№ 762
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора В. Т. В.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100603506 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 ал.1 и сл вр чл.327 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. В. К., защитник на
подсъдимия М. Й. Ц., против Присъда от 20.02.2023 г по н.о.х.д. № 56591/22 на СРС, 115
състав, с който подс. М. И. е признат за виновен в това, че на 04.01.2020 г в гр. София, бул.
Сливница, с посока на движение от бул. Христо Ботев към бул. Княгиня Мария Луиза, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил Фолксваген Пасат с ДК № СА ****
КВ с концентрация на алкохол в кръвта от 0,93 промила, установено по надлежния ред, след
като е осъждан за същото деяние по н.о.х.д. 23583/14 на СРС, 22 състав, което представлява
престъпление по чл.343б ал.2 вр ал.1 НК, като му е било определено наказание от 1 година и
3 месеца "лишаване от свобода", 1000 лв „глоба“ и 3 години „лишаване от право да
управлява МПС“.
В жалбата се посочва, че употребата на алкохол не е установена по надлежния ред,
доколкото е налице частично неспазване на Наредба 1/19.07.2017 г. Моли да бъде отменена
и да се постанови оправдателна присъда.
В съдебно заседание СГП посочва, че присъдата следва да се потвърди; не са налице
нарушения при измерване на съдържанието на алкохол в кръвта.
В съдебно заседание адв. К. посочва, че следва подс.Ц. да бъде признат за невинен и
оправдан, евентуално да му се намали наказанието, доколкото сам се грижи за майка си,
която е възрастна и болна. Причина за оправдаването му е нередовност при измерване на
1
алкохол в кръвта, доколкото е била нарушена Наредба 1/17, като счита, че всяко едно
нарушение е съществено. Посочва, че не е имал възможност да проучи алтернативите на
даване на кръвна проба. Поддържа доводите в жалбата си, като ги доразвива, като посочва
допълнително, че няма доказателства техническото средство да е минало технически
преглед, респективно полицаите нужното обучение.
Подсъдимия Ц. не се явява и не взима становище.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите в жалбата. По своето естество тези доводи се отнасят до
неправилно приложение на закона – а именно в нарушение на Наредба 1/17 г е било
установено съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Прави се искане за
постановяване на оправдателна присъда именно защото последното обстоятелство не е
установено по надлежния ред.
Въззивният съд е съгласен, че по делото са събрани всички възможни доказателства,
като въз основа на тях СРС правилно е установил – което не се оспорва от защитата – че на
04.01.2020 г, около 13,51 часа, подс.Ц. управлявал в гр. София, бул. Сливница, с посока на
движение от бул. Христо Ботев към бул. Княгиня Мария Луиза, моторно превозно средство
– лек автомобил Фолксваген Пасат с ДК № СА **** КВ. В колата се намирали още две лица
– св.Х.З. и още едно лице. Той бил спрян за проверка от св. С. и С., служители на СДВР,
според които подс.Ц. лъхал на алкохол; поради това те извикали свои колеги – В.П. и С.С.,
които извършили проверка с Алкотест Дрегер 7510 с фабр № ARDM 0211, който отчел
съдържание от 0,93 промила алкохол в издишания въздух. На името на подсъдимия бил
съставен талон за медицинско изследване № 0058383, бил съпроводен до УМБАЛ Света Ана
от св.С. и С., където той отказал да даде кръвна проба.
Преди това подс.Ц. е бил многократно осъждан, като СРС е посочил само две от тези
осъждания – по н.о.х.д. 23583/14 на СРС и по н.о.х.д. 21007/14 на СРС за които той е
реабилитиран. Първото осъждане касае деяние по чл.343б ал.1 НК, извършено на 14.10.2014
г, с влязъл в сила съдебен акт на 02.06.2015 г, с което му е наложено наказание от 4 месеца
"лишаване от свобода", условно отложено за срок от 3 години. Второто осъждане касае
деяние по чл.343 ал.1 НК, извършено на 01.11.2016 г, с влязъл в сила съдебен акт на
26.01.2017 г, с който е наложено наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", при
първоначален строг режим. Следва да се посочи и осъждането по н.о.х.д. 18192/14 на СРС,
с което е осъден по реда на чл.78а НК за неспазване на съдебна забрана да се въздържа от
домашно насилие към майка си (деяние от 06.08.2014 г и влязъл в сила съдебен акт на
13.07.2016 г).
Тази фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия,
показанията на тримата свидетели, писмените документи по делото. По нея не се спори
между страните.
По-голямо внимание следва да се отдели на доводите в жалбата, които се отнасят до
начина, по който е било установено съдържанието на алкохол в кръвта на подс.Ц.. Защитата
твърди, че не са били спазени законовите изисквания, което води до извод, че това
установяване е незаконно и не може да бъде взето предвид при изграждане на фактическите
изводи. Оттук твърди, че следва да се постанови оправдателна присъда.
2
Най-напред следва да се посочи, че при полицейската проверка, осъществена от
служителите на СДВР П. и С., подс.Ц. бил проверен с Алкотест Дрегер 7510 с фабр №
ARDM 0211, поредна проба 2397, който отчел съдържание от 0,93 промила алкохол в
издишания въздух. Това се установява от Акт за установяване на административно
нарушение № 22/15 от 04.01.2020 г, разпечатка от пробата, показанията и на тримата
разпитани свидетели, като отново не се оспорва от защитата.
След това трябва да се посочи, че на подс.Ц. бил издаден талон за изследване №
0058383 (л.5 от досъдебното производство), който той подписал. Той бил отведен от
полицейските служители до УМБАЛ „Света Анна“, където отказал да даде кръв за
алкохолна проба, под формата на декларация и при извършения преглед (л.9-10 от
досъдебното производство). Поради това не е било извършено последващо изследване
относно съдържанието на алкохол в кръвта му.
При това положение защитата повдига въпросът дали е спазен предвидения в закона
процесуален ред за установяване на съдържание на алкохол в кръвта. Защитата посочва, че
са били допуснати нарушения на Наредбата – доколкото отказът за изследване не е
установен с подпис на свидетел; ползвана е стара бланка на талона за изследване, която не е
била актуална към датата на деянието; поради което неправилно подсъдимият, а не
контролният орган, е установил в талона обстоятелството дали приема или не приема
показанията на Дрегера. Акцентира, че подс.Ц. в действителност не е бил приел показанията
на Дрегера. При това положение е следвало да му се разясни възможността да бъде
изследван с доказателствен анализатор или с взимане на кръвна проба; а той не е пожелал да
даде кръвна проба само поради здравни съображения, свързани с Ковид епидемията.
На тези доводи СРС е дал пълен и изчерпателен отговор, които въззивният съд
подкрепя.
Следва да се посочи, че предмет на обвинението е деяние по чл. 343б ал. 2 НК. В тази
норма е посочено, че съдържанието на алкохол в кръвта следва да бъде „установено по
надлежния ред“. В закона не се посочва кой е този надлежен ред, поради което тази норма
препраща към съответния относим подзаконов нормативен акт.
И по-конкретно относимият нормативен акт е Наредба №1/19.07.2017 г, за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Към момента на деянието е била актуална редакцията към ДВ
бр. 81/18.
Съобразно чл. 1 ал. 3 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта се установява
чрез използване на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсилогочни изследвания. В чл. 3 ал. 1 се уточнява, че при извършване на проверка на
място се използва техническо средство. В чл. 3 ал. 2-3 се допълва, че при установяване на
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, контролният орган попълва и талон за
изследване по Приложение 1, който се придружава с осем стикера д номера, съответстващи
с номера на талона. Като алтернатива на техническото средство е предвидено изследването с
доказателствен анализатор – който установява концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух – ако лицето откаже извършване на проверка с
техническото средство, не приема показанията на техническото средство или физическото
му състояние не позволява използването му – чл.3а. Този отказ следва да бъде удостоверен
от контролния орган.
Изрично е посочено в чл. 6 ал. 4, че в талона за изследване по Приложение 1 се
отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол да се
извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване. При отказ
на лицето да избере един от двата начина се приемат показанията на техническото средство.
Старата редакция на чл. 6 от Наредбата (която не е била в сила към момента на
3
деянието), е посочвала в ал.3, че проверяваното лице собственоръчно вписва в талона дали
приема показанията на техническото средство; ако ги приеме, допълнително изследване не
се извършва. Съобразно ал.4 ако не ги приеме, проверяваното лице избира дали да бъде
проверено с доказателствен анализатор, с медицинско и химическо изследване или с
химико-токсилогочино изследване. При отказ да избере се приемат резултатите от
техническото средство.
При това положение доводите на защитата не са основателни.
В действителност и настоящата, и старата редакция на Наредбата са сходни;
разликите са явно незначителни.
Новата бланка и онази, която е била използвана в случая с подс.Ц., имат почти едно и
също съдържание; основната разлика е в предупреждението в края на новата бланка, която
се отнася до отказ да се извърши каквото и да е изследване – което не е относимо към
настоящия случай, доколкото подс.Ц. се е съгласил да бъде изследван с техническо средство
Алкотест Дрегер.
Защитата посочва, че отказът за изследване не е установен с подпис на свидетел. Това
не е необходимо, доколкото самият подсъдим е заявил този отказ – веднъж при попълване
на декларацията (л.9 от досъдебното производство) и втори път примедицинския преглед,
като в този случай отказът е удостоверен от медицинското лице (л.10 от досъдебното
производство). Съобразно чл. 6 ал. 8 от Наредбата само отказа на лицето да попълни,
подпише или получи талона се установява с подписа на свидетел – а в случая подс.Ц. е
получил този талон, като впоследствие е направил отказ от изследване. А последният е
редовно установен.
Защитата посочва, че неправилно подсъдимият, а не контролният орган, е установил
в талона обстоятелството дали приема или не приема показанията на Дрегера. В
действителност в талона за изследване има такова изявление – а именно че подс.Ц. приема
резултатите от техническото средство – което няма правно значение. Към датата на
проверката е действала новата редакция на чл. 6 от Наредбата и в новия формуляр такава
графа не е имало. Поради което, независимо че подс.Ц. е приел резултата от проверката, не е
спазено указанието да не му се издава Талон за изследване. Приложен е новият закон, като
такъв Талон му е бил издаден. Впоследствие, в медицинското заведение, подс.Ц. е заявил
отказ от последващо изследване – и по силата на чл. 6 ал. 4 изр. 2 от Наредбата този отказ
води до извода, че следва да се възприемат показанията на техническото средство. Това
става без значение дали изследването лице заявява воля дали приема или не приема неговите
показания. Т.е. отразеното в Талона няма правно значение. Само за пълнота следва да се
посочи, че отразяването на определено изявление пряко от автора му, а не от трето лице,
полицейски служител, води до извод за по-голяма достоверност на това отразяване. Поради
което то не може да се приеме за процесуално нарушение, още повече съществено.
На следващо място защитата посочва, че на подс..Ц. е следвало да му се разясни
възможността да бъде изследван с доказателствен анализатор или с взимане на кръвна
проба. Това е направено, под формата на текста в талона за изследване и в представената му
декларация. Със сигурност е установено, че неговият двукратен отказ (при попълване на
декларацията и пред медицинското лице) е бил достатъчно информативен. Твърденията
пред съда, че не са му били разяснени алтернативните възможности за изследване, не може
да се кредитират, доколкото противоречат на доказателствата по делото.
Защитата и посочва, че този отказ е бил продиктуван поради здравни съображения,
свързани с Ковид епидемията. Тези доводи не са основателни – към 04.01.2020 г, когато този
отказ е направен, все още нямаше Ковид епидемия; също така подс.Ц. не е изразявал такива
притеснения в административната фаза – напр. в декларацията или пред медицинското лице,
а ги заявява едва пред съда. Те са явно недостоверни.
4
Доводите, свързани с това, че техническото средство не е редовно, са опровергани от
материалите по делото – л.7 от досъдебното производство; Доводите за некомпетентност да
боравят полицаите с него са явно необосновани, доколкото не са подкрепени с каквато и да е
конкретика.
Въз основа на тези доводи въззивният съд приема, че в хода на производството по
установяване на съдържанието на алкохол в кръвта на подс. Ц. са били спазени
изискванията на Наредба 1/97 г. Само поради отказа му от алтернативно изследване следва
да се отчете резултата от изследването с техническо средство Алкотест Дрегер.
Втората група оплаквания на защитата са свързани с размера на определеното
наказание. В действителност наказанието "лишаване от свобода" е близо до неговия
минимум, наказанието „глоба“ е в среден размер, а наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ е над средния размер (като се отчита чл.49 ал.2 НК). За да
индивидуализира това наказание СРС е извършил много подробен анализ както на
съдебното минало на подс.Ц., така и на обстоятелствата, при които е извършено деянието,
вкл и неговите ангажименти спрямо болната му майка. Поради което въззивният съд не
намира, че при определяне на това наказание е била допусната явна несправедливост (чл.
348 ал. 1 т. 3 НПК), поради което да се налага корекцията му.
Този извод е валиден независимо от допуснатото нарушение от СРС при посочване
на едно от утежняващите отговорността обстоятелства – а именно предходното осъждане на
подс.Ц. по н.о.х.д. 21007/16 на СРС. То е следвало да се посочи като квалифициращо
деянието обстоятелство, а не като утежняващо. Крайният резултат, обаче, относно
индивидуализиране на наказанието, е един и същ.
Съдът служебно установи процесуално нарушение, допуснато от СРС, при
формулиране на присъдата – доколкото липсва изрично произнасяне относно елемент от
повдигнатото обвинение.
Така СРП твърди, че деянието е такова по чл. 343б НК – а именно управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,93 промила – след две осъждания – тези по
н.о.х.д. 21007/16 и 23583/14. СРС коректно е приел в титулната част на мотивите си тези два
параметра на обвинението – а именно и двете осъждания са посочени. При все това с
присъдата се е произнесъл само по второто от тях – а именно, че деянието е извършено след
осъждането по н.о.х.д. 23583/14 на СРС. Липсва произнасяне относно по н.о.х.д. 21007/16 –
било че деянието е извършено и след това осъждане, било оправдаване по тази част на
обвинението. Видно от мотивите, СРС приема, че е имало такова осъждане (при посочване
на съдебното минало на подсъдимия), както и че то е пречка за реабилитация по осъждането
по н.о.х.д. 23583/14 (при мотивиране на рецидива – като осъждането по н.о.х.д. 21007/16 не
е посочено като обосноваващо този редицив), като оттегчаващо отговорността
обстоятелство и при мотивиране за първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.
Следователно СРС е приел, че това осъждане действително съществува, но е
пропуснал да се произнесе по достатъчно явен начин, в диспозитива на акта си, относно
твърдението на СРП, че то – заедно с осъждането по н.о.х.д. 23584/14 – обуславя рецидива
по чл.343б ал.2 НК. При все това в мотивите си достатъчно ясно е изложил доводи, че това
осъждане има друга роля (посочено по-горе), а не обосноваваща рецидива по чл. 343б ал.2
НК.
Поради което волята на СРС е ясна и проследима. Оттук и е възможно въззивният
състав да се намеси, като даде изричен отговор на твърдението на СРП, че деянието от
04.01.2020 г е извършено след осъждане не само по н.о.х.д. 23583/14, но и това по н.о.х.д.
21007/16. Този отговор е в положителен смисъл. Към момента на деянието – 04.01.2020 г –
5
не е била настъпила реабилитацията по нито едно от двете последни осъждания на подс.Ц.
по чл. 343б ал. 1 НК, вкл и това по н.о.х.д. 21007/16. Поради което правилно СРП е
повдигнала обвинение и за това деяние, като обосноваващо рецидива и неправилно СРС е
приел, че то не го обосновава, а има само друга роля (осуетяваща реабилитацията,
утежняващо обстоятелство, обосноваващо строгия режим). Тази друга роля несъмнено е
налице, но тя е второстепенна, съобразно параметрите на повдигнатото обвинение.
При все това СГС не може да се намеси, като промени първоинстанционната
присъда. Тази намеса би била във вреда на подс.Ц., като липсва съответен протест.
Отново следва да се посочи, че евентуална намеса в този смисъл (осъждането по
н.о.х.д. 21007/16 да се определи като елемент от състава на деянието, а не като оттегчаващо
отговорността обстоятелство) няма да доведе до извод за намаляване на наказанието.
Поради което присъдата следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 20.02.2023 г по н.о.х.д. № 56591/22 на СРС, 115 състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6