Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3039 15.07.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Васка Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7444 по описа на ПРС за 2013г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представляван от Й.З. – Председател на УС,
и Й.П. – Заместник-председател на УС, чрез пълномощника юрисконсулт С.П. е
предявил срещу ответника К.А.Д.,***1 иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 1369, 83 лева
(хиляда триста шестдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2010
г. – 30.04.2012г., и 182, 61 лева (сто осемдесет и два лева и шестдесет и една
стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главниците за периода
01.08.2010г. – 20.01.2013г., законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 21.01.2013г. до
окончателното плащане на вземането, както и разноските в заповедното
производство в размер на 131, 05 лева (сто тридесет и един лева и пет
стотинки), които суми е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
948/2013г. на ПРС, IV-ти бр. с-в. Претендира разноски.
Ищецът „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, по
смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ,
за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.
Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
По силата на Раздел II от Общите
условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било
длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление
и горещо водоснабдяване.
Твърди се, че ответникът К.А.Д.,
ЕГН: **********, като собственик на имот, находящ се в ***** е клиент с № *****
на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, в
качеството си на собственик на горе цитирания топлоснабден имот, същия имал и
качеството на потребител на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите
условия, бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената му топлинна
енергия в 30 - дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят.
Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължали на
„ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение в размер на законната от деня на забавата.
Ищецът твърди, че в изпълнение
на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, е доставил на
ответника топлинна енергия на обща стойност 1552, 44 лева, включваща главница в
размер на 1369, 83 лв., представляваща стойността на доставената топлинна
енергия за периода 01.05.2010 г. – 30.04.2012г., и 111, 65 лева – обезщетение
за забавено плащане на главниците за периода 01.08.2010г. – 20.01.2013г. Твърди
се, че доставената топлинна енергия е разпределена съгласно законоустановените
изисквания, като обезщетението за забава се дължи, тъй като топлинната енергия
не била заплатена в горепосочените срокове.
За заплащане на така посочените
суми било депозирано пред ПРС на 21.01.2013г. заявление по чл. 410 от ГПК, за
разглеждане на което било образувано ч. гр. дело № 948/2013г. на ПРС, IV-ти бр.
с-в, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която заявлението било уважено и били присъдени разноски на
заявителя. В дадения срок за възражение такова било подадено, като съдът указал
на заявителя да предяви иск за вземането си. Твърди се, че искът е подаден в
едномесечния срок от получаване на съобщението, поради което е допустим.
Ето защо се моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че същият дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД визираната по-горе искова
сума за начислената му топлинна енергия, ведно със законовата лихва от момента
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно с
направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, както и да
се осъди ответника да заплати на ищеца деловодните разноски в настоящото
производство, включващи платените държавни такси и депозити за вещи лица, както
и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В предоставения му едномесечен
срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез
пълномощника адв. Н.К..
Оспорва предявения иск, като
твърди, че претендираната от ищеца сума не е за реално потребена, а за
прогнозно начислена доставка на топлинна
енергия (ТЕ), което се твърди да е в нарушение на разпоредбата на чл. 13 от
Директива 32/2006 /ЕО/, чл. 35 и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 9 от Директива 2012/
27 ЕО на Европейския парламент и СЕ. Твърди се, че съобразно тези разпоредби на
потребителите следва да се начисляват само суми за реално потребени количества
ТЕ, а не за доставка. Твърди се да е налице противоречие между текста на
исковата молба, визиращ нормата на чл. 150 от ЗЕ, относно продажба на ТЕ и
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, относно продажба на ТЕ за битови нужди,
от една страна, и чл. 34, ал. 1 от Общите условия, който вече касае цена на
доставена, а не на продадена топлинна енергия.
Твърди се, че между страните не
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, тъй като липсвали
редица доказващи наличието на такова и параметрите му документи – индивидуален
договор за продажба на ТЕ, фактури, протоколи, справки за дялово разпределение
за процесния период, документи за техническо обслужване на сградата ЕС,
температурен график, обща и единична цена на продадената ТЕ. Твърди се, че
издадените в тази връзка документи от ищеца нямат обвързваща материална
доказателствена сила. Оспорва се между страните да има сключен договор, твърди
се да липсва сключен такъв между ищеца и собствениците на сградата в режим на
етажна собственост (ЕС), да липсват каквито и да било параметри на облигационно
правоотношение между ищеца и ответника.
Твърди се, че ищецът няма право
да начислява лихви върху прогнозно начислени стойности, като се твърди това да
е в противоречие с разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. Излагат се подробни
съображения относно начина, по който според ищеца следва да се извърши
ценообразуването и начисляването на лихви. Правят се доказателствени искания в
тази връзка и в частност за допускане на ССЕ във връзка с приложението на Методиката
съгл. Наредба № 16-334. Оспорват се представените от ищеца документи, като се
твърди да им липсват нужните реквизити по Закона за счетоводството, Закона
за Енергетиката и Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Твърди се също така нормативната уредба в Наредба № 16-334
да противоречи на нормативни актове от по-висша степен, поради което съгл. § 1
от ДР на ЗЗП следвало да се прилага нормата на закона, осигуряваща по-висока
степен на защита на потребителите.
Оспорва се да има документ за
въвеждане в експлоатация на абонатната станция (АС) в сградата в режим на ЕС, в
която се намира имота на ищеца, да има протокол за проведен метрологичен
контрол за процесния период и поставен стикер, поради което се твърди
измервателните уреди в АС да представляват негодни средства за измерване.
Твърди се, че при наличие на един общ топломер в АС, който отмерва една
величина, разделяща се на 3 компонента – ТЕ за БГВ, за отопление и сградна
инсталация, е невъзможно да се установи как от един измервателен уред се
изчисляват и трите компонента. Твърди се, че управителят на ЕС не е присъствал
на отчитането на общия топломер, което е съществено нарушение на Общите
условия, на Закона за енергетиката, и поради това тези данни не могат да бъдат
използвани. Твърди се неправилно да е разпределена ТЕ за сградна инсталация по
отопляем обем, тъй като не е взето предвид, че щранговете, минаващи през
отделните имоти са с различна дебелина – едните тръби са 1 цол, а други –
половин цол, и не могли да отдават еднакво количество ТЕ. Твърди се
технологичният разход на ТЕ да е произволно начислен, да не са били редуцирани
показанията на общия топломер в АС с обоснования технически нормативно признат
разход. Оспорва се и наличието на температурен график за процесния период.
Твърди се всички процесни суми
да са начислени в противоречие с разпоредбите на чл. 9 от ЗЗД и чл. 19, ал. 2
от КРБ, както и чл. 35 и 37 от ЗЗП. Това се твърди да е така, тъй като
потребителите били неравноправно задължавани да заплащат за доставена ТЕ, а не
за продадена такава съобразно техните нужди. Твърди се в тази връзка ответникът
многократно да е подавал възражения както до ищцовото дружество, така и до
други институции, Цитира се Наредба № 16-334 и утвърдената Методика по същата,
като се твърди същите да са нарушени от ищеца.
Твърди се ответникът неправилно
да е бил уведомяван за дължимите суми на адрес в с. **, на който той не живее,
вместо на адреса на имота в гр. **, в която връзка ответникът подал възражение
до ищеца. Ето защо било нарушено правото му да възрази своевременно срещу
начислените суми, като били нарушени нормите на чл. 20, ал. 1 от УС за
определяне на поне 2 дати за отчет, на чл. 29 от ОУ и чл. 70, ал. 5 и 6 поради
невръчването срещу подпис на изравнителна сметка на ответника, и чл. 48, ал. 1,
т. 1 от ОУ досежно прекъсване на топлоподаването при наличие на 2 неплатени
сметки.
Ето защо се твърди исковете да
са неоснователни и се моли за отхвърлянето им.
В отговор на твърденията и
възраженията от ответника е депозирано становище от ищеца, от 17.10.2013г., с
което се взема отношение по твърдяното нарушение на Директива 2006/32/ЕО.
Посочва се, че същата няма пряко действие и има ефект само при транспониране
във вътрешното законодателство, което е направено със ЗЕЕ, като в частта, в
която не е транспонирана, директивата няма пряко действие, и в частност не
намира приложение по конкретния казус в нетранспонираната й част. В тази връзка
се цитира съдебна практика на ВКС по чл. 291 от ГПК. Твърди се претендираните
от ищеца суми да са за реално потребена ТЕ, както и че между страните има
валидно възникнало облигационно правоотношение на основание сключен договор
между ищеца и съсобствениците на ЕС в бл. 291 от 18.12.1992г. Твърди се самият
ищец да е страна по договора и да е подписал протокол за присъединяване. Цитира
се Решение № 7/20.05.2003г. по к. д. № 4/2003г. на КС на РБ във връзка с останалите
възражения на ответника по повод правоотношението между страните. Излагат се
съображения във връзка с това, че правоотношението между страните се урежда при
публично известни общи условия, които са приложими по отношение на ответника, и
се излагат съображенията за това, както и че за възникване на облигационно
правоотношение между страните е достатъчно ответникът да е собственик на имот,
който да е топлоснабден. Твърди се абонатната станция в ж. к. „Тракия”, бл.
207, вх. Б и В да е въведена в експлоатация с удостоверение от 2003г., да е
оборудвана с топломери – 2 бр., отговарящи на изискванията на ЗЕ и същите за
процесния период да са преминали метрологичен контрол съгл. свидетелства от
09.03.2009г. и от м.02.2011г. Излагат се
съображения за това какво представлява температурният график, както и че същият
не е документ, който може да бъде представен на хартиен носител. Посочва се, че
ответникът следва да заплати цена на реално потребена ТЕ, отчетена с топломер –
такъв в абонатната станция и ИРУ, поради което възраженията му по повод
температурния график са неоснователни. Взема се становище по доказателствата.
Ето защо се твърди възраженията да са неоснователни.
Допълнително в хода на процеса
ответникът е депозирал допълнителни становища за неоснователност на предявените
искове поради това, че ищецът не разполага с годни доказателства за размера на
вземането си. Ето защо моли исковете да се отхвърлят.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника юрк. С.П. поддържа исковете и моли да се уважат, като счита, че от
многобройните събрани доказателства по делото безсусловно е установена
дължимостта на търсените суми. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждения на вещи лица, за които представя списък – л.
263 от делото.
В съдебно заседание ответникът,
чрез пълномощниците адв. К. и адв. П. взема становище за неоснователност на
исковете и моли да се отхвърлят, претендира разноски, за които представя списък.
Представена е писмена защита чрез пълномощника адв. К., която обаче не е
подписана, с която се взема становище за недоказаност на исковете при условията
на пълно и главно доказване от страна на ищеца, за липса на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните, за липса на писмени доказателства за
това ответникът да е клиент на топлинна енергия, тъй като не е доказано да е
собственик на имота, в който се твърди да е доставяна ТЕ, за необоснованост на
изслушаните по делото основна, допълнителна и повторна СТЕ, за основания да се
приложи нормата на чл. 161 от ГПК, поради това, че по делото температурен
график от ответника на хартиен носител не се представя, както и поради
непредставяне на доказателства от страна на трето неучастващо по делото лице, с
които същото е имало задължение да разполага, че ищецът претендира вземане на
несъществуващо основание – доставка, каквото понятие в българската правна
система не съществува, че има несъответствие във фактурите, че инсталираната
мощност е различна в отделните фактури и е различна от проектната мощност, както
и че промяната й не е съгласувана с живущите в етажната собственост, че
отчитането е извършено в отсъствие на домоуправителя, поради което данните от
отчетите са неверни, че не са представени протоколите за проверка на
топлоразпределителите и данните за отчетите на топломера от абонатната станция,
както и изравнителните сметки, поради което ищецът не доказва вземането си, че
количествата изразходвана топла вода са произволно начислявани. Твърди се да не
се доказва общият топломер да е монтиран на границата на собственост, поради
което липсвали доказателства за приложимостта на разпоредбите на чл. 156, ал. 3
от ЗЕ и чл. 125 от Наредбата за топлоснабдяването. Твърдят се редица нарушения
на Общите условия от страна на ответното дружество, подробно посочени в
защитата, част от които устно се излагат и в с.з.. Твърди се да не е доказано
какви са номерата на ИРУ, с които е отчитана потребената ТЕ в имота на
ответника, че понятието „ефективна мощност” е измислено от ищеца и е произволно
такова, че е недоказано на какво основание проектната мощност е намалена, че е
абсурдно заключението на вещото лице в частта, с която се заключва, че тръбата
на топлата вода отдава топлинна енергия, както и че фактурите са сгрешени. Твърдят
се редица нарушения на българското и европейското законодателство, извършени от
ищеца при разпределяне на ТЕ. Ето защо се моли исковете да бъдат отхвърлени,
като на ответника се присъдят разноски за адв. възнаграждение и направените
такива за допълнителна и повторна СТЕ.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От приложеното към настоящото
дело ч. гр. дело № 948/2013г. на ПРС, IV-ти бр. с-в се
установява, че на 21.01.2013г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за присъждане на следните суми:
главница в размер на 1369, 83 лева (хиляда триста шестдесет и девет лева и осемдесет
и три стотинки), представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода 01.05.2010 г. – 30.04.2012г. по партидата на длъжника с клиентски № *****,
отнасяща се за обект на потребление, находящ се в *****, с ИТН: ****, сумата от
182, 61 лева (сто осемдесет и два лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
01.08.2010г. – 20.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 21.01.2013г. до окончателното плащане на вземането, както и
разноските в заповедното производство в размер на 131, 05 лева (сто тридесет и
един лева и пет стотинки).
Със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 574/22.01.2013г., постановена по ч. гр.
д. № 948/2013г. по описа на ПРС, IV-ти бр. с-в заявлението е уважено,
като е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца търсените суми, ведно с
деловодните разноски, от които 31, 05 лева държавна такса, и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта е редовно
връчен на длъжника, който е възразил срещу заповедта за изпълнение в
двуседмичен срок, на заявителя е указано да предяви иск за вземането си и такъв е предявен в едномесечен
срок.
Ето защо, предвид дотук
изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Между
страните не се спори, че ответникът е собственик на имот, находящ се в ****** и
че този имот е топлоснабден. В съдебно заседание от 23.10.2013г. ответникът
изрично е заявил, е не оспорва да е собственик на имота, като единствено
твърди, че не е единствен собственик и имотът е съсобствен. Не излага твърдения
обаче кои са другите съсобственици на имота.
За установяване твърденията на
страните по делото са събрани писмени доказателства – препис извлечение от
сметка, възражение от ответника, предупредително писмо за просрочено плащане,
заявление за промяна на прогнозните дялове, и за изключване на 5 бр.
отоплителни тела, по делото са представени и приети Общите условия на ищцовото
дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди. От
препис-извлечението от сметка се установява, че ответникът е регистриран като
потребител на ищеца с клиентски номер *****, за обект на потребление, находящ
се в ****, ИТН: ******, като за периода 01.05.2010г. – 30.04.2012г. му е
начислена главница за доставена ТЕ – 1369, 83 лева, и мораторна лихва за
периода 01.08.2010г. – 20.01.2013г. в р-р на 182, 61 лева, общо 1552, 44 лева. От
представените с отговора на ответника заявление, предуредително писмо и
възражение е видно, че на 04.11.2011г. ответникът е подал заявление за промяна
прогнозните дялове за отопление и БГВ за процесния имот, придружено с
изявление, че ответникът за отоплителен сезон 2011/2012г. ще изключи 5 бр.
радиатори с посочени номера на измервателните уреди, тъй като ще ползва
климатици за отопление. Заявлението е приподписано и от упълномощено лице от
етажната собственост. На 14.02.2013г. до ответника на адреса на обекта на
потребление ищцовото дружество е изпратило предупредително писмо за просрочено
плащане, като преди това на 14.01.2013г. ответникът е входирал възражение при
ищеца, че за предходно просрочено плащане е уведомен на адрес, на който не е
бил регистриран, и че живее на адреса на потребление.
Представено е свидетелство за
проверка от м. 02.2011г. на СИ № 6Т-70 на топломер с ел. блок тип Multical 66C
ф. № 4011028, преобр. разход тип Ultraflow ф. № 4011028, и д-ка преобр. темп.
pt 500 ф. № С. 4011028/Т 4011028 със срок на валидност на проверката м. 04.2013г., и свидетелство за проверка №
32479/2009г. на топломер от 09.03.2009г. със срок на валидност 2 г., видно от които за процесния период топломерът
в абонатната станция на **** е в изправност. Ищецът е представил заверени копия
от всички фактури и дебитни известия към тях с получател К.А.Д. за процесния
имот за процесния период, представил е удостоверение от Община Пловдив № 37/2003
за въвеждане в експлоатация на обекти – модернизация на директни абонатни
станции с реконструкцията в индиректни абонатни станции, находящи се в гр.
Пловдив, видно от което абонатната станция в ***** е модернизирана и въведена в
експлоатация под № 13 в посочения списък. Представени са и молба от
18.02.1986г. и списък от 28.10.1985г., видно от които от собствениците в
етажната собственост на адрес****** са подали заявление за присъединяване към
топлофикационната мрежа са снабдяване с БГВ и ТЕ за отопление. Ответникът К.А.Д.
се е подписал под № 21 в приложения списък за определяне на кубатурата в
жилищна сграда на адрес: ****** като същата е определена на 204 куб. м. Същият
не е оспорил подписа, положен от негово име в списъка за присъединяване.
По делото са изискани и
представени от трето неучастващо по делото лице – „Бруната” ООД– гр. София удостоверение
за регистрация от 28.07.2011г. за извършване на услугата „дялово
разпределение”, договор № ТС-П124/11.10.2011г. за извършване на услугата
„дялово разпределение”, сключен между Етажната собственост на адрес: ****** и
избрания представител на ЕС, упълномощен да сключи договора, протокол за избора на упълномощения
представител и за упълномощаването му от 04.10.2001г., в приложения списък към
който под № 21 се е подписал ответника и не е оспорил подписа си, като договорът
е сключен като безсрочен – чл. 23 от договора, и по делото липсват
доказателства за прекратяването му съгл. изискванията на чл. 23 от договора – с
писмено едномесечно предизвестие. В списъка на желаещите, приложен към
протокола, ответникът изрично и писмено е декларирал, че желае да се сключи
договор за топлинно счетоводство с Бруната България” ООД и е запознат с
клаузите на договора. Представена е и индивидуална справка за използваната ТЕ в
имота на ответника, включваща и изравнителна сметка, за проц. период, справка
за показанията на водомерите на живущите, видно от която водомерите на
ответника са отчетени и същият се е подписал срещу отчетените показания, като
не е оспорил подписа си. Представени са и формулярите за индивидуален отчет на
ИРУ в имота на ответника с посочени номера и на два броя водомера - един отчет
на 30.04.2011г., един на 17.04.2012г., като под отчетите фигурира подпис на
абоната, който ответникът по никакъв начин не е оспорил. Същият оспорва
единствено, че няма доказателства за относимост на номерата на изброените в
отчета ИРУ към неговия имот, което твърдение е необосновано, доколкото във
формуляра е посочено кой имот се отчита, и има посочени номера на ИРУ във всяка
стая, на водомер, и техните показания, като е наличен и подпис на абоната,
който не е оспорен и в този смисъл като изходящ от ответната страна документ представлява доказателство за това,
че това са номерата на ИРУ в имота на ответника. Също така по делото самият
ответник е представил заявление за промяна в прогнозните дялове, в което
собственоръчно е попълнил същите номера на ИРУ, посочени и в отчетите, подписал
е същото и в този аспект възражението му, че не знае какви са тези номера на
ИРУ и дали са за неговия имот се явява абсолютно неоснователно.
Третото неучастващо лице е
представило индивидуалните справки за разпределена топлинна енергия, справка за
топлинната енергия отчетена от топломера в абонатната станция и разпределена за
входове ** и *, и е представена подробна справка за разпределението на ТЕ по
обекти в сградата. Представен е сертификат за типово одобрение, валиден до
2016г. видно от което до тази година разпределителите и измервателните уреди на
„Бруната” са сертифицирани да отчитат ТЕ и да извършват разпределение на топлинна енергия.
Бил
е задължен ищеца да представи по делото температурния график, като последният е
отказал представянето му с аргумент, че същият не представлява документ,
съставен на хартиен носител, поради което не може да бъде представен. В тази
връзка ответникът е представил температурен график с твърдения, че същият е на
„Топлофикация Перник” и такъв съществува. Последният е оспорен от страна ан
ответника, като при извършена служебна справка със сайта на „Топлофикация
Перник” АД се установи, че има изготвена таблица, именована „температурен
график”, качена на сайта, като същата представлява справка в табличен вид каква
трябва да бъде температурата на правата и обратна вода при определени
температурни граници. Таблицата, която е с подпис и печат на представител на
„Топлофикация Перник”: АД няма нищо общо
с представената от страна на ответника такава с неизвестен автор, като същият
не е ангажирал никакви доказателства, че представеният от него температурен
график изхожда именно от „Топлофикация Перник” АД. Отделно от това, по делото
не е относимо дали „Топлофикация Перник” АД има температурен график, а дали
такъв е бил съставен в ищцовото дружество. Задължен по реда на чл. 190 от ГПК
да го представи, такъв от ищеца не е бил представен.
Ответникът
е представил доказателства за това, че е депозирал жалба в ДКЕВР срещу ищцовото
дружество, като към датата на приключване на съдебното дирене няма произнасяне
на ДКЕВР по жалбата, за разглеждане на която е образувано адм. производство.
Ответникът представя
доказателства и за образувано производство пред Окръжен съд – Пловдив по
колективен иск за прогласяване нищожността на определени клаузи в Общите
условия за продажба на ТЕ за битови нужди на ищцовото дружество, както и да
бъде постановено преустановяване прилагане от страна на ищцовото дружество на
редица клаузи, за които се твърди да ас неравноправни. което производство обаче към момента не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт. Повечето от тях касаят случаи на
отклонения в средствата за търговско измерване, както и дали възражението срещу
определено задължение води до спиране сроковете за неговото плащане, както и
искане за допълване на клауза относно случаите, при които разходите за проверка
на топломерите са за сметка на продавача, които обаче са неотносими към
настоящия случай.
Ответникът е представил 3 бр.
фактури и дебитно известие за процесния период, които вече са представени и от
ищеца с аргумент, че от тях са видни несъответствията при начисляване на
топлинната енергия, чието наличие се твърди в ОИМ и доп. молби.
За
установяване твърденията на страните по делото са изслушани основно заключение
на съдебно-техническа експертиза на в. л. инж. П.М., по задачи на ищеца, допълнително
заключение на същото в. лице по искане на ответника, повторна СТЕ на в. л. Н.К.
по искане на ответника и съдебно-счетоводна експертиза на в. л. С.К. по задачи
на ищеца.
От
заключението на вещото лице инж. М. по първоначалната СТЕ се установява, че за
периода от 01.05.2010г. до 30.04.2012г. към жилищната сграда, в която се намира
имота на ответника, абонатната станция АС № 601009, обслужваща сградата в ******
е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление и топлинна енергия за
битово-гореща вода. Подадена е общо 520, 9882 мегаватчаса ТЕ за разпределение. Посочено е,
че на основание горецитирания договор от 11.10.2001г. блокът е преминал на
топлинно счетоводство към „Бруната България” ООД, което дружество оттогава и до
момента извършва топлинното счетоводство на сградата в режим на ЕС. През
процесния период отчитането на топломера от АС е извършвано чрез преносим
терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество, като отчетените
количества са подавани към дружеството – разпределител. Били са приспадани технологичните загуби в абонатната станция.
През отделните месеци разпределението на ТЕ за отопление е извършвано на база
прогнозни дялове и на всеки отоплителен сезон след отчитане на ИРРО е ставало
изравняване на консумацията. ТЕ за БГВ също е разпределяна прогнозно, и след
отчет на водомерите е извършено изравняване. Имотът на ответника по проект е
топлофицирано жилище, в което и към момента би могло да се ползва ТЕ за
отопление и за БГВ. За процесния период в апартамента е ползвана ТЕ за
отопление от 5 отоплителни тела с уреди за индивидуално отчитане, ТЕ за БГВ,
измервана с 2 водомера и ТЕ, отдадена от сградната инсталация за проектен отопляем
обем 192 куб. м. ТЕ, отдадена от сградната инсталация е разпределяна по т. 6.1.1.
и т. 6.1.3 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост – прил. чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. за имота
на ответника проектният отопляем обем е 192 куб.м., както и за всички
апартаменти под и над неговия, като за отоплителен сезон 2010-2011г. в ап. 13 е
разпределена ТЕ 0, 1742 мегаватчаса за отопление – 102 деления от 2 тела с ИРУ,
а за сезон 2011-2012г. – 0, 2658 мвтч ТЕ за отопление – за 189 деления от 3
тела с ИРУ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация за апартамент с отопляем обем
192 куб. м. е разпределена, както следва – 1, 4624 мвтч за сезон 2010/2011г. и
1, 660 мвтч. за сезон 2011/2012г. ТЕ за БГВ, консумирана в имота е 8, 8843 мвтч
за процесния период, акто е била отчитана редовно. В процесния период един от
водомерите е сменен и има пломба за метрологична годност, като са отчетени
показанията му. Потребената БГВ е за 110 куб. м. гореща вода от показания 538
до 636 куб. м., в банята, и от 158 до 169 куб. м. в кухнята от стария водомер и
от 0 до 1 от новия. Това са данни от извършените отчети, като при всеки главен
отчет има подпис на абоната в документите за главен отчет както за ИРУ, така и
за водомерите. Бил е осигуряван редовен достъп за отчет и показанията са
отчитани срещу подпис за абоната. Тези подписи съдът констатира, че не са били
оспорвани от страна на ответника. Начисляването на дължимите суми за ТЕ е
извършвано от ищеца, като разпределената от топлинния счетоводител топлинна
енергия е умножавана по действащите за периода цени. В акта за разпределение на
отопляем обеми имотът на ответника ап. 21 и всички под и над него са с проектен
отопляем обем от 192 куб. м. В табличен вид вещото лице е посочило
разпределената за имота а ответника топлинна енергия по пера – ТЕ за отопление,
ТЕ за БГВ и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. От разпределените за имота на
ответника за периода 01.05.2010г. – 30.04.2012г. 12, 4557 мвтч – 0, 44 мвтч е
ТЕ за отопление, 3, 1314 мвтч е ТЕ, отдадена от сградната инсталация и 8, 8843
мвтч е ТЕ, ползвана за БГВ. Няма разлика между отчетените и разпределени от
топлинния счетоводител „Бруната България” ООД количества и начислените от
ищеца, като разпределението и начисляването е извършено съобразно Методиката за
дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост и Наредбата за
топлоснабдяването. Вещото лице в о.с.з уточнява, че технологичният разход на
абонатната станция е установен с документта от 2003г., след извършване на
модернизацията й, че температурата на почвата на дълбочина 125 см. я има, и е
взета предвид, въпреки че не е обсъждана в заключението, че изчисленията са
извършени по формулата към методиката и вещото лице е направило собствени
контролни изчисления, при които е установило, че изчисленията на топлинния
счетоводител и на ищеца относно количествата ТЕ, потребена в имота на
ответника, са верни. Вещото лице установява, че е работило по данни, подадени от
топлинния счетоводител „Бруната България” ООД, които са коректно подадени на
ищцовото дружество, а изходните данни са снети от ИРУ и водомерите в имота на
ответника, за които последният се е подписал.
Ответникът
е възразил относно компетентността на вещото лице и достоверността на
експертизата с аргумент, че вещото лице не е в списъка на вещите лица и
навремето е работило в ответното дружество. Съдът намира тези възражения за
неоснователни, тъй като съгл. разпоредбата на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ при
необходимост за вещо лице или преводач може да се назначи и специалист, който
не е включен в съответния списък. Съгласно Наредба № 3/30.11.2012г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, § 1, т. 1 от Наредбата по смисъла на тази
наредба "Вещо лице" е специалист със специални знания и умения,
включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и
специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията
на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт. В случая е била налице
необходимост да бъде назначено вещо лице извън списъка поради липсата на
достатъчно специалисти, които да извършват топлотехнически експертизи, като
вещото лице отговаря на изискванията и допреди 2 г. е било включено в списъка
на вещите лица. Същият е със специалност „машини и апарати за химическата и
хранителната промишленост”, завършена през 1961г., специализирал се е в
областта на топлотехниката и трудовият му стаж е като специалист по топлотехнически
системи. Обстоятелството, че преди 10 и повече години вещото лице е работило в ТЕЦ
„Юг” – гр. Пловдив неможе да доведе до извода, че е предубедено, доколкото
вещото лице не се е намирало в ТПО с ищеца по делото, а освен това същото съгл.
чл. 291 от НК носи наказателна отговорност за даване на невярно заключение. Ето
защо съдът кредитира заключението на в. л. М. като обективно и компетентно
изготвено. Отделно от това, в случай, че страната е счела вещото лице за
некомпетентно, тя не би поставила допълнителни задачи към същото вещо лице, а
би поискала нова експертиза.
В
случая по делото е изслушано и доп. заключение на в. л. М. по поставени от
ответника задачи, видно от което същото е извършило изчисление на
технологичните разходи за периода 01.05.2010г. – 30.04.2012г. на АС № 601009,
обслужваща ****** като изчисленията са представени в табличен вид към
заключението. Вещото лице е направило собствени изчисления на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация за отоплителните сезони в процесния,
като е уточнило, че според собствените му изчисления изчисленията, извършени от
„Бруната България” ООД за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
са правилни и съвпадат с тези на вещото лице. Определянето на количеството ТЕ
за достигане на температура на горещата вода 55 градуса не е възможно да се
направи еднозначно, както и определянето на температурата, до която ще се
загрее водата при определен специфичен разход на енергия. Сочи се, че данните
от ИРУ се пазят само за два отоплителни сезона и не е възможно сравняването им
с данните от ФДР, отделно от това същите са отчетени и ответникът се е подписал
срещу тях, като при съмнение е имал възможност да поиска ново отчитане. Показателите,
посочени във формулите, са отчитани с преносим терминал, като в случай, че
желае, домоуправителят може да присъства при отчета. Сочи се, че в ищцовото
дружество има открита партида на името на ответника, като купувач на ТЕ с
абонатен № 17044, както и че при сключване на договора с „Бруната България” ООД
от 11.10.2001г. с протокол от 04.10.2001г. живущите са декларирали колко ИРУ ще
монтират и ответникът е направил такова изявление и се е подписал. Към
експертизата са приложени и справки за средната външна температура за процесния
период, справка за абонатната станция по определени параметри, и справка за
топлинната енергия, разпределена помесечно от абонатната станция. Много
подробно е коментиран и обяснен от вещото лице редът за формиране на ТЕ за
отопление, БГВ и сградна инсталация. Вещото лице в експертизата изрично е
посочило на какво се дължи разликата в различните количества енергия,
необходима за подгряване на водата, посочени във фактурите – фактурите са на
база прогнозни количества от предходен отоплителен сезон, поради което
изравнителната сметка е изготвена след определяне на действителните количества и
оттам се явява разликата от 2, 2813 мегаватчаса. Според вещото лице при
извършване на контролните изчисления действителното количество ТЕ, доставено в
имота на ответника е абсолютно правилно определено от ищеца и топлинния
счетоводител. Посочено е, че отопляемите обеми на имотите се изчисляват от
представители на домсъветите и се проверяват от технически лица на ЕВ при
включване на сградата към Топлофикация, както и че с преминаване към ефективна
отоплителна мощност вместо проектна се постига нормално изчисление на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, и е в полза на потребителите, които не
ползват или ползват минимални количества ТЕ за отопление. В с.з. вещото лице
уточнява, че всички фактури за процесния период са на база прогноза, че
проектната отоплителна мощност на сградата е 442 киловата – за отопление, а
общата инсталирана мощност, с тази за БГВ е 584 киловатчаса. Вещото лице
уточнява, че ефективна мощност е работещата такава в дадения период на
отчетност, предвид изключените потребители. Посочените цифри от 250 и 252
киловата се сочи, че са изчислената от топлинния счетоводител ефективна
мощност.
Първоначалната
и допълнителна СТЕ на в. л. М. са оспорени от ответника, като от същия е
направено е искане за допускане на повторна СТЕ. Същата е била първоначално
допусната като тройна такава, но по искане на ответника е заменена с единична,
доколкото нито в ГПК, нито в подзаконовата норматива уредба има задължително
изискване повторната експертиза да се извършва от три вещи лица. За извършване
на новата СТЕ е назначено вещо лице от списъка на вещите лица при ОС – Сливен,
по изрично искане на ответника, който твърди, че вещите лица от района на ПОС
са предубедени. От заключението на вещото лице Н.Я.К., което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че сградата в ж. р.
„Тракия”, бл. 207 е топлофицирана и за процесния период АС, обслужваща вх. Б и
В е работила, подавала е ТЕ за отопление и БГВ. Общият отопляем обем на
сградата е 7808 куб. м., а отопляемият обем на имота на ответника е 192 куб. м.
В сградата е въведена система за дялово разпределение на ТЕ, на отоплителните
тела са монтирани индивидуални разпределители, консумацията на топла вода се
отчита с водомери, като за процесния период в имота на ответника е имало 5
отоплителни тела с индивидуални уреди за отчитане, присъединени към
отоплителната инсталация, и два водомера за отчитане разхода на топла вода. Количествата
потребена топла вода са отчитани чрез показанията на водомерите срещу подпис от
абоната, ТЕ за отопление е изчислявана чрез монтираните средства за дялово
разпределение на база отчетени показания на уредите в имота на ответника, бил е
осигуряван достъп за отчет, поради което няма служебно начислени суми,
начислените количества ТЕ са сбор от следните компоненти – ТЕ за БГВ, ТЕ за
отопление, отдадена от отоплителните тела и отчетена чрез уредите за дялов разпределение
и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Подробно е описан начина на формиране
на ТЕ, разпределена между потребителите за съответния потребител, като
количествата ТЕ, отдадена от сградната инсталация се изчисляват по определена
формула. Сочи се, че в методиката за дялово разпределение от 2007г. са въведени
механизми, които не допускат за определено отоплително тяло да се начисли
повече ТЕ, отколкото е възможно да отдаде при максимално потребление. В случай,
че при изчисление по наредбата за определено отоплително тяло се повишава
по-високо количество ТЕ, отколкото може да отдаде, тази ТЕ съгласно уредбата се
прехвърля към ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между
потребителите съгласно отопляемите обеми на жилищата им. Сочи се, че
задълженията на ответника се формират от месечни прогнозни сметки и
изравнителни по периоди, като обработването им от търговеца за дялов
разпределение се извършва с помощта на програмен продукт, след въвеждане на данни от отчета на уредите
за дялово разпределение на всички абонати. Ето защо вещото лице сочи, че за
нуждите на експертизата е в състояние да анализира начислените количества ТЕ
само на база предоставени и обработени данни за цялата абонатна станция и
получени специфични величини, като такива данни са му предоставени от ищеца и
топлинния счетоводител „Бруната” ЕООД. Общото количество ТЕ, разпределено за
процесния период за ****** е 520, 988 мвтч. Отчетените количества вода за процесния
период от 110 куб. м. са правилно определени и съответстват на данните от
отчетите. В табличен вид е посочено количеството ТЕ, отдадено от сградната
инсталация при проектна мощност от 250 KW и 442 KW.
Сочи
се, че проектната мощност на сградата
при присъединяване към топлоснабдителната система е 442 KW, а ищецът и
топлинния счетоводител са боравили с понятието инсталирана мощност, която е
по-малка от проектната и за отоплителен сезон 2010/2011г. и 2011/2012г. е
използвана проектна мощност от 250 KW. В случай, че за
тези периоди ищецът бе използвал инсталираната проектна мощност при
първоначалното присъединяване на сградата, това би довело до неколкократно
увеличение на разпределените количества ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
Вещото лице не е установило на база на какъв документ е намалена мощността,
като уточнява, че доставчикът на ТЕ има право да коригира инсталираната мощност
на сградата и това се извършва в случаите, в които абонатите отсъединяват
отоплителните си тела, тъй като без тази корекция би се получило отрицателно
количество ТЕ за разпределение като отдадена от отоплителните тела, което
противоречи на физичните закони. Сочи се, че формулата по методиката не е
абсолютна и се допускат корекции, в случая корекцията на проектната мощност е
била в полза на абоната, тъй като ако не бе извършена би се завишило
количеството ТЕ, което му се разпределя за сградна инсталация, което при него
има най-голям относителен дял от трите компонента и това би довело до
повишаване на месечните му сметки. Аномалията, наложила корекцията е малката
консумация на ТЕ в сградата, но вещото лице не може да отговори с какъв акт е
извършена корекцията на мощността. В с.з. вещото лице дава подробни обяснения
относно тези обстоятелства. Вещото лице се е снабдило с данните относно
средните температури, поради което възраженията на ответника за липса на
температурен график се явяват неоснователни. В с.з. изрично се уточнява, че
проектната мощност е мощността на отоплителните тела при 100 % включени
отоплителни тела съгласно проекта към сградната инсталация. Изчислени с
инсталираната мощност, данните от изчисленията на в. л. за цялата сграда почти изцяло
съвпадат с тези на топлинния счетоводител, като отклоненията са от порядъка на
0,3-0, 9 мвтч за цялата сграда. Вещото лице изчислява за отоплителен сезон
2010/2011г. ТЕ, отдадена от сградната инсталация за имота на ответника - 1, 462
мвтч, а за 2011/2012г. – 1, 669 мвтч. – 3, 131 мвтч, което изцяло съвпада с
изчисленията на в. л. М.. Вещщото лице в с.з. и в експертизата изрично посочва,
че намаляването на мощността е било в полза на абоната – ответника, тъй като
при изчисление по проектна мощност при присъединяването на сградата към
отоплителната мрежа, дължимите от ответника суми биха били значително по-високи
от начислените. Вещото лице е изчислило и стойността на доставената в имота на
ответника топлинна енергия, което обаче е задача на вещото лице по допуснатата
ССЕ и в тази му част заключението има само информативен характер и не следва да
се взема предвид от съда.
Съдът
констатира, че от заключенията на в. л. К. и в. л. М., при собствени контролни
изчисления по Методиката към Наредбата за топлоснабдяването се установява едно
и също количество потребена ТЕ в имота на ответника, след изготвяне на
изравнителните сметки – 12, 4557 мвтч., коментирани са количествата ТЕ и
изравнителните сметки, като в частта досежно изводите за количествата
заключенията съвпадат изцяло. Ето защо изчисленията на вещото лице по
допуснатата ССЕ С.К. са еднакво относими към заключенията на изслушаните СТЕ и
на двете вещи лица по делото.
От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза С.К. се
установява, че за периода 01.05.2010г. – 30.04.2012г. по партидата на ответника
са начислени задължения на обща стойност 1539, 11 лева, от които 1215, 91 лева
ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ, 66, 69 лева за услугата
разпределение и 256, 51лева – ДДС. Минусовите изравнителни сметки, изготвени за
периода са на обща стойност 169, 18 лева, от които 48, 80 лева за периода
01.07.2011г. – 30.09.2011г. и 120, 38 лева за периода 01.10.2011г. – 30.04.2012г.
Със сумата от 169, 18 лева от изравнителни сметки е прихванато задължението за
главница за процесния период и остава дължима главница от 1369, 83 лева. Цялата
сума от 169, 18 лева за изравнителни сметки е приспадната от задълженията на
ответника за периода м. 05.2010г. – м. 06.2010г. и за периода м. 10.2011г. – м.
12.2011г., т. е. най-обременителните задължения са погасени с минусовите
изравнителни сметки. След прихващането със същите остава за плащане главница от
1369, 83 лева ТЕ за периода м. 05.2010г. – м. 04.2012г., дължимата лихва върху
която възлиза на 182, 61 лева за периода 01.08.2010г. – 20.01.2013г. Изчислени
са и разноските в заповедното производство в р-р на 131, 05 лева, като общата
дължима сума по заповедното производство възлиза на 1683, 49 лева.
Съдът
кредитира всички заключения по делото като обективни, компетентно изготвени от
вещи лица, притежаващи специални знания в съответната област.
При
така събраните доказателства съдът намира исковите претенции за изцяло доказани
по основание и размер, по следните съображения:
Според
нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. При
положение, че са налице общи условия на дружеството, които са публично обявени,
и ответникът признава, че е собственик на процесния имот, който е топлоснабден,
то безспорно се установява съществуването на облигационната връзка между
страните.
Съгласно
т.42 от ДР на Закона за енергетиката, "Потребител на енергия или природен
газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Според чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Следователно, след като ответникът е собственик на топлоснабден
имот на посочения адрес в исковата молба – ****** и при ищцовото дружество е клиент с № *****,
следва да се приеме, че той има качеството потребител на услугите, предоставяни
от ищеца.
Отделно
от това, ответникът лично се е подписал в документите за присъединяване към
топлопреносната мрежа и в този смисъл е изявил готовност да стане абонат на
ответника – л. 96 от делото, л. 115 от делото -
следователно валидно са възникнали облигационни правоотношения между
страните още към момента на присъединяване на сградата към топлопреносната
мрежа, които и за процесния период, и понастоящем се уреждат от публично
известните Общи условия на ответното дружество, приложени по делото.
Горните
обстоятелства се установяват изцяло от представените писмени доказателства от
ищеца и от самия ответник на л. 25, 27, 95-96, и л. 113-116 от делото - молба
за присъединяване и протокол от взето решение на ОС на ЕС в **** подписан от ответника,
подаваните молби и заявления от ответника, в които последният декларира, че е
собственик на имота, и потребител на ТЕ, както и от тези, изискани от третото
неучастващо по делото лице „Бруната България” ООД, приложени на л. 113-125 от
делото – договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, сключен
като безсрочен и без данни да е прекратен, протокол за избор на топлинен
счетоводител, подписан от ответника, документи за главен отчет и дялово
разпределение. Ответникът не е оспорил полагането на подпис под протоколите на
ОС за присъединяване към топлопреносната мрежа
и за избор на топлинен счетоводител, както и документите за отчет,
поради което от същите е безспорно доказано, че ***** е присъединен към
топлоснабдителната мрежа на гр. Пловдив, обслужвана от ищцовото дружество, и
титуляр на партидата е самия ответник, подписал се в протокола за
присъединяване лично.
От
изслушаните по делото заключения безспорно се установява, че за периода 01.05.2010г.
– 30.04.2012г. за имота на ответника е разпределена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота, ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, и ТЕ за БГВ, която е начислена съобразно нормативните изисквания,
на стойност 1369, 83 лева, която сума се получава след приспадане на минусовите
изравнителни сметки за периода, като за периода 01.08.2010г. – 20.01.2013г. дължимата
лихва върху която възлиза на 182, 61 лева. Топлинната енергия, доставена в
имота на ответника е била измервана с индивидуални уреди за отчитане, били са
извършвани редовно отчети, под които абонатът се е подписвал. Същият твърди да
не е ползвал ТЕ за отопление, но по никакъв начин не опроверга данните от
отчетите, под които се е подписал, които са извършени по надлежния ред, като на
база на същите са изготвени и изравнителните сметки за процесния период, тъй
като ТЕ е била прогнозно начислявана. Видно от отчетите, в имота е ползвана ТЕ
за отопление, макар и в минимални количества, начислявана е ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, но най-голям е делът на ТЕ за БГВ, измервана с водомери,
под чиито показния ответникът всеки път се е подписвал и които последният не е
оспорил.
Мораторната
лихва е дължима, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите
условия на дружеството абонатът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите
условия при неизпълнение на задълженията по чл. 34, ал. 1 от Общите условия
потребителят дължи и обезщетение за забава върху неплатените суми в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Касателно твърденията за липса
на доказателства посочените номера на уредите за отчитане в имота на ответника
действително да са неговите, както бе обсъдено по-горе, тези твърдения са
необосновани, тъй като във формулярите за отчет е посочено кой имот се отчита, на
кой абонат, и има посочени номера на ИРУ във всяка стая, на водомер, и техните
показания, като е наличен и подпис на абоната, който не е оспорен и в този
смисъл като изходящ от ответната страна документ представлява доказателство за това,
че това са номерата на ИРУ в имота на ответника. Също така по делото самият
ответник е представил заявление за промяна в прогнозните дялове, в което
собственоръчно е попълнил същите номера на ИРУ, посочени и в отчетите, и
констатирани от вещите лица по СТЕ, подписал е същото и в този аспект
възражението му, че не знае какви са тези номера на ИРУ и дали са за неговия
имот се явява абсолютно неоснователно – налице са изходящи от него писмени
документи, с които ответникът признава пред ищеца, че това са номерата на
неговите ИРУ.
Що
се касае за твърденията, че абонатната станция не е въвеждана в експлоатация и
липсват данни за изправност на общия топломер, тези твърдения категорично се
опровергаха от представените от ищеца доказателства за въвеждане в експлоатация
на обект модернизация на абонатна станция на бл. 207, вх. Б, В, и от
сертификата за валидност и технологична годност на топломера на АС.
Досежно
възражението на ответника за недоказаност на исковете, поради липса на
доказателства за възникнало правоотношение по доставка, а не по продажба на ТЕ,
съдът намира същите за неоснователни. Относно възражението за липса на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните, поради липсата на сключен
договор между тях, както бе вече обсъдено по-горе, същото се явява
неоснователно. По възражението на ответника за това, че ищецът твърди да е
доставял, а не да е продавал ТЕ на последния, като в ЗЕ липсва понятие като
доставка на ТЕ и само на това основание исковата претенция е неоснователна,
това твърдение е неоснователно. Самият закон за енергетиката борави с две
понятия – покупко-продажба на ТЕ и доставка на ТЕ, като приравнява същите, като
доставчик на ТЕ за битови нужди е продавачът на такава енергия, а сделката
„покупко-продажба” на ТЕ реално се осъществява чрез нейната доставка в имота на
ответника по тръби, собственост на топлопреносното предприятие. Законът за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове, в частност Наредбата за
топлоснабдяването приравняват термините продажба, доставка и снабдяване с
топлинна енергия. В случая съдът няма задължение да тълкува на страните
понятието „доставка”, при все, че безспорно се установи, че имотът на ответника
е топлоснабден, като само следва да се отбележи, че понятието „доставка”
всъщност означава, че продавачът на топлинна енергия транспортира и предоставя
същата до мястото на нейната консумация – жилището на ответника, снабдява
последното с топлинната енергия, която му продава по определени цени, и
продадената топлинна енергия е доставената такава и потребена в имота на
ответника, състояща се от 3 компонента – ТЕ за БГВ, ТЕ за сградна инсталация и
ТЕ за отопление. В случая измерванията на доставената на ответника ТЕ са
извършвани от служители на трето лице – „Бруната” ООД, дружество за топлинно
счетоводство, същите са били редовно извършвани, счетоводството на ищеца е
редовно водено, поради което заключенията на вещото лице по СТЕ и ССчЕ,
извършени на база тези данни, се кредитират от съда. Ето защо исковете се
явяват доказани по основание и размер. Касателно оспорването на фактурите,
същите нямат характеристика на първичен счетоводен документ, а представляват
известия за начислени суми, като безспорно са установени реално доставените в
имота а ответника количества ТЕ и тяхната цена. Установи се и размерът на
мораторната лихва и началната дата, от която се начислява същата, съгласно
Общите условия на ищцовото дружество. Плащането на сумите и мораторните лихви
се дължи, независимо дали фактурите са издадени или не, като точният размер на
дължимите суми, след изготвяне на изравнителните сметки, и лихвите върху тях се
установи от заключението на три изслушани СТЕ и една ССЕ.
Що
се отнася до възражението, че ТЕ е неправилно разпределена поради това, че
услугата „дялово разпределение” е извършена от юридическо лице, сключеният
договор с което е изтекъл, възражението е абсолютно неоснователно – в чл. 23 от
същия изрично е уговорено между страните, че договорът е безсрочен, уреден е
редът за неговото прекратяване и липсват както твърдения, така и доказателства
която и да било от страните да е предприела действия по неговото прекратяване и
същият да е валидно прекратен. Също така следва да се отбележи, че съгл.
разпоредбите на чл. 139а-139в от ЗЕ клиентите в сграда в режим на ЕС избират
лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
за извършване на услугата дялово разпределение, като сключването на писмен
договор съгл. чл. 139б от ЗЕ е задължително само в случай, че лицето, избрано
от собствениците в ЕС или доставчикът на ТЕ не е регистриран в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. В случая между собствениците в сградата в ***** и „Бруната”
ООД има сключен договор за извършване на услугата „дялово разпределение”, чийто
срок не е изтекъл, тъй като договорът е сключен като безсрочен. Дружеството „Бруната”
ООД, с предходно наименование „Бруната България” ООД е вписано в регистъра по
чл. 139а от ЗЕ, поради което дори договорът да бе изтекъл, то сключване на нов писмен
договор между него и собствениците в
етажната собственост не е необходимо. Собствениците на първо място не доказват
да са прекратили договора, на второ - да са упражнили правото си съгл. чл. 139
в, ал. 4 от ЗЕ, съгл. който при прекратяването на договора по ал. 1 клиентите в
сградата - етажна собственост, или асоциацията по чл. 151, ал. 1 са длъжни да изберат друго
лице, регистрирано по чл. 139а,
с което топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия да
сключат договор, поради което дори да се приеме, че договорът е прекратен по
силата на закона, както твърди ответника (което не може да се извлече от
нормативната уредба, тъй като чл. 139в от ЗЕ не обвъзрва договора с лице, регистрирано
по чл. 139а от ЗЕ, каквото е „Бруната” ООД с определен срок, нито предвижда
автоматично прекратяване на вече сключените договори с такова лице, което е
избрано по надлежния ред) то до избора на друго лице съгласно разпоредбите на
ЗЕ „Бруната” ООД следва да продължи да извършва топлинното счетоводство за
неопределен срок, тъй като последното е регистрирано по чл. 139а от ЗЕ и вече
избрано от собствениците в ЕС, а при искане на собствениците и при изпълнение
на процедурата по чл. 139б, ал. 2 от ЗЕ може да бъде сменено, като няма
възможност сградата да остане без лице, което да извършва услугата „дялово
разпределение”, както се твърди от ответника. Ето защо при липса на
доказателства за прекратяване на договора и за упражнено право на избор на друг
топлинен счетоводител „Бруната” ООД законосъобразно е извършвало и продължава
да извършва услугата „дялово разпределение”, и е съставяло необходимите в тази
връзка документи, на база на които вещите лица са изготвили заключенията си.
Относно
възраженията за неправилно определен отопляем обем, последният е определен в
полза на ответника, доколкото при първоначалното присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа същият е бил определен на 204 куб. м., и в случай, че би
се запазил същия, на лицето биха се начислили по-високи количества ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, и оттам – по-големи суми за топлинна енергия.
Доколкото ответникът е положил подписа си срещу отопляем обем от 204 куб. м.,
то оспорванията му, че кубатура от 192 куб. м. е завишена са изцяло
неоснователни.
Касателно
възражението за неправилно начисление на ТЕ поради едностранно определяне от
страна на топлофикационното дружество и „Бруната” ООД на мощността на сградната
инсталация, то съгл. разпоредбата на чл. 34 от Наредбата за топлоснабдяването,
ал. 1 топлопреносното предприятие извършва настройка на абонатната станция чрез
промяна на разхода на топлоносител с монтирания регулатор на налягането. Съгл.
ал. 2 настройката по ал. 1 съответства на действително инсталираната топлинна
мощност на сградата. Лицето по чл. 139б ЗЕ
при изготвяне на изравнителната сметка описва ежегодно действително
инсталираната мощност на сградата и предоставя информацията на топлопреносното
дружество или доставчика на топлинна енергия. Съгл. ал. 3 мощността на
абонатната станция може да се ограничава с технически средства в рамките на
допустими технологични ограничения от топлопреносното предприятие при: 1.
дългосрочно намаляване на топлопотреблението спрямо проектното; 2. доказано
намаление на топлинната мощност на сградата вследствие предприети мерки за
подобряване на енергийната ефективност на сградата и/или реконструкция на вътрешните
отоплителни инсталации; 3. искане на представител на етажната собственост след
представяне на протокол с взето решение от общото събрание на етажната
собственост по реда на Закона за
управление на етажната собственост или на управителя на асоциацията
на клиентите по чл. 151, ал.
1 ЗЕ. Следователно инсталираната проектна мощност на сградата при
първоначалното й присъединяване към топлопреносната мрежа подлежи на промяна
при промяна в топлотехническото състояние на сградата, може да бъде намалявана
при намаляване на потреблението и отказът на абонати от отопление чрез
индивидуални отоплителни тела, като за топлопреносното предприятие съществува
задължение при промяна в инсталираната мощност на сградата да отрази това и да
приведе настройките на абонатната станция в съответствие с реално
инсталираната, съгл. чл. 34, ал. 2 от наредбата мощност, а не с проектната
такава, която всъщност е максималната мощност с всички отоплителни тела,
присъединени към сградната инсталация. Топлинният счетоводител е изпълнил
задължението си съгл. ал. 2, като реално инсталираната мощност е отразена във
всички документи, регулирана е абонатната станция и правилно е разпределена ТЕ.
Съдът изцяло кредитира заключението на
в. лице К., вкл. и в частта, в която същото установява, че при ползване на
проектната мощност на сградата би се получило невъзможно разпределение на ТЕ,
не би останала ТЕ за отопление и цялата ТЕ би се начислила за сградна
инсталация и БГВ, че настройките са извършени за посочената като инсталирана
мощност от 250 КW за два отоплителни сезона в периода май 2010г. –април 2012г. и в случай, че би се
ползвала проектната мощност за отопление на сградата към момента на
първоначалното й топлозахранване, от 442 KW, то дължимите
суми за сградна инсталация и за ТЕ като цяло биха се увеличили. Следователно
правилно в изпълнение на изискванията ан чл. 34 от Наредбата при спад на
потреблението топлоснабдителното дружество е намалило проектната мощност до
реално инсталираната такава, за да се разпределят правилно количествата ТЕ,
консумирани от абонатите в сградата. При посочената инсталирана мощност
количествата ТЕ са правилно разпределени, поради което посочените от ищеца
количества ТЕ действително са потребени от ответника.
Възражението
на ответника за неправилно начислена ТЕ поради липса на представен в писмен вид
по делото температурен график, същото е неоснователно, тъй като от заключенията
на вещите лица безспорно се установи верността на всички показатели, по които
следва да се извърши заместване по формулата по Методиката към Наредбата за
топлоснабдяването, самите температури, необходими за извършване на изчисленията
като функция са заложени в програмата за обработка на данните и са извлечени от
вещото лице К., топломерът на абонатната станция е минал метрологична проверка
и правилно е отчел преминалата през него ТЕ, на абонатите са разпределени
реални количества доставена ТЕ, отчетът на уредите на абоната е извършен и при
него няма служебно начислени количества, поради което възраженията на ответника
в тази връзка са неоснователни.
Касателно
възражението, че топлозахранването на отоплителните тела е преустановено,
поради което ответникът не е потребил топлинна енергия за отопление и не дължи
заплащането й, то същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
6 от Закона за енергетиката клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Тъй като безспорно се установява през процесния
период абонатната станция, обслужваща входа на ответника да е работила и да е
подавала ТЕ за отопление, то и ответникът има качеството на потребител на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация и ТЕ за отопление на общите части и дължи
заплащането им съобразно определения отопляем обем на жилището си, който е
правилно определен, а съгл. заключенията на вещите лица начисленията на база
този обем са правилни. Отделно от това, видно от документите за главните
отчети, подписани от ответника в имота на същия за процесния период е имало 5
отоплителни тела, оборудвани с индивидуални уреди за измерване, и същите са
отчитали показания, поради което твърденията му за процесния период в имота да
не е имало такива уреди и отоплителни тела са абсолютно неподкрепени с каквито
и да било доказателства, липсват съставени по надлежния ред протоколи за
демонтаж на отоплителни тела, а топлотехническото състояние на имота към
момента е изцяло неотносимо за спора.
Досежно
възражението за неоснователно начисляване на такса разпределение, то съдът го
намира за неоснователно. Касае се за задължение, което е нормативно установено в
разпоредбата на чл. 139 в от Закона за енергетиката и се дължи от ответника,
независимо дали е ползвал или не топлинна енергия за отопление, след като е
ползвал ТЕ за БГВ и за сградна инсталация и е собственик на топлоснабден имот.
Видно от заключението на в. л. М. и в. л. К., изготвени след извършена проверка
при топлинния счетоводител, сумата за такса разпределение е правилно начислена,
а съгл. чл. 34, ал. 1 от Общите условия на дружеството заплащането й се дължи след
изтичане на 30-дневен срок от края на периода, за който се отнася. Ето защо
същата се дължи от ответника.
Неоснователно
е възражението на ответника за недължимост на сумите поради това, че ищецът не
е упражнил правото си да прекъсне топлоснабдяването на имота на ответника на
осн. чл. 48, ал. 1, т. 1 от Общите условия на дружеството, тъй като
разпоредбата урежда право, а не задължение на ищцовото дружество да осъществи
прекъсването, неплащането на предходни задължения не е основание за отпадане на
задължението на абоната да заплаща потребената ТЕ, самият той твърди да не е
ползвал такава и отоплителните тела да са били отсъединени, но в случай, че
желае преустановяване на топлоподаването на ТЕ за отопление и БГВ е имал
възможността да стори това по надлежния ред, което не е сторено. Бездействието
му в тази връзка не го освобождава от задължението му да заплати количествата
ТЕ, които реално е използвал.
По
възражението на ответната страна за неприложимост на разпоредбите на ЗЕ и
Наредбата за топлоснабдяването, на които ищецът основава иска си поради това,
че противоречат на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от
05.04.2006г., същите са неоснователни. Директивата няма пряко действие, била е
транспонирана в българското законодателство с разпоредбите на Закона за
енергийната ефективност - § 3 от ЗЕЕ, в
сила от 12.03.2013г. гласи, че този закон въвежда изискванията на Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г.
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива
93/76/ЕИО на Съвета и на Директива
2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г.
относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010
г.).
Отделно
от това, на ищеца са начислени реално доставени количества ТЕ, тъй като след
извършване на отчетите и изготвяне на изравнителните сметки от прогнозно
начислените количества ТЕ е извършено прихващане с минусовите изравнителни
сметки и на ищеца е начислена за плащане действително доставената ТЕ, върху
която е начислена мораторна лихва поради забавеното й плащане.
Следователно
искът ще се уважи изцяло, в установените от вещото лице размери, а именно: 1369,
83 лева, главница за периода 01.05.2010г. – 30.04.2012г., и мораторна лихва в
размер на 182, 61 лева за периода 01.08.2010г. –20.01.2013г.
С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът следва
да се произнесе по направените от страните разноски както в настоящото, така и
в заповедното производство, за които е представил списък. В случая ищецът с
оглед изхода на спора има право на присъждане на направените и в двете
производства разноски изцяло. Същите са, както следва: 31, 05 лева внесена ДТ в
заповедното производство, 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, общо 131, 05 лева разноски в заповедното
производство, 73, 74 лева довнесена ДТ в настоящото производство, 240 лева
разноски за СТЕ и ССЕ, по 120 лева за всяко вещо лице, и 338, 67 лева –
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, общо в исковото производство
разноски в р-р на 652, 41 лева, всичко разноски на ищеца – 783, 46 лева
(седемстотин осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки).
За
всички направени от ищеца разноски, и в двете производства съдът следва да се
произнесе с общ осъдителен диспозитив, съгл. т. 12 от горецитираното ТР, като
всички разноски на ищеца да бъдат възложени на ответната страна.
Съдът
констатира, че до датата на постановяване на съдебното решение ответникът по
делото К.А.Д. не е внесъл завишеният депозит за вещо лице в последното с.з., и
не е представил доказателства за внасянето му в дадения срок, въпреки че ги
претендира като направени със списъка на разноските, а именно сумата от 99 лева
(деветдесет и девет лева), от които 55 лева възнаграждение и 44 лева пътни
разноски, като в с.з. му е указано, че ако не внесе същият в едноседмичен срок
по сметката на съда за вещи лица и не представи доказателства за това, ще бъде осъден
да заплати на вещото лице сумата и срещу него ще се издаде изпълнителен лист за
нея. Едноседмичният срок е изтекъл на 09.06.2014г., а по делото не са
представени доказателства завишеният размер на депозита да е внесен. Ето защо
Съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати посочената сума на
вещото лице Н.Я.К..
Предвид цялостното уважаване на исковете,
разноски на ответника не се следват.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представляван от Й.З. –
Председател на УС, и Й.П. – Заместник-председател на УС, чрез пълномощника
юрисконсулт С.П., и К.А.Д.,***, че К.А.Д., ЕГН: ********** дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* следните суми: главница в размер на 1 369,
83 лева (хиляда триста шестдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2010
г. – 30.04.2012г. по партидата на длъжника с клиентски № *****, отнасяща се за
обект на потребление, находящ се в *****, с ИТН: *****, и сумата от 182, 61 лева (сто осемдесет и два лева
и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.08.2010г.
– 20.01.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 21.01.2013г. до
окончателното плащане на вземането, които суми е разпоредено К.А.Д., ЕГН: **********
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 574/22.01.2013г.,
постановена по ч. гр. д. № 948/2013г. по описа на ПРС, IV-ти бр. с-в.
ОСЪЖДА К.А.Д.,***1,
чрез пълномощника адв. Н.К. да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт С. П. сумата от 783, 46 лева (седемстотин осемдесет и
три лева и четиридесет и шест стотинки) – разноски, представляваща
сбор от следните суми: сумата от 31, 05 лева - внесена държавна такса в
заповедното производство, сумата от 100 лева - разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, сумата от 73, 74 лева -довнесена държавна
такса в настоящото производство, сумата от 240 лева - разноски за съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, и сумата от 338, 67 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението
в тази му част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОСЪЖДА К.А.Д.,***,
чрез пълномощника адв. Н.К. да заплати на вещото лице инж. Н.Я.К., с ЕГН: **********,***
сумата от 99 лева (деветдесет и
девет лева), от които 55 лева (петдесет и пет лева) – възнаграждение и 44 лева
(четиридесет и четири лева) – пътни разноски по гр. дело № 7444/2013г. по описа
на ПРС, XI-ти гр. с-в.
Решението
в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ответника.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА