№ 2512
гр. Варна, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501335 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на АРТЮН. СТ. К. с ЕГН
********** против Определение № 5976/03.06.2022 г. по гр.д. № 7072/2022 г.
по описа на ВРС, с което производството по подаденото от него срещу „А1
България“ЕАД с ЕИК ********* Заявление №36803/02.06.2022г. за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е прекратено и делото е изпратено
по компетентност на Районен съд - София.
Жалбоподателят счита, че ВРС погрешно е приложил разпоредбата на
чл.411, ал.1, изр. 2 от ГПК, а именно, че заявлението срещу потребител се
подава по неговия адрес, доколкото в случая потребител е заявителят, а не
длъжникът в производството. Длъжникът е в качеството си на юридическо
лице - търговец, поради което не може да има качеството потребител, видно
от легалната дефиниция на пар.13, т. 1 от ДП на ЗЗП. Позовава се на
специалната местна подсъдност, уредена за потребителски спорове в чл.113
от ГПК, според която исковете на и срещу потребители се предявяват по
настоящия адрес на потребителя. Целта на особената местна подсъдност е да
се улесни процесуалната защита на икономически по-слабата страна в
правоотношението. Доколкото постоянният адрес на заявителя е в гр.Варна,
счита, че компетентен да се произнесе по заявлението е ВРС.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по Заявление
№36803/02.06.2022г. от АРТЮН. СТ. К. с ЕГН ********** от гр.Варна за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „А1
България“ЕАД с ЕИК ********* за сумата от 2 лева, представляваща
недължимо платена на нищожно правно основание неустойка,
представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, по
чл.22.1. от ОУ към сключен между страните Договор №*********.
С обжалваното определение № 5976/03.06.2022 г. производството по
1
делото е прекратено и изпратено по компетентност на РС-София на основание
чл.411, ал.1, изр. второ от ГПК, по съображения че заявлението е подадено
срещу потребител със седалище в гр.София.
Местната подсъдност в заповедното производство е уредена в
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК /ДВ бр. 100/20.12.2019г./, според която
заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по
седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна
проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до
съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го
изпраща незабавно на надлежния съд.
В разглеждания случай, заявлението е подадено срещу юридическо
лице със седалище в гр.София за вземане на плоскостта на неоснователното
обогатяване, а не срещу потребител по смисъла на пар.13, т. 1 от ДП на ЗЗП.
Следователно приложимо е правилото на чл. 411, ал. 1, изр. първо от ГПК и
меродавно за определяне на местната подсъдност е седалището на длъжника.
Неоснователни са поддържаните в жалбата оплаквания за приложимост
на правилото на чл.113 от ГПК. Подсъдността в заповедното производство е
регулирана със специални правни норми, които дерогират общите правила,
установени за исковото производство в чл.105 и сл. от ГПК. Доколкото са
уредени с норми от императивен порядък, прилагането им по аналогия е
недопустимо. В разпоредбата на чл.113 от ГПК е предвидено, че
потребителската подсъдност е приложима спрямо исковете на и срещу
потребители, поради което приложното поле на разпоредбата не може да се
разширява и по отношение на заявленията по чл.410 и чл.417 от ГПК, при
липса на изрично препращане. Посочената норма би била приложима по
отношение на евентуалното бъдещо производство по чл.422 от ГПК.
По изложените съображения въззивният съдебен състав намира, че в
случая местната подсъдност следва да бъде определена по правилата на чл.
411, ал. 1, изр. първо от ГПК. Видно от извършената служебна справка в
Търговския регистър към момента на подаване на заявлението длъжникът „А1
България“ЕАД е със седалище в гр.София, поради което спорът е от
компетентността на Районен съд - София.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, макар и по мотиви различни от
изложените.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5976/03.06.2022 г. по гр.д. №
7072/2022 г. по описа на ВРС, с което производството по подаденото от
АРТЮН. СТ. К. с ЕГН ********** срещу „А1 България“ЕАД с ЕИК
********* Заявление №36803/02.06.2022г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е прекратено и делото е изпратено по
компетентност на Районен съд - София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (арг. т.9в от
2
ТРОСГТК 1 /2013).
Делото да се изпрати на Районен съд – София по компетентност, а
препис от настоящото определение – на Районен съд – Варна за отразяване на
резултата от инстанционния контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3