Р
Е Ш Е Н И Е
№ /……….02.2020 г., град
Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на четиринадесети
януари, две хиляди и двадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря, ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при
Окръжна прокуратура - Добрич, МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, разгледа докладваното от съдия Каменска
касационно дело с административно –наказателен характер № 694 по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на „Д.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Добрич, ул.“П.Р.Славейков“ № 43, представлявано от О.К.Д., подадена чрез
адв.Б.Д.-***, срещу Решение № 233 от 18.06.2019
г., постановено по нахд № 298/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 407443 от 12.02.2019 г. на директора
на ТД на НАП – Варна.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) бил издаден в нарушение на
чл.42 от ЗАНН, а също и наказателното постановление, тъй като в тях не било
посочено мястото на извършване на нарушението. Направено е оплакване за
допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
необсъждане на възражението на жалбоподателя за неустановеност в
административно-наказателното производство на лицето, извършило плащането. В
тази връзка се изразява становище, че ако това лице бе установено, би било
правилно да се ангажира неговата административно-наказателна отговорност на
основание чл.24, ал.2 от ЗАНН. Иска се решението на първоинстанционния съд и
наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответникът по касационната жалба, ТД на НАП – Варна, чрез
юрисконсулт Галя Ангелова, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич, дава
заключение за законосъобразност на решението на районния съд и неоснователност
на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Д.М.“
ЕООД срещу Наказателно постановление № 407443 от 12.02.2019 г. на директора на
ТД на НАП – Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция от
50 000 лева на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой за нарушаване на чл.3, ал.1, т.1 от с.з.
Нарушението се изразява в това, че съгласно разходни касови
ордери за периода от м. март до м. юни 2018 г. ( 28, 29, 30 март, 13 и 17 май,
както и на 10, 11, 12 14 и 15 юни ) „Д.М.“ ЕООД е извършвало плащания в брой,
всяко по 10 000 лева, неспазвайки императивното правило за поведение,
установено в чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой
(ЗОПБ). Получател е бил „ПРИМА ОЙЛ“ с ЕИК *********.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е
извършил цялостна проверка за спазването на процесуалните правила по ЗАНН, в
резултата на която е приел, че съществени нарушения в хода на производството
пред наказващия орган не са допуснати. Изложил е мотиви, че АУАН и НП съдържат
задължителните реквизити по ЗАНН и са съставени в предвидените за това срокове.
По съществото на спора в мотивите на решението е прието, че е доказано
извършването на нарушението по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, поради което е правилно
ангажирана имуществената отговорност на дружество.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно и
настоящата инстанция не установи твърдените в касационната жалба пороци.
Споделя
се извода на районния съд, че нарушението е
доказано с представените в административно-наказателната преписка –
доказателства - разходни касови ордери, съставени на горепосочените дати, общо
10 броя и другите документи от счетоводството на дружеството, които установяват,
че изплатените суми в брой са осчетоводени по кредита на сметка 501- Каса в
кореспонденция със сметка 401-Клиенти.
Относно мястото на нарушението
Мястото на нарушението е съществен реквизит на акта за
установяване на административно нарушение по чл.42, т.3 от ЗАНН, когато е
съществен елемент от състава на конкретното нарушение. Съставът на процесното
нарушение е установен в чл.3, ал.1, т.1 във вр. с чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Съгласно
цитираният законов текст, плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна
на или надвишаваща 10 000 лв. Нарушаването на това законово изискване е обявено
за наказуемо по административен ред с чл.5, ал.1 от същия закон, който
предвижда наказание глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане
- ако нарушителят е физическо лице, или
имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното
плащане - ако е юридическо лице.
Видно е, че в случая същественият белег на нарушението по
отношение мястото на извършването му е „територията на страната“. По делото не
е имало спор, че плащането, извършено в броя от „Д.М.“ ЕООД на „П.О.И.“ ЕООД се
е случило на територията на страната, както установяват контролните органи по
приходите при извършване на документална проверка. При липса на твърдения и
искания за събиране на доказателства за противното, те., че плащането е
осъществено извън територията на страната, както и предвид обстоятелството, че
според разходните касови ордери плащането
е в български лева, законосъобразно районният съд е приел, че признакът „място
на нарушението“ на конкретното деяние е установен с данните, визирани в
съставените АУАН и НП.
Относно необсъждането на конкретно възражение
Необсъждането на възражение, че определено обстоятелство не
е доказано, установено, би било съществено процесуално нарушение, допуснато от
съда, ако неустановеното обстоятелство има съществено значение в конкретното
административно-наказателно производство.
В случая процесуално нарушение от съда не е допуснато, тъй
като служителят на „Д.М.“ ЕООД, наредил плащането, е без значение за
реализиране на отговорността по чл.5, ал.1 от ЗОПБ на дружеството. Нормата на
чл.3, ал.1, т.1 във връзка с чл.5 от ЗОПБ определя кои са отговорните лица за
нарушаване на установеното императивното правило за поведение. Определяйки за
противоправно всяко плащане на територията на страната, което не е извършено чрез
превод или внасяне по платежна сметка, когато е на стойност, равна на или
надвишаваща 10 000 лв., е явно че отговорността е за лицето - платец, а не за
конкретния негов служител. В случая плащането е извършено от името на „Д.М.“
ЕООД, осъществено е във връзка
търговска дейност на дружеството и е отразено в счетоводството на
дружеството няма как субектът на
отговорността да е различен от „Д.М.“ ЕООД.
Районният съд е извършил проверка за съответствие на
определената санкция със законоустановената, при която не е установил
нарушаване на закона. Настоящата инстанция споделя и изложените съображения в
мотивите на решението, че случаят не е маловажен.
При касационната проверка не се установи наличие на някое
от отменителните основания по смисъла на чл. 348 от НПК, поради което жалбата е
неоснователна, а решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд –
Добрич, ІІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233 от 18.06.2019 г., постановено
по нахд № 298/ 2019 г. по описа на
Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: