№ 726
гр. Сливен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20212230101570 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Правното основание на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната
страна е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което се предявяват исковете. Сочи се, че
ответникът има открита партида с абонатен № 102588, за недвижим имот на
адрес: гр. ****. Имотът е свързан към водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. За периода от 01.02.2017
година до 30.09.2020 година не е заплатена съгласно „Общите условия на ВиК
оператора за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК - Сливен”
дължимата главница и мораторна лихва. За сумите е издадена заповед №
260754/27.11.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 4235 по описа на РС - Сливен за 2020 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответната страна дължи сумата 689,42 лева, представляваща
главница, начислена за периода от 01.02.2017 година до 30.09.2020 година,
стойност на доставена и консумирана питейна вода за партидата на длъжника
с абонатен № 102588, на адрес гр. **** за доставена и консумирана питейна
вода, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.11.2020 година до окончателното изплащане на
сумата, както сумата 131,62 лева, представляваща лихва, начислена към
03.11.2020 година. Претендират се разноските и по настоящото дело.
В законоустановения срок от назначения особен представител на
ответника е депозиран отговор, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на исковите претенции. Прави се
възражение за погасяване на вземането по давност за част от периода.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощник, който поддържа исковите претенции и като счита същите за
доказани по основание и размер моли за уважаването им. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, но се представлява от
назначения му особен представител, който поддържа становище за
неоснователност на предявените искови претенции по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцовото “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, в качеството
му на доставчик на питейна вода е подало на 26.11.2020 година пред РС -
Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против ответника Г. СТ. Р. за дължими суми за периода от 01.02.2017 година
до 30.09.2020 година за доставена вода до обект на адрес: гр. ****.
Въз основа на заявлението е по ЧГД № 4235 по описа на СлРС за 2020
година е издадена заповед № 260754/26.11.2020 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за главница в размер на 689,42 лева, за
доставена, но не заплатена питейна вода, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 26.11.2020 година до окончателното й изплащане, лихва в
2
размер на 131,62 лева, начислена към 03.11.2020 година и разноски по делото
в размер на 26,20 лева. Сумите не са заплатени.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
За периода от 01.02.2017 година до 30.09.2017 година размерът на
главницата за доставена, но незаплатена питейна вода възлиза на сумата
183.60 лева, а размерът на начислената към 26.11.2020 година върху тази
главница лихва за забава, възлиза на сумата 63.78 лева.
За периода от 30.09.2017 година до 30.09.2020 година размерът на
главницата за доставена, но незаплатена питейна вода възлиза на сумата
505.82 лева, а размерът на начислената към 26.11.2020 година върху тази
главница лихва за забава, възлиза на сумата 67.84 лева.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.
124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са частично основателни. Безспорно ответникът има качеството на
потребител на питейна вода за за имота на адрес: гр. ****, за който е открита
партида с абонатен № 102588. От представените от ищцовата страна писмени
доказателства се установява, че за процесния период от 01.02.2017 година до
30.09.2020 година, до имота е доставена питейна вода, чиято действителна
стойност като главница и мораторна лихва съответства на сумите, посочени в
издадената заповед № 260754/27.11.2020 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 4235 по описа на РС - Сливен за
2020 година.
Не се установява ответникът да е заплатил дължимите суми, но в случая
се явява основателно възражението за погасяване по давност на ищцовите
3
вземания от 01.02.2017 година до 30.09.2017 година. Тези вземания
представляват периодични платежи, в какъвто смисъл е константната съдебна
практика. Същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност, която
към момента на подаване на заявлението на ищеца за издаване на заповед по
чл. 410 от ГПК срещу ответника, вече е била изтекла.
Предвид изложеното исковете следва да се уважат частично до размер на
главница 505.82 лева, представляваща цена на доставена питейна вода за
периода от 30.09.2017 година до 30.09.2020 година, както и мораторна лихва
върху нея до 26.11.2020 година в размер на 67.84 лева, ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане. В останалата част за
разликата над уважените до пълните претендирани размери исковете следва
да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяване на вземанията по
давност.
Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно
съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по
настоящото дело. Ищцовата страна е претендирала присъждане на разноски.
По правилата на процеса такива им се следват съобразно уважената, част от
исковите претенции, които се изчисляват на база включени държавни такси,
адвокатско възнаграждение и депозит - възнаграждение за особен
представител, като възлизащи в размер на сумата 531,84 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. СТ. Р. , с ЕГН: **********, от
гр. **** ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-
СЛИВЕН" ООД – СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. "6-ти септември № 27 част от сумите за които е
издадена заповед № 260754/27.11.2020 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 4235 по описа на РС - Сливен за
2020 година, а именно: главница в размер на 505.82 лева /петстотин и пет
лева и осемдесет и двестотинки/, представляваща стойност на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 30.09.2017 година до 30.09.2020
година до партида с абонатен № 102588, на адрес: гр. ****, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 26.11.2020 година до окончателното й
4
изплащане и сумата 67, 84 лева (шестдесет и седем лева и осемдесет и
четири стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена към
03.11.2020 година, като положителните установителни искове по чл.124, ал.1
във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, в останалата им част за разликата над
уважените до пълните претендирани размери се ОТХВЪРЛЯТ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. СТ. Р. , с ЕГН: **********, от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -СЛИВЕН” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Шести
септември” № 27 сумата 531, 84 лева /петстотин тридесет и един лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5