№ 102
гр. , 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. И. Б. от гр.С., подадена чрез пълномощника адв.В. Т. от
САК, срещу Наказателно постановление /НП/ № ***/********* г., издадено от началник
отдел „Рибарство и контрол- Западна България“ към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /****/, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП е издадено в протИ.речие с процесуалните
правила и се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, на
първо място, недопустимост на процесното НП поради протИ.речие с чл.4, пар.1 от
Протокол №7 към Конвенцията за правата на човека, тъй като за едно и също деяние
жалбоподателят бил привлечен два пъти към административнонаказателна отговорност.
Издадени били срещу Ц. Б. две наказателни постановления, като обжалваното в настоящото
производство очертавало липса на валидно разрешително за извършване на любителски
риболов и твърдяното от административнонаказващия орган /АНО/ препятстване
извършването на проверка. Второто НП, изхождайки от номерацията му, било съставено въз
основа на констатираното с първото НП нарушение на ЗРА, а именно: липсата на валидно
разрешително за любителски риболов. АНО в протИ.речие с Конвенцията за правата на
човека бил издал два АУАН, респективно- две НП за едно и също деяние. Забраната за
преследване и наказване на второто деяние произтичала от идентични факти и
обстоятелства или от такива, които по същество са „значително същите“ – сходни,
независимо от правната им квалификация или от защитавания правен интерес.
1
Идентичността на деянията, за които жалбоподателят е привлечен към отговорност,
произтичала от това, че са извършени на едно и също място, по едно и също време, при една
и съща обстановка и механизъм, т.е. имало тъждественост на фактите по второто НП с тези
по първото НП. Тази тъждественост обосновавала правно заключение, че второто АУАН и
НП /предмет на настоящото производство/ са издадени в нарушение на правилото „non bis in
idem“, което изисквало да се отмени като незаконосъобразно издаденото второ НП.
Жалбоподателят моли съда, в случай, че приеме доводите му, изложени по-горе, за
неоснователни, да има предвид, че до настоящия момент АНО не е изпълнил едно от
основните си задължения по закон, свързани с уведомяване на нарушителя за
констатираното нарушение, като не е връчил по надлежния ред издадения АУАН, за да може
той да се запознае с нарушението, което му се вменява и да направи възражения по него.
Посоченото обстоятелство представлявало абсолютна процесуална предпоставка за отмяна
на атакуваното НП, тъй като с действията си АНО е лишил жалбоподателя от защита. На
следващо място, атакуваното НП било незаконосъобразно и неправилно, тъй като АНО не е
ангажирал каквито и да е доказателства относно авторството на извършеното нарушение.
Представителите на **** достигнали до извода, че нарушителят на ЗРА е собственикът на
МПС с ДК№ **********. Самоличността му била установена след извършена справка на
телефон 112, а не от проверката, която са извършили. Нито от съдържанието на НП, нито
вероятно от това на АУАН, се установявало по категоричен начин авторството на
извършеното деяние. Жалбоподателят чрез своя упълномощен адвокат твърди, че не е
извършвал любителски риболов, още по-малко в тъмната част на денонощието, както е
посочено в абзац 4 от установителната част на атакуваното НП. Алтернативно на
изложеното, в случай, че съдът приеме изложение основания за отмяна на НП за
неоснователни, се иска да бъде прието, че според описаната фактическа обстановка, следва
обоснован извод, че жалбоподателят не е нарушил чл.88 ЗРА, тъй като е допуснал да бъде
извършена проверка, при която е установено, че не притежава валидно разрешително за
извършване на любителски риболов. По този начин не могла да бъде установена
съставомерност на извършеното деяние, тъй като липсвало поведение на нарушителя, което
да обуслови квалификация на деянието по чл.88 ЗРА. Сочи се, че в случая от твърде общо
формулираното описание на нарушението по никакъв начин не се установявало въз основа
на кои точно факти и обстоятелства АНО е приел, че именно Б. е автор на извършеното
нарушение, както и че е възпрепятствал извършването на проверка по чл.55, ал.1 ЗРА.
Разпоредбата на чл.54, ал.2, т.10 ЗРА се сочи, че давала право на контролните органи по ал.1
да проверяват документите за самоличност на нарушителите, но при образуване на
административно производство. Съгласно чл.54, ал.1 ЗРА контролните органи имали право
да отведат принудително нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото
поделение на МВР, които права нямало данни да са упражнени. От всичко изложено следвал
извод, че атакуваното НП е незаконосъобразно и неправилно, предвид което следва да бъде
отменено. Иска се, с оглед изхода на делото, на жалбоподателя да бъдат присъдени
сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Ц. И. Б. не се явява
2
лично, но се представлява от упълномощения свой процесуален представител адв.В. Т. от
САК, който поддържа подадената жалба, а в хода по същество на делото заявява, че счита,
на изложените в жалбата основания, че обжалваното НП е съставено в протИ.речие с
изискванията на процесуалния закон, а от събраните свидетелски показания в хода на
делото не могло да се установи по категоричен начин и авторството на деянието. Не били
налице ясни обстоятелства, от които да може да се индицира и да се свърже доверителят му
с изпълнителното деяние. Посочването на регистрационен номер на автомобил не могло да
свърже доверителя му с изпълнителното деяние, а именно: отказ да предостави на органите
на **** личните си документи за съставяне на АУАН, за което същият е привлечен към
административнонаказателна отговорност. Неправилни били показанията на служителите на
****, които заявили, че нямат право по закон да задържат лицето, което е установено като
нарушител. Тази им възможност била разписана в чл.54 от специалния закон. Освен това,
липсвала приемственост между извършеното деяние, времето на извършване и твърдения
нарушител. В НП ясно било изписано, че нарушението е извършено в тъмната част на
денонощието, като „извършването на риболов в тъмната част на денонощието“
представлявало в конкретния случай основание за налагане на административното
наказание. От фактическа страна АНО бил приел, че Б. му не се е подчинил на исканията на
инспекторите да представи документ за самоличност и в същото време, че същият не
разполагал със свидетелство за риболов- обстоятелства, които създавали колизия в
констатациите, тъй като не ставало ясно как АНО, установил нарушението, е установил, че
лицето, към момента на извършване на риболова, не разполага с риболовен билет щом в
същото време е отказал представяне на лични документи. Не била налице последователност
във фактическите твърдения, които да се обуславят едно от друго, за да се достигне до извод
за нарушението, към което е привлечен доверителят му. Освен това адв. Т. твърди, че
препятстването на проверка по чл.88 ЗРА не представлявало сериозно и тежко нарушение
по смисъла на цитирания закон. Също така се твърди, че е нарушен чл.57, ал.1 ЗАНН, тъй
като обстоятелствата в НП са много общо формулирани, като описанието на нарушението не
съответства на даденото от свидетелите-инспектори от ****, единият от които твърдял, че
риболовните уреди са били два, а другият твърдял само, че е имало риболовни уреди, а в
АУАН се посочвало, че уредът за риболов е само един. Свидетелите сочели също, че е имало
уловена риба – обстоятелство, ненамиращо опора в съставения акт. Иска се от съда да вземе
предвид и факта, че АНО е нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като той има
известен адрес, но не е налице последователност за установяването му на адреса, а предвид,
че служителите на РУ-П. веднъж са посещавали къщата му и адреса, на който реално се е
намирал, било е възможно служителите на МВР и **** да връчат съответните
административни актове. За същото деяние безспорно било установено, че е налице и друго
издадено НП за нарушение, което се твърди, че е издадено по същото време. Твърденията
пък за арогантно поведение на жалбоподателя изхождали само от служителите на ****,
присъствали при проверката и по никакъв начин не се установявали от трето лице-
свидетел, каквото е изискването на ЗАНН. Адв.Т. иска от съда да отмени обжалваното НП
като неправилно и незаконосъобразно и да присъди на доверителя му сторените в
3
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- ****, отдел „Рибарство и контрол Западна България“ се
представлява в проведените съдебни заседания от упълномощения ст.юрк. И. П., който
оспорва подадената жалба, а в хода по същество на делото моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли като неоснователна жалбата на Ц. И. Б. и да потвърди издаденото НП №
***/*********г. на отдел „Рибарство и контрол- Западна България“ при ****, за което
излага фактически и правни доводи. Представителят на **** твърди на първо място, че
АУАН и НП са издадени от оправомощени лица. На следващо място, противно на
изложеното в жалбата и в с.з., АУАН и НП съдържали всички изискуеми от ЗАНН
реквизити, както и били спазени давностните срокове за съставянето им. От разпитаните по
делото свидетели и от приложените писмени доказателства, безспорно се установявало
извършеното от жалбоподателя Б. административно нарушение на **********г., когато при
рутинна проверка на язовир „С.“ жалбоподателят е установен да извършва риболов и след
пристигане на униформени служители на **** и след легитимация от тяхна страна, същият
отказва да предостави билета си за любителски риболов и най-демонстративно си вдига
риболовните принадлежности, отказвайки да съдейства при извършване на проверката от
контролните органи. Служителите от **** единодушно в показанията си заявили, че са
наблюдавали жалбоподателя да извършва риболов и след легитимация от тяхна страна, той е
започнал да се държи с тях неуважително, арогантно и най-демонстративно е изритал кофа с
уловена в нея риба, попречвайки по този начин на инспекторите да проверят наличието на
улов, качил се в автомобила си и също толкова демонстративно напуснал
местонарушението. След установяване самоличността на лицето с помощта на МВР,
служителите направили справка в системата за риболовни билети на **** и установили, че
лицето не притежава риболовен билет към датата на извършване на нарушението. Сочи се,
че с деянието си на 30.09 г-н Б. е осъществил състава на две отделни административни
нарушения по ЗРА и правилно и законосъобразно на жалбоподателя са издадени две
отделни НП и са му наложени две глоби за всички извършени от него на процесната дата
нарушения. Сочи се, че както в АУАН, така и в НП, противно на доводите на защитата,
извършеното нарушение е подробно описано. Правилно и законосъобразно на нарушителя
бил наложен минимално предвидения в чл.88 ЗРА размер на глобата- 1000 лв., предвид
липсата на данни за предходни нарушения по ЗРА от това лице. Самият висок минимален
праг, който бил предвиден за наказанието глоба, сам по себе си говорел за обществената
опасност на извършеното деяние. Юрк. П. подчертава, че се касае за униформени лица,
изпълняващи служебните си задължения. Не споделя доводите на защитата, че в хода на
производството не било установено по безспорен начин авторството на деянието. Сочи, че
след напускане на местонарушението от нарушителя, инспекторите от **** правилно и
законосъобразно са потърсили съдействие на тел.112 и по регистрационния номер на
автомобила е установена самоличността на нарушителя- факт, който е потвърден както от
служителите на ****, така и от разпитания полицейски служител С. П., който пръв се е
отзовал на мястото на нарушението и който потвърждава в показанията си, че след
установяване самоличността и предявяване снимка на нарушителя, и двамата служители на
4
**** категорично са разпознали същия като извършителя на административно нарушение.
Сочи се, че нарушителят не е бил задържан, защото макар през 2017г. да са приети
предвидените правомощия на служители на **** да задържат нарушители, и към днешна
дата няма Наредба на МВР, поради което от ръководството им е пусната заповед да не се
предприемат такива действия до приемане на наредба. Юрк.П. оспорва твърдението на
защитата за неяснота в показанията на служителите от ****, като сочи, че е неотносимо към
настоящия правен спор дали е имало рибарски уреди или не, а броят на евентуалните
риболовни уреди също бил без значение. Юрк.П. счита, че некоректно и подвеждащо е
твърдението на защитата, че е било описано нарушението да е извършено в тъмната част на
денонощието. Как и защо са установили инспекторите от ****, че нарушителят не
притежава риболовен билет, също било неотносимо, но посочва, че същите, дори и през
мобилните си телефони, имат достъп до системата и могат да установяват само по данни на
ЕГН дали лицата имат такъв билет. Сочи се още, че в случая не става въпрос за
непредставянето на билет, за да се квалифицира нарушението като такова по чл.88 ЗРА, а за
арогантно, грубо и обидно отношение към контролните органи, отсъствие на всякакво
съдействие и се сочи, че ако г-н Б. не бил напуснал местонарушението на 30.09. щял да му
бъде съставен единствено АУАН за извършен риболов без билет, за което нарушение се
предвижда глоба от 100 лв. Самият факт, че лицето напуска местонарушението и отказва да
бъде проверено, осъществявало състава на административното нарушение. Сочи се, че
лицето, след многократни опити да бъде призован в ****, включително чрез МВР, не се явил
и затова съставянето на АУАН в отсъствието му в конкретния случай не е процесуално
нарушение. Предвид изложеното, се иска от съда да потвърди обжалваното НП и да присъди
на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
РП-Е.П., ТО-П., в качеството си на заинтересована страна, не изпращат представител в
съдебните заседания и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2021 год., около 12.50 ч., инспекторите от **** И. В. и Р. Н. осъществявали
служебните си правомощия, когато на язовир „С.“, община М., област Софийска забелязали
лице от мъжки пол да осъществява риболов и решили да му извършат проверка относно
наличието на риболовен билет. Инспекторите си приближили до лицето, легитимирали се и
му поискали документ за самоличност и риболовен билет, при което той първо заявил, че
няма билет, а след това казал, че не е длъжен да им дава документ за самоличност, започнал
да се държи грубо и въпреки отправеното му предупреждение да остане на място до
завършване на проверката, той изритал намиращата се пред него кофа с улов във водата,
събрал риболовните си принадлежности, прибрал ги в намиращия се наблизо автомобил с
рег. № *********, качил се в автомобила и напуснал мястото. При тази реакция на
проверяваното лице, служителите на **** записали номера на автомобила и осъществили
веднага контакт с МВР посредством националния телефон за спешни случаи 112. От там ги
свързали с РУ-П., от където бил изпратен техен служител, с когото се срещнали по пътя. По
5
номера на автомобила служителят на РУ-П.- С. П., установил собственика му, а именно: Ц.
И. Б. и по имената на този собственик направил справка в системата на „БДС“ към МВР, от
където извлякъл снимка на лицето и я показал на служителите на ****. Те разпознали на
снимката лицето, което се опитали да проверят. След това, в системата на ****
инспекторите установили, че това лице не разполага с риболовен билет към дата
**********г. При тези обстоятелства било взето решение, че срещу лицето следва да се
съставят актове за извършени от него административни нарушения и били направени
множество неуспешни опити /в рамките на повече от месец/ лицето да бъде поканено за
съставяна на актовете, но след като то не се отзовало и не се явило в сградата на ****, на
06.12.2021г. И. В. съставил в негово отсъствие два АУАН-а с №№ ********* и *********,
първият от които за нарушение на чл.22, ал.1 ЗРА, а вторият- за нарушение на чл.88 ЗРА.
Тези два акта не са били предявени и връчени на Ц. Б.. Въз основа на тях обаче са издадени
2 бр. наказателни постановления- НП № ***/*********г. на началник отдел РКЗБ към ГД
РК при **** /обжалвано в настоящото производство/ и НП № ****/31.03.2022г. на началник
отдел РКЗБ към ГД РК при **** /предмет на обжалване в друго производство/.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на производството
доказателства: писмени – НП № ***/*********г. на началник отдел РКЗБ към ГД РК при
**** /л.19/, АУАН № В *********/06.12.2021г., съставен от И. В.- старши инспектор към
**** /л.22/, КП № 132/**********г., съставен от И. В. /л.23/, КП №
***********/06.12.2021г., съставен от И. В. /л.24/, молби до началника на 01 РУ-СДВР
/л.25, л.28/, сведение от Ц. И. Б. от 11.10.2021г. /л.27/, справка от мл.п.инсп. Г.Г. /л.31/,
справка по ЕГН от системата на **** /л.34/, заповед № ********/19.05.2015 на ИД на ****
/л.35/, заповед № *********/16.02.2021г. и заповед № РД ******/10.08.2021г. на министъра
на ЗХГ /л.36-38/, писмо изх. № **********/23.06.2022г. /л.56/, НП № ****/31.03.2022г. на
началник отдел РКЗБ към ГД РК при **** /л.57/, АУАН № В *********/06.12.2021г. /л.58/,
писмо УРИ № ***********/28.07.2022г. от РУ-П. /л.87/, писмо рег. №
***********/15.07.2022г. от РЦ 112-С. към МВР /л.93-95/; гласни – свидетелските показания
на И. В. В. /л.62-65/, Р. Г. Н. /л.65-68/, Г. Р. Г./л.100-102/, С. Г. П. /л.102-104/.
Според съставения от И. В. Констативен протокол /КП/ № 132/2021г. на **********г.,
двамата с колегата му Р. Н. са извършили рутинна проверка на язовир С., община М., обл.
Софийска, при която е забелязано лице да извършва риболов с един брой въдица, поставена
във водата в работно положение. Посочено е, че след легитимация от тяхна страна, при опит
да бъде проверено лицето за спазване на нормите за извършване на любителски риболов,
същият отказва да предостави билет за любителски риболов, отказва да предостави и лична
карта за съставяне на АУАН, след това демонстративно събира въдицата, прибирайки я в
багажното отделение на автомобила си с регистрационен № ********* и напуска
местонарушението. Посочено е, че за установяване самоличността на лицето е потърсено
съдействие от органите на МВР чрез тел.112, както и че ще бъдат предприети действия за
издирване на лицето с цел съставяне на АУАН.
Видно е от представените 2 бр. молби с изх. № **********/04.10.2021г. и изх. №
6
**********-2/15.11.2021г., че те са отправени до началника 01 РУ СДВР и с тях инспекторът
от ****- Р. Н. моли за съдействие за призоваване на лицето Ц. И. Б., с адрес: гр.С., ул.
„*************“ №46, ет.3, ап.12 в най-кратък срок в 01 РУ-СДВР с цел да му бъде
съставен АУАН за извършено от него нарушение по ЗРА на **********г. на яз.С.. В отговор
на първата молба от МВР са върнали „Сведение“ от Ц. И. Б. от 11.10.2021г., в което с
ръкописен текст Б. е записал: „Уведомен съм, че трябва да посетя адрес гр.С., бул.
„*********“ №17, ет.4 и да се явя при началник отдел „РК- Западна България“ при Р. Н.“ и
се е подписал. В отговор на втората молба от 01 РУ-СДВР са върнали „Справка“, според
която са посещавали адреса в период от 19.11.2021г. до 26.11.2021г. и търсеното лице не е
установено, като са оставени съобщения на входната врата, но обратна връзка не е
осъществена. Посочено е, че в системата на АИС-БДС лицето не е посочило мобилен номер
за контакт, но фигурира мобилен номер на съпругата му Марияна Б.а, на който никой не
вдига и на който на 24.11.2021г. е изпратено текстово съобщение, че Б. е търсен от
служители на МВР и следва да вдигне телефона, за да се проведе разговор с него, като от
същия номер било върнато съобщение, гласящо „Здравейте, в момента съм под Ковид
карантина и съм изолиран извън столицата“. Посочено е, че след това съобщение отново са
правени многократно опити да се проведе разговор с лицето, но телефонът не бил вдиган и
се прекъсвало звъненето. Посочено е, че с тези действия търсеното лице възпрепятства
възможността служителите на **** да съставят АУАН за извършеното от него нарушение.
Съставен е КП № ***********/06.12.2021г. от И. В. /старши инспектор РК-ЗБ към
****/ в присъствието на Р. Г. Н. /началник отдел РК-ЗБ към ****/ и Г. Р. Г. /мл.полицейски
инспектор към I-во РУ на МВР С./, в който е отразено, че на 06.12.2021г. в сградата на 1-во
РУ на МВР- С., след многократни опити да бъде открито лицето Ц. И. Б. с писма №
**********/04.10.2021г., № **********-2/15.11.2021г. и отговор на 1-во РУ на МВР С. с №
**********-3/02.12.2021г. за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения за извършените от него два броя административни нарушения по чл.22, ал.1 ЗРА
и чл.88 ЗРА на дата **********г. в негово отсъствие се съставиха два броя АУАН на
основание чл.40, ал.2 ЗАНН.
АУАН № В *********/06.12.2021г. е съставен от И. В. /старши инспектор РК-ЗБ към
****/ в присъствието на Р. Г. Н. /началник отдел РК-ЗБ към ****/ и Г. Р. Г. /мл.полицейски
инспектор към I-во РУ на МВР С./, като и тримата са го подписали. Съставен е срещу Ц. И.
Б. „за това, че на **********г. в 12:50 часа е извършил любителски риболов с един брой
въдица във водите на язовир „С.“, общ.М., Софийска област. След направена справка на
място, се установи, че към момента на проверката г-н Ц. Б. не притежава билет за
любителски риболов, с което нарушава чл.22, ал.1 ЗРА. Г-н Б. контролира уреда в работно
положение, потопен във водата и борави с него. За констатираното нарушение е съставен
КП №132 от **********г.“
На основание горецитирания АУАН е издадено НП № ****/31.03.2022г. на началник
отдел РК-ЗБ към ГД РК при **** за извършено административно нарушение по чл.22, ал.1
ЗРА, с който Ц. Б. е наказан с глоба в размер на 100 лв. на основание чл.64 ЗРА. На съда е
7
служебно известно, че това НП е предмет на обжалване по АНД №78/2022г. по описа на РС-
П..
АУАН № В *********/06.12.2021г. е съставен от И. В. /старши инспектор РК-ЗБ към
****/ в присъствието на Р. Г. Н. /началник отдел РК-ЗБ към ****/ и Г. Р. Г. /мл.полицейски
инспектор към I-во РУ на МВР С./, като и тримата са го подписали. Съставен е срещу Ц. И.
Б. „за това, че на **********г. в 12:50 часа при извършване на рутинна проверка на яз.С.,
община М., Софийска област, след легитимация, при опит да бъде проверен Б. за спазване на
правилата за извършване на любителски риболов, се установява, че г-н Б. не притежава
валиден билет за любителски риболов. При покана на лицето да си представи личната карта
за съставяне на АУАН започна да отправя обидни думи към служителите на **** и най-
демонстративно прибра риболовните си уреди в багажника на автомобила си с рег. №
********** и напусна местонарушението и се отправи в неизвестна посока. За установяване
на самоличността на нарушителя е потърсено съдействие на тел.112 от МВР. С тези си
действия г-н Б. препятства проверка на контролен орган, което представлява извършване на
административно нарушение по чл.88 ЗРА. За констатираното нарушение е съставен КП №
132 от **********г.“
На основание на горецитирания АУАН е издадено процесното НП № 22-6/31.03.2021г.
на началник отдел РК-ЗБ към ГД РК при ****, предмет на обжалване в настоящото
производство, за извършено нарушение по чл.88 ЗРА, с което Ц. Б. е наказан с глоба в
размер на 1000 лв. на основание чл.88 ЗРА. В НП нарушението е описано по идентичен
начин с описанието, направено от актосъставителя в АУАН № В *********/06.12.2021г.
Представена е извадка от системата на **** по ЕГН на жалбоподателя Б., в която като
Резултат се вижда „Няма резултати“.
С писмо изх. № **********/23.06.2022г. от началник отдел „РК“-Западна България
към **** настоящият съд е уведомен, че лицето Ц. И. Б. няма предходни нарушения по ЗРА.
С писмо рег. № ***********/15.07.2022г. от Районен център 112- С. при Дирекция
„Национална система 112“ към МВР са информирали съда, че на **********г. от телефонен
номер *********** в 12:45 ч. от лице, представило се като Н. е постъпило обаждане към
телефон за спешни повиквания 112. Посочено е, че по време на разговора е изградена
конферентна връзка с дежурен РУ-П. и сигналът е изпратен по електронен път на ОДМВР
С.. Представени са данните и на звукозапис и електронен картон.
Разпитани са по делото общо четирима свидетели- актосъставителят и свидетелят по
АУАН, както и двама полицейски служители, имащи отношение към процесната проверка и
нарушение.
Актосъставителят И. В. си спомня много добре случая. Разказва, че на **********г.
при рутинна проверка на язовир „С.“ видели господина и тръгнали към него. След
легитимация видели, че лови риба и въдицата му е във водата. Освен, че се легитимирали,
били и със служебно облекло. Поискали му да представи билет за любителски риболов, но
той казал, че няма и не е длъжен. Започнал да се държи грубо. Свидетелят В. твърди, че му
8
казал, че щом няма риболовен билет, трябва да си даде личната карта за съставяне на АУАН,
а той им казал: „Какви сте вие, че да ви давам личната си карта на вас?!“, след което ритнал
кофата, която стояла пред него и в която имало уловена риба и започнал да си събира
нещата. Казал му да изчака, но той не изчакал. Сочи, че комуникацията с нарушителя била
за не повече от 5-10 минути, преди да хвърли въдицата в багажника и да си тръгне.
Актосъставителят казва, че видели обаче номера на колата му, след което колегата му
звъннал на тел.112 и от там вече полицай им казал как са му имената. С полицая, който
тръгнал към тях се срещнали по пътя. Когато се срещнали с полицая нарушителят си бил
тръгнал вече. Актосъставителят поддържа констатациите от АУАН и казва, че за
съставянето на този АУАН лицето е канено, но не дошло. Два АУАН-а били съставени в
офиса на **** в отсъствие на нарушителя - един за възпрепятстване на проверката по чл.88а
ЗРА, а другият- за липса на риболовен билет. Свидетел по актовете бил кварталният
полицай, който им съдействал да търсят нарушителя. Казва, че го канили, ходили на място,
после и полицаят го търсил, но не могъл да го намери. Актосъставителят казва, че лицето не
е осъществявало нощен риболов и ако това е записано някъде, вероятно се дължи на грешка.
Свидетел по АУАН е бил Р. Г. Н. – началник отдел в ****. Той заявява, че с колегата
му В. били на проверка на язовир, на който не се сеща точното име, но знае, че е в с.С.. Там
били по обяд и на място заварили един господин, който бил хванал някаква риба. Ловял с
две въдици, едната от които със сигурност си спомня, че била в работно положение. Като ги
видял господинът изритал кофата с рибата във водата. Легитимирали се, а той видял и че са
със служебен автомобил с надписи. Попитали го за билет, а той казал, че няма такъв и
започнал да си събира всичко. Помолили го да си предостави личните данни, но казал, че
няма да си даде личната карта, защото не били те хората, които да му искат личната карта.
Свидетелят твърди, че лицето се държало грубо с тях, въпреки че те учтИ. го помолили да
съдейства на проверката. След това се качил в колата си, а свидетелят успял да му запише
регистрационния номер на колата, след което се обадил на тел.112, но докато дойдат
полицаите, той вече бил изчезнал. Свидетелят казва, че не са имали правомощие да задържат
нарушителя. Твърди, че самоличността му не е установена само по регистрационния номер
на автомобила, а и по снимка, защото полицаите им показали негова снимка от БДС, при
което и двамата с колегата му разпознали, че това е същото лице. След като разбрали
имената му, направили и справка в системата и установили, че не разполага с риболовен
билет. Съставили на място констативен протокол. Според свидетеля, след случая съпругата
на установения нарушител се явила в **** и казала, че той е много болен, но ще се яви,
поради което те изчакали месец, месец и нещо, но той не се явил, а съпругата му спряла да
вдига и телефона. Тогава се обърнали към 1-во РУ и кварталният ходил до адреса им
няколко пъти, но не му отваряли. Съставили му АУАН за липса на риболовен билет, а след
това му съставили още един АУАН- за възпрепятстване на проверката по чл.88 ЗРА. Този
свидетел също поддържа констатациите по АУАН.
Вторият свидетел по АУАН- Г. Р. Г., твърди, че е районен инспектор в квартал
„Редута“ и било дошло писмо с искане за установяване на лицето Б., който бил в списъците
9
на кварталния с оръжие, тъй като е ловец, поради което го познавал. Звънял му няколко пъти
по телефона. Той първоначално вдигал и казвал, че е под карантина извън гр.С. и затварял
телефона, след което спрял да вдига телефона, а няколко пъти бил търсен и на адреса. Целта
на позвъняванията и търсенето на лицето била да бъде установен и да му бъде връчена
призовка, за да отиде в ****, а представителите на **** трябвало да уведоми ако го открие.
Свидетелят твърди, че няколко пъти в порядъка от около 30 дни ходил на адреса, провеждал
разговори със съседи, но същите заявили, че не са го виждали от доста време, след което
била изпратена справка до ****, че лицето не може да бъде установено. Многократно го
търсил и по телефона. Свидетелят е наясно, че лицето е търсена във връзка с незаконна
дейност, извършена на язовир. Твърди, че 3 или 4 седмици след като им върнал справката, се
свързали отново с него представители на **** и го помолили съвместно да направят
проверка на адреса. Звънели няколко пъти на входната врата и след като никой не отворил,
го поканили в техен офис да положи подпис като втори свидетел по АУАН. АУАН бил
съставен в присъствието на свидетеля и му бил прочетен.
С писмо УРИ № ***********/28.07.2022г. от РУ-П. са уведомили съда, че на
**********г. около 12.35 часа в РУ-П. е подаден сигнал от служители на ****, от които е
поискано съдействие за проверка на язовир „С.“, като такова е оказано от инсп. С. П. – ПИ
при РУ-П.. Така посоченият служител на РУ-П. е разпитан като свидетел по делото. Твърди,
че е бил изпратен от дежурния при РУ-П., някъде около обяд, да окаже съдействие на
служители на **** на яз. „С.“. Тръгнал към мястото, но служителите на **** своевременно
му се обадили, че лицето, което са започнали да проверяват, е напуснало мястото на
проверката и се е оттеглило. Срещнал се с тях на пътя за с.Петрич, на разклона за с.С. и му
обяснили каква е ситуацията. Подали му регистрационен номер на автомобила, с който се е
оттеглил господинът и като направил справка по МПС-то установил самоличността на
лицето. Свидетелят казва, че от тази справка излязло, че автомобилът се води съвместно на
едно лице и съпругата му, след което направил справка и в системата на БДС, от където
видели снимка на лицето и именно това ги ориентирало, че това е търсеното лице. Двамата
служители на **** го разпознали. След това свидетелят казва, че се върнал, направил обход
в селото, в къщата, която лицето обитава, но то не било там.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановния 14-дневен срок по чл.59, ал.2
ЗАНН, тъй като НП е връчено на 04.04.2022г. /видно от известието за доставяне от
Български пощи/, а жалбата е депозирана в съда на 18.04.2022г. Жалбата е подадена от
легитимирано лице - соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване пред съд
наказателно постановление.
По компетентността:
Съдът приема, че процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално
компетентен орган. Съгласно чл.91, ал.1 ЗРА нарушенията по този закон се установяват с
10
актове, съставени от съответните длъжностни лица, определени със заповед на министъра на
земеделието, храните и горите, а съгласно ал.4 Наказателните постановления за нарушения
по този закон се издават от министъра на земеделието, храните и горите, или от
оправомощени от него длъжностни лица. Такова оправомощаване е направено със заповед
№ **********/16.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите. С т.1 от тази
заповед, както и с последваща заповед № РД-******/10.08.2021г., са оправомощени
служители към ****, сред които такива на длъжност „старши инспектор“ в сектор
„Рибарство и контрол“ на **** /каквато длъжност заема актосъставителят И. В./, да съставят
Актове за установяване на административни нарушения на разпоредбите на Закона за
рибарството и аквакултурите, извършени на територията на цялата страна по реда на Закона
за административните нарушения и наказания. С т.2 от същата заповед пък са
оправомощени служителите на длъжност „Началник отдел „Рибарство и контрол“ на ****“
да издават Наказателни постановления за нарушения, извършени на територията на
съответния отдел, въз основа на Актове за установяване на административни нарушения,
съставени от служителите по т.1.
По законосъобразността:
Съдът дължи преценка дали в хода на административнонаказателното производство са
били допуснати съществени процесуални нарушения, без да се ограничава с посоченото в
жалбата.
Основно възражение на жалбоподателя е, че едни и същи факти са подведени под две
различни административнонаказателни разпоредби и по този начин за едно и също той е
бил наказан два пъти, с което е нарушен принципът “non bis in idem”. Този довод на
жалбоподателя категорично не може да бъде възприет, тъй като фактите от **********г. са
правилно описани от контролните органи, като те са разграничени коректно в двата
съставени АУАН-а и подведени към съставите на две отделни нарушения. Заради факта на
осъществяване на риболов без риболовен билет Ц. И. Б. е бил правилно привлечен към
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.22, ал.1 ЗРА. Заради факта на
препятстване на проверката срещу него Ц. И. Б. е бил правилно привлечен към
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.88 ЗРА. Тук следва да се
отбележи, че производството по същността си е наказателно, а в наказателното
производство е напълно допустимо с едно и също деяние да са осъществени в идеална
съвкупност повече от едно протИ.правни деяния. Случаят обаче дори не е такъв, тъй като
тук се касае са деяния в реална съвкупност, които просто са извършени по едно и също
време и на едно и също място, като фактите, субсумирани под визираните състави, не се
припокриват.
АУАН съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 ЗАНН. Всички
предвидени в чл.57 ЗАНН реквизити съдържа издаденото въз основа на акта НП.
Формулирано е административно обвинение, което съдържа надлежно описание на фактите.
Нарушението, описано в НП, съответства на това в акта. Посочена е правилно нарушената
материалноправна норма.
11
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и при спазване на предвидените в разпоредбите на
ал.1 и ал.3 на чл.34 ЗАНН срокове. Неспазването на едномесечния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН
не съставлява процесуално нарушение, доколкото този срок е инструктивен.
Актът е съставен в присъствието на свидетел на установяване на нарушението, т.е.
спазен е чл.40, ал.1 ЗАНН що се касае до института на свидетелите, но за по-голяма
гаранция за законосъобразност актосъставителят е включил още един свидетел при
съставянето на АУАН.
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което чл.40, ал.2 ЗАНН допуска когато
нарушителят е бил поканен, но не се е явил. Тук е един от спорните моменти- дали АУАН е
съставен правилно в отсъствие на нарушителя. Предвид събраните доказателства, че Ц. Б. е
търсен многократно и видно от подписаното и от самия него „сведение“ е бил уведомен, че
следва да се яви в ****, но не го е направил, нито е представил някакви доказателства за
твърдението си, че е карантиниран и то за дългия период, в който е бил изчакан да се яви,
следва да се счете, че АНО е направил всички усилия да покани нарушителя, а последният
не се е явил поради своя лична преценка. Затова правилен е бил подходът АУАН да се
състави в негово отсъствие, тъй като при допълнително изчакване от страна на АНО, би бил
пропуснат тримесечният давностен срок за съставяне на АУАН.
Въпреки спазването на процесуалните правила, описани до тук, АНО е допуснал
съществени процесуални нарушения, които според последователната практика на
касационните състави, винаги водят до незаконосъобразност в процедурата, а от там и до
незаконосъобразност на наказателното постановление. Касае се за нарушения относно
предявяването на АУАН на нарушителя, които са винаги съществени и неотстраними /вж.
напр. Решение № 575 от 20.04.2012 г. по н. д. № 120 / 2012 г. на Административен съд –
Благоевград; Решение № 13 от 22.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 186 / 2017 г. на I състав на
Административен съд – Ямбол; Решение № 1515 от 20.09.2017 г. по н. д. № 2472 / 2017 г. на
VII състав на Административен съд – Варна; Решение № 4584 от 30.6.2016 г. по адм.д. №
4976/2016 г. на Административен съд – С.; Решение № 714 от 03.07.2013 г. по к.а.н.д. №
519/2013 г. на Административен съд С. - област и много други/. В конкретния случай в
производството са представени няколко доказателства за това, че нарушителят е търсен, за
да бъде поканен за съставяне на АУАН, но няма нито едно доказателство, от което да може
да се установи, че е търсен и след съставяне на АУАН, за да му бъде той предявен и връчен.
Разпоредбите на чл.43, ал.4 и ал.6 ЗАНН са императивни и указват конкретните задължения
на компетентните по движението на административнонаказателните преписки органи.
Съгласно чл.43, ал.4 ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се
изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и
подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл.43,
ал.6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване, не може да бъде намерен, това се
12
отбелязва в акта и производството се спира. Целта на закона е посредством спирането да се
осигури допълнителна процесуална възможност за издирването и връчването на нарушителя
на съставения му АУАН. Никоя от двете разпоредби обаче не е била спазена в случая или
поне няма доказателства в такава насока. Няма данни да е правен какъвто и да е опит АУАН
да бъде предявяван на Б., за разлика от множеството опити, той да бъде призован за самото
му съставяне. Няма данни да е правен опит АУАН да му бъде връчен нито чрез МВР, нито
чрез общината, нито дори по пощата с писмо с обратна разписка, за да може да се оправдае
издаването на НП без АУАН да е бил предявен и нарушителят да е могъл да се запознае с
него и да подаде възражения срещу него. Правилните процедурни действия са изисквали
лицето да бъде потърсено на известните му адреси /независимо, че преди не е намирано на
тях/ и ако не бъде намерено- производството да се спре до откриването му, с което да се
препятства изтичането на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, а ако бъде намерено - да бъде направен
опит АУАН да му бъде предявен и връчен. В случай, че лицето бе открито и откаже да му
бъде връчен актът, то този отказ подлежи на удостоверяване с подписа на един свидетел. В
случая нищо от посоченото не се доказва да е извършено, въпреки че и самите бланки на
АУАН на **** насочват към изпълнение на процедурата, доколкото съдържат най-отдолу
графа за служебна заверка, че лицето е било поканено да даде обяснение, подпише и получи
екземпляр от акта в случаите на съставен акт при отсъствие на нарушителя. Поради това
несъмнено е допуснато нарушение на чл.43 ал.4 ЗАНН относно реда за връчване на АУАН,
което безспорно ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното
лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения /чл.44 ЗАНН/,
свързани именно с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в
административнонаказателното производство, а именно: значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършването на административно нарушение.
От своя страна АНО не е установил по реда на чл.52 ал.2 ЗАНН допуснатото нарушение
относно предявяването и връчването на АУАН и вместо да върне акта на актосъставителя, е
издал процесното НП, при което е издал един незаконосъобразен санкционен акт, тъй като,
без да е бил надлежно връчен АУАН-ът /било то и при отказ/, АНО не може да се произнесе
по преписката. Невръчването на акта не е от нарушенията, които могат да бъдат санирани
по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, понеже води до тежко ограничаване на правото на защита на
лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира, а подобно нарушаване
на правото на защита на свой ред води до опорочаване на цялата
административнонаказателна процедура.
Законът установява система от правнорегламентирани предписания към
актосъставителя и АНО, изпълнението на които води до създаване на необходимите и
възможни гаранции за пълноценно участие на нарушителя в цялата
административнонаказателна процедура. Част от тях са абсолютно задължителни правила,
нарушението на които обуславя упражняването на правомощията на наказващия орган по
чл.52 ал.2 ЗАНН, но предвид опущението на АНО да изпълни своите правомощия, Съдът
следва да упражни правомощието си по чл.63, ал.3, т.2 ЗАНН и да отмени обжалваното НП
поради допуснати съществени процесуални нарушения на
13
административнопроизводствените правила. Констатираното от въззивния съд съществено
процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на НП, без да е необходимо
произнасяне по същество, въпреки че в настоящия случай са събрани достатъчно на брой
доказателства за извършването на вмненото на лицето нарушение, което би било правилно
наказано от материалноправна гледна точка, ако не бе допуснато визираното процесуално
нарушение.
По разноските:
Жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар. Съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая в догора за правна защита и съдействие,
представен по делото, е отразено, че заплатеното на адв.В. Т. възнаграждение е в размер на
300 лв. Това е минималният адвокатски хонорар по Наредба №1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, към която чл.36 от Закона за адвокатурата
препраща, поради което не следва и да бъде намаляван.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.63, ал.3, т.2 ЗАНН,
РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/*********г., издадено от Началник
отдел „Рибарство и контрол- Западна България“ към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури, с което на основание чл.
88 от Закона за рибарството и аквакултурите на Ц. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.С.,
ул. „*************“ №46, ет.3, ап.12 е наложена ГЛОБА в размер 1000 лв. /хиляда лева/ за
нарушение на чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., бул.
„********************“ № 1, към която се числи Отдел „Рибарство и контрол“- Западна
България, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ул. „*************“
№46, ет.3, ап.12 сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща сторените от
жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
14