Решение по дело №1210/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 110
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20215501001210
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Стара Загора, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Нанка П. Коева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001210 по описа за 2021 година
Oбжалвано е решение № 260060/20.01.2021 год. по гр.д. № 29/2020 год.
по описа на РС – Стара Загора в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни исковете ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ИВ. ЕНЧ. ИВ., ЕГН **********, с последен известен адрес гр.***, чрез
назначения му особен представител адв.М.Р. от АК-Стара Загора, съдебен
адрес гр.*** съществуването на вземането на *** рег.№ *** чрез **** ЕИК
*** седалище и адрес на управление гр.*****, представлявани от Заместник-
управителя Д.Д., чрез юрисконсулт П.П. за сумата от 4423,55лева за главница
по Договор за потребителски паричен кредит N9 PLUS-13486460 от
22.06.2016г., отпуснат от „*****"ЕАД гр.София, ЕИК ********* на ИВ. ЕНЧ.
ИВ. с п.а., ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2019г. до
изплащане на вземането, 1669,64 лева възнаградителна лихва за периода от
20.09.2017г. до 20.07.2021г., 621,77 лева мораторна лихва за периода от
20.10.2017г. до 11.09.2019г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2566/27.09.2019г. по ч.гр.д.№ 4851/ 2019г. по
описа на Старозагорския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
1
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от *** рег.№ ***
чрез ****, като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението е обжалваната му част. Моли съда да отмени решението в тази
част и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемият ИВ. ЕНЧ. ИВ. чрез назначения по делото особен
представител адв. М.Р. е представил в срок писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Моли съда да потвърди решението.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните
по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4851/2019г. по описа на Старозагорския
районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 2566/27.09.2019г. против И.Е. Ивонов - да заплати на
кредитора *** рег.№ *** чрез **** ЕИК *** седалище и адрес на управление
гр.*****, представлявани от Д.Д. сумата 4423,55 лева за главница по Договор
за потребителски заем № PLUS- 13486460 от 22.06.2016г., 1669,б4 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.07.2021г., 621,77 лева
мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до 11.09.2019Г., законната лихва
върху главницата от 26.09.2019г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото от общо 184,30 лева. Заповедният съд е приложил
разпоредбата на чл.47,ал.5 ГПК, като е дал възможност на ищеца да води
установителен иск за вземането си против длъжника ИВ. ЕНЧ. ИВ., като в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Представен е двустранно подписан договор за потребителски паричен
кредит PLUS-13486460/22.06.2016 г., сключен между „*****“ ЕАД и ИВ.
ЕНЧ. ИВ., по силата на който „*****“ ЕАД е предоставила на ответника
сумата от 5 000 лева кредит за потребителски цели с ГПР 20,61 % и лихвен
процент 17,27 %, платим на 60 месечни вноски, съгласно погасителен план.
Размерът на кредита за покупка застраховка ,,Защита на плащанията‘‘ в
размер на 1 680 лева са платени директно на застрахователния агент ,,Директ
Сървисис‘‘ ЕАД. Посочената сума в поле ,,Застрахователна премия‘‘ е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в
поле ,,Брой погасителни‘‘ вноски и е част от всяка месечна вноска.
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент в размер на 175 лева, които
кредиторът удържа от общия размер на кредита.
2
Съгласно чл. 5 от условия по договора при забава на една или повече
месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски за събиране на вземането.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определено от този
договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането ,без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
До кредитополучателят е изпратена покана изх. № PLUS-13486460 за
заплащане на задължението, която няма данни да е получена от последния.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че заплатени погасителни вноски по горепосочения договор
номер PLUS-13486460 от 22.06.2016 от страна на ИВ. ЕНЧ. ИВ., са както
следва:
Платени вноски - лихва и главница са в размер на 2 040, 21 лева.
Последната погасителна вноска е направена на 20.10.2017 г.
С направените вноски ответникът е погасявал главница, лихва и
застраховка на кредита:
-платената главница е в размер на 772,45 лв. /759,71 лв. изцяло до месец
Септември и частично за месец Октомври -12,74 лв./
-платената лихва е в размер на 931,76 лв. /889,07 лв. до месец Юли
включителни и частично за месец Август - 42,69 лв./
-платената застраховка е в размер на 336.00 лв. до месец Юли
включително.
От месец Август 2017г. до месец Февруари 2018г. не са платени застраховки в
размер на 196,00 лв. След месец Март 2018 г. сумата на дължимата застраховка е анулирана
и е намалена дължимата обща вноска на 126.69 /за главница и лихва./
Общо платената сума от Кредитополучателя по Договор за потребителски заем
номер PLUS-13486460 от 22.06.2016 е в размер на 2 040,21 лв.
Начислени за 7 месеца застрахователни вноски от 20.08.2017 до 20.03.2018 в размер
на 196 лв., които са прибавени към непогасената главница 4 227,55 лв. Общо дължима
главница и застрахователни вноски е в размер на 4 423,55 лв.
Задълженията по Договор за потребителски заем с номер PLUS-13486460 от
3
22.06.2016 към датата на подаване на заявлението са:
Длъжникът ИВ. ЕНЧ. ИВ. е преустановил плащането на вноските по кредит номер
PLUS - 13486460 на 20.09.2017, като към тази дата са погасени/ посочените по-горе месечни
вноски. На основание чл.5 от договора вземането на „***** С.А.“, клон България става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна/ вноска. По този начин
ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 6093.19 лв., представляващ
оставащите погасителни вноски към 20.10.2017, към която дата е претендирай за предсрочно
изискуем в целия му размер.
Дължима сума 4423,55 лева за главница + дължима застраховка по Договор за
потребителски заем № PLUS- 13486460 от 22.06.2016 г., /4227,55+196,00/
Дължима сума 1669,64 лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до
20.07.2021 г.,
Дължима сума 621,77 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 11.09.2019
г. Общият размер на задължението е 6 714,96 лева.
Задълженията по Договор за потребителски заем с номер PLUS-13486460 от
22.06.2016 към датата на подаване на заявлението без такса ангажимент и застрахователна
премия са в размер на 6 343,96 лева. При определяне на годишния процент на разходите е
включена и застрахователната премия.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че на 22.06.2016 г.
между „*****“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за паричен кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника
сумата от 5000 лева. По повод предоставения на ответника потребителски кредит е
сключена и застраховка "Защита на плащанията" със застрахователното дружество ,,Кардиф
Животозастраховане, клон България‘‘ и ,,Кардиф Общо застраховане, клон България‘‘ при
уговорена в договорът за потребителски кредит застрахователна премия в размер на 1 680
лева. Страните по договора са постигнали съгласие задължението под формата на дължима
главница, застрахователна премия и договорна лихва за бъде разсрочено на 60 бр. равни
месечни вноски, последната от които с уговорен падеж на 20.07.2021 г. Общата стойност на
дължимите от кредитополучателя суми за погасяване на задължението са определени на
9 281,40 лева, при ГПР от 20,61 %.
Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото), представен е
и сключен при общи условия договор за застраховка – както се посочи по-горе, сумата за
покупка на застраховка съставлява самостоятелна част от кредита.
Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 от ЗПК са императивни и за
приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. Ето защо, въззивната инстанция следва да посочи и друго противоречие
със закона, водещо до недействителност, изразяващо се в следното:
Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото), представен е
и сключен при общи условия договор за застраховка – както се посочи по-горе, сумата за
покупка на застраховка съставлява самостоятелна част от кредита.
Видно от представените Договор за кредит, Общи условия на същия, Сертификат за
4
застраховка и Общи условия на договора за застраховка, същите не отговарят на
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Посочената разпоредба императивно сочи, че при
сключване на договора всички елементи на същия следва да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Видно от приложените на л. 7-16 от делото на
РС договор за застраховка, общи условия към същия и общи условия към договора за
кредит, същите са изписани в шрифт и размер, който не е еднакъв с останалата част от
договора по кредит и е по-малък от 12 пункта.
Освен това съдът намира, че на потребителя не е представена пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя като се вземат предвид допусканията, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по начина, посочен в Приложение № 1, както и погасителен план,
който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми при различни лихвени проценти за целите на погасяването /чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК/.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите отразява разходите по
кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и косвени, комисионни и
възнаграждения от всякакъв вид, включително и за посредници, които се изразяват като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а във втората алинея от
обсъждания текст е указано, че ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение 1 към
Закона.
Както стана ясно, в процесния договор е включено задължение за заплащане на
застраховка в размер на сумата от 1 680 лева, включена в месечните погасителни вноски,
както и сумата от 175 лв. - "такса ангажимент", без да е ясно в какво се изразява
съдържанието на таксата.
Съдът приема, че включването на сумите в погасителните вноски се превръща де
факто в прикрита допълнителна възнаградителна лихва, включена в погасителния план.
Уговорката за заплащането им представлява заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения,
различни от задължението за връщане на кредита, размерът на който да не се включва в
ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Ето защо са нарушени нормите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК поради
което следва да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо ответника дължи връщане на ищеца
на сумата от назаплатените главници, която според заключението на СИЕ е в размер на
4 227,55 лева.
Не се споделя становището на ищеца, че целият кредит е обявен за предсрочно
изискуем, доколкото по делото липсват данни ответникът да е надлежно уведомен за
5
обявената от ищеца предсрочна изискуемост. Ищецът е представил покана до ответника, но
не е представил доказателства за връчване на същата. Съобразно дадените в Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК разяснения обаче,
допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника. В случая доколкото
крайният падеж за връщане на кредита е 20.07.2021 г., съдът приема, че изискуеми са
станали вноските със срок на плащане до 20.07.2021 г., преди последното по делото съдебно
заседание, в което е даден ход на делото по същество, когато е падежът на 60-тата
погасителна вноска.
Според заключението на СИЕ дължимата главница е в размер на 4 227,55 лева без
застрахователни вноски в размер на 196 лева и за този размер съдът приема иска за
основателен. Искът за установяване на вземането за главницата следва да се уважи до този
размер, ведно с установяване дължимостта на законата лихва от деня на подаване на
заявлението пред съда до окончателното изплащане.
За разликата над 4 227,55 лева до пълния предявен размер за главницата от 4 423,55
лева, както и за вземанията за договорна лихва в размер на 1 669,64 лева и мораторна лихва
в размер 621,77 лева/ поради липсата на данни за размера на същата по отношение на
падежиралите вноски и неизплатената част от задължението/ искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната му част.
По отговорността за разноските:
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай ответникът следва да заплати на *** рег.№ *** чрез ****
направените по ч. гр. дело № 4851/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора разноски
в размер на 116,03 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
По гр.д. № 29/2020 год. по описа на РС – Стара Загора ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 489,82 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото въззиваемият следва да заплати на *** рег.№
*** чрез **** направените в настоящото производство разноски в размер на
725,81 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. Стара Загора
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260060/20.01.2021 год. по гр.д. № 29/2020 год. по
описа на РС – Стара Загора в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни исковете ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ИВ. ЕНЧ. ИВ. ЕГН **********, с последен известен адрес гр.***, чрез
назначения му особен представител адв.М.Р. от АК-Стара Загора, съдебен
адрес гр.*** съществуването на вземането на *** рег.№ *** чрез **** ЕИК
*** седалище и адрес на управление гр.***, представлявани от Заместник-
управителя Д.Д., чрез юрисконсулт П.П. за сумата от 4423,55 лева за
главница по Договор за потребителски паричен кредит N9 PLUS-13486460 от
22.06.2016г., отпуснат от „*****"ЕАД гр.София, ЕИК ********* на ИВ. ЕНЧ.
ИВ. с п.а., ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2019г. до
изплащане на вземането, 1669,64 лева възнаградителна лихва за периода от
20.09.2017 г. до 20.07.2021 г., 621,77 лева мораторна лихва за периода от
20.10.2017 г. до 11.09.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2566/27.09.2019 г. по ч.гр.д.№
4851/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. ЕНЧ. ИВ. ЕГН
**********, с последен известен адрес гр.***, чрез назначения му особен
представител адв.М.Р. от АК-Стара Загора, съдебен адрес гр.***
съществуването на вземането на *** рег.№ *** чрез **** ЕИК *** седалище и
адрес на управление гр.*** за сумата от 4 227,55 лева за главница по
Договор за потребителски паричен кредит N9 PLUS-13486460 от 22.06.2016г.,
отпуснат от „*****"ЕАД гр.София, ЕИК ********* на ИВ. ЕНЧ. ИВ. с п.а.,
ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2019 г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на ИВ.
ЕНЧ. ИВ. ЕГН **********, с последен известен адрес гр.***, чрез назначения
му особен представител адв.М.Р. от АК-Стара Загора, съдебен адрес гр.***
съществуването на вземането на *** рег.№ *** чрез **** ЕИК *** седалище и
адрес на управление гр.*** за сумата над 4 227,55 лева до претендираните
4 423,55 лева, представляващи главница, сумата от 1 669,64 лева
7
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.07.2021 г. и сумата
от 621,77 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 11.09.2019 г. по
Договор за потребителски паричен кредит N9 PLUS-13486460 от 22.06.2016
г., отпуснат от „*****"ЕАД гр.София, ЕИК ********* на ИВ. ЕНЧ. ИВ. с п.а.,
присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 2566/27.09.2019 г. по ч.гр.д. № 4851/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ИВ. ЕНЧ. ИВ. ЕГН **********, с последен известен адрес
гр.*** да заплати на *** рег.№ *** чрез **** ЕИК *** седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1766, ж.к. ,,Младост 4‘‘, Бизнес парк София, сгр.14
сумата от 116,03 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 4851/2019 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора; сумата от 489,82 лева, представляваща
разноски по гр.д. № 29/2020 год. по описа на РС – Стара Загора и сумата от
725,81 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция, съразмерно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8