота относно
формулировката на нарушението, като съществуващите до изграждането колектори
също са били означени като I и III, а при изграждане на пречиствателната станция, новоизградените колектори отново са обозначени със
същата номерация - I и III, както и че никъде в документацията по АУАН не
се конкретизирало точно съществуващите
до изграждането на пречиствателна станция, колектори как трябва да бъдат
затапени или новоизградените – да бъдат пломбирани,
като това разминаване води и до невъзможност за изясненяване
в цялост на фактическа обстановка.
При така установеното и в обобщение, съдът прави следните правни изводи:
Видно от посочената като нарушена норма на чл. 166, т. 3 ЗООС ЮЛ или ЕТ, което не изпълнява предписания дадени в индивидуален административен акт или в констативен протокол по чл. 155, ал. 2 ЗООС, издадени от директорите на РИОСВ се наказват с имуществена санкция. Препратката към 155, ал. 2 от ЗООС задължава по време на извършване на текущия контрол длъжностните лица да съставят констативни протоколи, в които да отразят факти и обстоятелства и да дават задължителни предписания с посочване на конкретни срокове и отговорници за изпълнението им.
По делото е представен един единствен констативен протокол (представляващ протокол от проверката на Община А., извършена на 14.09.2020 г. (лист 11-15 от делото) и писмо с изх.№ ВОД - 411/18.08-20202г. Именно с цитираното писмо е дадено предписание в срок до 10.09.2020 г. „Да се осигури техническо възможност за пломбиране …..“. Липсва каквато и да било яснота относно конкретното поведение, което се предписва на Община А., т.е в какво точно се изразява „осигуряване на техническа възможност“, а също и какво се има предвид с използваната формулировка „пломбиране на…..канализиционен колектор …и всички байпасни връзки …“, не е ясно и кои точно са обектите, които следва да се „пломбират“, доколкото писмото с което се дава предписание под т.1 и т.2 съдържа буквално по едно изречение. Следователно ако цитираното писмо е правопораждащият факт, същото не е достатъчно изчерпателно, в спепен да даде ясно и конкретно описание за задължението, чието неизпълнение да е скрепено със санкция по чл.166,т.3 от ЗООС.
С посочената разпоредба на чл. 155, ал. 2 от ЗООС е ясно регламентирана процедурата, при която производството по установяване на нарушението започва с констативен протокол, който има за цел да се дадат задължителни преписания с посочване на срок и отговорник за изпълнението му. В този смисъл и същият представлява посоченият в чл. 166, т. 3 ЗООС правопораждащ факт за налагане на имуществената санкция.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В него липсва ясно отразена фактическа обстановка, тъй като не са посочени фактическите данни въз основа, на които наказващият орган е направил заключение относно допуснатото нарушение, не е посочен издадения констативен протокол. Всички тези факти са от съществено значение, тъй като въз основа на тях следва се направи извод досежно извършване и съставомерност на деянието.
В обобщение на гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила – неизяснена в цялост фактическа обстановка от АНО, което е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН следва да бъде уважена. Съгласно ал.3 (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) на чл.63 ЗАНН, в производството по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По силата на чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
В случая жалбоподателят
Община А. е защитаван от юрисконсулт, ето защо и заявеното искане за присъждане
на възнаграждение, с оглед изхода от спора, с отмяна на НП, се явява
основателно. Предвид правната сложност на делото съдът намира, че справедливият
размер на възнаграждението е такъв от 80 лева, който следва да се присъди в
полза на Община А..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 109/ 06.01.2021г. на Директора на Регионалната
инспекция по околната среда и водите - Б.,
с което на Община А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.А., обл.Б., ***, представлявана от кмета В. И. Е., за административно
нарушение чл.166, т.3 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) вр. с чл.155, ал.2 ЗООС
и на основание чл.166, т.3 от ЗООС ѝ е наложено административно наказание
”имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Регионалната инспекция по околната среда и
водите - Б. да заплати на
Община А., ЕИК ***,сумата в размер 80,00
лв. (осемдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен
съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: