Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № 169, 21.10.2019 г., гр. Белоградчик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                      Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова АН дело № 235 по описа за 2019 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Производството е образувано по жалба на В.Й.Б. ***, против Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000443/ 26.08.2019 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на осн. чл. 175, ал.3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания “Глоба” в размер на 200 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените в същата съображения. Основният довод на жалбоподателят за исканата отмяна е, че не е знаел, че автомобила, който управлявал е бил с прекратена регистрация. Твърди, че за прекратената регистрация научил едва когато му била извършена проверка от органите на МВР.

В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично. Поддържа жалбата и моли съда да отмени Наказателното постановление. Развива друга защитна теза – че не той е управлявал автомобила, а друго лице.

          Представител на въззиваемата страна, не се явява в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

          По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – Т.К.Т. – актосъставител, Г.С.Г. и В.И.М. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

          Съдът, намира, че подадената жалба е процесуално допустима.

          Същата е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред компетентния съд и в законния срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          Съображенията на съда са следните :

С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна, установиха следната фактическа обстановка: На 04.12.2018 г., свидетелят Г.Г. – „младши полицейски инспектор” към РУ Белоградчик и св. В.М. – Инспектор ДПС, се движели с полицейски автомобил по главен път III – 102, в посока с. Фалковец, общ. Ружинци, обл. Видин. Излизайки с автомобила на прав участък забелязали, че от посока с. Горни лом, се движи камион „Камаз”, който отбил в ляво по асфалтиран път към ВЕЦ – с. Фалковец. Тъй като автомобилът бил без включени светлини, свидетелите последвали камиона, за да извършат проверка. Камионът завил по земен път. Когато настигнали товарния автомобил, той бил спрял и водача се опитвал да го запали, тъй като горивото на МПС – то било свършило. На шофьорското място седял жалбоподателя В.Б.. Св. Г. поискал от водача да представи за проверка документи за самоличност както и документи на автомобила, но такива не били представени на контролните органи. Поради това, св. Г. извършил Справка чрез ОДЧ РУ – Белоградчик, при която се установило, че управляваното от жалбоподателя Б. МПС, е с прекратена регистрация, тъй като за него не е имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”. На място пристигнал св. Т.Т. – младши автоконтрольор в РУ – Белоградчик и съставил на жалбоподателя АУАН № 877/ 05.12.2018 г., за това, че управлява МПС с прекратена регистрация.

Била е образувана Преписка № 848/ 2019 г. на РП – Видин, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.03.2019 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

Впоследствие, е издадено Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000443/ 26.08.2019 г. на Началника на РУ – Белоградчик.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намира следното :

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства – в частност показанията на свидетелите на въззиваемата страна, се установи по категоричен и неоспорим начин, че жалб. В.Б., е осъществил състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Свидетелите на въззиваемата страна установиха по един безпротиворечив начин, че на инкриминираната дата, жалбоподателят е управлявал МПС, чиято регистрация е била прекратена, т.е., същия е управлявал нерегистрирано МПС.

Показанията и на двамата свидетели – очевидци, си корелират по между си и са непротиворечиви досежно установяваните факти. И двамата полицейски служители установиха по категоричен начин, че автомобила се е движел по републиканската пътна мрежа, въпреки, че е бил с прекратена регистрация. Двамата споделиха личните си възприятия досежно това, че автомобила се е движел без включени светлини и се е опитал да се отклони от полицейския автомобил, завивайки по земен път.

В жалбата, нарушителя твърди, че не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена. Именно поради липсата на умисъл за извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, РП – Видин е отказала да образува досъдебно производство. В този вид производства обаче, дори и да се приеме, че нарушението е извършено непредпазливо, то съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния, не се наказват само в предвидените в закона случаи. В случая – в специалния закон – ЗДвП не е предвидено друго, поради което и извършеното от жалбоподателя нарушение по ЗДвП, е наказуемо.

Освен това, от страна на жалбоподателят не бяха събрани никакви достоверни доказателства в подкрепа на твърденията му. В съдебно заседание, жалбоподателя поддържаше друга защитна теза – че не той е управлявал камиона, а друг човек, който е отишъл на закупи гориво, като през това време жалбоподателя само седнал да шофьорското място, «.. за да види как е..». Твърди обаче, че не може да посочи имената на човека, който е управлявал автомобила, тъй като не го познава. Тези твърдения не бяха доказани по никакъв доставерен начин.

Свидетелите на възиваемата страна – очевидци на случая, заявиха, че са последвали камиона и са го настигнали за не повече от минута, време, за което не е невъзможно някой да слезе от мястото на шофьора и те да не го видят. Безпротиворечиво заявиха, че на шофьорското място е седял именно жалбоподателя Б..

Поради това, съдът намира, че доводите на жалбоподателя, останаха само на фаза твърдения и са негова защитна теза, с която цели оневиняването си.

Предвид на това, съдът намира, че от обективна и субективна страна е доказано осъществяването на състав на адм. нарушение от жалб. Б..

Съдът, при извършване на цялостния служебен контрол за законосъобразност на административнонаказателното производство, намира, че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя в извършването на какво административно нарушение е обвинен, че е извършил. АУАН и Нак. постановление са издадени при изяснена фактическа обстановка и при наличието на безспорни доказателства за извършеното административно нарушение от жалбоподателя. Спазени са законовите срокове при издаването им, същите съдържат при всички реквизити, връчени са лично на наказаното лице.

Съдът намира, че правилно е определена нарушената законова разпоредба – чл. 140, ал. 1, изр. 1 – во ЗДвП – в редакцията й към датата на извършване на нарушението, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая, регистрацията е била прекратена на осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП – поради липса на „гражданска отговорност” за автомобила.

          Правилна и законосъобразна е и административнонаказателната разпоредба, по силата на която на жалбоподателя е наложено административно наказание – чл. 175, ал.3, прдл. 1 – во ЗДвП. Правилен е и размера на наложените кумулативно предвидени наказания – „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. И двете наказания са наложени в предвидения от закона минимум, при съобразяване с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН.

          Правилно са отнети и 10 контролни точки на нарушителя – съгл. чл. 6 ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на Министъра на вътрешните работи.

Предвид горните мотиви, съдът намира, че така обжалваното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

                               

           Р   Е   Ш   И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000443/ 26.08.2019 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на В.Й.Б. *************, са му наложени наказания: “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца – осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на осн. Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012 г., са му отнети 10 контролни точки.

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

 

                                                              

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :