№ 184
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110203666 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Е.” ЕООД против НП № 568145-F595509/
26.03.2021г. на Началник отдел „ОД“ Варна в ЦУ на НАП, с което на Е.”
ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС
вр. чл. 33 от Наредба №Н-18/2006г. на Министъра на финансите.
В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В съдебно заседание
въззивникът редовно призован не се явява лично.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2021 година била извършена проверка на търговски обект по
смисъла на nap. 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – фитнес център, находящ се в гр.
Варна, ул. „Гео Милев" №4 ет.2, стопанисван от Е.” ЕООД. При проверката е
установено, че дневния оборот съгласно междинен отчет е в размер на 185,20
лева. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 220,40 лева,
1
съгласно опис на паричните средства. Установената промяна в касовата
наличност е в размер на 35,20 лева и представлява въвеждане на пари в
касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на
извършването и с точност до минута. От горното е видно, че „Е.” ЕООД не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата/ на ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми, с което е нарушил разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби чрез
фискални устройства в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена
от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
За констатираното бил съставен акт за административно нарушение.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.33 от
Наредба №Н18/2006г. на Министъра на финансите.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
въззивникът. В предвидения срок жалбоподателят не направил писмени
възражения, които да бъдат коментирани от АНО в наказателното
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Костадинова,
чиито показания съдът кредитира, като дадени обективно и безприрастно, и
цени като доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателната постановление е издадено от компетентен орган -
2
Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед. Въз основа на Акта за
нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като
административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
сочени в акта за нарушение. Съдът намира, че правилно, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма административно наказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл.33 от Наредба № Н18/2006г. на
Министъра на финансите и на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС и
ангажирал отговорността на дружеството, тъй като извън случаите на
продажби в книгата за дневните финансови отчети на фискалното устройство
се отбелязва всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/в момента на извършването и с точност
до минута. Предвид това вписването по чл.33 от Наредбата се извършва
текущо-в момента на внасяне или изнасяне на парите. Съдът намира, че
правилно административнонаказващия орган е приел, че е налице нарушение
на чл. 33 от Наредба № Н18/2006г. на МФ, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Извършването на нарушението не се спори от
жалбоподателя.
Съдът намира, че причините за неизпълнение на вмененото на
жалбоподателя със закона задължение в случая са ирелевантни за делото.
Жалбоподателят е имал задължение извън случаите на продажби в книгата за
дневните финансови отчети на фискалното устройство да отбелязва всяка
промяна на касовата наличност. В това се състои и неговото нарушение.
Вътрешната организация на работа в обекта е без значение в конкретния
случай. С бездействието си, жалбоподателят безспорно е извършил
нарушение на разпоредбите в ЗДДС. Съдът намира, че като ЕООД
жалбоподателят е следвало да е запознат с разпоредбите на ЗДДС и същият не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съдът намира, че не би могло конкретното нарушение да се квалифицира
като маловажен случай. Със задължение за отбелязване на всяка промяна на
касовата наличност на ФУ се създава възможност за контрол на наличните
платежни средства в сейфа на ФУ. В този смисъл съдът намира, че
горепосоченото задължение на търговеца е особено важно и не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай обстоятелството, че не е изпълнено.
Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство,
независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или
3
държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДДС. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други нарушения
от същия тип.
Съдът счита, че административнонаказателното производство,
образувано по отношение на жалбоподателя е проведено правилно и
законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният
преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
При индивидуализацията на наказанието, наложено на жалбоподателя
административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното
нарушение и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път/ по
делото не са налице доказателства жалбоподателят да е бил санкциониран за
друго подобно нарушение/, поради което съдът намира, че наказанието е
правилно определено към минимален размер, справедливо е, съответстващо
на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ТД НАП
гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или
правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
4
80лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 568145-F595509/ 26.03.2021г. на Началник
отдел „ОД“ Варна в ЦУ на НАП, с което на Е.” ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
500 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС вр. чл. 33 от Наредба №Н-
18/2006г. на Министъра на финансите.
ОСЪЖДА „Е.” ЕООД да заплати на ТД НАП гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5