Р Е Ш Е Н И Е № 73
Гр. Сливен, 31.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 31 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от П.И.М., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0455-000001/03.01.2023 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник РУ – Твърдица при ОД на МВР - Сливен,
с която по отношение на жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца. Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата,
като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена при неизяснена
фактическа обстановка. Извършената от п. с. проверка била тенденциозна, а в
заповедта не била посочена причината за неизвършване на проверката за у. на а.
и и. от к. п.. Твърди, че не е отказвал извършване на проверка, а причината за
това било в. в. му з. с.. Единият от с. го „с.“ на з., при което му п. и по –
късно бил д. в ЦСМП, при което отново и. в б..
Моли съда за отмяна на оспорения административен акт, с претенция за
присъждане на разноски.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Ст. Р. ***, който поддържа жалбата и моли съда
да я уважи. В хода на производството не се доказало, че жалбоподателят е водач
по см. на § 6 т. 25 от ДР на ЗДвП, както и че е отказал умишлено извършване на
п. за у. на а. – както чрез техническо средство, така и с к. т.. К. бил до ЦСМП
в 19.20 ч., поради което било невъзможно спазване изискванията на Наредба №
1/19.07.2017 г. за установяване к. на а. в к. на жалбоподателя по независещи от
него причини. Моли за отмяна на заповедта, с претенция за разноски и адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В с.з. административният орган Началник РУ Твърдица, редовно и
своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл.
юрк Кр. Б., която оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че в талона за изследване са дадени
120 минути за явяване в лечебното заведение и оспорващият е к. именно в тези
два часа. В писмени бележки излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си
за законосъобразност на атакувания административен акт.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 01.01.2023 г. около 18.00 часа в гр. Твърдица при извършване на
патрулно - постова дейност п. с. ст. п. К. П., мл. и. К. С. и м. и. Ст. С.
забелязали лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“,
управляван без светлини и криволичещ. Подали неколкократно звуков и светлинен
сигнал и последвали автомобила, който не спрял, а ускорил движението си, като
на ул. „С. В.“ до дом № … спрял, а водачът П.М. излязъл и побягнал към д. на с.
си, опитвайки да отключи вратата. П. с. го застигнали и го приканили да бъде т.
за у. на а.. М. заявил, че не е управлявал автомобила и при о. от негова страна
с., му б. п. б. за н. на п. р., а след това – о. в РУ. Издадена била Заповед за
з. № 1/01.01.2023 г., като в управлението неколкократно з. бил приканван да бъде т. с техническо
средство, в отговор на което заявявал, че не е управлявал превозно средство. Едновременно
с това се установило, че М. не носи и никакви документи, а във време на з. не е
г. с.. Това се установява от свидетелските показания на с. п. П., Протокол УРИ
155р-439/11.01.2023 г., обективиращ извършен преглед
на видеозапис във връзка с образувана в РУ – Твърдица предварителна проверка,
както и Докладна записка рег. № 4550-36/03.01.2023 г., съставена от м. и. С. С.
относно извършена проверка на лек автомобил „Сузуки Гранд витара“
на 01.01.2023 г. Отказът за извършване на т. за у. на а. с техническо средство
– дрегер и непредставянето пред контролните органи на
СУМПС с контролен талон, СРМПС, както и констатацията, че управляваният
автомобил не е представен на ГТП били квалифицирани като административни
нарушения по чл. 174 ал. 3 предл. първо, чл. 100 ал.
1 т. 1, чл. 100 ал. 1 т. 2 и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП в съставен АУАН № 1 бл. №
185978/01.01.2023 г. Издаден бил т. за м. и. № 0037978/01.01.2023 г. и по
силата на Заповед за к. на л. № 455зз-1/01.01.2023 г.
същият бил с. от п. с. в ЦСМП – Сливен. Видно от т. за м. и., подписан от
свидетел, М. е о. да д. п. и е изявил желание да му се и. к. такава. Съгласно
представения по преписката Протокол за м. и. и в. на б. п. за у. на а. и/или н.
в. или т. а., съставен от д. А. А. на 01.01.2023 г., П.М. е о. да предостави б.
м. за к. – л. и. за установяване н./л. на а. в к.. В протокола д. А. вписал, че
м. и. не е извършено поради о. на лицето. В представения лист за п. на п. в
КДБ/СО № 56/01.01.2023 г., като основна д. е вписано „а., н.“, А.: „Д. в ПСО от
п., казва, че в. му е п. и се с. на з.. Около 2 часа п. е с. н., след което в.
г. и д.. Съобщи, че е п. в.“, Заключение: „липсва н. от б. л..“.
На 03.01.2023 г. Началник РУ – Твърдица при ОД на МВР - Сливен издал
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0455-000001 по
чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на П.И.М. временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била
връчена на М. на 05.01.2023 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд,
чрез административния орган на 16.01.2023 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-3031/31.12.2021
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която измежду оправомощените
длъжностни лица за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171
т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП е и Началник на РУ – Твърдица.
По делото е разпитан като свидетел Н.М., който в с. к. и със с. к. е к.
М. до ЦСМП – Сливен. Същият заявява, че при п. в с. м. ц. М. заявил на с., че е
съгласен да д. к. за п., но при п. на р. о. да п. и заявил на м. с., че за в.
на к. н. наказанието е „от 3 до 5 години затвор“; о. да д. к. за провеждане на
и., поискал ч. в. и и. с.; о. му била необходимата м. п.; с. на МВР останали в
ЦСМП още два часа, като им било обяснено, че ще се извършат и., тъй като не е
ясна п. за п.; след завръщането им в гр. Твърдица, около 23.00 часа получили
обаждане от СО, като им било обяснено, че М. се е в. и си е т..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника на
РУ – Твърдица при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от териториално и персонално компетентен орган и в
предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната
заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от
страните, обжалваната заповед се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена при спазване на
съществените административнопроизводствени правила и съответна
на относимите материалноправни норми и целта на
закона, при следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ мярка на административна принуда е временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на а. в к. над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на а. в к. чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от к.
п. или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи. В настоящия случай от компетентни
длъжностни лица при ОД на МВР - Сливен е съставен по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП
Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който П.М. е
управлявал моторно превозно средство, като при извършената проверка е о. както т.
с техническо средство, така и да предостави к. п. за б. а. за н. на а. в к.. Това
обстоятелство се установява от съставения акт, а съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В хода на
настоящото съдебно производство противното не е установено с годни
доказателствени средства от оспорващата страна. Нещо повече - фактическите
обстоятелства, установени в акта се подкрепят и от останалите, събраните по
делото доказателства и не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя. Видно
от представените по административната преписка писмени доказателства,
показанията на свидетелите П. и М. и писмените доказателства – протокол и лист
за преглед, оспорващият М. е отказал както проверка с техническо средство на
мястото на проверката и в сградата на РУ, така и да предостави б. м. за к. и. в
оторизирания м. ц.. От така цитираните доказателства, коментирани и ценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност за настоящия съдебен състав не остава
никакво съмнение, че М. не е изпълнил нормативно вмененото му задължение да и.
п. р.. Последното, както се установява по делото, не е извършено необосновано,
безпричинно или като проява на произвол, доколкото при управлението на
автомобила („криволичил“ според свидетелските показания) М. не е отреагирал на
подадените му звукови и светлинни сигнали от патрула на МВР. Противно на
твърдяното в жалбата, анализът на съда, основан на събраните безпротиворечиви доказателства сочи, че извършената
полицейска проверка е лишена от каквато и да било тенденциозност и е извършена
изцяло в рамките на нормативно регламентираните в чл. 6 ал. 1 т. 2, 7 и 8 от ЗМВР дейности по охрана на обществения ред, контрол и превенция на нарушенията
на същия. Процесната заповед е издадена при напълно изяснена фактическа
обстановка, а изложения в тази насока довод в жалбата не намира никаква опора в
съвкупността от писмени и гласни доказателства. В несъответствие с последните и
без обосновка, конкретика и доказателствена ангажираност са и твърденията, че
оспорващият М. не е управлявал, не е отказал проверка за у. на а., а такава не
била извършена поради в. в. му з. с.. По делото е безспорно установено, че същият
е и. в с. на с. н. в ЦСМП – Сливен в
един доста по – късен момент от категорично формулираните о. за и. с техническо
средство в РУ – Твърдица и за извършване на к. п. в м. ц.. Обстоятелството, че
той е управлявал автомобила също е установено по несъмнен начин от гласните
доказателства и Протокол УРИ 155р-439/11.01.2023 г., обективиращ
извършен преглед на видеозапис от CAR и BODY камери на процесния патрулен автомобил.
Съобразно нормата
на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, визирана в цитирания акт, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на а. в к. и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за м. и. и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на а. в к. му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Разпоредбата
ясно квалифицира отказа за извършване на проверка за употреба на а. при
управление на ППС като административно противоправно деяние, за което се следва
и съответната углавна юридическа отговорност. В случая е налице виновно неизпълнение
на императивно вменено задължение на водач, което води като логична и правна последица
и до негативни за извършителя санкции, в т.ч. и административни такива. Както
се отбеляза по – горе, целта на
принудителните административни мерки е преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения, а приложената в случая от административния орган
норма на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП е пряко обвързана с допуснатото и
извършено от М., установено по надлежния ред и доказано по безспорен начин
нарушение на закона. Изложените от издателя на процесната заповед мотиви се
подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай с о. за извършване на
проверка за употреба на а., установен по надлежния ред и от компетентните контролни
органи, оспорващият е допуснал отклонение от нормативно предписаното поведение
на водач на превозно средство, въведен от законодателя в ЗДвП и това се доказва
със съставения АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена от оспорващия М. в
хода на настоящото съдебно производство. С оглед разпореденото
в относимата и приложена от ответния орган норма на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, за съставомерността на деянието е достатъчно безспорното
установяване на управление на пътно превозно средство и отказ за извършване на
проверка с техническо средство, в т.ч. и чрез б. а. на к. п.. Както се отбеляза
по – горе, чрез събраните годни доказателства това обстоятелство е установено
по несъмнен начин, поради което и съдът приема, че нарушението е извършено, а твърденията
на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на атакуваната заповед са необосновани.
Такива са и отричащите фактическата обстановка, възприета в редовно съставения
акт, чиято формална доказателствена сила по смисъла на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП не
е оборена. Както се отбеляза по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава
доказателствена сила на установеното в актовете за установяване на
административни нарушения по този закон, до доказване на противното. Както в
хода на административното производство, така и в настоящото съдебно такова
оспорващият М. не ангажира годни доказателства, оборващи констатациите в акта. Това
касае както коментираното нарушение, така и другите описани в заповедта – по
чл. 100 ал. 1 т. 1 и т. 2 и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП. Досежно същите в жалбата не
са изложени отменителни съображения, нито са
ангажирани доказателства, компрометиращи възприетото от контролните органи и
административния такъв от фактическа страна. Необорените фактически констатации
в съставения акт са абсолютна законова предпоставка за образуване на
административно производство по прилагане на принудителна административна мярка
по реда на глава шеста от Закона за движението по пътищата и издаване на
индивидуален административен акт по чл. 172 ал. 1, във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0455-000001/03.01.2023 г. по чл. 171 т.
1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник РУ -
Твърдица при ОД на МВР Сливен, с която по отношение на П.И.М. е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца е постановена при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила, в
съответствие с относимите и приложими материалноправни
норми и с целта на закона, формулирана от законодателя в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП - опазване
живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване тяхното
придвижване, опазване имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства. Жалбата срещу заповедта се явява неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане
на разноските по делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
П.И.М., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0455-000001/03.01.2023 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник РУ - Твърдица при
ОД на МВР Сливен, с която по отношение на М. е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: