РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Попово, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100230 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба на “ПОПУЛЯРНА
БИЗНЕАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО”, със седалище и адрес на управление: гр. Попово, бул.
“България” №52, с ЕИК: *********, представлявано от председателя Христо Цонев Цонев,
чрез пълномощник мл. адвокат Г.Д. със съдебен адрес: гр. П., пл. Т.м. ПРОТИВ: С. ЕМ. Б. с
ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П., обл. Т., ж.к. Р. № , ет., ап. , З. М. Б. с ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. П., обл. Т., ж.к. Р. № ет., ап. , ЕМ. П. М. с ЕГН: **********, с
пост. адрес: гр. П., обл. Т. ул. Г.№ , вх., ет. , ап. и Т. АН. СТ. с ЕГН: **********, с пост.
адрес: с. П. общ. П., обл. Т., ул. А. П.№ , с която са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание иска чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във
вр. чл. 141, вр. чл. 138, вр. чл. 122 ЗЗД , чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 141, вр. чл. 138, вр. чл. 122 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, във вр. чл. 141, вр. чл. 138, вр. чл. 122 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника С. ЕМ. Б. бил сключен
договор за паричен заем № 1980 от 24.11.2015г. По силата на договора за паричен заем
заемодателят се задължил да предаде уговорената сума, а заемополучателят се е задължил
да я върне, заедно с лихвата, съобразно уговорения погасителен план и разходите към заема.
Договорът за паричен заем №1980 / 24.11.2015 г. бил обективиран в два документа, като
всеки един бил подписан от С. ЕМ. Б.. Погасителният план и формулярът за представяне на
информация относно заема били неразделна част от договор за паричен заем № 1980 от
24.11.2015 г. Размерът на заема бил 5 000 лв. Срокът на заема бил от 24.11.2015 г. до
24.11.2020 г. Лихвеният процент бил 25% плюс 0.01 основен лихвен процент обявен от БНБ.
Таксите и комисионните в полза на заемодателя били 3%. При неизпълнение на плащане,
съгласно погасителния план, длъжникът дължал неустойка в размер на 12%. Годишният
процент на разходите бил 30.37%. Начинът на издължаване на заема от страна на длъжника
бил описан в погасителен план. Погасителният план уреждал размера и броя погасителни
вноски и е неразделна част от договора за паричен заем № 1980. Същият бил приет и
подписан от заемополучателя.
1
Ищецът бил предоставил на ответника сумата от 5000 лв. с ордер № 31421 от 24
ноември 2015 г. 10:37:03ч. по сметка № 1710-700828-999-01 с титуляр С. ЕМ. Б., като по
този начин бил изпълнил договорното си задължение. Ответникът обаче не изпълнявал
договорните си задължения да изплаща заема.
Договорът за заем бил обезпечен с поръчителството на З. М. Б., ЕМ. П. М. и Т. АН.
СТ..
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което С. ЕМ. Б., З. М. Б., ЕМ. П. М., и Т. АН. СТ., солидарно да бъдат осъдени, да заплатят
сумата от 5000 лв. - просрочена главница, сумата от 3148.49 лв. - договорна лихва за
периода 21.01.2016 - 01.04.2021г, 1481.72 лв. - лихва за забава върху главницата за периода
21.01.2016 - 01.04.2021г. и сумата от 372.89 лв. лихва за забава върху договорната лихва за
периода 21.01.2016 - 01.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците С. ЕМ. Б. и З. М. Б. са
депозирали писмен отговор на исковата молба. Ответниците ЕМ. П. М. и Т. АН. СТ. не са
подали писмен отговор.
Ответниците С.Б. и З.Б. оспорват исковете, като възразяват, че са процесуално
недопустими, поради недействителност на сключения договор за заем №1980 от 24.11.2015
г., на който ищеца се позовава. Същият бил недействителен поради неспазване на
императивните изисквания залегнали в чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.
Описаните в исковата молба обстоятелства, не отговаряли на действителната
обстановка, тъй като били усвоени едва 4 000 лв., а през годините били изплатени една
вноска от 1000 лева, една вноска от 500 лева и две от по 200 лева.
Ответникът С.Б. възразява, че е изтекла 3-годишната погасителна давност на лихвите
през периода от 20.12.2015 година до 31.03.2018 г., в размер на 2339,50 лв..
Моли се за отхвърляне на исковите претенции.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Г.Д. – ТАК,
който поддържа исковата молба на посочените в нея основания, като моли предявените
претенции да бъдат уважени.
Ответникът С. ЕМ. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Надя
Георгиева – ТАК. Процесуалният представител на страната оспорва исковете, като моли за
тяхното отхвърляне.
Ответникът З. М. Б., редовно призована, се явява лично. Моли за отхвърляне на
исковете.
Ответниците ЕМ. П. М. и Т.А.С., редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представител.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
2
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 141, вр. чл. 138, вр.
чл. 122 ЗЗД относно главницата, ищецът носи тежестта да докаже, че е налице валидно
сключен договор за заем със С. ЕМ. Б., че ищцовата страна е изправен кредитор по договора
/предоставила е на заемателя сумата, предмет на договора/, че задълженията по договора са
изискуеми, поради изтичане срока на договора, както и валидно сключени договори за
поръчителство със З. М. Б., ЕМ. П. М., и Т. АН. СТ..
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до
неоснователност на исковата претенция.
От приложения по делото Договор за заем № 1980/24.11.2015г. се установява, че
“ПОПУЛЯРНА БИЗНЕАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО” е предоставила на кредитополучателя С.
ЕМ. Б. в заем сумата от 2556.46 EUR с период на издължаване до 24.11.2020г.
Съгласно чл. 6 от Договора, плащането на дължимите погасителни вноски се
осъществява съгласно погасителен план, неразделна част от него. Видно от приложения по
делото погасителен план, се установява, че падежът на месечините погасителни вноски е на
20 – то число на съответния месец.
Уговорена е възнаградителна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ
(0.01 %) плюс надбавка от 25.00 % или общо 25.01 %.
Съдът намира процесния договор за недействителен, поради следните съображения:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът (ал.2),
като по-нататък горепосоченият член от закона дава дефиниция за “потребител” и това е
всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност (ал. 3), а “кредитор” е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност (ал. 4).
Безспорно по делото се установи, че заемателят е физическо лице, което не е
действало в рамките на някаква професионална или търговска дейност.
3
От извършената в Търговския регистър справка се установява, че в предмета на
дейност на ищцовото кооперативно сдружение е включена и дейността по предоставяне на
заеми на член-кооператорите за сметка на направените от тях и на техен риск вноски в
образуваната по решение на общото събрание взаимоспомагателна каса, при което съдът
намира, че същото притежава качеството кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
В чл. 4, т. 13 от ЗПК е предвидено изключение от приложното поле на закона за
договори за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни каси и кооперации на техните
членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара. В конкретния
случай, възнаградителната лихва по процесния договор е уговорена в размер 25.01 %, а към
момента на сключване на Договора /24.11.2015г./ средната лихва при потребителските
кредити в евро със срок от една до пет години е била в размер на 8.29 % (статистика на БНБ
относно кредитите за потребление към ноември 2015г., публикувана в интернет страницата
на БНБ раздел “Лихвена статистика”), при което съдът намира, че по отношение на
сключения между ищцовата кооперация и отв. Б. Договор за заем следва да се приложат
разпоредбите на ЗПК.
В чл. 11, ал. 1 от ЗПК са посочени елементите, които договорът за кредит трябва да
съдържа, а в чл. 22 е записано, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В конкретния случай, процесният договор не съдържа методика за изчисляване на
референтния лихвен процент (чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК) и годишен процент на разходите
(чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който е посочен във Формуляр за предоставяне на информация
относно заем, но не и в самия договор, което е достатъчно за съда да приеме, че договорът за
заем е недействителен.
Тази недействителност обаче е особен вид, с оглед на последиците й, визирани в чл.
23 ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.
По делото бе допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която като
обективна и компетентна, съдът кредитира.
От заключението на вещото лице се установява, че заемът е отпуснат на 24.11.2015
година и бил усвоен изцяло на същата дата от С. ЕМ. Б. в брой от касата на КС „Популярна
бизнес асоциация” с разходен касов ордер № 31421 от 24.11.2015 г. и положен подпис от
лицето. От кредитополучателя били удържани 150 лева за формуляри, дялово участие в
размер на 200 лева и комисионни при отпускане на кредита в размер от 5 лева, като
кредитополучателят бил получил чиста сума в размер на 4 645 лева. По договора за заем са
4
били извършени шест вноски за погасяването му от С. ЕМ. Б., от които първата на
26.04.2016 година за 500.00 лева и последната на 18.01.2019 година за 600.00 лева, или общо
4 200.00 лева.
Както се посочи по-горе, съдът прие договора за заем за недействителен, при което
настоящият състав намира, че с цялата внесена сума, ответникът Б. е погасил част от
главницата, при което на ищцовото кооперативно сдружение, същият дължи връщане на
разликата между реално усвоената /4645 лв. / и платената /4200 лв./ сума, а именно сумата
от 445.00 лв.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за главницата по договора за
заем за основателна до размера от 445.00 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, а за разликата до пълния
претендиран размер от 5000 лв. лв. като неоснователна подлежи на отхвърляне.
От приложения по делото Договор за заем се установява, че ответниците З. М. Б.,
ЕМ. П. М., и Т. АН. СТ., са се е съгласили да отговарят пред заемодателя солидарно с
главния длъжник С. ЕМ. Б. за задълженията му, произтичащи от процесния договор за заем.
Макар съдът да прие договорът за заем за недействителен, това не освобождава
заемополучателя от връщане на главницата по него. Не отпада и отговорността на
солидарните длъжници, които остават задължени спрямо ищеца за остатъка от главния дълг,
поради което исковата претенция за сумата от 445.00 лв. главница следва да бъде уважена и
по отношение на ответниците З. М. Б., ЕМ. П. М., и Т. АН. СТ..
По исковете по чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 141, вр. чл.
138, вр. чл. 122 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, във вр. чл. 141, вр. чл. 138, вр. чл. 122
ЗЗД
За да бъдат уважени исковите претенции с посоченото правно основание, тежестта да
докаже, че е налице валидно сключен договор за кредит със С. ЕМ. Б., по който ищецът е
изправна страна, обезпечен с поръчителството на З. М. Б., ЕМ. П. М., и Т. АН. СТ.,
съдържащ уговорка за дължимост на възнаградителна лихва, както и нейния размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД, във вр. чл. 141, вр. чл. 138, вр. чл. 122 ЗЗД, ищецът следва
да докаже наличието на главен дълг /главница и договорни лихви/ и изпадането на длъжника
в забава, размерът на дължимото обезщетение за забава, както и че, задълженията са
обезпечени с поръчителството на З. М. Б., ЕМ. П. М., и Т. АН. СТ..
Както вече се посочи, съдът намери процесния Договор за кредит за недействителен и
предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК прие, че ответниците дължат на ищцовото
кооперативно сдружение единствено сумата от лв., представляваща неизплатената част от
5
главния дълг, при което акцесорните претенции за сумата от лв. - договорна лихва за
периода 21.01.2016 - 01.04.2021г, сумата от 1481.72 лв. - лихва за забава върху главницата за
периода 21.01.2016 - 01.04.2021г. и сумата от 372.89 лв. лихва за забава върху договорната
лихва за периода 21.01.2016 - 01.04.2021г., се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
За образуване на исковото производство и в хода на процеса, ищцовата кооперация е
направила разноски в общ размер на 1410.12 лв., от които 400.12 лв. за държавна такса,
830.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 180.00 лв. за възнаграждение на вещо лице за
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, при което, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
пропорционално на уважената част от исковите претенции следва да му бъде присъдена
сумата от 62.73 лв., която да бъде заплатена солидарно от ответниците.
Ответниците С. ЕМ. Б. и З. М. Б. са направили искане за присъждан на разноски, но
доказателства ,че са сторили такива не са налични по делото, при което разноски,
пропорционално на отхвърлената част от исковете не следва да им се присъждат.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪДЖДА С. ЕМ. Б. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П., обл. Т. ж.к. Р. № ,
ет., ап., З. М. Б. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П., обл. Т. ж.к. Р. № ет., ап. , ЕМ. П.
М. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П., обл. Т., ул. Г. № , вх. , ет., ап. и Т. АН. СТ. с
ЕГН: **********, с пост. адрес: с. П., общ. П., обл. Т., ул. А. П.№ , СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на “ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО”, със седалище и адрес
на управление: гр. Попово, бул. “България” №52, с ЕИК: *********, представлявано от
председателя Христо Цонев Цонев, СУМАТА от лв. / лева/, представляваща главница по
Договор за заем № 1980/24.11.2015г., сключен между С. ЕМ. Б. и “ПОПУЛЯРНА
БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО”, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /02.04.2021г./, до окончателно изплащане на сумата, като за разликата над
тази сума, до пълния претендиран размер от 5000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО”,
със седалище и адрес на управление: гр. Попово, бул. “България” №52, с ЕИК: *********,
представлявано от председателя Христо Цонев Цонев против С. ЕМ. Б. с ЕГН: **********,
с пост. адрес: гр. П., обл. Т., ж.к. Р. № , ет., ап. З. М. Б. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр.
П., обл. Т., ж.к. Р. № , ет., ап. , ЕМ. П. М. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П., обл. Т.,
ул. Г.№ , вх. , ет., ап. и Т. АН. СТ. с ЕГН: **********, с пост. адрес: с. П., общ. П. обл. Т.,
ул. А. П. № искове за СУМАТА от лв. / стотинки/ - договорна лихва за периода
21.01.2016 - 01.04.2021г, за СУМАТА от лв. / стотинки/ - лихва за забава върху главницата
за периода 21.01.2016 - 01.04.2021г. и за СУМАТА от лв. / лева/ - лихва за забава върху
договорната лихва за периода 21.01.2016 - 01.04.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. ЕМ. Б. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П. обл. Т. ж.к. Р. № , ет.,
ап. , З. М. Б. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П., обл. Т., ж.к. Р. № , ет., ап. , ЕМ. П. М.
6
с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П. обл. Т., ул. Г. № , вх. , ет. , ап. и Т. АН. СТ. с ЕГН:
**********, с пост. адрес: с. П.а, общ. П., обл. Т., ул. А.П.№ СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ
на “ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО”, със седалище и адрес на
управление: гр. Попово, бул. “България” №52, с ЕИК: *********, представлявано от
председателя Христо Цонев Цонев СУМАТА от 62.73 лв. /шестдесет и два лева и
седемдесет и три стотинки/ - разноски по делото, пропорционално на уважената част от
исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7