Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова
разгледа докладваното от съдия Чолакова
административно дело № 3227 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. чл.145 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от „Голямата милинка“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“ бл.405, вх.18,
представлявано от управителя Ц.А.А. против заповед №450-ФК/14.11.2019г. издадена
от началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект- пекарна „Чочо“, находяща се в гр.Варна,
бул.“Съборни“/ул.“В.Христов“ /и забрана достъпа до него за срок от 14дни на
основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС. Заповедта се оспорва с доводи за
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че неиздаването
на касов бон само за 6,40 лева не може да обоснове необходимостта от налагането
на ПАМ. Счита, че неправилно е определен и срока на продължителност на мярката.
Счита, че с налагането на мярката не се изпълняват законоустановените й цели и
принципа за съразмерност. В съдебно заседание не изпраща представител.
Ответната
страна – началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване, поради което директното
оспорване пред съда е ДОПУСТИМО.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Обжалваната в производството
заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС във връзка с констатации от проверка, извършена на 13.11.2019 г. в
обект, стопанисван от дружеството – пекарна „Чочо“, находяща се в гр.Варна, бул.
„Съборни“ /ул. „В. Христов“/. Била извършена контролна покупка от проверяващ
инспектор на 2 броя пици по 1,60 лева, 2 броя айрян по 1, 10 лева и 2 броя
курабии по 0,50 лв., всичко на обща стойност 6,40 лева платени в брой на
продавача от проверяващия контролен орган. За плащането не бил издаден касов
бон от наличното в обекта фискално устройство. Била установена и положителна
касова разлика в размер на 187,75 лева между наличните парични средства в
касата и тези маркирани на фискалното устройство. Резултатите от проверката са
документирани в протокол за извършена проверка серия АА № 0353015/13.11.2019 г. Предвид
констатираното нарушение е съставен АУАН, сер. АN № F528746/25.11.2019 г. и издадено
наказателно постановление № 488520-F528746/08.01.2020
г. , с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700,00
лева на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. На
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка „запечатване“ на търговския обект, в който е установено
нарушението, за срок от 14 дни и е забранен за същия срок достъпа до него на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта са изложени мотиви относно
продължителността на срока на мярката, че при продължаване на това нарушение за
фиска биха произлезли вреди от неустановени приходи, които биха могли да бъдат
значителни и труднопоправими.
По валидността на акта:
При
извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен
акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС,
установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по
прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от с.р.,
актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП (л.20 от адм. преписка), т.1. началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, са оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушения по чл.185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на обектите на
съответното лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от
пороци, водещи до нейната нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й
с целта на закона:
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл.7 от Наредбата, лицата
по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС,
„търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси,
сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище
или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж,
мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
Дружеството е санкционирано за
нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на продажбите , а именно, за нарушение на чл.25,ал.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн. ДВ бр.106/27.12.2006г./, във връзка с
чл.118 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал.
3, изр. 1 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Издаването на такава фискална
бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в
търговски обект по аргумент от чл. 25, ал.
1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. За този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С
разпоредбата на чл. 186 от същия закон, е предвидено отделно от налагането на
имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна
мярка – „запечатване на обект за срок до един месец”.
Субект на нарушението по чл.7 от
Наредбата, респ. на ПАМ по чл.186 от ЗДДС е лицето, стопанисващо и
осъществяващо дейността в търговския обект, като в случая това е дружеството „Голямата милинка“ ЕООД.
От доказателствата по делото се
установява, че в обект на дружеството при извършена контролна покупка не е била
регистрирана извършена покупка на закуски на стойност 6,40 лева с издаването на
касов бон. . В случая е
наложена ПАМ с превантивна
цел - да се предотврани извършването на други
нарушения. Прилагането на мерките за административна принуда има три основни
цели- преустановителна, превантивна и обезпечителна.
Превантивните
принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят
извършването на административни (а в нормативно установените случаи – и на
други) правонарушения и вредните последици от тях. Основание за прилагане на превантивна административна
мярка поради нейния предотвратяващ характер не може да бъде извършено, нито
дори започнало правонарушение, а опасността от правонарушение. Тази опасност трябва да е явна, несъмнена,
реална, конкретна и непосредствена. Опасността трябва най-напред да е явна и
несъмнена – изводът за нейната наличност да се гради на положително установени
факти на обективната действителност. Освен това опасността трябва да е реална и
конкретна, т.е. съществуваща, налична, а не абстрактна и предполагаема. Накрая
опасността трябва да е и непосредствена – с достатъчна степен на вероятност от
незабавното настъпване на вредите, а не хипотетична и далечна (отдалечена по
време и с малка степен на вероятност).
Кога
е налице такава явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност е
въпрос на преценка и установяване във всеки отделен случай. При това тежестта
за доказването й пада върху административния орган, овластен да приложи
принудителната мярка – както във фазата по издаването на акта за прилагане на
мярката, така и във фазите по обжалването на този акт по административен или
съдебен ред (в зависимост
от това предвижда ли нормативната уредба за дадена категория принудителни
административни мерки обжалване и по административен ред, или само по съдебен
ред).
В настоящия случай са събрани
достатъчно доказателства, които обосновават необходимостта от налагането на
мярката. Проявеното отношение на незачитане на установения ред за отчитане на
продажбите, предполага извършването и на други административни нарушения . Фактическият
състав на нарушение се установява от събраните с административната преписка
документи и данните от Протокола за извършена проверка серия АА № 0353015/13.11.2019 г. издаден от контролните органи
на ТД на НАП-Варна. Достатъчно ясно е индивидуализирана покупката, за която е
извършено плащането, фактът , че за извършеното плащане не е издаден фискален
касов бон не е оспорен от жалбоподателя. Протоколът за извършена проверка е
официален документ, който има материална доказателствена сила, като
съдържанието му не е било оспорено в съдебното производство.
След като е осъществен
фактическият състав на административно нарушение по чл. 185, ал.1 ЗДДС, административният орган налага принудителната административна
мярка по чл. 186 ЗДДС,
като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно
постановление и дали издаденото такова ще влезе в сила). Принудителната
административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер. Липсата на други констатирани нарушения,
свързани в отчитането на продажбите в обекта, е ирелевантно за законосъобразността
на настоящата заповед, както е ирелевантно и обстоятелството, дали нарушението
е извършено умишлено или не. Формата на вината няма отношение към налагането на
принудителната административна мярка по принцип, но в случая тя е още повече
неотносим към спора факт, доколкото се касае за налагане на принудителна
административна мярка спрямо юридическо лице, чиято отговорност е винаги
обективна и безвиновна.
Съдът намира, че
административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за
конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата,
които са го мотивирали да определи този максимален срок –за да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения, а също и предвид обстоятелството, че с нарушението е
засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, защото
поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина, която
цели да гарантира спазването на установените законови норми и бюджетните
приходи.
Ето защо съдът намира за
неоснователно твърдението на дружеството-жалбоподател за липса на мотиви в
оспорената заповед. Административният орган е посочил целите, които иска да
бъдат постигнати с налагането на принудителната административна мярка, което
настоящият съдебен състав преценява като достатъчно обосноваване относно
продължителността на срока на мярката. Макар мотивите отчасти да
възпроизвеждат, както твърди в жалбата дружеството, основните принципи при
налагане на принудителни административни мерки, административният орган е
посочил основанията, които са го мотивирали да определи максималния срок на
запечатването. Срокът на принудителната административна мярка се определя по
целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по
целесъобразност е упражнена в рамките на закона. Ето защо съдът намира, че при
издаване на оспорената заповед са спазени всички изисквания за форма на
индивидуалния административния акт и оспорената заповед съдържа всички
реквизити, посочени в нормата на чл. 59, ал.2 АПК. Мотивите са достатъчно изчерпателни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК,
включително за съответствието на заповедта с целта на закона - да не се
допускат от страна на жалбоподателя нови административни нарушения на
фискалната дисциплина.
С оглед на изложеното съдът
прецени, че наложената ПАМ е издадена в съответствие с изискванията на
материалния и процесуалния закон и целта на закона и не е налице основание за
нейната отмяна по см. на чл.146 от АПК.
Поради това жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. В този смисъл е
актуалната практика на Върховния административен съд /вж. Решение №
15529/15.11.2019 г. постановено по адм. дело № 6368/2018 г. по описа на
Върховния административен съд/.
При този изход на спора право на
разноски в настоящото производство има ответника и същите следва да се присъдят
в размер на 100,00 лева на основание чл.25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание
чл.172,ал.2 от АПК, Варненският административен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Голямата милинка “ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“
бл.405, вх.18, представлявано от управителя Ц.А.А. против заповед
№450-ФК/14.11.19г. издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в
ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- пекарна „Чочо“, находяща
се в гр. Варна, бул.“Съборни“/ул.“В.Христов“/ и забрана
достъпа до него за срок от 14дни на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Голямата
милинка“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Варна,
ж.к.“Вл. Варненчик“ бл.405, вх.18, представлявано от управителя Ц.А.А. да плати в полза на Национална агенция
по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: