№ 16776
гр. София, 04.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско
дело № 20211110135633 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ: М. Й. Н. – редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. З. с пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ: Й. Й. Н. – редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. З. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ: Й. Г. Н. – редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Т. с пълномощно по делото.
Становища по хода на делото:
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Моля да не давате ход на делото в днешното съдебно заседание по
искането на ищците за признаване на чуждестранно съдебно решение,
направено пред настоящия състав, поради липса на процесуална предпоставка
за това искане, а именно родова компетентност пред Софийски районен съд.
Така формирания спор е от компетентността на Софийски градски съд, като
ще представя съображения и в писмен вид. В предходно с.з., Съдът указва на
ищците, че ако се позовават на развод между страните, следва да предприемат
съответните действия по предявяване на иск пред СГС и представяне на
съответното влязло в сила съдебно решение за признаване на това
обстоятелство. С молба от 13.07.2022 г. с приложени документи, с която се
запознахме впоследствие, тъй като не ни бяха изпращани, ищците твърдят, че
1
предявения от тях иск за признаване на чуждестранното съдебно решение е
приет за недопустим от СГС поради това, че „Решението за развод вече
било признато от длъжностното лице по гражданско състояние.“ Това
твърдение на ищците не намира опора в определението на Софийски градски
съд, в което ясно се посочва, че Съдът е приел иска за недопустим не защото
решението вече е признато, а защото ищците „не са използвали способа на
прякото признаване от съответния орган, а директно са сезирали Софийски
градски съд.“ При тези мотиви на Софийски градски съд, не може да се
твърди, че този съд е приел чуждестранното съдебното решение за признато
от общината на първо място, тъй като подобни твърдения за признаване на
съдебното решение от страна на общината в исковата молба пред Софийски
градски съд не са заявени, което се вижда от самата искова молба, която се
намира по настоящото дело. Отделно от това, такова решение, аз не бих го
нарекъл решение, това е по-скоро някакво волеизявление на кмета на р-н „...“
за признаване на чуждестранното съдебно решение, та подобен документ
пред Софийски градски съд не е представен и това отново се вижда от
исковата молба до СГС така, че не може да твърдим, че Софийски градски
съд е признал извършените действия от страна на общината. На следващо
място, ищците по делото твърдят, че е извършено признаване на база на
решение на общината от 05.03.2021 г., с което било признато чуждестранното
съдебно решение.
В предходно съдебно заседание от 08.04.2022 г., една година след т.нар.
„признаване“ на решението, колегата заяви, че не разполага с това съдебно
решение и поиска срок да го представи по делото. Представено е по делото на
13.07.2022 г. и носи дата на заверката от 04.05.2022 г. Очевидно е, че няма как
това решение, което е заверено за първи път през май 2022 г. да е признато от
общината през 2021 г. и на последно място, винаги, когато е налице правен
спор за това дали са налице предпоставки за признаване на чуждестранно
решение, компетентен по този спор е Софийски градски съд, не е нито
общината, нито делбения съд в производството по делбата, в който смисъл
сме представили цитираната от нас съдебна практика на Върховния
касационен съд, който по този въпрос е безспорна. При това положение, моля
да не давате ход на производството в тази част, за признаване на
чуждестранно съдебно решение, доколкото Съда вече е разпределил
доказателствена тежест за разписките, за исковата молба и т.н., т.е. ние
2
навлизаме по същество в това производство. Моля да не се дава ход на това
производство и моля твърденията на ищците за настъпил развод между
техния наследодател и ответника да не бъдат разглеждани изобщо от
настоящия съдебен състав, който няма правомощия да признава решение, при
наличие на правен спор относно условията за неговото признаване, в който
смисъл освен решението на ВКС, е и нормата на чл. 118, ал. 2 от КМЧП,
който казва, че този спор е от компетентността на Софийски градски съд.
АДВ. З.: Моля да оставите без уважение направеното искане от ответната
страна да не давате ход на делото, тъй като представеното от нас определение
от Софийски градски съд по заведеното от нас дело, съгласно указанията на
Съда, фактически то разглежда принципен въпрос. Той казва, че
определението казва, че в случая такъв спор не е налице изобщо. Миналия
път и пред Вас специално прочетохме, че когато ние представяме едни
доказателства, ответната страна има оспорвания, тогава има спор. Софийски
градски съд казва, че спорът е налице само тогава, когато ние поискаме да
бъде признато решението, административният орган откаже. Тогава е налице
спор, в случая такъв не е налице, тъй като има признато това решение от
кмета на р-н „...“. Това е въпрос, при който Съда е стъпил на принципа
основа. В случая при положение, че няма спор в този смисъл, ние и 5 дела да
заведем пред СГС, те всичките ще ни ги върнат, защото при всички случаи
това решение на кмета е влязло, то е произвело съответното правно действие
и оттам нататък абсолютно други никакви ходове няма, включително за
ответната страна най-вече, тъй като аз съм написал подробно в молбата, която
съм дал, че решението на кмета не е индивидуален административен акт, тъй
като то не подлежи на обжалване и фактически по чл. 118, ал. 2 КМЧП няма
друг вариант, освен само в случай на отказ от кмета на общината. Това според
мен е опит на ответната страна да забави процеса и да злоупотребява с това,
което ние сме представили по делото.
Моля да се даде ход на делото и да се продължи оттам, докъдето стигнахме.
Значи ответника не казва, да спрем производството, а да не се дава ход на
делото, т.е. не иска да гледаме делото, което няма законово основание и
предпоставка да не гледаме делото при положение, че Вие вече сте се
произнесли. С това решение сме се сдобили много отдавна, ние представяме
пред Вас. Решението е от 13.05.2003 г., искам само да уточним въпроса, че
при наличие на решение на кмета на р-н „...“ нито аз, нито ответната страна,
3
нито Съдът би могъл да преразглежда този въпрос. Има признато решение,
което има сила на присъда и това, което си говорим няма никакво правно
значение. Няма такова разминаване. Как кметът ще се произнесе по нещо,
което го е нямало.
АДВ. Т.: В предходно съдебно заседание, цитат от заявлението на колегата
„Моля да ми бъде дадена възможност да представя допълнително
бракоразводното решение след неговата легализация, тъй като не успяхме в
срока до днешното съдебно заседание да се снабдим с такова, а сме
представили удостоверение за издаденото решение. Същото удостоверение
за решение е представено пред кмета на общината.“ Възможно ли е кмет на
община да приеме и да признае на територията на Република България
съдебно решение, което не е виждал. Това е първия въпрос. Втория е, отново
казвам, тъй като очевидно колегата не е запознат с нормата на КМПЧ, която
съм цитирал в писменото становище: „Когато е налице спор, относно
признаването на чуждестранно съдебно решението, като наличието на спор се
установява от това, дали са налице срещупоставени твърдения на страните в
рамките на един съдебен процес.“ Такива срещупоставени твърдения са
налице от подаване на ОИМ, поради което в предходното съдебно заседание
Съдът изрично даде възможност на ищеца, ако има претенции да признава
съдебното решение, да упражни тази възможност и да заведе дело пред
Софийски градски съд, което настоящия състав счете, че ще бъде
преюдициално спрямо настоящото, тъй като касае очевидно делбените квоти,
с оглед има ли развод или не. Ищецът пред Софийски градски съд не е
представил тези документи, които е представил в настоящото дело, за първи
път се е снабдил с решението тази година и същевременно твърди, че то е
признато от общината през миналата година. Общината няма компетентност
да признава решението, тъй като това е от компетентността на Софийски
градски съд. Единствено той е компетентен да се произнесе по този въпрос.
АДВ. З.: Всичко това, което съм дал, съм го дал пред Софийски градски съд.
Видял ли сте исковата молба?
АДВ. Т.: Имам исковата молба и нямам това, на което се позовавате, че съда
бил признал решението на общината. Не сте го представили, за да каже „Да,
признато е решението.“ Софийски градски съд казва, че не сте сезирали съда
с този спор.
4
АДВ. З.: Да, казват, че няма спор. Така можем да говорим дълго време, в
крайна сметка си вървим по процедурата, Вие сте се разпоредили да се
продължи и сте приели това, което аз съм представил, насрочили сте с.з.
АДВ. Т.: Защо тогава проверяваме предпоставки за признаване на решението,
като вече Ви е признато. Не го разбирам. Проверяваме разписката за
връчването на съдебното решение. Нали ни давате указания за разписката за
връчването на съдебното решение и за връчването на исковата молба.
АДВ. З.: Представил съм една молба на 01.11.2022 г.
АДВ. Т.: Или е признато или не това съдебно решение, или ще го гледаме в
настоящия процес, или няма да го гледаме. Моля Съда да се произнесе по
така направеното възражение, че възразявам да се гледа от Софийски районен
съд предпоставките за признаване на чуждестранно съдебно решение, тъй
като тези предпоставки са предмет на делото за пред Софийски градски съд,
ако такова ищците заведат, ако не заведат няма как да им се признае
съдебното решение, което е от компетентността на Софийски градски съд.
Може да признава само, ако няма спор. Когато има спор, не може нищо да
признава.
АДВ. З.: Представил съм молба, в която съм посочил, че този въпрос дали е
признато или не решението за развод вече няма друг ход нито пред Съда,
нито пред градски, нито пред районен съд. Сега, понеже Съда наистина в
определението, което е издал е написал, че приема тези доказателства, които
касаят това решение, но ще цени тяхната достоверност по нататък в
производството. Т.е. ги приема за сведение, а не за това, че там ние в това
производство разглеждаме предпоставките за решението и аз затова съм ги
дал и моята оценка, така че ако може да се връчи един екземпляр от молбата
която съм депозирал на 01.11.2022 г., което съм дал в молбата си и там съм
написал защо съм ги дал тези неща. Тук не стои въпроса дали да гледаме
предпоставките дали ще го признаем или не, това е тъй като Съдът каза
„Дайте ги, за да ги имаме.“ Така че, въпроса дали е признато или не е
преклудирано и няма спор по този въпрос и никой не може да го разгледа по-
нататък, нито градски, нито районния.
АДВ. Т.: То има ИМ и приложенията ги няма.
АДВ. З.: Определението на градски съд, то е принципно. При положение, че
имаме такова решение, то при всички случаи градски още повече… Момента
5
е такъв дори и това решение и да го има, той два пъти ще каже, че иска ни е
недопустим. В молбата не мога да погледна дали е представен пред градски
съд.
АДВ. Т.: Снабдил съм се с ИМ от Софийски градски съд. Вижда се от самата
ИМ, че няма приложено това решение и няма как Софийски градски съд да го
потвърждава. Моля също така Съдът да се запознае с решението на ВКС,
което представяме, че когато има спор, компетентен е градски съд, за да не
влизаме в недопустим процес относно…
АДВ. З.: Къде е това решение? Аз знам какво пише във всички решения, че
спора е само тогава, когато има отказ на административния орган да го
признае, както го е цитирал Градски съд.
АДВ. Т.: Не е на Градски съд, а това, което аз представям, че единствения
вариант да се признае преюдициално такова… Нямам против да се продължи
делото в другата част, но Съдът да не разглежда въпроса да има изрично
определение… Според мен е грижа на ищците да представят решението.
Когато има спор не може да е с административен акт, а с решението на
Софийски градски съд, и то влязло в сила. Може ли правен спор да се реши от
Кмета на район, това не е сериозно.
АДВ. З.: Спора, твърдим, че е само тогава, когато има отказ на
административния орган да признае решението. Има ли такъв отказ – не.
АДВ. Т.: Ако има отказ, тогава го оспорвате Вие. Не можем да приемем. Чл.
118, ал. 2 от КМЧП.
АДВ. З.: Да дадем ход на делото. Ако колегата има други някакви възражения
да си обжалва. Считам, че има основания да се даде ход на делото и да
продължим делото и оттам, нататък като той има възражения, да си докаже
тезата, иначе ние така нищо не може да направим и предлагам да се даде ход
на делото и да спазим това, което сте разпоредели в предишното заседание.
АДВ. Т.: Оспорвам даване ход на делото в частта, относно признаване на
чуждестранно съдебно решение и в частта, относно проверяване на
предпоставките за признаване на чуждестранно съдебно решение, в каквато
част вече се събират доказателства. В тази част считам, че решението ще бъде
недопустимо, тъй като следва да се разгледа този въпрос от Софийски
градски съд.
6
По настоящем Съдът, след запознаване с изложените в писмен вид в молбата
на ответника възражения по хода на делото, намира същите за неоснователни
след представяне и прилагане на постановеното Определение на Софийски
градски съд по предявения от ищците иск по реда на чл. 118, ал. 2 КМЧП.
Съдът се е запознал подробно със становището на Софийски градски съд и е
приел, че с представеното решение от ищците на кмета на Столичен район
„...“ спора за признаване решението за постановения развод от Американския
съд е решен, поради което и Съдът се е произнесъл по останалите
доказателствени искания на страните и е приел, че са отпаднали пречките па
хода на делото, поради което е възобновил производството и е насрочил
днешното открито съдебно заседание. Към днешна дата не намира да са
настъпили нови обстоятелства, които да влияят на хода на делото. Водим от
горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЛАГА молбата, ведно с приложеното решение на ВКС за сведение
по делото.
ВРЪЧВА препис от молбата от 01.11.2022 г., депозирана от ищеца, на
ответника за запознаване и изразяване на становище.
АДВ. З.: Във връзка със становището и оспорването е тази молба.
СЪДЪТ ПРИЛАГА молбата на ищците от 01.11.2022 г. депозирана
чрез процесуалния им представител.
ДОКЛАДВА след постановеното Определение в закрито заседание по
доказателствените искания, че по делото е постъпило изисканото по реда на
чл. 186 ГПК нотариално дело от нотариус Р. Р., във връзка с издаването на
приложения и приет по делото Нотариален акт от 24.09.2007 г.
АДВ. З.: Запознали сме се. Да се приеме. Във връзка с тези документи,
имам една молба с искания и оспорвания, правя ги сега, в това с.з. Да се
7
приемат доказателствата от нотариус Р.. В представения окончателен
разпределителен протокол от 1999 г. и допълнение към него има разминаване
в текста относно член кооператорите и на осн. чл. 193 от ГПК оспорвам
истинността на допълнението във втория протокол с мотива, че с такъв
допълнителен протокол не могат да се внасят допълнения към предишен
окончателен протокол, който е влязъл в сила, респ. основанието за
оспорването ни е, че Й. Н. не може да стане собственик на 1/2 ид. ч. от
апартамента, тъй като липсват предпоставките на чл. 16 от ЖСК, който казва,
че допълнително собственик може да отстъпи само по съгласие на този, който
вече е определен за член-кооператора, което е определено жилище. Г. В. не е
давала такова съгласие, няма писмени молби от Й. Н. и писмено съгласие на
Г. В. за нотариалната заверка на подписите, както е по закон и моля да
откриете производство по оспорване на това допълнение към окончателния
протокол от 28.01.2007 г. и с оглед на това съм направил искане на осн. чл.
186 да бъде изискано от председател на управителния съвет на ... посочените
документи, описани в молбата си. Това са двата протокола, които цитирах,
протоколите, които са описани в допълнителния протокол №1 от 2004 г.,
2005 г., 2006 г., включително протокола, с който Г. В. е приета за член
кооператор на ЖСК, като съм описал да бъде определен срок, да бъде
посочено как да се представят тези доказателства и как, ако не ги изпълни,
какво следва. След това второ, декларацията в приложените документи от
нотариус Р., оспорвам на осн. чл. 193 истинността на приложената декларация
на името на Г. М. В. от 20.09.2007 г., като автентичност, тъй като тя не е
попълнена и подписана от нея. Така е по съдържание, като съм описал, че в
самата декларация са посочени данни по стар документ, личен паспорт от
1985 г., значи липсва легитимация. Второ, след това има нов паспорт, както и
съгласно параграф 9 от Закона за българските лични документи. Тези стари
лични паспорти са били обявени за невалидни след 31.12.2001 г. Във връзка с
това съм поискал на осн. чл. 186 Съдът да задължи ответника за следващо с.з.
да отговори на въпросите, които съм описал вътре и прилагам като
доказателство за паспортите, че има следващ такъв. Този, който е описан
вътре нищо общо, тъй като аз съм длъжен да ги направя оспорванията в с.з.,
запознал съм се с тези документи. Това е паспорт, който е следващ след този,
който е написан там. Ако отворите самата декларация, там липсва кога е
издаден паспорта, тъй като се попълва тези декларация при покупка на
8
апартамента и сме посочили от 85 г. Това е последващия паспорт, тъй като те
са валидни 20 години и съгласно това, което аз цитирах от Закона за
българските лични документи, те вече са недействителни и с тях не могат да
се легитимират лица, особено при нотариус да попълват декларации и това,
което съм написал, че подписа отдолу не е на Г. В., тъй като тя към този
момент не е идвала в България, нито пък е получавала декларация да
подписва и да връща. Съдът е дал срок на ответника да отговори на два
въпроса до д.с.з., първия за имейл адреса и второ - да представи оригиналите
на това, което ще се ползва от тези платежни документи и дали ще се ползва,
за да можем в крайна сметка и да представим оригиналите.
АДВ. Т.: Ако може да взема становище. Първо, по молбата от
13.07.2022 г., тъй като в момента е докладвана и преди това не сме имали
възможност да я коментираме, по представянето на Определението на
Софийски градски съд, то е свързано в някаква степен и с това, което
започнах. Считаме, че ищците няма как да твърдят признато съдебно решение
за развод с кмета на район „...“ от 05.03.2022 г., тъй като такова решение на
съда в Щатите не е представено пред кмета на р-н „...“. В тази връзка и на осн.
чл. 186 ГПК, моля Съдът да изиска от кмета на община София, р-н „...“ цялата
административна преписка във връзка с издаване на решение № 3 от
05.03.2022 г. по подадена молба с № ... от 02.03.2021 г. Искането е допустимо,
тъй като се прави веднага след представянето на документа от ищците и е
необходимо, тъй като от съдържанието на преписката ще стане ясно, че пред
общината не е депозирано съдебно решение, което да бъде признато. За
яснота, депозираме извлечение от актове, което беше и първоначално
представено по настоящото дело едно извлечение от регистрите на
населението на Щатите, което очевидно не е съдебно решение и няма как да
бъде признато за съдебно решение извлечение от регистри, така че моля това
да бъде представено по настоящото дело, за да се види именно това
обстоятелство, което ние твърдим. На следващо място, възразявам срещу
приемането на представените със същата молба документи, описани като
„удостоверение решение в РС - гр. П. и два броя декларации“. Считам, че
това са недопустими доказателства по настоящото дело, доколкото СРС няма
родовата компетентност да признава чуждестранно съдебно решение, а й
документите не са в предвидената форма от КМЧП. Поддържаме, тъй като
Съдът ни е дал възможност да заявим, поддържаме оспорването на
9
представената от ищците обратна разписка за пратка с неизвестно
съдържание до Й. Н., като, както заявихме в писменото становище, моя
клиент не получавал такава пратка с твърдяното от ищците съдържание на
препис от ИМ и с оглед откриване производството по чл. 193 ГПК, моля да
задължите ищците да представят оспорения документ в оригинал, тъй като
ще имаме съответните допълнителни искания. Заявявам, че ще се ползвам от
представените разписки, с които се удостоверява, че моя клиент е внесъл
сумите за апартамента в „...“. По отношение на оспорванията, които сме
направили относно кореспонденцията и писмо, което се твърди да е от адв. А.
считаме, че това са частни документи, които не носят подпис на моя клиент,
поради което съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, няма как тежестта за опровергаването им да е върху нас. Нито са
официални документи, че да е преобърната тежестта, нито има подпис на моя
клиент, в който случай считам, че по този въпрос тежестта се носи от страна,
която ги представя.
Съответно моля да преразгледате Определението на Съда в частта, в
която отказва допускане на свидетелски показания относно произхода на
вложените средства за покупката на процесните имоти. Според чл. 164, ал. 1
ГПК свидетелски показания са допустими във всички случаи, освен при
изключенията и няма такова изключение, че не може да се доказва произхода
на вложените средства и всъщност в тези дела винаги доказателствените
източници са писмени доказателства за плащане на цената и свидетелски
показания за произхода на средствата, с които е платена цената. По
отношение на докладваната от Съда преписка от нотариус Р., не възразяваме
да се приеме. От нея ясно се вижда, че към 20.09.2007 г., Г. В. Н.
собственоръчно е декларирала, че е омъжена за Й. Н., както и той декларира,
че е в брак с нея, което е важен доказателствен източник. Тъй като има
значително количество доказателствени искания и от едната, и от другата
страна, моля за срок за становище и Съдът да се произнесе в з.з. след
изслушване на двете страни по исканията на другата страна, ако Съдът
прецени, че няма да даде такъв срок, моля да ми бъде дадена възможност да
взема становище по всяко едно от исканията на колегата. Представям.
АДВ. З.: Считам, че направените искания и това, което заяви колегата,
има вече излезнало Определение от Съда, което накрая завършва „не подлежи
на обжалване“, така че, колега, много се извинявам, но сега да товарим Съда
10
и да му вкарваме правни аргументи и да казваме какво той не е направил
считам, че не е коректно. Определението не подлежи на обжалване. Второ,
този въпрос пак се продължава, А., за адвоката, за обратната разписка, освен,
че това решение, което казахме, е влязло в сила, то е преклудирало всички
факти, които са вътре, така че да искате да оспорваме обратна разписка и да
искате оригинала, при положение, че той е написан, съдебния секретар се е
подписал, че тя се намира в кориците на делото, не може да изискваме
оригинала от Американския съд да го даде тук, за да си открием нашето,
което е абсурдно. Сега, нас ни интересува това, което аз съм заявил - оспорил
съм конкретно документа, който е допълнителния протокол и декларацията и
Вие не може да черпите информация от нея, защото не е попълнена от В.,
така че казахте, че ще се ползвате, т.е. приемаме тези документи и аз моля
Съдът по това наше искане да се произнесе да открие производство, за да
изясним този въпрос и да се уважат исканията, които аз съм направил. Няма
защо да даваме допълнителни срокове, за да правим допълнителни преценки.
Не разбрах за този срок, който Ви беше даден за разменените имейли. Вие
имате конкретен въпрос от Съда, кажете потвърждавате ли, че Й. има такъв
адрес, за да знам дали да си давам доказателствата или не.
АДВ. Т.: Процесуалният представител на ищците доста често посочва
каква е тяхната цел в настоящия процес, но и ответника има такава и първата
му цел е да опровергае твърдяното от ищците признаване на съдебно решение
за развод от кмета на р-н „...“, в която връзка сме направили нови
доказателствени искания, доколкото другата страна има нови доказателствени
искания, които до този момент не са заявявани и тъй като не считам, че ние
като процесуални представители, нито Съда следва да бъде поставен в
положение да импровизира на база обилната документация, която се
представя от двете страни, моля колегата да изложи това, което има, аз съм
изложил, нека да ни се даде срок за взаимни становища и Съда на база всички
доказателства да се произнесе. В противен случай, не знам какво ще
произведем днес. По този въпрос за кореспонденцията, на стр. 6 от
становището, поддържам оспорването на автентичността, като заявяваме, че
такива писма с това съдържание и тези имейли не са разменяни, автора на
първия имейл не е наследодателката, ако се твърди, защото аз от самата
кореспонденция не виждам да се твърди моя клиент да е изпращал някакви
писма, тъй като се твърдят само от едната страна да са изпращани писма на
11
другата. Ако се твърди, че моя клиент е изпращал някакви писма, оспорвам
това нещо и оспорвам автентичността на това, което е представено, тъй като
всяко едно лице може по всяко едно време да си регистрира каквито иска
имейл адреси и да си разменя между тях каквато и да е кореспонденция.
Доколкото става въпрос за неподписани документи, ние оспорваме и
съдържанието, и автентичността и считаме, че това са частни документи,
които ще се ценят с оглед всички доказателства по делото. Това не са
официални, нито подписани документи. Оспорваме всички неща, които казах.
АДВ. З.: Във връзка с направеното оспорване, представям и моля да
приемете по делото пълния текст на това, което бяхме представили миналия
път, тъй като счетох, че беше само В. каквото е написала. Това е пълен текст
на разменените между тях три съобщения. Това е и отговора на клиента на
колегата. Второ, представям разменени имейли между ищцата М. Н. и
ответника в точно този период, за който ние говорим за трите имейла, които
съвпадат като време, от което е ясно, че неговия имейл адрес е бил това.
Трето, представям извлечение, т.е. направена справка на сайта, на който се
проверява дали един ел. адрес е актуален или не, това е от тези дни и всеки
един може да направи и е видно официално от Гугъл, че този адрес на Й. е
актуален, т.е. към настоящия момент, към миналия и тези три имейла, дали
сме ги в пълен текст и молим да бъдат приети като доказателства и за да
изчерпаме и да сме максимално пълноценни в това с.з., представям във
връзка с плащанията, които бяха или по точно, когато колегата потвърди, че
той ще се полза от тези документи във връзка с апартамента в „...“, тогава
откриваме производството по чл. 193 и в тази връзка представям три броя
доказателства, от които е ясно, че двамата са декларирали, че тези неща,
които са платили, са техни, общи, а не са само на Й.. Това е и във връзка с
преписката за закупуване на апартамента. Там има за доходите, има
декларации и други неща. На този етап съм направил няколко искания за
откриване на производства по чл. 193 от ГПК и ще моля Съдът да се
произнесе в днешното с.з. дали ще открие такива.
АДВ. Т.: Аз имам оригиналите, въпроса е и ще моля Съда да не приема
доказателства по делото преди да ми се даде възможност за становище, както
по описаното становище от него, така и по представените от него редица
писмени доказателства. Искам да взема становище, включително и по
12
въпроса за допустимостта и наличието на преклузия, доколкото се намираме
във второ по делото с.з., заради което моля за срок по отношение на
документите, на които не е ясно ищецът какво им оспорва.
АДВ. З.: Написал съм.
АДВ. Т.: Има два вида оспорване. Истинност единствено когато касае
частен документ, това е подписа. Моля да каже дали оспорва подписа сега да
знаем дали ще назначаваме експертизи.
АДВ. З.: Какво оспорвам съм го написал. Няма да повтарям.
АДВ. Т.: Подписа ли оспорвате, кажете. Да не се открива никакво
производство.
АДВ. З.: Написал съм го, прочетете го.
АДВ. Т.: Поддържа ли се това оспорване?
АДВ. З.: Написал съм го и съм посочил, че считаме, че името на
ответника е допълнително написано в тези вносни бележки, т.е. вносната
бележка е от името на Г., и всичко друго е добавено от ответника. Това съм
оспорил.
АДВ. Т.: Има подпис.
СЪДЪТ поради големия обем на представените днес от страните
становища и направените в тях искания намира, че не следва да се
произнася по тях в днешното заседание, а по всички представени нови
доказателства на страните и ново заявени доказателствени искания, ще следва
да се произнесе в з.з., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото днес представените от двете страни молби и
становища, ведно с приложенията им.
ПРЕДОСТАВЯ двуседмичен срок на двете страни за изразяване на
писмени становища по днес връчените им насрещни молби, след
запознаването с които Съдът ще се произнесе по заявените процесуални и
доказателствени искания с нарочно определение от закрито заседание.
13
Поради невъзможност за приключване на съдебното дирене, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за друг ден и час, като го ОСТАВЯ за допълнително
насрочване, с ново призоваване на страните.
Съдебното заседание приключи в 10:29 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
14