Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София, ….04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретар Алина Т., като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 14312/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 154495/29.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 16699/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
74 състав, са уважени обективно съединените осъдителни
искове с правна квалификация чл. 410 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „ЗДЕ.“ АД срещу „С.“
АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 805,33 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за събитие, представляващо увреждане на превозвана
пратка, настъпило по време на изпълнение на договор за превоз от 23.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 21.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 98,12
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.12.2017
г. – 21.03.2019 г.
С въззивна жалба от 26.07.2019 г. ответникът
обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че исковата
претенция следвало да се квалифицира по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, тъй като
застрахователят не можел да разполага с повече права, отколкото има самият
застрахован /подателят на пратката/ срещу причинителя на вредите /пощенския
оператор/. Ответникът сключил договор за пощенска услуга, каквато е
куриерската, регламентиран в специалния ЗПУ, а не договор за превоз, поради
което размерът на обезщетението за повредена пратка на подателя възлизало на 15
лв., до който размер била ограничена отговорността на пощенския оператор в
съответствие с общите му условия, издадени на основание чл. 21, ал. 1, ЗПУ.
Тази отговорност можела да бъде увеличена до стойността на съдържанието на пратката
единствено при допълнително заплатена цена за по-високия риск, което в случая
не било налице. Поддържа, че отговорността на пощенския оператор по ЗПУ била
ограничена до предварително определен договорен лимит, точно както и
отговорността на застрахователя по КЗ е ограничена до застрахователната сума. Моли
обжалваното решението да бъде отменено, исковете да бъдат отхвърлени, както и
да му бъдат присъдени разноските.
Ищецът е подал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита същата за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че посоченият в
общите условия на „С.” АД фиксиран размер на отговорността на пощенския
оператор от 15 лв. за увреждания на огромна част от куриерските пратки, без разграничение
на вредите и на обхвата за тяхното възстановяване, е крайно занижен и
неадекватен и противоречи на целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4
ЗПУ. Въвеждането на ограничена отговорност единствено за пощенските оператори
било в противоречие с обществения интерес и европейското законодателство.
Налице била празнота, която следвало да бъде запълнена с приложение на
разпоредбите на ЗЗД, регламентиращи правилата при договорно неизпълнение.
Съгласно посочените ОУ, въззивникът изплащал обезщетение единствено по своя
преценка, в еднакъв за всички случаи и за всички лица минимален размер. В
застрахователното право лимитът на отговорността на застрахователя съответствал
на пазарната цена на вещта, която винаги била различна, поради което препратките
към застрахователната сума по КЗ били неудачни. Моли въззивният съд да потвърди
обжалваното решение и да му присъди разноските.
С разпореждане от 16.11.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени доказателствени искания от страните.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно и допустимо. Относно правилността му
съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи предявените осъдителни
искове районният съд е приел за установено, че между ищеца „ЗДЕ.” АД и „СТА”
ЕООД е сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № Q05102165 с период на покритие 01.03.2017 г. –
28.02.2018 г., с предмет застраховане на пратки – преносими компютри и
аксесоари по време на превоз чрез сухопътен транспорт с лимит на отговорността
за застрахователя до 10000 лв. Ответникът сключил с подателя „СТА” ЕООД договор
за превоз на куриерска пратка с предмет три броя твърди дискове за компютър,
като при отваряне на пратката при доставянето ѝ на
27/28.11.2017 г., служител
на ответника и получателят на пратката констатирали, че същата е увредена и е
негодна за употреба. При ищеца била заведена щета и на застрахованото лице на
08.12.2017 г. било изплатено застрахователно обезщетение от 785,33 лв.
Ответникът отказал да възстанови заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение, позовавайки се клаузи от общите си условия, регламентиращи
фиксиран размер на незастраховани при „С.” АД пратки. По отношение на спорния
въпрос относно размера на дължимото от ответника обезщетение съдът е приел, че
т. 34 от ОУ на ответника се отнасяла единствено до възможността за застраховане
на пратки, а не определяла предпоставките за възстановяване на вреди. Т. 52 от
ОУ на ответника, регламентираща фиксиран размер на обезщетението от 15 лв. за
всяка увредена пратка, следвало да бъде тълкувана корективно и да бъде
приложена единствено в случаите на неустановен размер на вредите. В случая
ищецът бил доказал действителната стойност на повредените твърди дискове,
поради което, в съответствие с общите правила на договорната отговорност,
ответникът дължал възстановяване на пълния размер на платеното застрахователно
обезщетение с включените ликвидационни разноски. Ответникът дължал и
обезщетение за забава от датата на получаване на регресната покана на ищеца.
По отношение правилността на решението в обжалваната
част, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на
спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без
да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи
за неправилност на решението, въззивният съд намира следното.
Съгласно чл. 410 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вредите. За
възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника,
да е настъпило събитие, за което ответникът е отговорен като причинител или
възложител, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
В случая с въззивната жалба са
наведени доводи относно размера на регресното вземане на ищеца, дължимо от
ответника – пощенски оператор, поради което въззивният съд следва да съобрази
следните обстоятелства.
Пощенските оператори дължат
обезщетение на потребителите за загубени, ограбени и повредени пощенски пратки,
а съгласно чл. 85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в
общите условия на договорите с потребителите. Законовата делегация обаче не
урежда нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на
възстановяване вреди. В изпълнение на тази законова делегация в своите ОУ въззивникът
също е определил единствено размера на отговорността си от 15 лв., без да е
извършено никакво разграничение между отделните хипотези, при които могат да
настъпят вреди. Следователно в случая е налице празнота, която следва да бъде
запълнена от общото правило на чл. 82, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за договорното
неизпълнение - обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението. По същество в ОУ на „С.“ АД
е извършено едностранно предварително ограничаване на договорната отговорност
на пощенския оператор към подателя на пратката, каквато не би могла и не е
целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ. На още по-силно основание
това ограничаване на отговорността не може да бъде противопоставено на платилия
обезщетение за вредите от същото неизпълнение застраховател, който е трето за
правоотношението по договора за пощенска услуга лице.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата
се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението,
като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
въззиваемия „ЗДЕ.“ АД. Размерът на разноските за юрисконсултско възнаграждение
на въззиваемия следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно който за защита по дела
с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като в
конкретния случай процесуалният представител на „ЗДЕ.“ АД е изготвил и
представил по делото писмен отговор на въззивната жалба като елемент от
процесуалната си дейност, и се е явил в откритото заседание по делото във
въззивната инстанция, като представителят на въззивника „С.“ АД адв. В. К. –
САК не е възразил относно размера на възнаграждението. Следователно съдът
намира, че сумата от 300 лева е адекватна на вида и количеството на извършената
от процесуалния представител на въззиваемия дейност.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
154495/29.06.2019 г., постановено по гр. д. № 16699/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 74
състав.
ОСЪЖДА „С.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, търговски център „Боила”,
да заплати на „ЗДЕ.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева, представляваща разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.