Решение по адм. дело №842/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба, подадена от С. М. И., с адрес ***, [улица], чрез адв. К. С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000233/23.09.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново. Жалбоподателката счита, че заповедта е издадена при злоупотреба с власт и отказ да се приеме и изпълни Разпореждане № 3086/30.09.2025 г. на Административен съд – Велико Търново по ч. адм. д. № 784/2025 г., като се имитира, че има друго основание за отнемане на СУМПС от 23.09.2025 г., несъществуващо на 01.10.2025 г. Твърди, че никъде в нормативните актове няма забрана при наличието на предполагаемо психично заболяване без реална опасност при управление да се отнема свидетелството за правоуправление. Информацията за психичното здраве на лицето била събрана без законно основание, а жалбоподателката въпреки наложените ѝ незаконни принудителни лечения успявала да си намери работа. В съдебно заседание се явява лично и с адв. К. С.. Поддържат, че е налице злоупотреба с власт и дискриминация от страна на МВР и придобиване на информация в нарушение на чл. 28 от Закона за здравето /ЗЗ/. Претендират се направените разноски.

Ответникът по жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

С писмо № 1739р-21303/13.08.2025 г. началникът на Районно управление – Велико Търново е предоставил на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново информация за две лица, едно от които е жалбоподателката, за които има данни, че са настанявани и лекувани по реда на Глава пета „Психично здраве“, раздел II „Задължително настаняване и лечение“ от Закона за здравето, за преценка относно упражняване на правомощието за издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП. Към писмото е приложено копие на влязло в сила Решение № 33/28.01.2025 г. на Великотърновският районен съд по ЧНД № 8/2025 г., с което на основание чл. 162 от ЗЗ С. М. И. е настанена на задължително стационарно лечение в „Център за психично здраве – Велико Търново“ ЕООД за срок от три месеца. Съгласно мотивите на решението И. страда от ***, като според вещото лице по назначената СПЕ същата е опасна за себе си и околните, като има опасност да извърши общественоопасно деяние.

Вследствие на това, с писмо № 127500-16201/01.09.2025 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ е поискал от „Център за психично здраве – Велико Търново“ ЕООД да бъде предоставена информация за жалбоподателката. В отговор с писмо № 127500/16533/10.09.2025 г. е получена информация, че С. М. И. неколкократно е хоспитализирана в ЦПЗ – В. Търново. Проведено задължително лечение от 20.04.2023 г. до 12.06.2023 г. с диагноза ***. От 21.01.2025 г. до 16.04.2025 г. отново е настанена на задължително стационарно лечение по ЗЗ. Към писмото е приложена епикриза, според която на 16.04.2025 г. жалбоподателката е изписана с диагноза F 20.0 - ***. ***. ***.

При тази фактическа обстановка е издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000233/23.09.2025 г., с която на С. М. И. на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това. В мотивната част на заповедта са описани горепосочените документи.

ЗППАМ е връчена на жалбоподателката на 02.10.2025 г., която я е оспорила с жалба, подадена в съда на 16.10.2025 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

Междувременно на 26.09.2025 г. около 7:25 ч. мл. автоконтрольор В. У. в състава на екип при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Велико Търново извършил проверка по повод сигнал за настъпило ПТП, при която установил, че С. М. И. е паркирала собствения си лек автомобил „Пежо 206 ЦЦ“ с рег. № [рег. номер] в гр. В. Търново на [улица]срещу № 7. При извършена проверка се установило, че автомобилът няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Мл. автоконтрольорът намерил, че С. И. е нарушила чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/, за което административно нарушение ѝ е съставил АУАН серия GA № 4391311, връчен на лицето на 26.09.2025 г. С АУАН са иззети като доказателства свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство № *********. От мл. автоконтрольор В. У. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1724649 от 26.09.2025 г., с която на С. М. И. на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, до представяне на валидна сключена застраховка и е отнето СУМПС [номер]. Със Заповед № 366з-3555/29.09.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор В. У., на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е отменена ЗППАМ № GPAM-1724649 от 26.09.2025 г., тъй като при извършена допълнителна проверка се установило, че не е налице законово основание за издаване на ЗППАМ. С влязло в сила Разпореждане № 3086/30.09.2025 г. на Административен съд – Велико Търново по ч. адм. д. № 784/2025 г. е наредено на органите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново да бъдат прекратени безусловно действията по задържане на иззетото свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на С. М. И., като същото бъде върнато на лицето. СУМПС е върнато на лицето на 01.10.2025 г.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. От жалбоподателката са представени обжалваната заповед и горепосочената Заповед № 366з-3555/29.09.2025 г.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. директорът на ОДМВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.2 от заповедта е посочен началникът на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Велико Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма като в нея са изложени съответните мотиви, позволяващи провеждането на съдебен контрол за нейната законосъобразност. При издаването й не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Недоказани са възраженията на жалбоподателката, че ЗППАМ не е съществувала към 01.10.2025 г., т.е. че заповедта е антидатирана. Обстоятелството, че процесната ЗППАМ не е била връчена на жалбоподателката при явяването ѝ на 01.10.2025 г. в сектор „Пътна полиция“ не представлява убедително доказателство за това твърдение. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена на посочената в нея дата. Предвид това не може да бъде споделено и виждането на жалбоподателката, че със ЗППАМ се целяло да не се изпълни Разпореждане № 3086/30.09.2025 г. на Административен съд – Велико Търново по ч. адм. д. № 784/2025 г. Следва да се посочи, че това разпореждане е било изпълнено с връщането на СУМПС на жалбоподателката на 01.10.2025 г., като не съществува законова пречка същото впоследствие да ѝ бъде отнето на друго основание.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения може да се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. В разглеждания случай принудителната административна мярка е наложена след извършена от полицейски служител констатация в резултат на събрани по преписката доказателства, че жалбоподателката страда от ***.

За прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на психологическата негодност от лица без специални знания, което е и в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на всички участници. Органът трябва да направи извода на базата на собственото си възприятие на несъответствието, което обаче не означава задължително точно личен контакт с лицето, поради възможността това несъответствие да се установи и на база документи. Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установени от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. "а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Такива данни в случая се откриват в представените по преписката съдебно решение на ВТРС и епикриза на ЦПЗ – Велико Търново. Ирелевантно за законосъобразността на ПАМ е дали при снабдяване с тази информация е допуснато някакво нарушение на ЗЗ, което може да бъде единствено основание за евентуална административнонаказателна отговорност на съответните длъжностни лица. Допустимо е в разглеждания случай ПАМ да бъде наложена дори не след извършена на водача конкретна проверка на пътя, при която да е било констатирано поведение в отклонение на психологическите изисквания, а поради постъпилите от друг източник сведения, водещи до обосновано предположение, че лицето няма психологическа годност да управлява моторно превозно средство /Решение № 2085 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2008 г., VII о./, какъвто е настоящият случай. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва да преминат през психологическо изследване по реда и условията, определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. При психологическото изследване се прави оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група. Както се посочи, с налагането на принудителна административна мярка временно се ограничава правото на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по предвидения в закона ред налице ли са всички медицински или психологически изисквания за правоспособността на водача. Именно затова законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на основанието.

Към момента на прилагане на принудителната административна мярка са били налице фактическите и правни основания по чл. 171, ал. 1, б "а" от ЗДвП. Жалбоподателката не е опровергала, напр. чрез съдебно-психиатрична експертиза, че не страда от горепосоченото заболяване.

Предвид изложеното съдът приема, че обжалваната ЗППАМ е постановена при правилно приложение на материалния закон, при изяснена фактическа обстановка и следва да бъде потвърдена, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. И., с адрес ***, [улица], чрез адв. К. С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000233/23.09.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.