№ 1324
гр. П, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220101053 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен установителен иск с
материалноправна квалификация по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.44 ЗЗД вр.
чл.535 ТЗ за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК в размер 2800 евро, ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
21.07.2021г. до плащането.
Ищецът „Т С“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н ***, твърди да е поемател по запис на заповед, издаден на
15.01.2020г. от ответника А. А. З. с ЕГН ** от с.Ц, общ.Л, обл.П, ул. *** за
сумата от 2800 евро, с падеж на предявяване. Поддържа, че на 01.06.2020г. е
предявил ценната книга за плащане на издателя, както и че вземането не е
погасено. Твърди, че за неговото събиране се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение по чл.417, т.10 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2558/2021г.
по описа на РС – П, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414
ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното
производство.
1
Ответникът оспорва издаването на записа на заповед и твърди, че
подписът за издател на ценната книга не е негов.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
За уважаването на иска ищецът следва да установи, че е поемател по
издаден от ответника запис на заповед с настъпил падеж за плащане на сума
по него. С оглед абстрактния характер на сделката, в производството по
прекия иск, основан на запис на заповед, не подлежат на доказване фактите,
свързани с каузалните отношения между издателя и поемателя, освен ако
ответникът не черпи възражения от тях, каквито в случая липсват.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователен.
Възражението за неавтентичност на подписа, положен за издателя, е
основателно. От заключението на съдебната почеркова експертиза безспорно
се установява, че имената на ответника, изписани в графата за издател, не са
изпълнени от него. Освен това в тази графа липсва саморъчен кратък подпис
на издателя /такъв е положен само за удостоверяване на предявяването на
менителничния ефект/.
Подписът обективира съгласието на автора със съдържанието на
подписания от него документ. Когато липсва подпис, не може да се твърди,
че посоченият за автор е съгласен с обективираното в документа
волеизявление. Подписът на издателя, също така, е задължителен елемент от
формата за действителност на ценната книга – чл.535, т.7 ТЗ. Следователно в
случая не е спазена изискуемата от закона форма, поради което записът на
заповед не поражда задължение за плащане към ответника. Положения от
ответника подпис, удостоверяващ предявяването на ценната книга за
плащане, не доказва неговото съгласие със съдържанието на документа и
намерението му да се задължи спрямо ищеца с исковата сума. Ето защо искът
по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по заповедта за незабавно
изпълнение следва да се отхвърли.
При този изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника
2
направените от него съдебни разноските в исковото производство в размер на
750лв., от които 200лв. – възнаграждение на вещо лице и 550лв. – адвокатско
възнаграждение /определено в минималния размер по Наредба №1 от
09.07.2004г. Ответникът не е представил доказателства за направени разноски
в заповедното производство и такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Т С“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н ***, установителен иск по чл.422 ГПК за
съществуване на вземането по заповед за незабавно изпълнение №1390 от
26.07.2021г., издадена по ч.гр.д. №2558/2021г. на РС – П в размер на 2800
евро, произтичащо от запис на заповед, издаден от ответника А. А. З. с ЕГН
** от с.Ц, общ.Л, обл.П, ул. „35-а“ №8 на 15.01.2020г.
ОСЪЖДА ищеца „Т С“ ЕООД, ЕИК: ** да заплати на ответника А. А. З. с
ЕГН ** съдебни разноски по настоящото в размер на 750лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П: _______________________
3