ПРИСЪДА   №

гр. Русе,17.04.2018 г.

В ИМЕТО НАРОДА

Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: Явор Влахов

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията НЧХДело № 15/2018 г. по описа на Районен съд гр. Русе

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият И.Я.Б. роден на  ***г***, български   гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН ********** за

ВИНОВЕН в това, че на 18.11.2017г., в гр.Русе, причинил на А.Я.Г.,***, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето й, не опасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. чл.36, вр. чл.54 вр. чл.78а от НК

ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му

НАЛАГА административно наказание “Глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/лв.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Я.Б., със снета по-горе самоличност, да заплати на А.Я.Г.,***, ЕГН-********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2017г. до датата на окончателното му изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Я.Г. граждански иск срещу подсъдимия И.Я.Б., за сумата над 2000.00лв. до 3000.00лв. претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.130, ал.1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Я.Б. със снета по-горе самоличност, да заплати държавна такса в размер на 80.00лева, съобразно уважената част от гражданския иск. 

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.Я.Б. със снета по-горе самоличност да заплати на А.Я.Г. сумата от 162.00 /сто шестдесет и два/ лв. за направени разноски по делото - за завеждане на делото и депозит за експертиза.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Я.Б. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на Районен съд Русе сумата от 58.77лв. за разноски на съдебното производство.

Присъдата подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред Русенския Окръжен съд.

 

 

Районен съдия :

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

  ПО НЧХД № 15/2018 г.

ПЪРВИ наказателен състав - РРС

 

Частната тъжителка А.Я.Г. обвинила

И.Я.Б.,***, ЕГН-********** в това, че

На 18.11.2017г., в гр.Русе, причинил на А.Я.Г.,***, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето й, не опасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК,

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия в размер на 3000.00 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 18.11.17г. до окончателното изплащане.

Повереникът и частната тъжителка поддържат обвинението. Молят Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което бил предаден на съд и му бъде наложено наказание за него, както и да бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.

Подсъдимия И.Б., редовно призован се явява лично и дава обяснения в хода на съдебното производство, в които отрича извършването на престъплението. В последващи обяснения, частично признава деянието и поднася извинението си на тъжителката Г.. Упълномощеният му защитник пледира, ако подсъдимият бъде признат за виновен да му бъде наложено минимално наказание при приложението на чл.78а от НК.

     

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Я.Б. е роден на  ***г***, български   гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********.

Подс.И.Б. и пострадалата А.Г. били брат и сестра и живеели със семействата си в две съседни къщи, в общ двор, в гр.Русе, ул.“********“ № ***. Към м.ноември, 2017г., отношенията между тъжителката и подсъдимия били силно влошени, като резултат от имуществени спорове и претенции един към друг. На външна стена на дома на тъжителката била инсталирана от „ЕнЕрДжи Софт“ЕООД, по нейно искане, камера за видеонаблюдение.

На 18.11.2017г., около 13.40ч. подс.И.Б. започнал да разчиства метални и дървени строителни отпадъци, струпани в двора, в близост до къщата му, като ги премествал към пътеката пред входната врата на къщата на тъжителката. Чувайки шума, тъж.Г. излязла навън и направила забележка на подсъдимия, да не трупа отпадъците пред дома й. Двамата се скарали, при което подс.Б. взел подпрян на стената на къщата му велосипед и се насочил да го остави отново на пътеката. Виждайки това, тъжителката застанала пред него и го блъснала с две ръце в тялото. Тогава подсъдимия вдигнал велосипеда и ударил с него А.Г. в лявата част на тялото. Пострадалата отново отблъснала подсъдимия с ръце, при което последният хвърлил велосипеда на пътеката и нанесъл юмручен удар с дясната си ръка в лицето на Г.. В този момент, от къщата на подсъдимия излезли сина му и дъщеря му, а тъжителката се насочила към входната врата на дома си и застанала пред нея. Тъй като подсъдимия продължил да премества отпадъците на пътеката, А.Г. отново влязла в словесен спор с него. Тогава подсъдимия се насочил към нея, изблъскал я и двамата влезли в къщата, където Б. нанесъл удари с крак и ръка по тялото на А.Г., след което я сграбчил за косата и я оскубал. В този момент се появила и съпругата на Б., която заедно с дъщеря си също влязла в къщата, където разделили подсъдимия от сестра му и тримата излезли на двора. Тъжителката отново се показала пред входната си врата, а подс.Б. продължил да премества различни метални предмети. В един момент, държейки в ръце неустановен по делото метален предмет, подсъдимият преминал покрай тъжителката и хвърли предмета към нея. Ударът попаднал в лявата ръка на А.Г., като наранил палеца й, от който потекла кръв. Веднага след това пострадалата се обадила на спешен номер 112 и уведомила за случилото се. Междувременно, чувайки скандала, в дома на тъжителката дошло съседско дете – свид.С.Р., за да вземе внучето на А.Г. и го отведе в дома си. Р. видяла капки кръв както по стъпалата към входа на дома на тъжителката, така и на пода вътре в коридора. Видяла, че по носа и ръката на тъж.Г. също има кръв. След като взела детето, свид.Р. се прибрала в дома си и споделила с майка си – свид.К.А. какво е видяла. Около 14.00ч. мястото на инцидента било посетено от свидетелите Н.Н. и Т.Т. – полицейски служители в Първо РУ на МВР-Русе. Те провели беседи с пострадалата и с подсъдимия и съставили на двамата полицейски предупредителни протоколи. Малко след като полицаите си тръгнали, в дома на тъж.Г. дошъл свид.А.С. и сина му, които били наети от последната да боядисват стаите й. Веднага след това, А.Г. отишла в Спешно отделение на УМБАЛ-Русе, където й бил извършен медицински преглед. Оплакала се, че й бил нанесен побой, като била ударена с железен предмет по лявата ръка, както й с юмруци в областта на главата, носа и лявата тазобедрена става. След като й била направена превръзка на палеца на лявата ръка, Г. била освободена за домашно лечение. След като си тръгнала, тъжителката минала през дома на свид.А., за да вземе внучето си.

На 20.11.2017г., по свое желание, А.Г. била освидетелствана от съдебен лекар в УМБАЛ-Русе, който след преглед й издал съдебномедицинско удостоверение за вида, характера и механизма на получаване на установените по нея телесни увреждания.

      От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза, с обект на изследване тъжителката А.Г. се установява, че същата е получила спукване на носните кости, оток и кръвонасядане на носа, разкъсно-контузна рана и оток на първи пръст на лявата ръка, липса на окосмяване в лявата теменна област, охлузване в областта на долната челюст в ляво, кръвонасядания и охлузване в областта на лявата ингвинална гънка и кръвонасядане на лявото бедро.

Според вещото лице тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да бъдат получени по начин и давност, описани в тъжбата на Г., а именно при удари с ръка и ритници, както и нанесен удар с метален предмет.

      Изложената фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия И.Б., от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К.А., А.С., Н.Н., Т.Т., С.Р., огледа на веществено доказателство – магнитен носител съдържащ видиозаписи от камера за видеонаблюдение, проведен в хода на съдебното следствие, както и от приетите и приобщени писмени доказателства – заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, ведно с фотоснимките към него, заключението на техническата експертиза, която изследвала видеозаписите от камерата за видеонаблюдение и извела, относимите към предмета на делото фотокадри, лист за преглед на пациент и допълнителен лист към него, справка за съдимост на подсъдимия.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимият И.Я.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 18.11.2017г., в гр.Русе, причинил на А.Я.Г.,***, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето й, не опасно за живота.

Досежно така възприетата фактическата обстановка и изградения въз основа на нея правен извод, Съдът кредитира показанията на свидетелите К.А., Н.Н., Т.Т., А.С., С.Р., които макар да не били на мястото на инцидента и да не възприели лично случилото се, възпроизвеждат последователно и непротиворечиво както състоянието на пострадалата, непосредствено след нанесеният й побой, така и обстоятелствата, които тя им разказала за процесния инцидент.

От показанията на свид.С.Р. става ясно, че тя посетила тъжителката, непосредствено след инцидента и видяла капки кръв както по стъпалата към входа на дома й, така и на пода вътре в коридора. Видяла, че по носа и ръката на тъж.Г. също има кръв. При пристигането си на мястото, полицейският служители Н. също констатирали, че тъжителката има рана на ръката си, от която тече кръв. Това обстоятелство било възприето и от свид.С., пред когото А.Г. споделила, че имали недоразумение с брат си и той я ударил. След като се прибрала от болницата, тъжителката посетила дома на свид.А., която в показанията си сочи, че в този момент Г. имала превръзка на ръката си и синина в областта на носа, както и, че се оплаквала от болки в ръката и носа.

Съществен принос за установяване на фактическата обстановка има извършеният от Съда, в присъствието на страните, оглед на видеозаписите от охранителната камера в дома на тъжителката Г.. От тези записи става ясно, че първоначално подс.Б. нанесъл удар с велосипеда в тялото на тъжителката, а веднага след това и юмручен удар в лицето й. Минута след това, докато тъжителката била на стъпалата пред входната врата на дома си, подсъдимият видимо агресивно се засилва към нея, вкарвайки я по този начин във вътрешността на къщата. Секунди по късно, след тях бягайки влизат съпругата и дъщерята на подс.Б., а непосредствено след това, показвайки се частично от входната врата, подсъдимият дърпа с ръцете си предмет, който е във вътрешността на къщата. Малко по-късно подс.Б. напуска къщата на тъжителката, а след него излизат съпругата и дъщеря му. Минута по-късно, подс.Б. хвърля метален предмет към тъжителката, която по това време е пред входната врата на дома си. Несъмнено, начина по който подсъдимия връхлита в дома на тъжителката, дърпането с ръце, както и поведението на съпругата и дъщеря му, който се втурват в къщата, явно за да преустановят понататъшна агресия от негова страна и го изведат навън, което в крайна сметка сторили,  установяват, че събитията във вътрешността на дома на А.Г. се развили именно по начина описан в тъжбата – с нанасяне на удари от страна на подсъдимия по тъжителката и скубане на косата й.

Тези факти, установени от огледа на видеозаписите, съчетани със заключението на съдебномедицинската експертиза, показанията на свидетелите К.А., Н.Н., Т.Т., А.С., С.Р., както и с отразеното в листа за преглед на пациент в Спешно отделение, от една страна дават основание на Съда да приеме за доказано, че подс.И.Б. нанесъл на тъжителката в двора удар с велосипед в тялото, юмручен удар в лицето, след това, влизайки  в дома й и удари с ръце и крака в тялото й и оскубване на косата, а впоследствие и удар с хвърлен от него метален предмет по лявата ръка на А.Г.. От друга страна, посочените доказателства и особено записите от камерата за видеонаблюдение, по категоричен начин изключват достоверността на показанията на свид. Н.С.и първоначалните обяснения на подс.Б., в които твърдят, че подсъдимият не е нанасял никакви удари на тъжителката Г., че изобщо не са имали физически контакт, че подсъдимият не е влизал в дома на пострадалата, както и че тъжителката опитала да нанесе удар на подсъдимия с лопатка за смет, след което нахапала ръката на дъщерята на подсъдимия, докато последната предотвратявала удара с лопатката. Както бе посочено и по-горе, тези обстоятелства по безспорен начин се оборват от установеното при огледа на видеозаписите, което дава основание на Съда не кредитира показанията на свид.Н.С.и първоначалните обяснения на подс.Б. в тези им части.

 Така установеното, съпоставено и с неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза, обективно потвърждаваща наличието на посочените телесни увреждания на пострадалата и достоверността те да бъдат получени по този именно начин и по това време, както и липсата на данни за причиняване на телесните увреждания на пострадалата на друго място, по друг начин или от друго лице, дават основание на Съда да приеме, единствено възможния фактически извод, а именно, че престъпния резултат на процесната дата е настъпил по начина, описан в частната тъжба на А.Г..

По изложените съображения, като отчита от една страна обективните данни от съдебномедицинската експертиза, а от друга – обсъдените по-горе видеозаписи и свидетелските показания, възпроизвеждащи състоянието на пострадалата и нейните твърденията след инцидента и при установеното явно негативно отношение на подсъдимия Б. към Г., Съдът намира, че събраните доказателства, макар и косвени, налагат единствения възможен извод за авторството на деянието, а именно, че телесните уврежданията на А.Г. са получени именно от нанесени й от подс.Б. удари на 18.11.2017г., около 13.40ч., а не по някакъв друг начин и в друго време. Респективно, дават основание Съдът да отхвърли като недостоверни и представляващи единствено защитна теза обяснения на подсъдимия, в частта им, в която отрича да е нанасял побой на А.Г..

С оглед изложеното, Съдът намира, че са налице са всички елементи от обективна страна на състава на престъплението:

Безспорно се установи, че на 18.11.2017г., около 13.40ч., в двора на подсъдимия и тъжителката, в гр.Русе, ул.“*************“ № ***, възникнал словесен конфликт между двамата. След което подсъдимият нанесъл последователно удари с велосипед в тялото на тъжителката, юмручен удар в лицетой, удари с крака и ръце в тялото й и удар с хвърлен метален предмет в лявата й ръка. В резултат от нанесените удари, на А.Г. били причинени увреждания – спукване на носните кости, оток и кръвонасядане на носа, разкъсно-контузна рана и оток на първи пръст на лявата ръка, липса на окосмяване в лявата теменна област, охлузване в областта на долната челюст в ляво, кръвонасядания и охлузване в областта на лявата ингвинална гънка и кръвонасядане на лявото бедро. Тези увреждания причинили на пострадалата лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето й, не опасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

 

От субективна страна, подсъдимия И.Б. действал при евентуален умисъл. Той съзнавал, че извършва действия /нанасяне на удар с велосипед, с ръце и крака по тялото на пострадалата и хвърляйки по нея метален предмет/, годни да причинят на А.Г. телесно увреждане, от вида на инкриминираното. Допускал общественоопасните последици от деянието си, без пряко да целял причиняването конкретно на такова телесно увреждане, но се съгласил с настъпването на този престъпен резултат, преследвайки основната си цел, а именно да се саморазправи и накаже пострадалата.

 

От изложеното е видно, че с действията си подс. И.Б. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва да бъде признат за виновен и му бъде наложено съответното наказание.

Налице са предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия. За деянието се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до две години или “Пробация”. Престъплението е умишлено. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. Поради това и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.

 

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия И.Б., Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания, извън тези, които биха повлияли на приложението на чл.78а от НК, изразеното съжаление за стореното и поднесеното на тъжителката лично извинение. Отегчаващо отговорността обстоятелство е факта, че телесните увреждания са нанесени на лице от женски пол, което като правило е със занижени възможности за самоотбрана и ответна реакция. Предвид това, Съдът приема, че с оглед характера и относителната им тежест, е налице минимален превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1500.00 лв.

Така наложеното наказание по преценка на Съда съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

 

Относно гражданския иск:

Подсъдимият И.Б. е извършил деяние по чл.130, ал.1, от НК, с което причинил на пострадалата неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди. Подсъдимия е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдание, пряка и непосредствена последица от причинените от побоя над пострадалата увреждания.

Имайки предвид от една страна относително непродължителния период на възстановяване, а от друга, изпитаното унижение, с оглед на това, че побоят е станал достояние и на други хора, както и вида и характера на претърпените от пострадалата болки и страдания, настоящият състав на съда счита, че един справедлив еквивалент за обезщетяване на тези неимуществени вреди ще бъде сумата от 2000.00 лева. Предвид това, предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан по размер до 2000.00 лв. Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното престъпление. Тази сума подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец А.Г., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане. Останала част от гражданския иск за разликата над 2000.00 лв. до 3000.00 лв., следва да се отхвърли като недоказан.

Подсъдимият следва да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 80.00 лв.

Подсъдимият следва да заплати на частният тъжител А.Я.Г. и сумата от 162.00 лв., разноски направени от последната за завеждане на делото – 12.00 лв. и депозит за техническа експертиза, както и сумата от 58.77 лв. в полза на Съда, за разноски в съдебното производство.

 

Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.

 

                                                                         Районен съдия: