РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Петрич, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101600 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 67, ал. 1 ЗС.
Ищецът О.П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № *, с
код по БУЛСТАТ **** твърди, че е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ)
VI, в кв. 33, по действащия план на с. Б., общ. Петрич, одобрен през 1994 г., при
съседи: от изток – улица, от запад – УПИ VIII, от север – УПИ V, и от юг – УПИ VII.
Поддържа, че с Договор № */19.12.1995 г., сключен между него (като учредител) и
ответника (като суперфициар), е отстъпил на последния правото на строеж върху този
поземлен имот (суперфиция), включващо изграждането на 2-етажна жилищна сграда и
на гараж. Изтъква, че суперфициарят не е реализирал строежа до изтичането на 5
години от учредяването на суперфицията, поради което тя е погасена по давност. Иска
несъществуването й да бъде признато за установено. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът А. И. К., с адрес в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 11, ЕГН **********,
оспорва ищцовата претенция, настоява за нейното отхвърляне и за присъждане на
съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че: ищецът никога не е
бил собственик на имота, върху който е било учредено правото на строеж, защото
същият е бил държавна собственост; тъй като са изпълнени основите на строежа, за
който правото на построяване е било отстъпено, то не може да се счита за погасено;
1
той е придобил самия поземлен имот по давност.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и правна страна):
Според чл. 67, ал. 1 ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63,
ал. 1 ЗС) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в
продължение на 5 години.
Най-важните специфики на този юридически институт, които имат значение за
настоящия казус, са изяснени в мотивите и в диспозитива на Тълкувателно решение №
1/04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/11 г., ОСГК на ВКС, където е прието, че:
- Срокът от 5 години, в който трябва да се упражни правото на строеж, за
да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен, поради което
приложение намират и правилата на ЗЗД, уреждащи погасителната давност.
- От определянето на срока като давностен следва, че: неспазването му не
води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може да го приложи
служебно (чл. 120 ЗЗД); собственикът на земята не може да се позове на давността,
след като правото на строеж вече е реализирано (чл. 118 ЗЗД); срокът може да бъде
прекъсван и/или спиран на съответните законови основания (чл. 115 и чл. 116 ЗЗД).
- Правото на строеж се счита за упражнено, когато обектът, за който е
отстъпено, е завършен на ниво „груб строеж“ (чл. 181, ал. 1 и ал. 2 във вр. с § 5, т. 46 от
ЗР на ЗУТ).
- Самият давностен срок започва да тече от момента, в който договорът за
учредяването на суперфицията породи действие, но ако собственикът на земята
недобросъвестно е създавал пречки за реализирането на строежа, той не може да се
ползва от тази си недобросъвестност.
В този контекст уважаването на предявения иск е детерминирано от
кумулативната даденост на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ ищецът
да е собственик на описания поземлен имот; 2/ същият да е учредил на ответника
соченото право на строеж върху него и 3/ строежът да не е осъществен до изтичането
на 5 години от учредяването му.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи първите
две от така очертаните условия, а ответникът трябва да докаже, че е изпълнил строежа
в рамките на визирания срок или пък, че са настъпили обстоятелства, водещи до
неговото спиране или прекъсване.
Съгласно представения Акт за частна общинска собственост с № 2932/22.04.1996
г., ищецът е собственикът на УПИ VI, в кв. 33, по плана на с. Б., общ. Петрич, одобрен
през 1994 г. Вярно е, че актовете за държавна и общинска (публична и частна)
собственост имат само констативно, а не конститутивно действие (вж. Решение №
2
320/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/10 г., I г. о. на ВКС и Решение № 8/11.02.2014 г. по гр.
д. № 4244/13 г., I г. о. на ВКС). По тази причина при решаване на съдебен спор, който
засяга и въпроса за собствеността върху имот, актуван като държавен или общински,
сезираният съд преценява легитимиращия ефект на акта за държавна или общинска
собственост на базата на доказателствата и на приложимите законови разпоредби, без
да е необходимо изричното му оспорване по правилата на чл. 193 ГПК (вж. Решение №
61/26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/13 г., ІІ г. о. на ВКС и Определение № 584/05.11.2014 г.
по гр. д. № 4239/14 г., I г. о. на ВКС). В случая ищецът не е ангажирал конкретни
доказателства, които да разколебават акта за частна общинска собственост, на който се
позовава ищцовата страна. Не са основателни и правните му съображения, че имотът
не може да е бил собственост на О.П., а само на Държавата, тъй като ЗОбС е влязъл в
сила по-късно – на 01.06.1996 г. Тук е нужно да се напомни, че частна собственост на
общините върху поземлени имоти е съществувала и преди този темпорален момент (по
аргумент от § 4 и § 5 от ПЗР на ЗОбС, както и от чл. 15, ал. 1, предл. 2 във вр. с ал. 13
ЗС).
Възражението на ответната страна за придобиване на поземления имот чрез
давностно владение не подлежи на преценка по същество, тъй като за първи път е
релевирано с писмената защита на нейния процесуален пълномощник, подадена по
реда на чл. 149, ал. 3 ГПК, и съответно е извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 във
вр. с чл. 133 ГПК (вж. Решение № 259/08.06.2012 г. по гр. д. № 63/12 г., І г. о. на ВКС).
От приложената към исковата молба скица с № 88/06.08.2021 г., издадена от
Кметството на с. Коларово, общ. Петрич, се потвърждава и индивидуализацията на
поземления имот.
Съобразно цитирания по-горе договор с № 255/19.12.1995 г., който също е част
от доказателствената съвкупност, ищцовата страна е учредила на ответника
процесното право на строеж върху този имот.
Посредством депозираните от ответника А. К. строителни книжа, които са
приети като писмени доказателства, се констатира, че:
- С молба вх. № 94-00-311/01.02.2002 г. по входящия дневник на Общинска
администрация – гр. Петрич ответникът Ат. К. е поискал от Кмета на О.П. да бъде
узаконен строеж, представляващ „Едноетажна жилищна сграда, находящ се в УПИ VI,
кв. 33, по плана на с. Б., общ. Петрич“.
- През 2011 г., по възлагане на ответника К., са били изработени
инвестиционни проекти, включващи части „геодезия“, „архитектура“ и „конструкции“
– фаза ТП „Узаконяване“, за този строеж.
- С молба вх. № 94-00-1107/08.03.2012 г. по входящия дневник на
Общинска администрация – гр. Петрич ответникът е внесъл за одобрение от Главния
архитект на О.П. работни проекти за същия строеж.
- Въз основа на цитираните молби и проекти, на 30.03.2012 г. е бил
3
съставен Акт за узаконяване с № 7, касаещ узаконяването на обсъждания строеж,
който обаче не е бил подписан от Главния архитект на О.П..
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което не е
оспорено от никоя от страните, става ясно, че:
- В УПИ VI, в кв. 33, по плана от 1994 г. на с. Б., общ. Петрич не е
извършен строеж на 2-етажната жилищна сграда и на гаража, предмет на договора с №
255/19.12.1995 г., сключен между ищеца (като учредител) и ответника (като
суперфициар).
- На място в този имот са изпълнени само основите на бъдеща сграда,
чийто размери в план са 11,25 м./11,40 м., и включват: каменна зидария с ширина 50
см., фусови железа за колони, без да може да се види дълбочината на фундирането, и
бетонова настилка, на кота -0,05 м. По източната парцеларна линия на имота (по
границата му с улицата) е направена и подпорна стена от каменна зидария,
преодоляваща уличната денивелация, а в северозападния ъгъл на започнатия строеж е
подаден извод за канализация.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че са изпълнени
изискванията за уважаване на предявения иск, а насрещните възражения на ответната
страна не са основателни, тъй като:
- Данните по делото насочват единствено към извода, че ищецът е
собственикът на поземления имот, до който се отнася сега отричаното от него право на
строеж.
- Договорът за учредяването на суперфицията е породил валидно действие
още със сключването му (на 19.12.1995 г.), поради което и 5 години по-късно (на
19.12.2000 г.) изтича срокът, който предизвиква погасяването й по давност.
- Налице са категорични сведения (верифицирани чрез техническата
експертиза), че и към сегашния етап в поземления имот няма никаква сграда, която да
кореспондира с характеристиките на „грубия строеж“ по ЗУТ. А щом като изобщо
липсва постройка, изградена на такова ниво, искането на ответника за узаконяване и
произнасянето, респ. непроизнасянето по него на органите на Общинска
администрация – гр. Петрич не са обстоятелства с правна релевантност.
- Същевременно ответникът нито е изтъкнал, нито е доказал проявлението
на факти, предизвикващи спиране или прекъсване на давностния погасителен срок.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78,
ал. 1 ГПК). Техният размер възлиза на 460 лв. и е формиран от сбора на
претендираните съдебно-деловодни разходи, изразяващи се във внесените държавни
такси (50 лв. – за образуването на делото, и 10 лв. – за вписването на исковата молба) и
в платеното възнаграждение за вещо лице (400 лв.).
4
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗС, предявен от О.П., със седалище и адрес на управление в
гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № *, с код по БУЛСТАТ **** против А. И. К., с адрес в гр. С., ул.
„Г. С. Р.“ № *, ЕГН **********, че не съществува правото на строеж върху
урегулиран поземлен имот (УПИ) VI, в кв. 33, по действащия план на с. Б., общ.
Петрич, одобрен през 1994 г., при съседи: от изток – улица, от запад – УПИ VIII, от
север – УПИ V, и от юг – УПИ VII, което право на строеж е било учредено от О.П. в
полза А. И. К. с Договор № */19.12.1995 г. и касае изграждането на 2-етажна
жилищна сграда и на гараж.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. И. К., с адрес в гр. С., ул. „Г. С.
Р.“ № *, ЕГН **********, да заплати на О.П., със седалище и адрес на управление в
гр. Петрич, ул. „Ц.Б. III“ № *, с код по БУЛСТАТ **** сумата от 460 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5