№ 774
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000501499 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 22.02.2024г по гр.дело № 7924/2021г. на Софийски градски съд 1-
3 състав, се ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Н.
П. П., чрез адв. А. Л. САК, А. Н. С., К. Г. К. и В. Г. М., че последните трима не са
собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в
София, Столична община, район Възраждане, в жилищната сграда на улица *** № *,
вход Д, на 3 етаж на горепосочената жилищна сграда, със застроена площ 99,65 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня, антре, баня, тоалетна, коридор при съседи: от изток - ул.
„Цар Самуил “, запад - стълбища и двор, север - апартамент № 45 от вход Д, юг -
апартамент № 52 от вход Е, заедно с избено помещение без посочен номер по
документ за собственост, с полезна площ 17,60 кв.м., при граници: коридор, мазе към
апартамент № 35, мазе към апартамент № 37, мазе към апартамент № 40, заедно с
таванско помещение, без посочен номер по документ за собственост, със застроена
площ 11,63 кв.м., при граници: коридор, двор и таванско помещение № 2А, заедно с
2,40 % идеални части от общите части на сградата и съответните.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника В. Г. М. чрез
пълномощници адв.Т. и адв.Н.. Твърди се неправилност на решението поради
нарушение на процесуалните правила /чл.146 ГПК/, тъй като съдът не изготвил
доклад, не разпределил доказателствената тежест и съответно не посочил за кои от
твърдените факти страните не сочат доказателства, с което е нарушено правото му на
защита и съответно представяне на доказателства за релевантни факти. Твърди се и
друго нарушение на съда, изразяващо се в обсъждане и формиране на изводи въз
основа на доказателства, които не са били оспорени от ищеца в първо по делото
1
съдебно заседание и съответно съдът е следвало да зачете доказателствената им
стойност. И на края се твърди, че неправилно съдът приел в мотивите си, че ищцата е
придобила имота по давност само въз основа на гласните доказателствени средства
/показания на св.А./, от които не може да се направи извод, че е упражнявана
фактическа власт с намерение за своене, но също не било съобразено, че противоречат
на представени писмени доказателства като договор за наем, удостоверение от ЧЕЗ и
от данъчни служби. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се отхвърли иска.
Ответниците А. Н. С. и К. Г. К. не са обжалвали съдебното решение. Същите са
конституирани служебно на позицията въззивници на основание чл. 265 ал.2 ГПК,
поради това, че спорното правоотношение изисква еднакво решение спрямо всички от
тях.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата –ищца Н. П. П. чрез адв.Ал.Л., с
който се правят възражения против оплакванията и се иска потвърждаване на
обжалваното решение. Акцентира се на доказателствата по делото, установяващи
твърдените факти за уважаване на исковете.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд са отрицателни
установителни искове за собственост по чл.124 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че първият ответник А. С. не е собственик на процесния
имот, съответно не е могъл да прехвърли права на другите двама К. К. и В. М.,
легитимиращи се за такива въз основа на деривативно придобивно основание. В
исковата молба ищцата обосновава правния си интерес с твърденията, че е собственик
на имота по давностно владение, упражнявано явно, трайно и непрекъснато в периода
2002г – 2015г.
В срока за отговор такъв е подаден само от ответника В. Г. М., с който оспорва
предявения иск с възраженията, че е придобил валидна право на собственост въз
основа на договор за замяна, и че ищцата не е упражнявала давностно владение в
посочения в исковата молба срок.
Въз основа на представените пред първата инстанция писмени доказателства от
фактическа страна се установява, че с констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство № 7, том II, рег.№ 2610, дело №
184/2015 г. на нотариус М.П., рег.№ *** НК, първият ответник А. Н. С. е признат за
собственик на недвижим имот, индивидуализиращ се като апартамент № 46, находящ
се в София, Столична община, район „Възраждане“, в жилищната сграда на улица Цар
Самуил, вход Д, на 3 етаж на горепосочената жилищна сграда, със застроена площ
99,65 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, антре, баня, тоалетна, коридор при съседи:
от изток - ул. „Цар Самуил “, запад - стълбища и двор, север - апартамент № 45 от вход
Д, юг - апартамент № 52 от вход Е, заедно с избено помещение без посочен номер по
доказателствен документ за собственост, с полезна площ 17,60 кв.м., при граници:
коридор, мазе към апартамент № 35, мазе към апартамент № 37, мазе към апартамент
№ 40, заедно с таванско помещение, без посочен номер по доказателствен документ за
собственост, със застроена площ 11,63 кв.м., при граници: коридор, двор и таванско
помещение № 2А, заедно с 2,40 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото - държавна земя.
Описаният по-горе спорен имот е бил предмет на договор за покупко-продажба
на 12.10.2015г., оформен с нот. акт № 197, том IV, рег.№ 10522, дело № 552/2015 г. на
2
нотариус М.И., рег.№ *** НК, по силата на който първият ответник С. е прехвърлил
правото на собственост на втория К. К.. Последният от своя страна се разпоредил с
процесния имот в полза на третия ответник В. М. с договор за замяна срещу МПС от
30.12.2015г, оформен с нот. акт № 199, том 1, рег.№ 9069, дело № 179 от 2015г.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства във връзка
с твърдените правопораждащи факти, обосноваващи интереса на ищцата и
депозираните против тях възражения на ответниците.
В показанията си св.А., която има преки впечатления като живуща в съседство
на процесния имот, е посочила, че първоначално апартаментът е бил общински и в
него са настанявани различни хора. Ищцата била настанена през 1989-1990г, а преди
това живеела при майка си в съседния апартамент. При реституцията имотите,
стопанисвани от бившия Софжилфонд, се върнали на предишните собственици, но за
този имот никой не се появил и ищцата продължила да живее в него. В имотите,
непотърсени от старите собственици, продължили да живеят настанените лица, а
общината се дезинтересирала и спряла да събира наеми.
В показанията си св. И. - съсед на ответника М., има впечатление за придобития
от последния имот в центъра на София, около ЦУМ. През 2017 г. му помогнал с
ремонт в жилището, който продължил две- три седмици – изкъртили старата дограма,
поставена била нова, а след това обърнали прозорците. От посещението си в имота
през 2017г е наясно, че там имало наемател на име М., който впоследствие починал, но
не му е известно да е бил роднина на ищцата.
Подобни са обстоятелствата, за които пред въззивната инстанция са депозирани
гласни доказателствени средства. Така св.В. познава ищцата повече от 12 години, през
които има лични впечатления, че е живяла в процесния имот на ул.*** № *. Този имот
бил обитаван съвместно с чичо й, тя имала собствена стая, в която направила ремонт,
боядисала, сменила дограмата. Считала се за собственик на имота, защото от години
живеела там. Чичо й починал 2017г, а малко преди това апартаментът бил завладян от
други лица с подправен нотариален акт. Наясно е, че Н. е водила дело срещу тези
лица, които заграбили личните й вещи. Известно му е от ищцата, че тези лица се
представили за собственици с нотариален акт и влезли с полиция, когато не била там,
сменили бравата и поставили желязна врата. Оставили чичо й да живее в имота,
защото бил със заболяване, но той починал кратко след това.
В показанията си св.Л. е посочил, че познава ответника М. и от него знае, че
притежава имот в гр.София, на ул. *** № *. Лятото на 2017г правил ремонт по негово
възлагане в продължение на 2-3 седмици- сменил первазите на дограмата. Там имало и
други майстори, на който М. плащал за услугите. Тогава сменил за своя сметка
входната врата на апартамента и прозорците на целия коридор на стълбището. В
апартамента живеели двама души – старец на име М. или М. и друг пълен мъж с
брада, за които от М. знаел, че са наематели. Обзавеждане нямало – възрастният човек
и този с брадата живеели в пълен безпорядък, имало много боклуци и нахвърлени
вещи.
Обстоятелствата относно отнемането на имота и водения в последствие съдебен
процес се подкрепят от писмените доказателства по делото – влязло в сила решение по
гр.д. № 80457/2015г по описа на Софийски районен съд 28 с-в, с което вторият
ответник К. К. е осъден да върне на ищцата Н. П. държанието върху спорния имот,
отнето по насилствен начин на 26.10.2015г., и извършен въвод от съдебен изпълнител
през 2019г след издаване на изпълнителен лист.
3
Въз основа на събраните доказателства, настоящият състав достига до извод за
неоснователност на въззивната жалба, по следните съображения:
При предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва твърденията,
които обосновават правния му интерес да отрече легитимацията на ответника. Те
произтичат от заявеното като предмет на защита фактическо положение - че
осъществява фактическа власт върху имота като свой в продължение на повече от 10г
от настаняването през 2002г и на това основание е придобито правото на собственост
преди незаконното му отнемане през 2015г от втория ответник К.. В този случай в
тежест на ответниците е да установят съществуване на отричаното от ищцата право и в
частност, че в патримониума на ответника М. като последен приобретател валидно е
възникнало правото на собственост на посоченото деривативно основание – чрез
правна сделка.
С оглед задължителните е указания в ТР №8/2013 г.по тълк.д.№8/2012 г. на
ОСГТК, ВКС ищецът следва да докаже правния си интерес, произтичащ от
твърденията за фактическо владение върху спорния имот за период от време, в който
ще се реализира фактическия състав на придобивната давност, като разглеждането на
въпроса дали твърдените правопораждащи факти са се осъществили е в зависимост от
това дали ответниците успешно ще проведат доказване на правата си.
В тази връзка отговор на исковата молба е подал само ответника М., обосновал
като последен приобретател правото си на собственост въз основа на правна сделка –
договор за замяна от 30.12.2015г, който договор би произвел вещно-транслативен
ефект, ако предишният праводател се легитимира като собственик.
Основателни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения на първоинстанционния съд, изразяващи се в липса на доклад по чл.146
ГПК, който процесуален пропуск е поправен от въззивната инстанция и обосновал
събирането на нови доказателства. Те обаче не променят по същество фактическите
изводи, че ищцата е доказала правния си интерес от отрицателен установителен иск на
посоченото оригинено придобивно основание.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според
легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт (corpus) върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя
(animus). С разясненията в ТР №1/2012г. по тълк.дело № 1/2012г на ОСГК, ВКС
въведената с чл.69 ЗС оборима законна презумпция се прилага на общо основание,
когато съсобствеността произтича от общ юридически факт, различен от
наследяването.
Категорично гласните доказателствени средства пред двете инстанции чрез
разпита на свидетелите А. и В. установяват, че в посочения период от 2002г до
завеждане на иска, имотът е бил във фактическа власт на ищцата – спорният
апартамент е бил обитаван от нея непрекъснато и необезпокоявано до 2015г, когато е
насилствено отнет от втория ответник К.. И двамата свидетели имат лични и
непосредствени впечатления за посочените факти, които съвсем детайлно са
възпроизвели и няма основание да се отрече доказателствената им стойност. Те
кореспондират с писмените доказателства, видно от които фактическата власт върху
имота е възстановена по съдебен ред след успешно проведен иск по чл.76 ЗС и
извършен въз основа на него въвод от съдебен изпълнител през 2019г. В този случай
4
обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще се
разпрострат върху факта на продължилото повече от шест месеца преди предявяване
на исковата молба непрекъснато владение върху спорния имот и давността не се счита
прекъсната. По тази причина показанията на другите двама свидетели, отнасящи се до
извършени по възлагане на ответника М. ремонтни работи в периода 2017г, както и
писмените доказателства за наемни договори от 2015г. с трети лица, не променят
извода, че имотът е бил във фактическа власт на ищцата, тъй като касаят периода
2015-2019г, през който е воден съдебен процес по иска с пр. осн. чл.76 ЗС.
В обобщение ищцата успешно установи правния си интерес от отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК, за която цел не е нужно главно доказване на
правопораждащите факти, включени в състава на чл. 79 ЗС, при положение, че
ответниците не ангажираха доказателства за твърдяното придобивно основание.
Въпреки указанията на съда, по делото не се представиха доказателства, които
несъмнено да установят, че договорът за замяна от 2015г е произвел вещно-
транслативен ефект. За целта следваше провеждането на доказване, че праводателите
по сделката са собственици на спорния имот, а именно че се е осъществило
основанието за издаване на оспорения констативен нотариален акт № 184/2015г на
нотариус П.. По делото не са представени доказателства, легитимиращи първия
ответник С. за наследник на В. Б., нито такива спорният имот да е бил част от
патримониума на наследодателя към момента на откриване на наследството, за да
възникне правото му на собственост по наследствено правоприемство.
По въпроса за разноските: При този идентичен изход на материалноправния спор
няма основание да се изменят присъдените пред първата инстанция разноски. Пред
настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има само въззиваемата –ищца,
но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за
сторени такива. По делото не е представен договор за правна защита, в който да е
уговорен хонорар пред въззивна инстанция, нито такъв по чл.38, ал.2 ЗАдв.
С горните съображения, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.02.2024г по гр.дело № 7924/2021г. на Софийски
градски съд 1-3 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок, считано от
връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6