№ 488
гр. П., 15.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на десети С. през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20255200500562 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
За жалбоподателя Фондация „НЕТ“, редовно призовани, се явява адв. Н.
С., надлежно упълномощен от първата инстанция.
Ответникът по жалбата Д. И. Х., редовно призован, не се явява. За него
се явява адв. Н. Т. Я., назначена от първоинстанционния съд в качеството й на
процесуален представител.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение рег.№615/23.05.2025г., постановено по гр.д.№****/2024г. по
описа на РС- П. е признато за незаконно и отменено, на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ уволнението на Д. И. Х., ЕГН ********** от с.С., ул.“Д.“ №12,
обл.П., извършено със Заповед №118 от 24.10.2024г., издадена от И.С.П. в
качеството й на представляващ работодателя „Нет“ Фондация, ЕИК-
********, със седалище и адрес на управление- гр.П., ул.“Н.Г.“ №7А, ет.3,
ап.5, обл.П..
1
Възстановен е, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Д. И. Х., ЕГН
********** от с.С., ул.“Д.“ №12, обл.П. на заеманата преди уволнението
длъжност- „Огняр“ /код по НКПД 81822004/, с място на работа- Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПУИ/- с.С., ул.“В.“ №17, общ.С.,
обл.П..
Осъдена е „Нет“ Фондация, ЕИК- ********, със седалище и адрес на
управление- гр.П., ул.“Н.Г.“ №7А, ет.3, ап.5, обл.П., представлявано от И.С.П.,
на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, да заплати на Д. И.
Х., с ЕГН ********** от с.С., ул.“Д.“ №12, обл.П., обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода от 26.10.2024г. до
25.04.2025г. в размер на 4579,20лв., ведно със законната лихва от 08.11.2024г.
до окончателното изплащане.
Осъдена е „Нет“ Фондация, ЕИК- ********, със седалище и адрес на
управление- гр.П., ул.“Н.Г.“ №7А, ет.3, ап.5, обл.П., представлявано от И.С.П.,
на основание чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 и ал.3 от ГПК, да заплати по
сметка на РС- П. държавна такса в размер на 283,17лв. и възнаграждение за
вещо лице в размер на 300лв.
Постановено е, на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за работа.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на
Фондация „Нет“, чрез пълномощника й адв.Н. С..
Твърди се, че решението е неправилно, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и необосновано, като съда не се е
съобразил със законовите предпоставки на прекратителното основание по
чл.325, ал.1, т.9 КТ. Съдът е посочил неверни обстоятелства, които
противоречат на представените по делото доказателства. Посочил е неверни
факти за липса на представени доказателства, които са налични под делото.
Съответно е посочил отменителни основания, които не са наведени от ищеца.
Цитира се разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 КТ.
Сочи се, че издадената Заповед №118/24.10.2024г. с която е прекратен
трудовия договор на ищеца, на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ е постановена
при пълно спазване на материалния закон и съобразяване на практиката на
ВКС от 2004г. до 2025г., както и практиката на ОС- П..
Относно правото се сочи, че законови предпоставки за прекратяване при
2
невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по
здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово- експертната
лекарска комисия, като в този случай прекратяването не се допуска, ако при
работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на
работника или служителя и той е съгласен да я заеме.
Визира се, че основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 КТ се състои от два елемента, които
трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя
да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност или поради здравни противопоказания и липса на друга
подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в
предприятието. В конкретният случай се приема, че и двете основания са
налице.
Твърди се, че за прекратяване на посоченото правно основание е
необходимо експертно решение на ТЕЛК, в което да са посочени кои условия
на труд са противопоказни, с оглед заболяването на работника или служителя,
както и обстоятелството дали изпълняваната работа е подходяща за работника
или служителя. Решението на ТЕЛК или НЕЛК трябва да е влязло в сила, за да
се приеме, че е налице основание за прекратяване.
Сочи се, че Работодател, с повече от 50 работници, следва да утвърди
списък за длъжности, които могат да се заемат от трудоустроени лица. След
като работодателят предложи на работника или служителя длъжности,
определени за заемане от лица с намалена трудоспособност и работника или
служителя избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва да
установи дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние.
В случай че работникът или служителят откаже предложената му за
трудоустрояване длъжност или при работодателя няма друга работа,
подходяща за здравното състояние на работника или служителя, трудовото
правоотношение може да бъде прекратено. Работодателят може да прекрати
трудовото правоотношение, ако има свободна длъжност, но работникът не
отговаря на образованието и квалификацията за заемането й. Решението на
ТЕЛК и НЕЛК дали длъжността за трудоустрояване е противопоказна за
здравето на трудоустроения е задължително за съда и не подлежи на
3
инцидентна проверка. Вещо лице може да отговори единствено на въпроса
дали е била свободна длъжността, посочена от компетентните органи, която е
следвало да заеме трудоустроения. Работодателят обаче няма задължение да
организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от
трудоустрояване извън задълженията му по чл.315 от КТ. Работодателят не е
длъжен да промени приетата от него организация на труда, като съобрази
предписанията на ТЕЛК и осигури на работника възможност да работи.
Твърди се, че в конкретния случай е налице становище от ТЕЛК, в което
изрично е посочено, че служителят не може да изпълнява длъжността.
Противно на мотивите в решението по делото е представено щатно
разписание от което е видно, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение всички щатни бройки са заети. За работодателят не
съществува задължение да открива друга щатна бройка, с която да изпълни
предписанието на ТЕЛК. За работодателят не съществува задължение да има
длъжностни подходящи за трудоустрояване, тъй като е предприятие с под 50
работника. Становището на ТЕЛК е задължително за работодателя и същият
няма право да го допуска да изпълнява длъжността щом медицинския орган е
дал извършил заключение, че служителят не може да изпълнява длъжността.
Сочи се, че всички тези факти са доказани по делото. Представени са
доказателства, които в нарушение на процесуалния закон не са обсъдени от
съда.
Визира се, че задължителната практика на ВКС не е съобразена от
първоинстанционния съд.
При наличие на експертно решение на ТЕЛК със здравно
противопоказание „негоден за физически труд“ в производството по чл.344,
ал. 1, т. 1 КТ се приема, че отговорът е отрицателен на въпроса, следва ли да
се събират доказателства, тежка ли е физическата работа, която работникът
изпълнява и относно годността на работника да изпълнява длъжността, която
заема по трудово правоотношение с работодателя?
Твърди се, че работодателят няма задължение да организира своята
дейност по начин, който да съответства на нуждите от трудоустрояване извън
задълженията му по чл.315 КТ. Работодателят не е длъжен да промени
създадената организация на труда като осигури специално работно място,
подходящо за трудоустрояване. Работодателят не е длъжен да промени
4
приетата от него организация на труда, като съобрази предписанията на ТЕЛК
и осигури на работника или служителя възможност да работи- Решение №332
от 21.10.2011г. по гр.д. № 565/2011 г., ВКС, III г.о.
Посочва се, че отговорът е отрицателен и на въпроса, длъжен ли е
работодателят да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен?
Сочи се, че съгласно чл.315, ал.1 КТ, работодателят с повече от 50
работници и служители има задължението да определя ежегодно работни
места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на
работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Тези
работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието,
може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или
трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с
различна степен на трайно намалена работоспособност. Ако естеството на
дейността и нейната организация позволяват, работодателят има възможност
да промени трудовата функция на отделен работник или служител така, че от
нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника или
служителя, който я е заемал. Работодателят обаче няма задължение да
организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от
трудоустрояване извън задълженията му по чл.315 КТ. Работодателят не е
длъжен да промени създадената организация на труда, като осигури
специално работно място, подходящо за трудоустрояване. Сочи се съдебна
практика на ВКС.
Твърди се, че след като двете длъжности огняр и работник поддръжка в
течение на времето са обединени в една и служителят е преминал от два
трудови договора по четири часа на един трудов договор на осем часа на
длъжност обединяваща двете, то за работодателя не съществува задължение
отново да разделя същите. След като не е налице задължение за работодателя
да открива нова щатна бройка съобразно здравословното състояние на
служителя, то за него, в противоречие с мотивите на съда, не е възникнало
задължение да отправя запитване до ТЕЛК на каква длъжност може да работи
ищеца, както и с оглед и липсата на свободни длъжности при работодателя.
Обжалваното решение противоречи на посочената задължителна съдебна
практика, като съдът не се е съобразил с решението на ТЕЛК и заключението,
че служителят не може да изпълнява длъжността.
5
Твърди се, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и
НЕЛК, както и от чл.317 КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретната
длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения не може да бъде
поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или
дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в
трудовия спор за законността на уволнението на основание чл.325, т.9 КТ, тъй
като преценката на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за
правилност от гражданския съд.
Визира се, че съдът се произнесъл, както в противоречие с посочената
съдебна практика, така и с фактите установени по делото. Невярно е
обстоятелството, че ищецът може да изпълнява длъжността „огняр“, тъй като
такава длъжност не съществува. Длъжността на ищеца е „огняр/работник
поддръжка“ и Решението на ТЕЛК е категорично, че не може да изпълнява
длъжността в частта „работник поддръжка, което води до пълно
неизпълнение, тъй като длъжността е неделима.
Сочи се, че съгласно Решение №448 от 05.03.2013г. по гр.д.
№1318/2011г., ВКС, IVг.о., ако няма свободна подходяща длъжност,
работодателят е длъжен да прекрати трудовото правоотношение, на основание
чл.325, т.9 КТ. В конкретния случай към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение всички щатни бройки са заети.
Твърди се, че съдът е бил длъжен да оцени посочените доказателства.
Вместо това в противоречие с доказателствения материал и цитираната
съдебно практика от последния се сочи, че работодателят е следвало да поиска
от комисията да прецени дали има подходяща длъжност за трудоустрояване.
Работодателят няма задължение да иска от ТЕЛК становище дали е подходяща
дадена длъжност като няма свободна така и целия щат зает. След като
длъжността, която заема служителя е противопоказна по силата на Решение на
ТЕЛК, то за работодателя възниква задължение да не го допуска до работа.
Сочи се Решение №192 от 22.05.2015г. по гр.д.№6866/2014г., ВКС, IVг.о.
съгласно което, че вън от хипотезата на чл.315 КТ, работодателят е длъжен,
при наличието на съответна възможност, да предложи друга подходяща или да
трудоустрои работника/служителя, но ако не разполага с такава възможност,
той е длъжен да прекрати трудовия договор. Приема се, че именно такъв е
настоящия случай- всички щатни бройки към датата на уволнение са
6
запълнени и за работодателя не възниква задължение да отправя запитване до
ТЕЛК, дали има подходящи длъжности на които да премести ищеца, противно
на мотивите на РС.
Приема се обжалваното решение е постановено в противоречие с
практиката на ОС- П..
Относно наведените основания в исковата молба се твърди, че съдебния
граждански процес е състезателен и съдът не може да се произнася по
отменителни основания, които не са наведени от ищеца.
Сочи се, че съгласно разпределението на доказателствената тежест от
съда „В тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената
заповед, а именно- че същата е издадена от компетентен орган, носител на
работодателската и в частност- дисциплинарната власт, че заповедта
притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение.“. Приема се, че ответникът се е справил с доказателствената
тежест, като е представил относимите документи, които обаче не са взети в
предвид от съда.
Развити са в жалбата доводи относно мотивите на съда, като са посочени
както правилни изводи на последния, така и мотиви които са неверни и
едностранно обсъдени без анализ на доказателствата приложени по делото и
съответно неправилни изводи на същия.
В заключение се визира, че с доклада по делото съдът не е дал указания,
че ответникът не сочи доказателства за липса на свободна длъжност, като се
приема, че такива са налични.
Искането е да се отмените обжалваното решение, като неправилно
поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон.
Моли се да се отхвърлят исковете на Д. И. Х., за отмяна на издадената
Заповед №118/24.10.2024г., с която е прекратен трудовия договор на ищеца на
основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, да бъде възстановен на работата заемана преди
прекратяване на трудовия договор и да се присъди обезщетение за оставане
без работа след приспадане на изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в
размер на 4579,20лв.
Моли се за присъждане на направените по делата разноски.
7
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Д. И.
Хасанов, чрез пълномощника му адв.Н. Я..
Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е неоснователна. В тази
насока се визира, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното
решение след като е оценил приети по делото писмени доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност. Посочено е, че последният е приел, че
работодателят/ответник по исковата молба, който носи доказателствена тежест
да докаже наличието на посочените две предпоставки /невъзможност от
страна на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест и липсата
на друга подходяща работа с оглед здравословното състояние на ищеца/ не е
представил достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията си.
Работодателят едностранно е извършил преценка, че в предприятието няма
други свободни длъжности, подходящи за заемане от ищеца Х.. Посочено е, че
по делото не са представени Длъжностно разписание и поименно щатно
разписание в сила от 26.10.2024г., когато е било прекратено процесното
трудово правоотношение. Последните представени такива са от дата
17.09.2024г., видно от които ищецът Джелал И. Х. е заемал длъжността
„огняр“ и заемащ съответна щатна бройка.
Твърди се, че не са ангажирани доказателства в тази насока, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение /26.10.2024г./ е било
действало ново Длъжностно разписание или поименно щатно такова, съгласно
които щата на заеманата от ищеца длъжност да е била съкратена. Предвид
което се визира, че първоинстационният съд споделя становището на
ищцовата страна въпреки изричното становище на Експертната комисия от
03.10.2023г., съгласно което ищецът Х. може да работи като „огняр“ и при
липсата на произнасяне от компетентен здравен орган относно това дали са
налице други свободни длъжности, подходящи за заемане от ищеца с оглед на
здравословното му състояние, едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя се явява незаконосъобразно.
Сочи се фактическият състав на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.325, т.9 от КТ който се състои от три
елемента, които трябва да съществуват кумулативно. Първият е невъзможност
на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни
8
противопоказания. Вторият елемент е в заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в
което фигурира болестта или съответните здравни показания и изрично е
посочено, че това състояние поражда невъзможност за работника или
служителя да изпълнява точно определена работа по трудовото
правоотношение. Третият елемент е липсата на друга подходяща за здравното
състояние на работника или служителя работа в предприятието. Под
„подходяща работа“ се разбира свободна щатна длъжност, която съответства
на промененото здравно състояние на работника или служителя и на
квалификационните изисквания, на които отговаря. Обстоятелството, че тази
работа е подходяща за неговото здравно състояние, трябва да бъде също така
удостоверено от компетентния здравен орган. Този извод следва от
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване/ДВ, бр.7 от
27.01.1987г., изм. в ДВ, бр.111 от 2001г./, според която при спор между
предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител
относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния
орган, издал предписанието за трудоустрояване. Такъв спор може да
възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата
работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган е посочена
друга подходяща работа, издаденото решение се изпълнява, но страните могат
да искат здравният орган да измени или допълни предписанието си. В този
смисъл е установената съдебна практика, съдържаща се в решения №188 от
23.01.2018г. по гр.д.№793/2017г. на IIIг.о. и № 279 от 27.10.2015г. по гр.д.
№327/2015г., IVг.о. на ВКС. Следователно преценката коя работа е подходяща
за здравето на работника или служителя, не може да се извърши едностранно
от работодателя. Тази преценка трябва да стане преди прекратяването на
трудовото правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл.325, т.9 от КТ
изрично се посочва, че прекратяването не се допуска при наличие на друга
подходяща работа, която работникът или служителят е съгласен да заеме. Ето
защо работодателят трябва първо да уведоми работника или служителя за
свободните длъжности и да заяви дали те според него са подходящи или не.
След това, ако възникне спор коя е подходящата длъжност, този спор следва
да бъде разрешен по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване от здравния
орган. Когато решението на здравния орган влезе в сила и се установи, че
няма друга подходяща работа, ще се е осъществил третият елемент от
фактическия състав на чл.329, т.9 от КТ и прекратяването на трудовото
9
правоотношение би било законно. Ако работодателят направо прекрати
трудовото правоотношение, позовавайки се само на своята собствена
преценка, третият елемент на фактическия състав не е налице и уволнението е
незаконосъобразно, както е в настоящия случай.
Твърди се, че в настоящият случай, не е спорно, че трудовото
правоотношение между страните е възникнало със сключването на трудов
договор №037/01.11.2018г., на основание чл.67, ал.1 т.1 от КТ, като ищеца е
назначен на длъжност „Огняр“ НКПД 81822004. Този трудов договор е
прекратен със Заповед № 118/ 24.10.2024г. считано от 26.10.2024г., с правно
основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
Визира се, че в заключението на ТЕЛК, изложено в Експертно решение
№92142 от 106/06.06.2023г., издадено от първи състав при МБАЛ- П. АД,
прието по делото е определена само вида на болестта, довела до инвалидност
или съответните здравни противопоказания, но изрично не е посочено, че това
състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да
изпълнява точно определена длъжност по трудово правоотношение.
Непълнотата на експертното решение не може да бъде преодоляна в
настоящия трудов спор чрез заключение на лекаря от Службата по трудова
медицина, тъй като липсва предписание на компетентния орган към датата на
издаване на заповедта коя от свободните при работодателя длъжности е
подходяща или не е подходяща /Решение № 188 от 23.01.2018г. по гр.д.
№793/2017г., IIIг.о. на ВКС/. Затова ответникът е поискал становище от
лекарската комисия, относно пригодността на ищеца да работи като
„огняр/раб.поддръжка“. В отговора си с изх.№152/03.10.2023г. комисията е
отговорила, че ищеца може да изпълнява само едната длъжност, а именно
„Огняр“. Видно е, че становището е издадено на 03.10.2023г., а заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е от 24.10.2024г., връчена на
25.10.2024г., считано от 26.10.2024г.
Твърди се, че ответникът не е доказал законността на основанието за
уволнението, в конкретния случай, че е налице невъзможност от страна на
ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, както и липсата на
друга работа, подходяща за здравето и състоянието му. От отговора на
ответника и от представените доказателства се установява по безспорен
начин, че работодателят едностранно е извършил преценка, че няма свободни
10
длъжности, подходящи за заемане от ищеца, чрез изготвените Длъжностно
разписание и поименно щатно. Не са представени Длъжностно разписание и
Поименно щатно влизащо в сила от 26.10.2024г., когато е прекратено
трудовото правоотношение
Сочи се, че в представените „Длъжностно разписание и поименно
щатно от дата 17.09.2024г. е видно, че ищеца е включен в тях и заема
съответната щатна бройка. Не е доказано по безспорен начин, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 26.10.2024г. не е било налице
ново Длъжностно разписание и Поименно щатно, от което да е видно че
длъжността (щатната бройка) на ищеца е съкратена и няма свободни работни
места. Приема се, че по този начин ответникът е лишил ищеца от възможност
да повдигне спор по този въпрос, който е следвало да бъде разрешен от
компетентния здравен орган. Ако е имало ново Длъжностно разписание и
Поименно щатно към 26.10.2024г., от което да е видно че длъжността (щатната
бройка) на ищеца е съкратена то тогава правното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение е следвало да бъде друго.
Искането е обжалваното решение да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така подадената жалба.
Няма да соча нови доказателства.
Адв. Я.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам внесения отговор. Нови
доказателства няма да соча. Няма да искам да бъдат събирани такива.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите така подадената
въззивна жалба. Моля да приемете, че са налице доказателства, от които се
установява наличието на прекратителното основание по чл.325 ал.1, т.9 от
Кодекса на труда. Налице е Експертно решение на ТЕЛК и изрично
становище, съобразно което органът на медицинската експертиза, като
материално компетентен е дал заключение, че ищецът не може да заема
посочената длъжност и има противопоказания за нейното изпълнение. По
делото са представени щатни разписания, както и поименни щатни
11
разписания от м.С., които предхождат прекратяването на трудовото
правоотношение, от което е видно, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение октомври 2024г. при работодателя няма свободна
щатна бройка, която да бъде предложена на ищеца. Това задължава
работодателят да прекрати трудовото правоотношение, тъй като съгласно
Кодекса на труда същият няма право до допуска работника или служителя до
работата, за която съответния орган на медицинската експертиза се е
произнесъл, че същата е противопоказна и не може да бъде изпълнявана от
него. Нещо, което липсва във въззивната жалба, което искам да посоча като
процесуално нарушение, тъй като районният съд сочи, че не е доказано
обстоятелството че е предложена друга длъжност, то в доклада пред
първоинстанционния съд не е налице разпределение на доказателствената
тежест, а именно не е посочено, че ответника не сочи доказателства за липса
на свободни места при работодателя. Тази доказателствена тежест не е
разпределена, а още повече следва да се има предвид, че сме представили
щатни разписания, от които се вижда, че свободни щатни бройки не са налице
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Това щатно
разписание не е оспорено и същото следва да се приеме като относимо
доказателство по делото. Не са налице трите отменителни основания,
наведени от ищеца в исковата молба. Първото е, че не са налице медицински
противопоказания за заемане на длъжността. Това е доказано с изричното
становище на ТЕЛК. Второ при работодателя има подходящо работно място
също се доказа, че не само, че няма подходящо работно място, а се доказа, че
няма каквото и да било свободно място. Тука следва да имаме предвид, че
работодателят е под 50 работници и служители и за същия не съществува
задължение да поддържа места за трудоустроени лица. Третото основание,
наведено от ищеца, че ответника не е спазил процедурата по чл.333, която е
неотносима по отношение на прекратителното основание по чл.325 ал.1, т.9 от
КТ. В този смисъл, като В. първа инстанция Ви моля да обсъдите всички
приложени доказателства и нашите възражения, да постановите решение, с
което да приемете за основание подадената въззивна жалба. Представям
списък за разноски за двете инстанции.
Адв.Я.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите съдебен акт, с
който да потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Подробно съм изложила становището, си в Отговора на
въззивната жалба, както и в писмените бележки пред първата инстанция, като
съм цитирала и съдебна практика в тази насока и по трите кумултативно
свързани критерии за съответното уволнение по чл.325, т.9, за което моля да
бъде потвърдено процесното решение. Не представям Списък за разноски, тъй
като съм назначена като служебен защитник.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
12
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение до 24.09.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13