№ 3322
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20231100901083 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от Софийска градска прокуратура
срещу „РЪСЕЛ ЕНЕРДЖИ ЧЕНЪЛ“ ЕООД при твърдение за управител на дружеството и
едноличен собственик на капитала да е вписано фиктивно лице с неистински документи за
самоличност. Поискано е дружеството да бъде прекратено.
С молба вх. № 110841/27.11.2023 г., депозирана в изпълнение на указания за
съгласуване на обстоятелствената част и петитума на исковата молба са описани извършени
действия на разследващите органи, от което се извежда извод, че за управител на
дружеството фигурира несъществуващо лице. Иска се дружеството да бъде прекратено.
Настоящият състав приема, че указанията не са изпълнени.
Законът лимитативно очертава хипотезите за принудително прекратяване на
дружество с ограничена отговорност, включително и когато капиталът му принадлежи на
едно лице. Настоящият състав приема нормата на чл. 155 ТЗ за регламентираща
потестативно право, подлежащо на реализация посредством конститутивен иск. С оглед
нормата на чл. 124 ал. 3 ГПК тази форма на намеса в гражданските правоотношения изисква
изрично и нормативно предписана възможност, обуславящо и стриктното й тълкуване.
Ищецът не твърди да липсва вписване на дееспособно лице, а сочи вписването да
препятства идентификацията на правния субект, олицетворяващ представителния орган на
дружеството – неговия управител. При тези обстоятелства предложената квалификация на
предявения иск по чл. 155 ал. 1 т. 3 ТЗ е неприложима.
Настоящият състав приема, че изложените обстоятелства сочат на оспорване
съществуването на вписани обстоятелства – наличието на лице с отразените в търговския
регистър идентификационни белези. С други думи ищецът твърди отразените данни да не
съответстват на реално осъществилите се. Обявените в регистъра данни следва да осигурят
еднозначно идентифициране на конкретни правни субекти в това число и овластени по
закон да волеобразуват и волеизразяват от чуждо име. Невъзможността за това лишава
1
вписаното обстоятелство от придадената му функция, но изследването на такъв порок
обуславя принципно различен иск – чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК
съдът е обвързан от предявеното искане за защита, но и ангажиран да го разгледа по
същество само ако и доколкото то логически следва от изложените в исковата молба
обстоятелства (арг. от чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК. Невъзможността предявеното искане да бъде
изведено правнологически от изложените обстоятелства препятства подвеждане на спора
под конкретна правна рамка, което съдът дължи, за да осигури развитието на процеса (чл.
146 ГПК, съответно чл. 375 ал. 1 ГПК) и овластява съда да откаже разглеждане на искането
по същество (чл. 129 ал. 3 ГПК).
По изложените съображения настоящият състав не намира да е надлежно сезиран, а
констатираното противоречие между твърдяните обстоятелства и искането за защита не е
отстранено въпреки осигурената възможност за това.
Мотивиран от изложеното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 55309/09.06.2023 г. по описа на СГС.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд - София
в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението да бъде връчен и препис от настоящото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2