№ 1086
гр. Бургас, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20222100100353 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на И. И. М., от гр. С., с която
претендира обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на увреждащия
интересите й на кредитор на ответника И. Д. Л. договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, сключен с Нотариален акт № **/**.**.**** год., т. **, н. д. № ***/**** год. на
нотариус рег. № 248, по силата на който договор първият ответник – И. Д. Л., от гр. Б., е
продал на втория ответник – дъщеря си Д. И. Л., понастоящем малолетна, действаща чрез
майката-законен представител А. А., от гр. Х., правото на собственост върху следните два
недвижими имота: апартамент № 2 с площ от 184.14 кв. м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.610.263.1.2; адрес – гр. Б., ул. „М. С.“ № **, ет. *, и
1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.610.263, с площ от 208 кв. м., за сумата
от 50 000 лева; ангажира доказателства, претендира присъждане на разноските по делото.
Правното основание на предявения иск е чл. 135, ал. 1, ЗЗД.
Ответникът И. Л. признава основателността на иска; не ангажира доказателства.
Малолетният ответник Д. И. Л. оспорва иска, моли за отхвърлянето му и за
присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.
ДСП – Бургас не изразява становище по делото; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Ищецът И. М. твърди, че е легитимирана като кредитор на ответника И. Л. на
основание писмен договор за заем от 01.12.2014 год., за сумата от 100 000 евро, която следва
1
да й бъде върната до 21.12.2019 год. Според ищеца, заемната сума е получена от длъжника с
нареждане-разписка от 01.12.2014 год.
С анекс от 14.08.2019 год. страните по заемния договор са изменили падежа на
задължението на връщане, като са определили нова дата – 31.12.2021 год.
За частично изпълнение на паричния дълг на И. Л. е подадено заявление по чл. 410,
ГПК, издадена е Заповед за изпълнение № 216/25.01.2022 год. по ч. гр. д. № 399/2022 год. на
БсРС, която е влязла в сила, тъй като срещу нея длъжникът не е подал възражение по чл.
414, ГПК; издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство.
На 03.09.2019 год., с Нотариален акт № 47, т. **, н. д. № ***/**** год. на нотариус
рег. № 248, е бил сключен договор за покупко-продажба, по силата на който
заемополучателят И. Л. се е разпоредил в полза на дъщеря си Д. Л. с правото си на
собственост върху процесните два недвижими имота: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.610.263.1.2 и 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
07079.610.263, общо за сумата от 50 000 лева. Ищецът И. М. счита, че този транслативен
договор уврежда интересите й на кредитор на продавача Л., тъй като прегражда
възможността й да се удовлетвори от стойността на прехвърленото имущество, а И. Л. не
притежава друг секвестируем актив.
Ответникът И. Л. признава изложените в исковата молба факти, но счита, че не е
уредил умишлено интересите на кредитора си; във фазата на устните прения посоченият
ответник е изразил становище за основателност на предявения иск.
Ответникът Д. Л. оспорва исковете с твърдения за липса на валидно възникнало
парично задължение на И. Л. към ищеца М.; за антидатиране на заемния договор; за липса
на знание за увреждане и на намерение за увреждане с процесната сделка; за невъзможност
разпоредителната сделка да бъде приета за увреждаща спрямо ищеца; изложени са
твърдения, че настоящият съдебен процес е симулативен между ищеца и ответника И. Л..
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск
за неоснователен. Нормата на чл. 135, ал. 1, ЗЗД урежда възможността, чрез т. нар. „Павлов
иск”, за относително недействително спрямо кредитора на парично или непарично вземане
да бъде обявено действието, с което длъжникът му го уврежда, т. е. с което намалява
възможността кредиторът да се удовлетвори от имуществото на длъжника си (вж.
Постановление № 1/29.03.1965 г. по гр. д. № 7/64 г. на Пленума на ВС; 111-2008-І ГО на
ВКС). Съдът счита, че в настоящия процес следва да приеме за установена материално-
правната легитимация на ищеца М. като кредитор на ответника И. Л. за сумата от 100 000
евро, на основание представения писмен договор за заем. За заплащане на част от тази сума
са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, при липса на проведен съдебен
процес за отричане съществуването на това парично задължение на ответника-
заемополучател. Съдът отбелязва и обстоятелството, че в производството по чл. 135, ЗЗД не
се проверява действителността на облигационната връзка, поради което настоящият съдебен
състав не дължи произнасяне по автентичността на процесния заемен договор – съгл.
2
константната съдебна практика (т. 2 от мотивите на Тълкувателно решение № 2/09.07.2019
год. по тълк. д. № 2/2017 год. на ОСГТК на ВКС; 552-2010-ВКС, 328-2010-ІІІ ГО на ВКС,
639-2010-ІV ГО на ВКС).
Съдът намира, че сключената между ответниците разпоредителна сделка за покупко-
продажба на имоти е увреждаща интересите на И. М., кредитор на прехвърлителя И. Л..
Процесният договор е възмезден, но с него се намалява възможността за удовлетворяване на
кредитора от секвестируемо недвижимо имущество на длъжника (за получената продажна
цена няма данни дали е съхранена и къде, за да бъде предмет на принудително изпълнение).
Предвид родствената връзка между ответниците (по пряка линия от първа степен), следва да
се приеме, че е налице и знание за увреждащото действие на договора за покупко-продажба
– чл. 135, ал. 1, изр. второ, и ал. 2, ЗЗД, тъй като законовата презумпция не е оборена.
Процесният договор за заем е оспорен от ответника Д. Л. като антидатиран – чл.
181, ал. 1, ГПК. Доказателствената тежест за установяване верността на писмено отразената
дата на възникване на заемното правоотношение се носи от ищеца, който основава
претенцията си на твърдение за възникване на това парично вземане преди сключване на
увреждащата продажбена сделка. Ответникът Д. Л. е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1,
ГПК, тъй като може да бъде увредена от антидатирането на заемния договор (чрез
посочване на дата преди тази на процесната разпоредителна сделка), по който заемен
договор не е страна, с оглед възможността на приобретателя на имота да се позове на
защитата по чл. 135, ал. 3, ГПК (Решение № 17/13.06.2019 год. по търг. д. № 1104/2018 год.
на I ТО на ВКС; Решение № 207/21.01.2016 год. по гр. д. № 1381/2015 год. на I ГО на ВКС и
Решение № 108/21.11.2014 год. по възз. гр. д. № 210/2014 год. на Апелативен съд – Бургас).
Делото не съдържа доказателства срещу оспорването, поради което съдът приема, че датата
на договора за заем – 01.12.2014 год., е недостоверна, т. е. недоказано е обстоятелството, че
паричното вземане на И. М. от И. Л. по договора за заем е възникнало преди сключване на
разпоредителната сделка от 03.09.2019 год. Извод в противоположен смисъл не може да се
направи и от представеното нареждане-разписка от 01.12.2014 год., отнасяща се за сума в
по-нисък размер, а и в съдържанието й посоченото основание не съвпада със заемния
договор. Липсата на достоверна дата за сключения заем мотивира съда да приеме, че е
налице хипотезата на чл. 135, ал. 3, ЗЗД, тъй като няма доказателства, че договорът за заем е
възникнал преди извършеното между ответниците разпореждане по договора за покупко-
продажба. В тази хипотеза разпореждането е недействително само ако е било предназначено
да увреди интересите на кредитора, т. е. санкционирано е виновното намерение за
увреждане, което е различно от знанието по чл. 135, ал. 2, ЗЗД (вж. Решение №
38/24.07.2012 год. по гр. д. № 1348/2010 год. на IV ГО на ВКС; Решение № 343/30.11.2011
год. по гр. д. № 1379/2010 год. на III ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК, и Решение №
643/27.07.2000 год. по гр. д. № 27/2000 год. на II ГО на ВКС). Тежестта за доказване на
намерението за увреждане също се носи от ищеца – Решение № 34/04.05.2022 год. по гр. д.
№ 1250/2021 год. на III ГО на ВКС и Решение № 408/14.07.2004 год. по гр. д. № 409/2003
год. на II ГО на ВКС. В разглеждания казус няма доказателства за такова намерение на
3
страните по договора за покупко-продажба. Показанията на разпитаните свидетели не
разкриват подобна обща воля на контрахентите, насочена срещу интересите на кредитора
М.. Разпореждането, извършено от И. Л. с недвижимите му имоти, не го е лишило от
всякакво друго секвестируемо имущество (според показанията на свид. Д. К. и Б. А.
продавачът е разполагал със средства и имущество), поради което не е налице индиция за
намерението за увреждане (Решение № 1037/02.10.2008 год. по гр. д. № 4302/2007 год. на II
ГО на ВКС).
Договорената между продавача и купувача на имотите продажна цена – 50 000 лева,
също не може да промени извода на съда относно липсата на доказано намерение за
увреждане на кредитора. Размерът на сумата е предоставен на волята на договарящите лица,
съгл., чл. 9, ЗЗД, като в разглеждания случай той е обусловен и от роднинството между
продавача и купувача (баща и дъщеря) – в тази насока е и Решение № 60/20.04.2017 год. по
гр. д. № 3094/2016 год. на IV ГО на ВКС. В нотариалния акт е записано изявлението на
продавача И. Л., че е получил продажната цена от 50 000 лева (няма данни дали тя е платена
в брой, или по банков път). Същият ответник е оспорил факта на реално плащане на цената,
но не е провел пълно и главно доказване, за опровергаване верността на изявлението си в
нотариалния акт.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че не е налице предпоставката
на чл. 135, ал. 3, ЗЗД, поради което предявеният Павлов иск следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на претенцията налага уважаване молбата на ответника Д. Л. за
присъждане на направените деловодни разноски – адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3,
ГПК). Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК съдът намира за основателно, тъй като
договорената и заплатена сума от 9500 лева е прекомерна, съобразно цената на иска и
действителната фактическа и правна сложност на делото. При съобразяване с нормата на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год., в редакцията й към датата на договаряне на
възнаграждението между малолетния ответник и процесуалния й представител, следва да се
приеме, че минималният размер на сумата възлиза на 5128,98 лева, поради което съдът
намалява дължимото възнаграждение от 9500 лева до 7500 лева.
Ответникът И. Л. не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос в процеса.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 135, ал. 1, ЗЗД, на И. И. М., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „С. г.“ № *, ет. *, за обявяване за относително недействителен
спрямо нея на увреждащия интересите й на кредитор договор за покупко-продажба на
4
недвижими имоти, сключен с Нотариален акт № **/**.**.**** год., т. **, н. д. № ***/****
год. на нотариус рег. № 248, по силата на който продавачът-ответник И. Д. Л., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „М. С.“ № **, ет. *, ап. *, се е разпоредил в полза на дъщеря
си – ответника Д. И. Л., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез майката-законен
представител А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. Х., бул. „С.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, с
правото на собственост върху следните два недвижими имота: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 07079.610.263.1.2; адрес – гр. Б., ул. „М. С.“ № **, ет. *, ап. *;
площ – 184,14 кв. м., който обект се намира на ет. * в сграда с идентификатор
07079.610.263.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.263;
предназначение – жилище апартамент; брой нива на обекта – 2; съседи на ниво 1: на същия
етаж и над обекта – няма, под обекта – 07079.610.263.1.1; съседи на ниво 2: на същия етаж,
под и над обекта – няма, и 1/4 ИД. Ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.610.263;
адрес – гр. Б., ул. „М. С.“ № **; площ – 208 кв. м.; трайно предназначение на територията –
урбанизирана; съседи: 07079.610.339, 07079.610.262, 07079.610.264 и 07079.610.272.
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С. г.“ № *, ет. *, на
основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Д. И. Л., ЕГН **********, малолетна, действаща
чрез майката-законен представител А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. Х., бул. „С.“ № **,
вх. *, ет. *, ап. *, деловодни разноски в размер от 7500 (седем хиляди и петстотин) лева.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на съдебното решение в
Службата по вписванията при БсРС, след влизането му в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5