РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна,
06.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти март
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря В.
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10548/2018 година по
описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от "Банка ДСК"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу
К.Р.Й., ЕГН**********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за приемане за
установено, че ответникът, в качеството му на поръчител, дължи на ищеца сума в общ размер на 1302,84 лева на
основание Договор за поръчителство от 14.05.2007г., обезпечаващ изпълнението на
задълженията на кредитополучателя Р. Й. Д. по Договор за кредит от 15.05.2007г.,
сключен с "БАНКА ДСК" ЕАД, от
които: 1030,96 лева - главница по договора за кредит, 94,25 лева - договорна
лихва за периода от 05.05.2016г. до 23.01.2017г., 22,63 лева - обезщетение за
забава за периода от 05.05.2016 г. до 23.01.2017г., 155 лева - заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 23.01.2017г. до окончателно изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №518/24.01.2017г.
по ч.гр.д. № 972/2017 г. на ВРС.
В исковата молба се твърди, че
съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007г. ищецът
предоставил на Р. Й. Д.кредит в размер на 6000 лева, със срок на издължаване на
кредита - 120 месеца, считано от датата на неговото усвоявате. За предоставения
кредит, кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредити, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален
лихвен процент по програма „Практика". Към датата на сключване на договора
за кредит БЛП бил в размер на 4,69 %, а стандартната надбавка в размер на 5,26%
или лихвеният процент по кредита бил общо в размер на 9,95% годишно. За
обезпечаване вземането на кредитора по дадената в кредит сума по Договор за
кредит от 15.05.2007г. бил подписан договор за поръчителство с дата
14.05.2007г., с ответника К.Й., по силата на
който същият се
задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя при неизпълнение на задълженията му по
договора за кредит. На 15.05.2007г. банката наредила сумата по разрешения
кредит по посочената в договора разплащателна сметка, като със същата сума била
заверена кредитна сметка № 11/13954665. Неразделна част от договора за кредит
били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ,
Тарифата на БАНКА ДСК ЕАД за лихвите, таксите и комисионните, които
кредитополучателят получил с подписването на договора за кредит.
Кредитополучателят допускал просрочия по погасяване на кредита, като платил
вноските по погасителен план с падеж до 05.04.2016г. и извършил частично
плащане на вноската с падеж 05.05.2016г. Поради допусната забава в плащанията ищецът
„БАНКА ДСК“ ЕАД предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез изпращане на уведомление до кредитополучателя, като за целта
била изпратена до постоянния и настоящ адрес нотариална покана от 13.10.2016г.
Видно от съдържанието на последната, кредиторът уведомил кредитополучателя, че
от датата на получаване на поканата, ще счита кредита за предсрочно изискуем.
Нотариалната покана била връчена чрез залепване на уведомление на 07.11.2016г.
Действия по уведомяване на поръчителя за предсрочна изискуемост не били
предприети, т.к. съгласно закона и съдебната практика това не било необходимо.
Поради липсата на изпълнение от страната на кредитополучателя и/или поръчителя
на изискуемото вземане на кредитора било депозирано, на 23.01.2017 г., пред
ВРС, заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо
солидарно отговорните по кредита лица. Претендираната
лихва представлявала възнаградителна такава, дължима
на основание т.7 от договора. Началният момент на претендираната договорна
лихва – 05.05.2016г. бил моментът, от който е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена. Посочения краен
момент – 23.01.2017 г. била датата до която кредитополучателят дължал възнаградителна лихва. Претендираната наказателна надбавка
представлявала договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на
основание т.19.1 от ОУ, като същото било в размер на 10 %, върху частта от
дължимата и неплатена по погасителен план просрочената главница, натрупана за
периода от 05.05.2016г. до 23.01.2017 г. Претендираната сума в размер на 155
лева, представлявала сбора от дължимите по кредита такси и разноски, от които
120 лева - такса изискуемост и 35 лева - годишна такса управление за периода
2015-2016г. Претендираната такса в размер на 35 лева, представлява годишна
такса управление. Уведомлението за изискуемост достигнало да кредитополучателя
на 07.11.2016 г., а действия по ангажиране на отговорността на поръчителя били
предприети на 23.01.2017 г., т.е. в срока по чл. 147 от ЗЗД.
С договор за цесия от 21.06.2017г.
Банка ДСК ЕАД прехвърлило на „ОТП Факторинг Б-я“ ЕАД
вземането си срещу ответника.
В
срока по чл. 131 ГПК,
ответникът чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска. Договорът
за поръчителство бил без достоверна дата. Оспорва подписа на поръчителя,
положен в графа 3.1. „За поръчител № 1" и подписа положен след
„ПОРЪЧИТЕЛИ, точка 1", на
последната страница от Договора за поръчителство. Ако договорът за
поръчителство бил сключен на 14.05.2007г., то ответникът К.Й., нямало как да
бъде задължено лице в настоящото производство. От нотариалната покана било
видно, че Р. Й. Д.не живеел поне от 1 година на посетения от нотариуса адрес. В
тази връзка оспорва връчването и уведомяването на длъжника за обявяване от
банката на предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва размера на дължимите
месечни вноски, както и периода на дължимост, поради
неспазване срокът по чл. 147 ЗЗД.
С определение от 24.01.2019 г., по
молба на ищеца, съдът е конституирал „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, в качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца
"БАНКА ДСК" ЕАД, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК. В предоставения
на третото лице срок се посочва, че поръчителят К.Й. приел да обезпечи кредит в
размер на 6000лв., с титуляр Р. Й. Д.и срок на издължаване 120 месеца при
лихвен процент от 9,95%. Договорът за поръчителство можел да предхожда по време
сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, които поръчителят обезпечава, следвало да са
изрично посочени в сключената между последния и кредитора сделка, които при
паричен дълг са неговия размер. В договора за поръчителство били посочени
лицето в полза, на което се учредява поръчителството, размерът на паричния
дълг, дата на договора за кредит, период и лихвен процент. Оспорва твърденията
на особения представител и по отношение на претенцията за изтекъл срок по реда
на чл. 147 33Д.
В съдебно заседание чрез процесуален
представител исковата молба се поддържа. Третото лице помагач на страната на
ищеца, поддържа писмения отговор. Процесуалният представител на ответника –
назначения особен представител от съда, поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по
вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК,
като предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от
кредитополучателя задължения по Договор за кредит за текущо потребление от
15.05.2007г., обезпечен с поръчителство на трето лице вземането, по който се
сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради настъпване на
предвидените в ОУ предпоставки за това. Правният интерес от търсената защита се
извежда от предходно развило се заповедно производство по ч. гр. д. № 972/2017г.
по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК,
връчена лично на Р. Д.на 28.03.2018г., а по отношение на солидарния длъжник и
настоящ ответник – К.Й. същата била връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК. По
делото са приобщени материалите по ч. гр. д. № 972/2017 г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу солидарните длъжници К.Й. и Р. Д.. С оглед
указанията на съда на осн.чл.415 ал.1 т.2 ГПК и възможността за предявяване на
иск срещу К.Й., ищецът е предявил иск в законоустановения едномесечен срок.
Така очертаният предмет на спора,
възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни
от него като възникнали факти: валидна облигационна връзка по Договор за кредит
за текущо потребление от 15.05.2007г. сключен с Р. Д.и обезпечен с
поръчителство на трето лице - К.Й.; усвояване отпуснатата сума по него от
кредитополучателя; настъпване на сочените предпоставки уговорени в договора
даващи основание на банката да обяви предсрочната изискуемост на вземанията,
произтичащи от договора, за което кредитополучателят е бил уведомен надлежно на
07.11.2016г.; дължимост на сумите за главница,
договорни, наказателни лихви, такси и то в посочените от ищеца размери.
От представените по делото писмени
доказателства се установява следното: На 15.05.2007г. между банката и Р.Д.,
като кредитополучател, респ. К.Й., като поръчител бил сключен договор за кредит
за текущо потребление обезпечен с поръчителството на трето лице. По силата на
договора банката е предоставила в заем парична сума от 6000 лева. Сумата била
усвоена безкасово на
15.05.2007г. по разплащателна сметка на кредитополучателя Р. Д.с №BG55STSA93000012152812. Връщането на кредита е уговорено в
срок от 120месеца, считано от неговото първо усвояване. Падежната дата била
пето число на месеца. За предоставения кредит, кредитополучателят заплащал
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредити, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма
„Практика". Към датата на сключване на договора за кредит БЛП бил в размер
на 4,69 %, а стандартната надбавка в размер на 5,26% или лихвения процент по
кредита бил общо в размер на 9,95% годишно. В чл. 14 е предвидено задължение за
плащане на такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, с която клиентът е декларирал, че
е запознат към деня на сключване на договора. На 14.05.2007г. е сключен и
договор за поръчителство с К.Й. за обезпечаване изпълнението на задълженията по
договор от страна на кредитополучателя. Съгласно чл. 19. 1 ОУ при забава на
плащането на месечната вноска от 7- мия ден, следващ падежа, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10процентни пункта. Съгласно чл. 19.
2 ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на
10процентни пункта. Правото на банката да превърне кредита в предсрочно
изискуем е регламентирано в чл. 20 ОУ, като в т.1 такъв е случаят при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения за лихва и/или главница, на което
условие банката се позовава в случая. Представени са като приложение към
договора погасителен план и Тарифата на банката.
С договор за цесия от 21.06.2017г.
Банка ДСК ЕАД прехвърлило на ОТП Факторинг Б-я ЕАД
вземането си срещу ответника. С писмо и на осн. чл.99
л.3 ЗЗД, ОТП уведомило ответника за прехвърлянето на заявения от него адрес.
Ответникът - поръчител по процесния договор за кредит чрез
пр. си представител е оспорил валидността на договора за поръчителство, предвид
посочената в него дата, предхождаща тази на договора за банков кредит, както и
неговата автентичност, заявявайки, че подписът положен за поръчител не
принадлежи на ответника.
С оглед на направеното възражение е
допусната и изготвена съдебно – почеркова експертиза,
чието заключение, неоспорено от страните, съдът кредитира като компетентно
дадено и обосновано. Видно от заключението на експерта подписите, положени за
„поръчител“ в Договора за кредит за текущо потребелние
от 15.05.2007г. и Договор за поръчителство от 14.05.2007г. са положени от
ответника К.Р.Й..
По отношение на по-ранната дата на
договора за поръчителство спрямо тази на договора за банков кредит, съдът
намира, че в действителност договорът за поръчителство следва да се приеме за
валидно сключен. Съобразно константната съдебна практика договорът за
поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в
този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който
поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между
последните и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговият размер. С
оглед на обстоятелството, че договорът за поръчителство от 14.05.2007г. съдържа
всички основни параметри, индивидуализиращи главния дълг, които поръчителят обезпечава,
а именно посочено е лицето в полза, на което се учредява поръчителството,
размерът на паричния дълг, дата на договора за кредит, периода и формирания лихвения
процент, то следва да се приеме, че същият е действителен. /в този см. Решение
№ 52/10.09.2010г. на ВКС по т.д.№63/2009г., II т.о. ТК/.
Съдът намира, че от доказателствата по
делото безспорно се установява, че кредитополучателят е усвоил пълната
отпусната сума. Усвояването е извършено еднократно по посочената в договора
разплащателната сметка, което е станало на 15.05.2015г., т. е. в деня на
сключване на договора. Поетото от банката задължение по договор за банков
кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно
усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване
разплащателната сметка на заемателя, като за доказване на този факт не е
необходимо издаване на нарочен документ / така в решение № 125 от 12.07.2013 г.
на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК/. По силата на сключения договор за
поръчителство и на основание чл. 138 ЗЗД,
поръчителят се е задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да отговаря за
изпълнение на неговото задължение, включващо главница, лихви, неустойки и
разноски - така чл.1 от същия. Договорът валидно обвързва страните и е в
съответствие с разпоредбата на чл. 140 ЗЗД,
според която поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на
вземането. С подписването му поръчителят се е съгласил да отговаря за дълга
съобразно предвидените в него условия и размери на кредитните задължения - арг. от чл. 147, ал. 2 ЗЗД.
За установяване размера на претенцията
по делото е изслушано и прието заключението по изготвена съдебно - счетоводна
експертиза. Същото, като даващо отговор на всички поставени му задачи,
съобразно направените уточнения при изслушването му, неоспорено от страните,
изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и
допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето в цялост от
съда. От заключението на вещото лице се установява, че сумата по кредита е била
усвоена от кредитополучтеля Р. Д.по разплащателната
сметка посочена в чл. 4 от договора с №BG55STSA93000012152812, на която той е титуляр. Това е
станало на 15.05.2007г. За периода 15.05.2007г.- 23.01.2017г.
кредитополучателят извършил плащания по договора за кредит в общ размер
9620,32, от които погасена главница- 4969.04лв., погасена договорна лихва –
4334,05лв., санк. лихва- 10.83лв., нак. лихва – 26,40лева, такса управление – 289лв., като
плащанията по кредита са преустановени на 30.05.2016г. След съпоставка на
дължимите суми по договора с погасените такива, ВЛ е установило, че дължимите
суми към 23.01.2017г. са в общ размер на 1302,84лв, от които главница в размер
на 1030,96лв, договорна лихва- 94,25лв, наказателна лихва – 22,63лева и заемни
такси – 155лева.
В казуса, ищецът основава претенцията
си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за което
кредитополучателя, респ. поръчителя са били надлежно уведомени. Последния обаче
чрез пр. си представител възразява това да е така. В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая от
заключението на в. л. по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно,
че последното плащане предхождащо датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
- 23.01.2017г., е извършено на 30.05.2016 г., с което е погасена договорна
лихва в размер на 11,99лв., санкционна лихва в размер от 0,45лв. и частично главница в размер на 47,02лева.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
- 23.01.2017г. са били настъпили предпоставките на чл. 19 от ОУ към договора и
в полза на банката е възникнало правото да обяви цялото си вземане за
предсрочно изискуемо. Това право на банката е било упражнено преди подаване на
заявлението. Изявената воля на кредитора в този смисъл е достигнала до кредитополучателя,
чрез надлежно връчена нотариална покана преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК
от помощник - нотариус по заместване при ВН №332. Удостоверено е от
помощник-нотариуса залепване на уведомление, с конкретно посочване на
причините, поради които е приложен този ред на уведомяване, с оглед събраните
данни, че лицето не живее на адреса.
Следователно, спазена е процедурата и
банката е сторила всичко възможно и необходимо, с оглед откриване на длъжника и
неговото лично уведомяване. Моментът, в който е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател,
при доказано осъществени обективни предпоставки за изгубване на преимуществото
на срока. Т.е. релевантна е датата, на която изявлението на банката е
достигнало до длъжника. В случая залепването на уведомлението по постоянен и
настоящ адрес е от дата 07.11.2016 г., съответно двуседмичният срок е изтекъл
на 21.11.2016г. и от 22.11.2016г. следва да се приеме, че длъжникът е редовно
уведомен предвид, че в уведомлението липсва предоставен срок за доброволно
изпълнение, каквото право принципно има банката. Възражението на ответника,
като поръчител по процесния договор за изтекъл срок по чл. 147 ЗЗД, съдът
приема за неоснователно. Този въпрос изисква изследване въпроса дали е погасена
отговорността на поръчителя поради изтичане на 6-месечния срок, в който
кредиторът е следвало да реализира правата си спрямо него по негово възражение.
С ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че от момента на уведомяване на
кредитополучателя, целият или неплатеният остатък по кредита става предсрочно
изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на
поръчителя. Установената съдебна практика /пр. т. д. № 1717/2013г. на ІІ ТО на
ВКС/ приема, че с уведомяването на кредитополучателя настъпва предсрочната
изискуемост на вземането и по отношение на поръчителя, и без да е необходимо
той да се уведомява. Това е и началният момент от който тече 6-месечния срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към
датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение той е
изтекъл. В случая, приетата дата на настъпване на предсрочната изискуемост -
22.11.2016г., налага извод, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-
23.01.2017 г., срокът по чл. 147 ЗЗД
не е изтекъл. Банката е запазила правата си срещу поръчителя и съответно не е
загубила иска си срещу него. Редно е да се посочи, че отнемането на
преимуществото на срока по договора е субективно право установено в полза на
кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра му, от което следва и че настъпването на
предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта -
неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока му.
От заключението на в.л. стана ясно, че
неиздълженият размер на главницата по договора към датата на подаването на
заявлението в съда е 1030,96лева. Следователно, искането за присъждане на
главницата е доказано в целия заявения размер от 1030,96лева.
Предмет на претенцията е и редовна
договорна лихва претендирана в размер на 94,25лева за периода от 05.05.2016 г.
до 23.01.2017г., т. е. до датата на подаване на заявлението. За определяне
размера му, съдът взе предвид заключението на в.лице, съобразявайки приетата
дата на предсрочната изискуемост. Тя се дължи на основание чл. 7 от договора,
тъй като кредиторът е предоставил определена сума на заемателя, който от своя
страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за времето,
през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства, т. е. от
момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане в пълен
размер. При трансформиране на вземането по договора за кредит в предсрочно
изискуемо обаче става изискуемо задължението за непогасена главница, както и
начислените, но неизплатени към момента на обявяване на предсрочната
изискуемост договорни лихви, такси и т. н. Съгласно ТР 3/27.03.2019 г. по т. д.
№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на обявяване предсрочната изискуемост
на кредита, размерът на вземането по договор за кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
/главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Или за периода 22.11.2016г. - 23.01.2017г. възнаградителна
лихва не се дължи предвид отпадналото преимуществото на срока, респ. правото на
ползване на кредита занапред. Затова и исковата претенция за възнаградителна лихва следва да се уважи за периода от
05.05.2016г. до 21.11.2016г.вкл., доколкото за този период вземането е дължимо
и надлежно падежирало преди предсрочната изискуемост
съобразно погасителния план.
За определяне размера му, съдът взе
предвид заключението на в. лице по т. 2.2, съобразявайки приетата дата на
предсрочната изискуемост, считано от 22.11.2016г. Или след извършване на
преизчисления от съда с помощта на програмен продукт Апис
финанси, единствено на дължимата договорна лихва за периода 05.05-21.11.2016г.
вкл., при съобразяване, че размерът на остатъчната главница е 1030,96лева, а
действащият за периода ГЛП е 12.7 /т. 2.2 от заключението/. Или общият размер
на възнаградителна лихва за периода 05.05-21.11.2016г.
вкл. е сумата от 71,90 лева, до който искът следва да се уважи, съотв. да се отхвърли за разликата до пълния заявен размер
от 94,25лева и за периода 22.11.2016г.-23.01.2017 г.
По отношение на наказателната лихва
върху просрочената главница: Същата се претендира в размер на 22,63 лева за
периода от 05.05.2016г. до 23.01.2017г. Дължимостта й
е предвидена в чл. 19.1 от ОУ към договора и тя се дължи при просрочие в
изплащането на главницата и е в размер на 10% върху просрочената главница, т.е.
в размер на законната лихва. Установено е, че е налице забава в плащанията,
доколкото кредитополучателя е преустановил редовното /цялостното и в срок/
погасяване на дължимите вноски по погасителен план и последната пълна платена
вноска по погасителния план е тази от 05.04.2016г. Съобразявайки ТР
3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, считано от 07.08.2018г.
по договора се дължи само законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода 05.05.2016г. до
21.11.2016г. вкл. след извършване на преизчисления от съда с помощта на
програмен продукт Апис финанси, при съобразяване, че
размерът на остатъчната главница е 1030,96 лева, наказателната лихва в размер
на законната такава е 0,085 лева, или размерът й за периода 05.05.2016г. до
21.11.2016г. вкл. е 17,23лева. За периода 22.11.2016-23.01.2017 г. се дължи
само законна лихва върху просрочената главница, но такава не е предмет на
претенцията, поради което и съдът служебно няма правомощия да присъди. Исковата
претенция следва да бъде уважена за сумата от 17,23 лева за периода 05.05.2016
г. до 21.11.2016г. вкл. и отхвърли за разликата до пълния заявен размер от
22,63лева и периода 22.11.2016-23.01.2017г., като неоснователна.
Плащане на така установените по размер
задължения ответникът не е твърдял, нито се събраха доказателства в този
смисъл.
По отношение на сумата от 155 лева,
представляваща разход за изискуем кредит и такса за управление. По естеството
си този вид разход на банката е свързан с дейността по управление на кредита по
смисъла на чл.10а ЗПК.
Кредиторът обаче не сочи какъв е видът на сторените от него разходи по повод
настъпилата изискуемост на кредита, още повече, че правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, той упражнява в рамките на настоящия исков процес. Така,
че искането за присъждане на сумата от 155 лева - разход за изискуем кредит,
като свързано именно с управлението на кредита не може да бъде уважено предвид
забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Претенцията за разходи за изискуем
кредит е в противоречие и с императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
според което при забава на потребителя законът признава на кредитора право на
обезщетение за неизпълнението /т. е. за всички вреди настъпили от
неизправността на длъжника по облигационната връзка/ в размер само и единствено
на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
каквото претенция е заявена. В заключение тази претенция следва да бъде
отхвърлена.
Исковата претенция следва да се уважи
в посочените горе размери. Главница следва да се присъди, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
23.01.2017г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 173,94лева
доплатена дължима държавна такса, 200 лева за ССчЕ,
621лева депозит за особен представител. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
/ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 1
вр. ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 300 лева. Или общо размерът на
разноските става 1294,94лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1113, 30лв.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са в размер на
26,06 лева за платена ДТ и 300 лева юк.
възнаграждение, общо 326,06 лева. От тях и съобразно изхода на спора, за
заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 280,32лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че в полза на ищеца "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу К.Р.Й.,
ЕГН**********, като поръчител по Договор за поръчителство от 14.05.2007г.,
обезпечаващ изпълнението на задълженията на кредитополучателя Р. Й. Д.по
Договор за кредит от 15.05.2007г за сумите, както следва: 1030,96лева - главница по договора за кредит, 71,90лева - договорна лихва за периода от 05.05.2016г. до
21.11.2016г., 17,23лева -
обезщетение за забава за периода от 05.05.2016 г. до 21.11.2016г., за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№518/24.01.2017г. по ч.г.д. № 972/2017г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за
разликата над присъдената сума от 71,90лева до пълния заявен размер от
94,25лева и за периода 22. 11.2016- 23.01.2017 г.; иска за просрочена
наказателна лихва по т. 19 от ОУ към договора за периода за разликата над присъдената сума от 17,23лева
до пълния заявен размер от 22,63 лева и за периода 22.11.2016- 23.01.2017 г. и
за сумата от 155 лева, представляваща разходи при изискуемост по чл. 14 от
договора, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА К.Р.Й., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК"
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1113,30лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция
съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА К.Р.Й., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК"
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 280,32лева,
представляваща направени в производството по ч. гр. д. № 972/2017 г. по описа
на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата
претенция, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: