№ 16060
гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110139059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Подадена е по молба с вх. № 265973/19.08.2024г. от адвокат А. ... М., като
процесуален представител на ответника – М. М. К. за изменение на постановеното по делото
Решение от 25.06.2024г. в частта за разноските. Ответникът моли, съдът да ревизира
решението си в процесната част, която според него е неясно мотивирана, като моли съда да
измени решението в частта за разноски, като присъди пълния размер на претендираните
разноски от 8950,00 лева. Поддържа, че възнаграждението е изчислено според него под
минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение
и е определено съгласно чл. 2, ал.5 от Наредбата, върху всеки от предявените искове.
Позиционира вниманието на съда, че в производството са предявени множество
кондикционни искове, на различни правни основания, съединени с инцидентен
установителен иск, като делото се отличава със значителна фактическа и правна сложност.
Поддържа, че в хода на производството са проведени общо седем открити съдебни
заседания, като в тази връзка се претендира присъждане на възнаграждение и на основание
чл. 7, ал.9 от Наредбата. Също така посочва, че са неясни мотивите на съда по приложението
на чл. 78, ал.5 от ГПК, като излага становище, че тази правна норма не поставя ограничение
за броя на адвокатите, които могат да представляват страна в производството, а
единственото което следва да се съобрази от съда е установена прекомерност на
възнаграждението съобразно с изискването за съобразяване с минималния размер на
възнаграждението по Наредбата.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК с отговор с
вх. № 317653/08.10.2024г., ищецът М. Л. М. е взел становище по молбата, която по същество
счита за неоснователна. Не споделя становището на ответника за естеството и характера на
така предявените искове и изложеното от него, че размера на инцидентния установителен
иск е 104 161,86 лева, както и че ищецът е предявил претенциите си за суми над размера на
притежаваните от него права. Възразява срещу твърдението на ответника по приложението
на чл. 78, ал.5 от ГПК, като посочва, че тази норма е ясна и че на присъждане подлежат
заплатените в производството такси, разноски и възнаграждение за един адвокат.
С допълнителна молба с вх. № 334653/22.10.2024г. ищецът още веднъж подчертава че
иска от съда изменение на решението в частта на разноските за сумата от 3450,00 лева по
предявените инцидентни установителни искове, за които представителство в производството
е проведено от адвокат Пламена Момчева, както и за нейно представителство по тези искове
в повече от две проведени съдебни заседания.
1
С молба с вх. № 267718/21.08.2024г. ищецът М. Л. М., чрез адвокат К. П. също моли
съда да измени постановеното по делото решение от 25.06.2024г. в частта за разноските, с
мотиви, че счита присъденото в полза на ответника възнаграждение от 4200,00 лева за
прекомерно. Посочва, че възнаграждението не е адекватно на фактическата сложност на
делото и на вида и броя на извършените процесуални действия. Позовава се на решение на
СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. и счита, че съгласно най-новата практика на СЕС,
съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004г.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбите и на двете страни по чл. 248 от ГПК са
подадени в срок, поради което съдът намира, че са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По искането за изменение на решението в частта за разноските по молба с вх. №
265973/19.08.2024г., подадена от адвокат А. ... М., като процесуален представител на
ответника – М. М. К.
По същество и след повторна преценка, съдът намира молбата за основателна. Спорът
в случая се концентрира дължимо ли е присъждане на разноски в производството за
представителство на ответника от друг адвокат по предявения от ищеца срещу него и
инцидентен установителен иск. Следва да се подчертае, че инцидентният установителен иск
е самостоятелна форма на защита и предпоставя разрешаването на един преюдициален
въпрос спрямо главните искове, поставящ за разглеждане правния спор относно
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника. Относно размера на
предявения инцидентен установителен иск, съдът още с протоколно определение от
18.05.2023г. е посочил същият, изчислен съобразно притежаваната от ищеца 1/3 идеална
част, а именно от 34 720,62 лева и върху именно тази сума е събрана държавна такса в
производството. Действително разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК касае възнаграждението
на един упълномощен от страната адвокат. Настоящият случай обаче е по-различен. В
първото по делото заседания ответникът е представляван от адвокат М. по предявените от
ищеца срещу ответника главни и евентуално предявени искове. С протоколно определение
от 28.09.2023г., съдът е приел за съвместно разглеждане и предявеният от ищеца срещу
ответника инцидентен установителен иск по който ответникът е представляван от адвокат
П., чиято фигура на процесуален представител датира от по-късно в производството.
Независимо, че в производството впоследствие и двамата процесуални представители на
ответника се явяваха заедно в о.с.з. и демонстрираха познание от правна и фактическа
страна в цялост по предмета на делото, съдът не може да дерогира обстоятелството, че по
инцидентния установителен иск ответникът е представляван от адвокат П., за което
представителство ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение. Съдът споделя в тази
връзка изложеното от процесуалния представител на ответника, както с оглед така
предявените искове и техният брой, така и с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото реално са проведени над две
съдебни заседания. По изложеното съдът намира молбата за основателна и като такава
следва да бъде уважена.
2
Молбата на ищеца с вх. № 267718/21.08.2024г., за изменение на така
постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез намаляване на така
присъденото възнаграждение, като прекомерно, съдът намира за неоснователна. Според
Решение на СЕС от 25.01.2024Г. по дело С- 438/2022Г. националната юрисдикция е длъжна
да определи възнаграждението според обективните критерии: фактическа и правна сложност
на делото, обем на извършената от адвоката работа. Това е основната идея на решението, и в
тази връзка действително съдът може да не се съобрази с минималните размери, предвидени
в Наредбата, а да я ползва само като ориентир, тъй като такава обвързаност нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е
задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и
предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България. Очевидно съдът не споделя виждането на ищеца, че
определеното възнаграждение за един адвокат е прекомерно, с оглед правната и фактическа
сложност на делото. Следователно на ответника следва да бъдат присъдени разумни,
пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
извършената от адвоката работа по делото. В случая защитата на ответника в
производството е осъществена в съществен обем с отговорите на исковата молба по всички
предявени искове, с последващо подадените такива, както и с активното процесуално
представителство в производството. Не на последно место следва да се посочи и че спора не
е потребителски.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 25.06.2024г., постановено по гр.д. № 39059/2021г. по описа на
СРС, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА М. Л. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. М. К., ЕГН **********,
сумата в размер на 8 950,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 267718/21.08.2024г., подадена от ищеца
М. Л. М., чрез адвокат К. П. за изменение на постановеното по делото решение от
25.06.2024г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3