Присъда по дело №255/2020 на Районен съд - Луковит

М О Т И В И

Към Присъда № 5 от 24.03.2021 г. по НОХД № 255/ 2020 г.
по описа на Районен съд гр. Луковит
Районна прокуратура гр. Луковит е повдигнала обвинение против подсъдимата Я. С.
Т. , затова, че през периода от месец януари 2016 г. до месец март 2019 г., включително, в
гр. Луковит, област Ловеч, след като била осъдена със съдебно решение по гр. д. №
81/2015 г. по описа на Pайонен съд гр. Луковит, влязло в сила на 18.12.2015 г., да издържа
своя низходяща — дъщеря си К. Я. С. , родена на 28.10.2001 г., живуща в гр. Луковит, чрез
нейната баба С. Б. А. от същия град, съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно: 39 месечни вноски по 150.00 лева, или общо
5850.00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на обвинението заявява, че поддържа частично
внесеното обвинение по отношение на подсъдимата Я. С. Т. . След като излага анализ на
гласните и писмени доказателства по делото, прокурорът пледира подсъдимата да бъде
призната за невиновна и оправдана, за това, че съзнателно не е изпълнила задълженията си в
размер на 28 месечни вноски по 150 лева, касаещи именно този период от месец януари
2016 г. до месец април 2018 г.
Моли съда да признае подсъдимата за виновна за извършено от нея престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК, за това, че от месец май 2018 г. до месец март 2019 г. съзнателно не е
изпълнила задължението си спрямо дъщеря си К. Я. С. да я издържа чрез нейната баба, в
размер на 11 месечни вноски по 150.00 лева или общо 1 650 лева. С оглед чистото съдебно
минало на подсъдимата предлага да й бъде наложено наказание „пробация“ с двете
задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
7 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 7 месеца.
Защитникът на подсъдимата пледира за невиновност на подзащитната й. Сочи, че от
фактическа страна се установява, че през месец май 2018 г. подзащитната й е била
уведомена за осъждането да заплаща издръжка чрез налагането на запор върху сметката й от
социалните, които получавала за малкото й дете. От тогава незабавно предприема действия
да разбере какво е станало, но дъщеря й К. била в Португалия с друго момче, независимо от
обстоятелството, че баба й упражнява така наречения родителски контрол. През 2018 г. К. се
върнала останала при тях няколко месеца до месец септември, но след това избягвала през
нощта. Сочи, че от правна страна, за да се осъществи състава на чл. 183 НК, е необходимо
едно осъзнато задължение от страна на майката, че е осъдена и нежелание да плаща
издръжка. Задава въпроса, на кого подсъдимата да плаща издръжка, след като дъщеря й
живее на семейни начала с едно момче, после с второ момче. Счита, че от субективна страна
за този период изобщо не може да се приеме, че деянието е осъществено. Напротив, данни
има за извършени престъпления от други лица - за неупражнен родителски контрол и за
неуказване на достатъчни грижи за детето от страна на бабата. Счита, че нито от обективна,
нито от субективна страна за този период не може да се приеме, че е налице едно виновно
поведение на подсъдимата, което обуславя налагането на едно такова наказание. Моли съда
да постанови оправдателна присъда, тъй като всички доказателства са в тази насока.
При направената реплика от страна прокурора се излагат твърдения, че никъде
законодателят не е въвел като изискване или като условие при кого трябва да живее лицето,
1

на което се дължи издръжка. Касае се за непълнолетно лице, тоест дете, на което няма как
подсъдимата лично да дава парите и за това съдебното решение е било в такъв аспект да се
изплаща издръжка чрез неговата баба. Този постулат е залегнал и в решението на ОС Ловеч
при предишното разглеждане на делото, където изрично е подчертано обстоятелството, че
въпреки че през целия период не е живяла К. при баба си, то е без значение и не
освобождава подсъдимата от задължението тя да изплаща издръжката на бабата.
При направената дуплика от страна на защитника на подсъдимата, се излага
несъгласие с тезата на прокурора. Твърди се, че целта на издръжката е именно парите да
отидат при детето, като тезата на прокурора би била валидна ако детето живее при бабата,
ако тя се грижи за него и отношенията са нормални, но в случая излизаме извън тези
отношения.
Подсъдимата Я. С. Т. пледира, че не е виновна, не е знаела, че е осъдена и цял живот
е пращала пари да се издържа детето и хората, които са около нея. Никога не си е изоставяла
детето. Твърди, че е разбра през май месец 2018 г. от ЧСИ Р. Д. и веднага предприела
действия. В дадената и последна дума моли съда да бъда оправдана.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
взаимно връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите на страните, по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактически страна:
Подсъдимата Я. С. Т. е родена на 09.02.1985 г. в гр.Луковит, живее в гр.Долни
Дъбник, обл.Плевен, ул.Х. Я. № ***, български гражданин, българка, с начално образование,
неомъжена - живее на фактически съпружески начала, има три деца, безработна,
неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Я. С. Т. е майка на К. Я. С. - родена на 28.10.2001 г., с неустановен
произход от баща. Около една година след раждането на детето подсъдимата заминала за
Испания, като оставила детето на грижите на своята майка - св. С. Б. А.. С решение № 154/
04.09.2007 г. по гр. д. № 200/ 2007 г. на Районен съд гр. Луковит, влязло в сила на
18.09.2007 г., на основание чл. 28, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за
закрила на детето К. Я. С. било настанено в семейството на своята баба по майчина линия С.
Б. А. и съжителстващия с нея К. С. А. . През 2009 г. подс. Я.Т. се върнала в България, за да
роди второто си дете - С. Я. С., след около една година отново заминала за Испания, като
оставила и това дете на грижите на майка си. През 2012 г. подс. Я.Т. взела и двете деца при
себе си в Испания, а след около година по нейна покана там отишли и св. С. А. заедно със
св. К.А. и други роднини. Първоначално всички живеели при подсъдимата, но поради
проблеми в отношенията със съжителстващия с подсъдимата испанец, св. С. А. и св. К.А.
заедно с детето К.С. се изнесли на квартира. След възникнало скарване и впоследствие
влошаване на отношенията между подсъдимата и нейната майка /св. С. А./ през 2014 г.
последната заедно със св. К.А. и детето К. се прибрали в България. Бабата продължила да
полага грижи за детето К., като живеели в гр. Луковит, ул. „В.“ № ***. За определено време
след това подсъдимата и детето не поддържали контакти, като подсъдимата не изпращала и
пари.
С Решение № 86 от 03.12.2015 г. по гр.д. № 81/2015 г. на РС - Луковит, образувано по
инициатива на св. С. А., подсъдимата Я. С. Т. била осъдена да заплаща на детето си К. Я. С.
чрез нейната баба С. Б. А. месечна издръжка в размер на 150,00 лева. Съдебното
производство по делото за издръжка протекло в отсъствие и без знанието на подсъдимата,
която се намирала в Испания, с участието на назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител. Съдебното решение било връчено на назначения особен представител
и влязло в сила на 18.12.2015 г.
2

Св. С. А. се снабдила с изпълнителен лист и инициирала образуване на изпълнително
дело № 20158800400916 при ЧСИ Р. Д. с район на действие ОС - Ловеч. Поканата за
доброволно изпълнение до длъжника Я. С. Т. била връчена чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК на 09.02.2016 г. По изълнителното дело не постъпили
доброволни вноски от дъжника, като считано от м. септември 2016 г. издръжката на детето
К. Я. С. в размер на 80 лева месечно била изплащана от държавата чрез Община Луковит по
реда на Наредба за определяне реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
В началото на 2016 г. подсъдимата Я.Т. се прибрала за кратко време /около месец-
два/ в България, при майка си С. А., К.А. и детето К., като довела и по-малкото дете С..
Подсъдимата отново заминала за Испания заедно със св. И. И. М. , за около пет-шест
месеца, като през този период периодично изпращала пари на майка си С. А. чрез Уестърн
Юнион. Видно от справка на л. 52 от делото за периода от 27.04.2016 г. до 10.08.2016 г. на
С. А. са изплатени в офис на ЕТ "Шейтан Комерс - Венцислав Трифонов" в гр. Луковит
парични преводи от Испания с наредител Янка Сименова Т. в общ размер на 980 евро.
Подсъдимата Я.Т. окончателно се прибрала в България през септември 2016 г. и от
тогава заживяла на съпружески начала със св. И. И. М. в гр. Долни Дъбник, като взела при
себе си и двете деца С. и К.. Децата били записани за учебната година 2016-2017 г. в
училища в гр. Долни Дъбник /л.34 и л.35 от делото/. Подсъдимата полагала грижи за
възпитанието и издръжката на децата. Поради по-строгия подход от страна на подсъдимата
във възпитанието на непълнолетната К.С. /ограничавала контактите й с приятели, не я
пускала да ходи на заведения и др./ двете не се разбирали добре. След като живяла няколко
месеца при майка си в гр. Долни Дъбник, една нощ непълнолетната К.С. избягала от там и
се прибрала при баба си в гр. Луковит. Не останала да живее при баба си в Луковит, а
заминала със свой интимен приятел за Испания за няколко месеца, след това през 2018 г. за
Португалия с друг приятел, с когото заживяла на съпружески начала и през м. май 2019 г.
от това съжителство непълнолетната К.С. родила дете.
Подсъдимата Я. С. Т. разбрала, че е осъдена да заплаща издръжка на детето К.С. през
месец май 2018 г., след като по изпълнителното дело за издръжката на детето К. при ЧСИ Р.
Д. била запорирана банковата сметка на подсъдимата, по която били превеждани месечните
помощи за отглеждане на третото й дете, родено през месец януари 2018 г.. На 16.05.2018 г.
подсъдимата депозирала в РП гр. Плевен жалба с твърдения за неправомерни действия от
страна на държавни институции и С. Б. А. и К. С. А. във връзка с издръжката на детето К.С.,
както и твърдения, че майка й С. А. „продала“ внучката си за 3500 лева. Впоследствие
преписката по повод жалбата е изпратена по подсъдност на РП гр. Луковит. След извършена
проверка с постановление на РП гр. Луковит е образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, по което е внесен настоящият обвинителен акт.
По делото е отправено запитване към ФК „Кеш Експрес Сървис” ЕООД, при което
след направена справка в базата от данни на ФК “Кеш Експрес Сървис” ЕООД за периода
01.01.2016г. - 31.12.2018г. се установява, че свидетелката С. Б. А. с адрес в с. Т., ул. „О.” №
** е получила следните парични преводи изпратени от подс. Т. и изплатени на А. в офис на
ЕТ "Шейтан Комерс - Венцислав Трифонов” в гр. Луковит: на 27.04.2016 г. сумата от 60
евро§ на 11.07.2016 г. сумата от 170 евро; на 10.06.2016 г. сумата от 200 евро; на 11.05.2016
г. сумата от 400 евро; на 10.08.2016 г. сумата от 100 евро; на 28.06.2016 г. сумата от 50 евро.
От направената справка в базата от данни на ФК “Кеш Експрес Сървис” ЕООД се
установява, че лица с имена К. Я. С. и К. С. А. не фигурират като получатели на парични
преводи, наредени от лице с имена Я. С. Т. обработени в офиси от структурата на ФК „Кеш
Експрес Сървис” ЕООД.
3

Във връзка поискана информация от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Луковит се получи уведомление, че през 2018 г. от страна на Я. С. Т. с ЕГН **********, е
подавана ли е молба за промяна на родителските права по отношение на К. Я. С. с ЕГН
**********. На 28.09.2018 г. в отдел „Закрила на детето“ е получена молба от Я. С. Т. за
прекратяване настаняването на К. Я. С. , ЕГН **********, постановено с Решение № 154/
04.09.2007 г. на Районен съд Луковит при С. Б. А. и К. С. А. , като същата изявила желание
да се грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря си. След извършено проучване и с
оглед на категорично заявеното желание на непълнолетната К. Я. С. , отдел „Защита на
детето“ при Д „СП“ гр. Луковит не е уважил исканото от лицето Я. С. Т. , прекратяване на
предприета мярка за закрила в семейството на нейната майка и баба на детето С. Б. А..
Отчетен е бил фактът, че към този момент К. Я. С. е на 17 годишна възраст, напълно здрава
във физическо и психическо отношение, и може да взема адекватни решения по отношение
на себе си и своето правилно развитие. Отчетен е и факта, че лицето при което е настанено -
С. Б. А. е баба на детето и майка на Я. С. Т. , което говори за взаимоотношения между най-
близки в родствено отношения лица, които най-добре познават родственика си, лица
произхождащи едно от друго, което единствено може да говори само по себе си, за
познаване на характерови особености и проблеми от личностен характер по същество и в
най-дълбока степен.
Във връзка с запитване на съда от страна на частен съдебен изпълнител И. Л. с район
на действие Окръжен съд гр. Ловеч гр. Ловеч, е предоставено информация на съда, че към
дата 25.02.2021 г. има образувано едно изпълнително дело с длъжник Я. С. Т. . ЕГН
**********. с постоянен адрес: гр. Долни Дъбник, ул. Х. Я. № ***. Същото е под №
20179030400131 с взискател /кредитор/ по делото Районен съд Луковит, а предметът на
делото е паричен: събиране на публично държавно вземане в полза на PC Луковит,
представляващо незаплатени суми в производството по гр.д. № 81/ 2015 г. по описа на PC
Луковит: 216 лева държавна такса върху размера на присъдена издръжка, 600 лева разноски
за заплатено възнаграждение за двама особени представители /на ищеца и на ответника/ и 5
лева такса за издаване на изпълнителен лист.
От предоставената информация от ЧСИ И. Л. се установява, че към датата на
образуване на изпълнително дело № 20179030400131 - 26.04.2017 г. Производството е
образувано и движено по реда на ДОПК. Длъжникът Я. С. Т. с ЕГН ********** е уведомена
със съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 003477/ 05.07.2017 г., връчено лично на
длъжника на дата 11.07.2017 г. По делото от длъжника са постъпили следните плащания: на
18.07.2017 г. - 40.00 лева; на 17.08.2017г. - 40.00лева; на 19.09.2017 г. - 40.00 лева; на
21.11.2017г. - 40.00 лева; на 19.12.2017г. - 40.00 лева.
От приложената по досъдебното производство жалба до Районна прокуратура гр.
Плевен се установява, че на 16.05.2018 г. подсъдимата е депозирала в РП гр. Плевен жалба с
твърдения за неправомерни действия от страна на държавни институции и С. Б. А. и К. С. А.
във връзка с издръжката на детето К.С., както и твърдения, че майка й С. А. „продала“
внучката си за 3500 лева. Впоследствие преписката по повод жалбата е изпратена по
подсъдност на Районна прокуратура гр. Луковит. След извършена проверка с постановление
на РП гр. Луковит е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК, по което е внесен настоящият обвинителен акт.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие – обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите К. Я. С. , Свидетелите С. Б. А., К. С. А. , И. И. М. ,
Т. Д. В. и С. А. А., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства от съдебното производство и от досъдебното производство.
4

В обясненията си подсъдимата твърди, че не е знаела за съдебното решение, с което е
осъдена да заплаща издръжка на детето К.С. и е узнала за него едва през май 2018 г., когато
бил наложен запор върху банковата й сметка, по която са превеждани помощи за
отглеждане на третото й дете. Съдът кредитира обясненията на подсъдимата в тази част.
Липсата на знание у подсъдимата се установява и от приложеното гр.дело № 81/ 2015 г. по
описа на Районен съд гр. Луковит. Подсъдимата не е участвала лично в производството по
делото, съобщенията до нея са били връчени чрез залепване на уведомление и по тази
причина е представлява от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
Съдебното решение не й е връчвано лично, а на назначения особен представител. Липсват
доказателства и в един по-късен момент след влизане в сила на осъдителното съдебно
решение, подсъдимата да е имала възможност да се запознае с неговото съдържание. Нещо
повече, поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело също не е получена
лично от подсъдимата, а е връчена отново чрез залепване на уведомление. Безспорно е, а и
се установява от всички гласни доказателства, че подсъдимата в този период е пребивавала в
чужбина.
След внимателен анализ на обясненията на подсъдимата, следва да се отчете фактът,
че в крайна сметка същата не излага твърдения, че е изпълнявала задължението си свързано
с издръжката на дъщеря си К. в периода след месец май 2018 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите по делото К. Я. С. , Свидетелите С. Б.
А., К. С. А. , И. И. М. , Т. Д. В. и С. А. А., от които се установява, какви са били
отношенията между подсъдимата и нейната дъщеря К.С., къде, с кого и при какви
обстоятелства е живяла детето К. в периода след като нейната майка /подсъдимата по
делото/ е била осъдена да изплаща издръжка, чрез нейната баба С. А., какво отношение е
било взето от органите на полицията и Дирекция „Социално подпомагане“ във връзка със
закрилата на детето К., както и че в периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г.,
подсъдимата не е изплаща дължимата от нея издръжка. Единствено по делото бяха събрани
доказателства, че подсъдимата е изпрала определени суми /в преводните бележки да не е
посочено изрично основанието за преводите/ на бабата С. А. чрез ФК „Кеш Експрес Сървис”
ЕООД, но това е ставало преди периода с начало месец май 2018 г. Същият извод може да се
направи и за сумите постъпили по образуваното изпълнително дело № 20179030400131 на
26.04.2017 г., тъй като периода на постъпване на плащанията е 17.08.2017 г. - 19.12.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата Я. С. Т.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК.
Подсъдимата Т. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК, тъй като за периода от месец май 2018 г. до месец март 2019 г.,
включително, в гр. Луковит, област Ловеч, след като била осъдена със съдебно решение по
гр. д. № 81/ 2015 г. по описа на Районен съд - Луковит, влязло в сила на 18.12.2015 г., да
издържа своята низходяща — дъщеря си К. Я. С. , родена на 28.10.2001 г., живуща в гр.
Луковит, чрез нейната баба С. Б. А., живуща в същия град, съзнателно не изпълнила
задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 11 /единадесет/
месечни вноски по 150 /сто и петдесет/ лева, или общо 1 650 /хиляда шестстотин и петдесет/
лева
Обект на престъплението по чл. 183 от НК са обществените отношения, свързани с
брака, семейството и младежта, защитени от раздел I на гл. IV на НК. Престъплението по
чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма на
бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Изпълнителното деяние
се изразява в неизпълнение на задължение за издръжка, за което има влязло в сила съдебно
5

решение на граждански съд, на низходящ в размер на две и повече месечни вноски.
Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен
длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в
момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде
погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.
В действителност от събраните в хода на досъдебното и съдебно производството
доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимата Т. не е изпълнил
семейноправните си задължения по издръжка на своя низходящ – свидетелката К. Я. С. , за
повече от два месеца. Касае се за формално неизпълнение на задължението по чл. 143, ал. 2
от СК „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото“, за период от 11
месеца, през който подсъдимата съзнателно, при липса на обективна невъзможност е
неглижирала семейноправните си задължения към своя низходящ.
За реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са
без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка
родител; здравословното му състояние; новото семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на
родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се
плаща издръжка /в този смисъл Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011
г., III н. о., НК/.
Формата на изпълнителното деяние е бездействие, налице е и причинно-следствената
връзка между това бездействие и незаплащането на издръжката.
От субективна страна, съдът след като прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приема следното:
Служебно от съда бе изискано и приложено като доказателство гр.д. № 81/ 2015 г. по
описа на Районен съд гр. Луковит. От същото е видно, че делото е образувано по
инициатива на св. С. А. и съдебното производство по делото за издръжка е протекло в
отсъствие и без знанието на подсъдимата, която се намирала в Испания, с участието на
назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Съдебното решение
било връчено на назначения особен представител и влязло в сила на 18.12.2015 г.
Видно от съдържанието на приложената на л. 23 от досъдебното производство жалба
подадена от подс. Т. до Районна прокуратура гр. Плевен, входирана на 16.05.2018 г., е, че Т.
дълги години е била в чужбина и след завръщането си страната е разбрала, че е осъдена за
изплаща издръжка на детето си.
С оглед на всичко това, съдът намира, че подсъдимата е била наясно с
обстоятелството, че е осъдена по влязлото в сила съдебно решение чак през месец май 2018
г. Индиция за знанието й е фактът, че подс. Т. е падала жалба до Районна прокуратура гр.
Плевен, входирана на 16.05.2018 г. /л. 23 ДП/, от съдържанието на която става ясно, че след
като е била дълги години в чужбина, след завръщането си страната Т. е разбрала, че е
осъдена за изплаща издръжка на детето си.
Косвено доказателство, че подсъдимата е узнала за осъждането й по граждански ред,
са и показанията на разпитания свидетел И. И. М. и обясненията на самата подсъдима, от
които се установява, че подсъдимата не е знаела за движението и приключването на
гражданското производство.
6

С оглед на така събраните гласни и писмени доказателства, съдът намира, че е налице
съзнателно неизплащане на дължимата месечна вноски през периода от време – месец май
2018 г. до месец март 2019 г. вкл., тъй като с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 81/ 2015 г.
по описа на Районен съд гр. Луковит, като осъдено лице Т. е била задължена да заплаща
издръжка, поради което следва да понесе наказателна отговорност.
Ирелевантни са възраженията на защитата, че през 2018 г. непълнолетната К.С. е
заживяла на съпружески начала с приятеля си, от когото впоследствие има и дете, т.е. тя не е
живеела при баба си, за да е налице основание подсъдимата да заплаща присъдената
издръжка на дъщеря си чрез нейната баба.
Съдът възприема тезата на прокурора поддържащ частично внесеното обвинение, че
подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана, за това, че съзнателно не е
изпълнила задълженията си в размер на 28 месечни вноски по 150 лева, касаещи периода от
месец януари 2016 г. до месец април 2018 г. – поради липса на умисъл, знание у
подсъдимата, че е осъдена да заплаща месечна издръжка и неизпълнението е в следствие на
изложените по-горе обективни причини.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно
отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно
решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за
събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданско-
правната погасителна давност.
В настоящия случай, необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски,
за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 НК е налице, с оглед и на заявеното от
прокурора, че поддържа частично обвинението отразено в обвинителния акт, като краен
период на неплатена месечна издръжка – месец май 2018 г. до месец март 2018 г, присъдена
съгласно влязлото в сила решение, постановено по гр. дело № 81/ 2015 г. по описа на
Районен съд гр. Луковит.
Подсъдимият Я. С. Т. е извършила деянието при условията на пряк умисъл – същата
е съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е общественоопасните последици и е
искала тяхното настъпване.
Налице е умисъл на дееца – при осъществяването на действията си е имал
съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици.
Ето защо съдът призна подсъдимата Я. С. Т. , за виновна, в това, че през периода от
месец май 2018 г. до месец март 2019 г., включително, в гр. Луковит, област Ловеч, след
като била осъдена със съдебно решение по гр. д. № 81/ 2015 г. по описа на Районен съд -
Луковит, влязло в сила на 18.12.2015 г., да издържа своята низходяща — дъщеря си К. Я. С.
, родена на 28.10.2001 г., живуща в гр. Луковит, чрез нейната баба С. Б. А., живуща в същия
град, съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно: 11 /единадесет/ месечни вноски по 150 /сто и петдесет/ лева, или общо 1 650
/хиляда шестстотин и петдесет/ лева, като я оправда по обвинението по чл. 183, ал. 1 НК - за
неизпълнение на задължението за заплащане на месечна издръжка за периода месец януари
2016 г. до месец април 2018 г. в размер на 28 /двадесет и осем/ месечни вноски по 150 /сто и
петдесет/ лева. Съдът намира, че за периода от началото на инкриминирания период до май
2018 г. деянието на подсъдимата е несъставомерно от субективна страна.
7

На подсъдимата Я. С. Т. съдът определи наказание при предпоставките на чл. 54 НК,
а именно „пробация“. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2, вр. с ал. 3 НК, пробационните
мерки се определиха на: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два
пъти седмично за срок от 7 месеца и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 7 месеца.
За да определи това наказание, съдът взе предвид неосъзнаването на вината от страна
на подсъдимата, независимо от нейното материално и семейно положение и смекчаващите
вината обстоятелства - социалното й положение, фактът, че има семейство и ангажимент за
оглеждане на друго собствено дете, както и чистото съдебно минало.
С така определеното наказание, съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите на
закона.
Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и
предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже,
че на подсъдимата е наложено наказание за извършеното от нея престъпление, каквато е и
основната функция на съда, но от друга страна видът и размерът на наложеното наказание е
съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца с оглед на неговата
справедливост.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8

Номер на акта:	5
Дата:	24 март 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия:	Венцислав Стефанов Вълчев

Дело:	20204320200255
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 октомври 2020 г.

Присъда по дело №255/2020 на Районен съд - Луковит

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите