Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл. 258 ГПК. Образевано по жалба на ПК - . Д. против решение № 460/26.10.2011 г. на ГОРС постановено по гр.д. 739/2011 г., с което е отхвърлен предявения иск от кооперацията против А. Б. с правно основание чл. 207 , ал. 1 , т. 2 от КТ. Цена на иска 1706,76 лв. В жалбата се прави оплакване на незаконосъобразност на решението, тъй като съдът по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК не е посочил, кои факти следва да докаже кооперацията, а в самото решение излага съображения, че движението на СПЦ /стоково парични ценности/ и тяхното приемане от страна на ответницата Бончева е останало недоказано. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Въззиваемата Бончева чрез своя адвокат спори жалбата, счита решението за правилно и законосъобразно. По делото няма спор за следните факти: Първо, че ответничката е била в трудовоправни отношения с кооперацията, мъз однова на ТД № 64/12.11.2010 г. На второ място не се спори, че съобразно приложената длъжностна характеристика е материално отговорно лице /МОЛ/ поради което носи пълна имуществена отговорност досежно липси във връзка с поверените и СПЦ. Пред първата инстанция са приети стоково-парични отчети за ноември 2010 г. и месец януари 2011 г. за обект магазин "Б." , като в същите е вписано че са констатирани липси съответно за 1263,02 лв. и 887,49 лв. Пред първата инстанция е изслушана ССЕ, която е потвърдила посочените данни в отчетите. Въз основа на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивния съд е допуснал събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, тъй като е приел, че неправилно РС не е посочил, за кои факти ищецът не сочи доказателства. Изслушана е съдебно графологична експертиза въз основа на представените нови доказателства пред въззивната инстанция, представляващи: стокови разписки, стоково-парични отчети, като на никой от тях не е положен подписа на ответницата Б.. Поради направеното оспорване на тези доказателства, съдът ги изключва от доказателствения материал и не ги обсъжда в настоящото решение. При така установените факти съдът прави следните изводи: На първо място съдът изцяло препраща съм мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 ГПК. Новите съображения за законосъобразност на решението са следните: Решение № 232/20.03.2009 г. на ВКС гр.д. 2716/2008 г. , същия приема че липсата като факт представлява вреда с неустановен произпод и ГПК не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства , с които този факт може да бъде установяван. ВКС развива доводи, че ССЕ и свидетелските показания са достатъчни за установяване на липса, въпреки това ВКС приема че са извършени надлежни ревизии от страна на кооперацията и са представени 4 бр. актове за резултати от извършениет ревизии. Решение 1000/15.07.2009 г. на ВКС съдът намира, че са израязени по-ясно какви следва да бъдат доказателствата при установяване на липси. В този случай следва да се приложи и специалния текст на чл. 63, ал. 1 и 2 ЗК в каквато насока са възраженията на ответницата в отговора, т.е. че в този случай следва да се извърши ревизия по реда на ЗДФК от съответните контролни и ревизионнои органи на кооперацията. Съответно това производство трябва да започва със заповед за ревизия, да съдържа съответни констатации от този независим орган, да установява вреда впод формата на липса и да е налице противоправно поведение от страна на отчетника. След като не е спазил горните изисквания на закона ищецът не е доказал иска си по чл. 207 от КН за имуществена отговорност, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.За да се проведе успешно начетното производство, е необходимо да е констатирана имуществена отговорност за противоправно причинени вреди на одитирания обект, установени при финансова ревизия, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Трябва да е причинена вреда. Специфична форма на вредата е липсата като отрицателна разлика между полученото, отчетеното и намереното в наличност. Вредата по смисъла на закона се изразява в намаляването или накърняването на имуществени права и интереси на ревизирания обект и същата следва да е причинена от лице в качеството му на "отчетник". Следва да е осъществено противоправно поведение от страна на отчетника, което не съответства на нормативно предписаното по специален закон, разпореждащ дейността му. И последната предпоставка за възникване на имуществено отчетническата отговорност е вината. Тя е субективният елемент от състава на деликтната отговорност и се предполага да доказване на противното, като отчетникът трябва да докаже, че е действал без вина. Водим от горното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА № 460/26.10.2011 г. на ГОРС постановено по гр.д. 739/2011 г. Решението подлежи на обжалване в едномесецен срок от получаване на съобщението от страните пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |