Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 10.07.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 04.07.2017
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 739 по описа за 2017година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против Г.Д.Т.,
ЕГН **********, с предявени искове
по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на сумата
от общо 2848.54 лв. главница и лихва, за която
е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано
ч.гр.д. № 8592/2016г. на РС
П., по което съдът е издал заповед
за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя,
че може да
подаде иска по чл. 415 от
ГПК. Твърди, че на основание чл.
153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна
енергия, като същата не е заплатена.
Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване
на настоящия иск, с който се
иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 2308.87лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от
01.11.2012г. до 30.04.2016г. и 539.67лв. – лихва за забава
от 03.01.2013г. до
08.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8592 /2016г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Претендират
се разноски.
Ответникът е оспорил исковете в заповедното производство. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания, предхождащи последните
три години. В с.з. признава исковете изцяло.
В с.з., с оглед признанието на
иска ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на иска.
Съдът, като обсъди становищата
и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за установено
следното: На 22.11.2016г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по което е
образувано ч.гр.д. 8592/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 5331/23.11.2016г. С
тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите – 2308, 87 лв.
главница за периода от 01. 11. 2012 год. до 30. 04. 2016 год., сумата 539, 67
лв. лихва за забава за периода от 03. 01. 2013 год. до 08. 11. 2016 год.,
законната лихва върху главницата, считано от 22. 11. 2016 год. до изплащане на
вземането, както и сумата 236, 98 лв. разноски по делото. По тази заповед
ответникът е възразил в законоустановения срок, че част от вземането е погасено
по давност. В изпълнение на последвалото указание на заповедния съд, ищецът е
предявил иск срещу ответника за установяване на своето вземане. В съдебно
заседание ответникът е признал иска.
Съгласно чл. 237 от ГПК,
когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените в заповедното
производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен номер 16235 и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ,,Т.П.” ЕАД ***,
съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави
и са такива права, с които ответника има право да се разпорежда. Само за яснота
на правното положение, следва да се има предвид, че въпреки, че за част от
вземането, посочено помесечно, действително е имало изтекъл тригодишен срок до
предявяване на заявлението в съда, то видно от приложения на л. 17 от делото
договор за разсрочено плащане, на 21.03.2016г. тази давност е била прекъсната,
съгласно разпоредбата на чл. 116 б. „а” от ЗЗД. С подписването на този договор,
ответника реално е признал вземането. Съгл. чл. 117 ал. 1 от ЗЗД, от
прекъсването на давността започва да тече нова давност и т.к. давността за
двата вида вземания – главница за периодични плащания и лихви, съгл. чл. 111 б. „в” от ЗЗД е
тригодишна, то и новата давност по смисъла на чл. 117 от ЗЗД също е била тригодишна.
Договорът за разсрочено плащане е подписан на 21.03.2016г., а заявлението на
кредитора за издаване на заповед за изпълнение на тези задължения, както и за
възникналите след тази дата, е подадено пред съда на 22.11.2016г. – преди
изтичането на тригодишен период от признаване на старите задължения. С оглед изложеното
и направеното признание на предявените искове от страна на ответника, следва да
бъде постановено положително установително решение относно дължимостта на
вземането по предявените искове.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските
на ищеца. Ищецът е представил списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, и
съдът намира, че следва да присъди от сочените в него суми само претендираните
85.38лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – част от претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 150.00 лв. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, напротив – налице е признание на иска, поради
което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. Съдът намира, че претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180.00 лв. в заповедното производство следва да бъде
редуцирано до размер 50.00 лв., отново на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, и с
оглед на това, че в случая не е налице фактическа и правна сложност при
изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед
редуцираното юрисконсултско възнаграждение, съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 106.98лв.
Воден от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, че Г.Д.Т., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, сумите от 2308.87лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от
01.11.2012г. до 30.04.2016г., 539.67лв. –
лихва за забава от 03.01.2013г. до 08.11.2016г., ведно със законната лихвавърху
главницата от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8592 /2016г. на ПлРС – 22.11.2016г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Г.Д.Т., ЕГН **********,***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК
*********, адрес на управление ***, разноски по настоящото производство в общ
размер на 185.38лв. и разноски в производството по ч.гр.д. № 8592 /2016г. на
ПлРС в размер на 106.98лв.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: