№ 9530
гр. София, 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110163945 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на М. Н. И. срещу „Топлофикация София“ ЕАД,
която отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищцата е представила документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.04.2023 г. от 10:25 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от М. Н. И. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищцата за следните суми:
1 948.49 лв. – главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от
13.05.2003 г. до окончателното плащане; 329.70 лв. – законна лихва за забава за периода от
01.11.2003 г. до 26.09.2009 г.; 45.56 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 01.07.2003 г. по гр. д. № 3936/2003 г. по описа на СРС, 51 състав, и е
образувано изп. д. № 20118560400164 по описа на ЧСИ Биляна Богданова.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 3686/2003
г. по описа на ДСИ, ІІІ отделение, 20 участък, прекратено поради настъпила перемпция на
31.03.2010 г., след което е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Биляна Богданова.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, като счита, че е
приложима 3-годишната погасителна давност, тъй като се касае за периодични плащания, а
изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237
1
ГПК /отм./. Излага, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е
запор на банковата й сметка, наложен на 04.06.2013 г., след което в продължение на 2
години не са извършвани валидни изпълнителни действия и на 04.06.2015 г. изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона, а на 04.06.2016 г. е изтекла погасителната давност за
вземанията. Твърди, че последното изпълнително действие е от 16.10.2017 г., но счита, че
всички извършени след прекратяването на изпълнителното дело изпълнителни действия не
пораждат правни последици и не могат да доведат до прекъсване на погасителната давност.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че изпълнителният лист е издаден за главница в размер на 1 948.49
лв., ведно със законната лихва от 13.05.2003 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 329.70 лв., дължима към 19.03.2003 г., и разноски по делото в размер на 45.56 лв.
Сочи, че за вземанията по изпълнителния лист е образувано изп. д. № 3686/2003 г. по описа
на ДСИ, ІІІ отделение, 20 участък, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК през
2010 г., след което на 11.04.2011 г. е образувано изп. д. № 164/2011 г. по описа на ЧСИ
Биляна Богданова. Изтъква, че към момента на образуване на двете изпълнителни дела е
било в сила ППВС № 3/1980 г., с което е възприето, че погасителна давност не тече, докато
трае изпълнителният процес, поради което счита, че давностният срок е започнал да тече
едва с приемането на ТР № 2/2015 г. на ВКС, т.е. на 26.06.2015 г. Излага съображения, че
приложима в случая е 5-годишната давност. Твърди, че в хода на изп. д. № 164/2011 г. по
описа на ЧСИ Биляна Богданова е проявявал активност и е подавал многократно молби за
изпълнителни действия, с което давността е прекъсвана, като изтъква, че перемпцията е без
правно значение за давността. Сочи, че давността е била спряна по време на извънредното
положение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 439 ГПК.
По предявените искове в тежест на ищцата е да докаже, че срещу нея е предприето
принудително изпълнение на процесните задължения.
УКАЗВА на ищцата, че НЕ СОЧИ доказателства за предприето срещу нея
принудително изпълнение на вземане за лихва за забава в размер на 329.70 лв. за периода от
01.11.2003 г. до 26.09.2009 г.
В тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване
или спиране на погасителната давност, за което НЕ СОЧИ никакви доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че в
полза на ответника е издаден срещу ищцата изпълнителен лист от 01.07.2003 г. по гр. д. №
3936/2003 г. по описа на СРС, 51 състав, за суми, сред които са и следните: 1 948.49 лв. –
главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 13.05.2003 г. до
окончателното плащане, и 45.56 лв. – разноски по делото; че за вземанията по
изпълнителния лист е образувано изп. д. № 3686/2003 г. по описа на ДСИ, ІІІ отделение, 20
участък, прекратено през 2010 г. поради перемпция; че срещу ищцата се води изп. д. №
20118560400164 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, образувано въз основа на
изпълнителния лист от 01.07.2003 г., издаден по гр. д. № 3936/2003 г. по описа на СРС, 51
състав.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
2
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3