№ 46
гр. Силистра, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20223400500018 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл ГПК.
С Решение 2600032/01.11.2021г. по гр.д. № 2/2020г. на PC
Тутракан е признато за установено спрямо ответника „ГОЛД КРОУН” ЕООД,
с ЕИК *********, че съществува вземането срещу него на ищеца „БУЛАГРО”
АД, с ЕИК *********, предмет на Заповед № 579/28.10.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 564/2019 г. по
описа на Районен съд — гр. Тутракан, за заплащане на менителнично
задължение (главница) по Запис на заповед, издаден от ответника на
27.06.2018 г., обезпечаващо каузално задължение за заплащане на продажна
цена по Договор за стоков кредит № 979/21.05.2018 г., сключен между ищеца,
в качеството му на продавач и ответника, в качеството му на продавач,
възлизащо на 18 539,40 лв., както и законната лихва върху сумата от момента
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(28.10.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението. С решението,
съдът е отхвърлил като неоснователен поради погасяването на задължението
на поръчителя на осн. чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, искът за установяване на същото
вземане по отношение на ответника МАРИЯН АНГЕЛОВ Г., с ЕГН
**********, авалист по записа на заповед.
Срещу така постановеното решение са постъпили две въззивни жалби.
1
I. „ГОЛД КРОУН” ЕООД, с ЕИК ********* обжалва така
постановеното решение, в частта, с която се признава за установено по
отношение на жалбоподателя - ответника „ГОЛД КРОУН" ЕООД, че
съществува вземането срещу него на ищеца „БУЛАГРО“ АД, предмет на
Заповед № 579/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по 417 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 564/2019 г. по описа на Районен съд — гр.
Тутракан.
Във въззивната жалба сочи, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Съдът е приел, че задължението на купувача по
сключения между „БУЛАГРО" АД и “ГОЛД КРОУН“ ЕООД, договор за
стоков кредит № 979/21.05.2018г., представляващ каузалното
правоотношение корелативно свързано с абстрактната сделка по процесния
запис на заповед не е заплатено в срока предвиден в договора, но не е отчел
несъответствието между сумата по записа на заповед и задължението по
договора, установено от ССЕ. Вещото лице, изготвило назначената от съда
ССЕ категорично диференцира доставките, описани в заключението му, но
видно от съдържанието на същото, не всички доставки са във връзка е
договор за стоков кредит от 21.05.2018г.
Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част, като вместо
това се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция, като
неоснователна и недоказана, с произтичащите от това законови последици.
II. БУЛАГРО АД обжалва така постановеното решение, в частта, с която
е отхвърлена исковата му претенция по отношение на ответника МАРИЯН
АНГЕЛОВ Г. , с ЕГН ********** - авалист по записа на заповед.
Сочи, че в обжалваната част решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е постановено съгласно
изискванията на материалния и процесуалния закон. В хода на процеса се е
установило наличието на каузално правоотношение чието изпълнение е
обезпечено с менителничния ефект, както и обстоятелството, че ответникът
МАРИЯН АНГЕЛОВ Г. е поръчител по договора за стоков кредит, но
качествата на страните по договора за стоков кредит, чието изпълнение е
обезпечено със запис на заповед нямат отношение, към проведеното
заповедно производство, по което е издадена заповед на изпълнение именно
на основание запис на заповед, а не договор. Предвид това направеното
възражение за изтекъл срок по чл. 147 от ГПК, е неотносимо към
фактологията по казуса и първоинстанционният съд е следвало да го
отхвърли.
Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част, като вместо
това се постанови друго, с което изцяло се уважи претенцията на
дружеството, както и за присъждане сторените в производството съдебно-
деловодни разноски.
В депозираните по делото отговори се заявява становище за
неоснователност на жалбата на насрещната страна, съответно – за
правилност на първоинстанционното съдебно решение в изгодната за
страните част.
2
Съдебният състав на ОС-Силистра по оплакванията в жалбата и
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледана по същество въззивната жалба на „Голд Кроун" ЕООД е
неоснователна, а въззивната жалба на „Булагро“ АД е основателна поради
следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.422 от ГПК за установяване съществуването на посоченото по-горе
вземане. Ищецът излага, че на 27.06.2018 г., ответното дружество е издало
запис на заповед, с който се е задължило да плати сумата от 18 539,40 лв. на
30.12.2018 г., като ефектът е авалиран от втория ответник – Мариян А. Г.. Тъй
като плащане не е извършено, поемателят се е снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума, издадени по ч.гр.д.
№564/2019 г.по описа на РС – Тутракан, срещу която длъжникът и авалистът
са подали възражение по чл.414 от ГПК. Ответниците са оспорили
предявения иск с твърдения, че записът на заповед е издаден за обезпечаване
на задължения по договор за стоков кредит, задълженията по който са
погасени изцяло. Направено е възражение за погасяването на отговорността
на авалиста поради непредявяването на вземането срещу него в срока по
чл.147, ал.1 ЗЗД.
Съдът, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че в полза на въззиваемото дружество „БУЛАГРО“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Стара Загора е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу „ГОЛД КРОУН" ЕООД и МАРИЯН Г. , въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 564/2019 г.по описа на РС –
Тутракан за сумата от 18 539,40 лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 28.09.2019 г. От представения в заповедното
производство оригинал на запис на заповед е видно, че на 27.06.2018 г.
„ГОЛД КРОУН" ЕООД, чрез управителя МАРИЯН Г., в качеството му на
издател, се е задължило да плати по записа на заповед безусловно и
неотменимо на „БУЛАГРО“ АД, сумата от 18 539,40 лв. с падеж 30.12.2018 г.
Задължението по записа на заповед е авалирано от Мариян Ангелов Г..
Представеният запис на заповед от 27.06.2018 г., съдържа изискуемите
реквизити по чл.535 от ТЗ. Същият е с определен падеж, настъпил преди
издаване на заповедта за изпълнение, като с оглед вписаната клауза "без
протест", кредиторът е бил освободен от задължението да извърши протест
поради неплащане. Записът на заповед е надлежно авалиран по реда на чл.484
от ГПК от МАРИЯН Г..С оглед на горното, съдът намира, че процесната
ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа всички
съществени реквизити по чл. 535 ТЗ. Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК на ВКС, ищецът – поемател по запис на заповед, за установяване
3
вземането по който е предявил иск по чл.422 ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на каузално правоотношение, във връзка с
което е издаден записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от
някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК, подлежи на
доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване
вземането по записа на заповед. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК, всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, обуславящи претендираното, съответно - отричаното право.
С оглед въведеното от ищеца основание на вземането - абстрактна правна
сделка, разясненията дадени в т.17 на ТР №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответникът сочещ
обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално
правоотношение, следва да докаже релативните си възражения за
несъществуване или погасяване на вземането. Гаранционно –
обезпечителната функция на записа на заповед за обезпечаване на каузално
правоотношение, произтичащо от договора за стоков кредит №979/21.05.2018
г., се установява от съдържанието на самия договор, в 4.1 от който е
уговорено задължението на купувача да издаде запис на заповед в полза на
продавача в размер на определения с договора максимален кредитен лимит
или в размера на всяка отделна доставка, франко склада на купувача /т.2.2/.
Договорено е още, че всеки издаден гаранционно във връзка с договора запис
на заповед подлежи на замяна с нов, ако от издаването му са минали три
години, като неизпълнението на това задължение поражда правото на
продавача да обяви всички задължения по договора за предсрочно изискуеми.
В договора не е посочена стойността на максималния кредитен лимит, но по
делото са представени като доказателства двустранно подписани фактури,
установяващи размера на стокооборота. Страните са уговорили, че срокът за
заплащане на стоките по всяка доставка е 14 дни от датата на получаване на
фактура или друг счетоводен документ. Погасяването на вземането по
каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед,
погасява и вземането по ценната книга. От представените по делото писмени
доказателства и от заключението на вещото лице по приетата в
първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че задълженията по релевираните от ответника фактури (от
22.03.2018 г. и 27.03.2018 г.) не касаят процесния договор за стоков
кредит, тъй като те са издадени преди сключването му на 21.05.2018 г.
Задълженията по останалите три фактури (№ **********/12.09.2018 г., №
**********/09.11.2018 г. и № **********/09.11.2018 г), релевирани от ищеца,
може да са издадени на основание Договор за стоков кредит
№979/21.05.2018г., т.к. стоките, визирани в основанията за издаване на
фактурите са предмет на договора, а транспортната услуга по фактура
№**********/09.11.2018г. е свързана с доставката на Урея по фактура №
**********/09.11.2018 г., като същите възлизат на 144 579,17 лв. Според
заключението всички фактури издадени от „БУЛАГРО“ АД са осчетоводени
4
редовно от двете страни и няма плащане на посочените суми по тези фактури.
Няма и дублиране на сумите по фактурите, предмет на исковата претенция по
настоящото дело и по т.д. № 1/2020г. на СОС, тъй като предмет на това дело е
била част от фактура № **********/09.11.2018 г., възлизаща на 3 062,82 лв.
/л. 38 - копие от съдебно решение, постановено от Окръжен съд - гр.
Силистра по търг. д. № 1/2020 г./
Горните фактически и правни констатации обуславят извода, че
процесният менителничен ефект материализира валидно породено вземане в
полза на поемателя срещу издателя в исковия размер, чиято изискуемост е
настъпила. При така установеното, в тежест на въззивника е да установи
плащането на възникналите задължения, общо за сумата 18 539,40 лева.
Доколкото това не е сторено от ответниците по иска, искът по чл.422, ал.1 -
ГПК срещу ответното дружество е основателен и следва да се уважи изцяло,
ведно с разноските за заповедното производство и със съдебните разноски по
делото.
По жалбата на БУЛАГРО АД:
В конкретният случай е издадена запис на заповед, който е следвало да
обезпечи изпълнението на задълженията на купувача по договора за стоков
кредит. Паралелно е поето и задължение за поръчителство от трето лице,
което е авалирало и записа на заповед. Съдът е изложил съображения, че
правилото на чл. 485, ал. 2 ТЗ не намира приложение, когато авалистът е
страна и по каузалното правоотношение. На посоченото основание приел, че
отговорността на поръчителя по каузалната сделка МАРИЯН АНГЕЛОВ Г. не
може да бъде ангажирана, тъй като отговорността на поръчителя за
заплащането на цената на стоките се е погасила най - късно на 30.06.2019 г,,
доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
28.10.2019 г., а с погасяването отговорността на поръчителя се е погасила и
обвързаната с нея отговорност на авалиста по записа на заповед.
Възражението по чл. 147 от ЗЗД на авалиста не е от категорията
"лични", правопогасяващи възражения и неправилно е било разглеждано от
първата инстанция. Щом като разпоредбите на чл. 146, 147 и 148 ЗЗД не
намират приложение към менителничното поръчителство, то и всички доводи
на авалиста МАРИЯН АНГЕЛОВ Г., който е и поръчител по каузалното
правоотношение - договор за стоков кредит, свеждащи се до преклузията по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отречената от първата инстанция негова отговорност в
качеството му на поръчител по договора за стоков кредит, се явяват
неоснователни. В такъв аспект Решение № 216 от 03.01.2017 г. по т. д. №
3204/2015 г., І т.о. на ВКС и Определение № 284 от 11.05.2021 г. на ВКС по т.
д. № 1979/2020 г., I т. о., ТК.
Поради несъвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната от
БУЛАГРО АД част.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК на БУЛАГРО АД следва да се присъди
съобразно изхода на спора възнаграждение за защита от юрисконсулт в
5
размер на 150 лева и 370 лв. – държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 2600032/01.11.2021г. по гр.д. № 2/2020г. на PC
Тутракан, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен поради
погасяването на задължението на поръчителя на МАРИЯН АНГЕЛОВ Г., с
ЕГН **********, искът за установяване, че съществува вземането на ищеца
„БУЛАГРО” АД, с ЕИК *********, предмет на Заповед № 579/28.10.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
564/2019 г. по описа на Районен съд — гр. Тутракан, като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника МАРИЯН
АНГЕЛОВ Г., с ЕГН **********, в качеството му на авалист, че съществува
вземането срещу него на ищеца „БУЛАГРО” АД, с ЕИК *********, предмет
на Заповед № 579/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по 417
от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 564/2019 г. по описа на Районен съд — гр.
Тутракан, за заплащане на менителнично задължение(главница) по Запис на
заповед, издаден от „Голд Кроун" на 27.06.2018 г. , възлизащо на 18 539,40
лв. (осемнадесет хиляди петстотин тридесет и девет лв. и четиридесет ст.);
както и законната лихва върху сумата от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.10.2019 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2600032/01.11.2021г. по гр.д. № 2/2020г. на
PC Тутракан, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА МАРИЯН АНГЕЛОВ Г., с ЕГН ********** да заплати на
„БУЛАГРО” АД, с ЕИК ********* сумата от 520 лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6