Определение по дело №1199/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1580
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20202100501199
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1580                                    15.06.2020 година                             град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                            Трети  състав

На петнадесети юни                                                                                 година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                  

                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                2. Йорданка Майска-Иванова

               

       Съдебни заседатели:  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

частно гражданско дело номер 1199 по описа за 2020 година, съобрази  следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 17240/26.05.2020г. на БРС от ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адв.З.Цанев, против разпореждане № 6884/24.04.20г. по ч.гр.д.№ 1942/20г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на ,,Теленор България” ЕАД в частта, досежно молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника И.К.Г., ЕГН: ********** от гр.Б., кв.“А.“ ул.“К.“ №* за сумата от 77.46лв. -неустойка за предсрочно прекратяване на споразумение от 19.10.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, начислена в размер на тримесечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 03.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и за присъждане на останалата част от претендираните разноски над присъдената платена държавна такса в размер от 20.91лв. до претендирания размер от 25 лв. и за платено адвокатско възнаграждение над присъдения размер от 301.16лв. до претендирания размер от 360лв. Твърди, че разпореждането не е правилно и моли да бъде отменено. Излага подробни аргументи. Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Моли за присъждане на разноски.

Препис от жалбата не е връчван на И.К.Г. по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Производството по ч.гр.д.№ 1199/20г. по описа на БРС е образувано по заявление от ,,Теленор България” ЕАД, представлявано от пълномощника адв.Н.Шущарков, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против  И.К.Г., ЕГН: ********** от гр.Б., кв.“А.“ ул.“К.“ №*, за следните суми:

186.56лв.  - главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 05.01.2018г. до 04.04.2018г. по допълнително споразумение от 19.10.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********.,

сумата от 77.46 лв. -неустойка за предсрочно прекратяване на споразумение от 19.10.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, начислена в размер на тримесечни абонаментни такси и

сумата от 209.93лв.  - главница, представляваща разликата между цената на предоставеното на длъжника по горепосочения договор устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black  без абонамент и заплатената от длъжника при предоставяне на устройството преференциална сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса за платена държавна такса  от 25лв. и платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 360лв.

Прилага цитирания по-горе договор, както и допълнителните споразумения към него. Твърди се предсрочно прекратяване на договора и на това основание се претендират спорните по настоящото дело суми за неустойки, както и сумата, свързани със закупено от Г. мобилно устройство на преференциална цена.

По ч.гр.д.№ 1199/20г. по описа на БРС е издадена заповед за изпълнение против длъжника И.К.Г. за сумата от 186.56лв. - главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 05.01.2018г. до 04.04.2018г. по допълнително споразумение от 19.10.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, и сумата от 209.93лв.  - главница, представляваща разликата между цената на предоставеното на длъжника по горепосочения договор устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black  без абонамент и заплатената от длъжника при предоставяне на устройството преференциална сума, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 03.04.2020г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 20.91лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 301.16лв., изчислени съразмерно с уважената част от заявлението, ето защо настоящият съд няма да излага аргументи за наличието на изискуемите от закона условия за издаване на заповед за изпълнение в полза на кредитора, понеже районният съд е приел, че тези условия са налице за една част от вземането и настоящият състав споделя извода.

По отношение на останалото заявено вземане – за претендираната неустойка, съставляваща три стандартни месечни абонаментни такси по  договора, както и съответна част от стойността на закупеното на преференциална цена от Г. мобилно устройство, същото е преценено от БРС за недължимо. Основание за извода е преценката за нищожност на съответните клаузи по договорите, счетени като неравноправни от страна на районния съд.

За да приеме крайното си заключение, настоящият състав съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП: „Неравноправна е клаузата, която… задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка“

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на  несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя. Законът не съдържа дефиниция за „необосновано високо обезщетение“, както и останалата съществуващата нормативна база не обяснява кое обезщетение е необосновано високо. Заключение за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка, със загубите на търговеца, следва да бъде изведено по правилата на житейската логика.

Видно е, че договорът между страните е сключен на 19.10.2017г. и е с краен срок 19.10.2019г. Не се спори, също така, че считано от м.януари 2018г. Г. е преустановил изпълнението на задълженията си по договора. Съпоставката на горните периоди посочва, че търговецът ще се лиши от съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги, за период от приблизително една година и десет месеца. В същото време претендира неустойка по договора в размер на три месечни абонаментни такси, като неустойката общо възлиза  на около 1/8 част от минималната за страната работна заплата, която към настоящия момент е 610лв. Такава сума, според съда, не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на неустойката – превантивна – да стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна – да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна – да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора.

При положение, че търговецът ще се лиши от около 22 месечни абонаментни такси по договора, съдът приема, че заплащането на обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не е прекомерно и необосновано високо.

Ето защо приема, че сумата на неустойката по договора също следва да бъде присъдена на кредитора.

При изложените аргументи и като взе предвид, че заявлението е подробно, отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 и ал.3 ГПК настоящият състав счита, че следва да бъде уважено. В полза на частния жалбоподател се следват направените в настоящото производство разноски, както и остатъка от направените пред БРС такива.

Водим от изложеното БОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 6884/24.04.20г. по ч.гр.д.№ 1942/20г. по описа на БРС и вместо него ПОСТАНОВИ:

Длъжникът И.К.Г., ЕГН: ********** от гр.Б., кв.“А.“ ул.“К.“ №* да заплати на ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,

сумата от 77.46лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на споразумение от 19.10.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, начислена в размер на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 03.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и останалата част от претендираните разноски по заповедното производство пред БРС в размер от 4.09лв. за платена д.т. и 58.84лв. за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН: ********** от гр.Б., кв.“А.“ ул.“К.“ №* да заплати на ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик направените в настоящата инстанция разноски в размер на 15лв.

ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: