Р е ш е н и е
№ 108/28.2.2019г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесети и девети
януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Стоян Пешев, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 735, по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 и следващите от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК.
Делото е образувано по искова молба на К.О.П., подадена чрез адв.
В.С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София със законен
представител ст. комисар М..
Производството е по чл. 284
от ЗИНЗС. Цената на иска е 50 000 лева.
В исковата молба се твърди,
че при изтърпяване на наказанието си, считано от 30.11.2015 г., ищецът е
поставен при условия, които нарушават правата му по чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. Посочено е, че вредите се търпят от 30.11.2015 г. до датата на завеждане
на исковата молба – 06.08.2018 г.
След като исковата молба е
била оставена без движение, е постъпила допълнителна молба от процесуалния
представител адв. В.С., в която същият е уточнил, че се претендира обезщетение
за лошите условия при изтърпяването на
наказанието, като сочи, че от 30.11.2015 г. до 30.04.2017 е бил в килия 506, а
след това до 31.12.2017 г. е бил в ТПО, от 01.01.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба е в килия 703 и изрично е заявил, че не поддържа оплакването
за лошо качество и малко количество на храната, както и не може да посочи с кои
заповеди и в килии е изтърпявал наказание „изолиране в НК“ и е заявил, че ако
съдът смята, че това е задължително, не поддържат и оплакваният в този аспект.
С оглед на което конкретизира какви са сумите за наказанието лишаване от
свобода и какви са за дисциплинарните наказания – 25 000 лева за първите и 25
000 лева за вторите.
Ответникът – ГДИН – София, в писмен отговор и в
съдебно заседание оспорва предявения иск, чрез процесуалния си представител
юрк. Ч., като намира исковата молба за неоснователна и недоказана, поради което
моли съда да отхвърли същата.
Прокурорът счита, че искът е доказан в една много малка, незначителна част, по
отношение на престоя в наказателната килия, с оглед събраните гласни
доказателства. С оглед събраните писмени доказателства се вижда, че престоят в
килиите на ищеца е отговарял в по-голямата си част почти изцяло на изискуемата
жилищна площ по чл. 43, ал. 4, съответно и условията на ал. 5. За много кратки
периоди тази жилищна площ не е отговаряла на тези изисквания. Поради което
счита, че този иск е доказан само по отношение на един много по-малък размер от
претендирания и в много по-малка част.
Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав, след като взе предвид наведените в
исковата молба доводи, изразеното становище на ответника и на прокурора, и се
запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира следното:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е задължил началника на Затвора
гр. Пазарджик да предостави информация от значение за правилното установяване
на фактите по делото. Видно от получената справка изх. № 118/16 от 21.11.2018
г., ищецът, при постъпването си в затвора на 03.06.2016 г., е настанен в 206
спално помещение. Размерите на помещението са 3,75 х 3,6 с площ от 13,5 кв. м.
В спалното помещение няма санитарен възел. От 03.06.2016 г. до 07.06.2016 г. в
килията е имало петима лишени от свобода. От 07.06.2016 г. до 09.06.2016 г. са
били трима, а от 09.06.2016 г. до 13.06.2016 г. – двама. На 13.06.2016 г. е
преместен в спално помещение № 506, площта на което е 21,41 кв. м., като в
същото има санитарен възел. Капацитетът на спалното помещение е 10 места. От
29.06.2016 г. до 30.06.2016 г. са били 8 лишени от свобода, от 01.07.2016 г. до
07.07.2016 г. са били 7, от 07.07.2016 г. до 01.08.2016 г. – 6 лишени от
свобода, от 01.08.2016 г. до 20.09.2016 г. – 6 лишени от свобода, от 20.09.2016
г. до 26.09.2016 г. – 8 лишени от свобода, от 27.09.2016 г. до 01.10.2016 г. –
9 лишени от свобода, от 01.10.2016 г. до 10.12.2016 г. – 8 лишени от свобода,
от 11.12.2016 г. до 31.12.2016 г. – 7 лишени от свобода, от 01.01.2017 г. до
06.01.2017 г. – 5 лишени от свобода, от 07.01.2017 г. до 16.01.2017 г. – 6
лишени от свобода, от 17.01.2017 г. до 22.01.2017 г. – 8, от 23.01.2017 г. до
06.02.2017 г. и от 07.02.2017 г. до 21.02.2017 г. – 7 лишени от свобода, от
22.02.2017 г. до 05.03.2017 г. – 6 лишени от свобода, от 06.03.2017 г. до
20.03.2017 г. – 8 лишени от свобода, от 21.03.2017 г. до 12.04.2017 г. – 8
лишени от свобода, от 13.04.2017 г. до 13.05.2017 г. – 7 лишени от свобода, от
14.05.2017 г. до 29.05.2017 г. – 8 лишени от свобода, от 30.05.2017 г. до
02.06.2017 г. – 6 лишени от свобода, от 26.06.2017 г. до 03.07.2017 г. – 5
лишени от свобода. На 03.07.2017 г. е преместен в ЗООТ „Средна гора. Настанен е
в спално помещение № 3 с капацитет 9 лишени от свобода и площ 37,4 кв. м. В
спалното помещение са настанени 8 лишени от свобода, като килията не разполага
със самостоятелен санитарен възел. На 22.01.2018 г. е преместен обратно в
корпуса на затвора и е настанен в 703 килия. Спалното помещение е със санитарен
възел, като общата площ е 48,01 кв. м. От 22.01.2018 г. до 25.01.2018 г. в
килията са били настанени 20 лишени от свобода. От 26.01.2018 г. до 31.01.2018
г. са били 18 лишени от свобода, от 01.02.2018 г. до 09.02.2018 г. – 19 лишени
от свобода, от 10.02.2018 г. до 28.02.2018 г. – 20 лишени от свобода, от
28.02.2018 г. до 03.04.2018 г. – 19 лишени от свобода, от 05.04.2018 г. до
30.04.2018 г. – 20 лишени от свобода, от 01.05.2018 г. до 02.05.2018 г. – 18
лишени от свобода, от 03.05.2018 г. до 07.05.2018 г. – 19 лишени от свобода, от
08.05.2018 г. до 31.05.2018 г. – 20 лишени от свобода, от 01.06.2018 г. до
10.06.2018 г. – 19 лишени от свобода, от 11.06.2018 г. до 22.07.2018 г. – 20
лишени от свобода, от 23.07.2018 г. до 03.08.2018 г. – 16 лишени от свобода и
от 04.08.2018 г. до 31.08.2018 г. – 17 лишени от свобода, а от 01.09.2018 г. до
момента на изготвяне на справката са между 13 и 18 лишени от свобода.
От справката се вижда,
че ищецът многократно е сменял спалните помещения. Прави впечатление, че през
по-голямата част от времето, същият е бил настанен в помещения със санитарен
възел – № 506 и № 703. Видно от справката, регламентираната от закона минимална
жилищна площ не е била осигурявана от затворническата администрация за
сравнително кратки периоди от време.
В показанията си свид.
А. е посочил, че е бил с ищеца в една килия 7-8 месеца, като сочи, че са били
лоши условията в „карцера“, като не уточнява периода, през който заедно с ищеца
са изтърпявали наказание „Изолиране в наказателна килия“. Твърди, че в спалното
помещение е мизерия, но има тоалетна и течаща вода, както и че има дървеници,
хлебарки и плъхове. Уточнил е, че е изтърпявал наказанието си заедно с ищеца в
килия № 703, като през деня са имали възможност да се разхождат в коридора. От
наказателната килия са ги извеждали два пъти до тоалетна – сутрин и вечер, като
през останалото време не са били извеждани
Процесуалният
представител на ответника е представил по делото копия от протоколи за
ДДД-дейност за 2016 г. и 2017 г., както и протоколи за извършени услуги от
08.06.2017 г. и 17.07.2017 г. От същите
е видно, че е извършвана такава дейност през този период.
След преценка на събраните по делото доказателства и
съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:
Исковата молба е допустима. Ищецът е аргументирал
твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица в Затвора гр. Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вреди, причинени на лишени от свобода и задържане
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат
на нарушения по чл. 3 от същия закон. Ищецът твърди, че срещу него е
упражнявано жестоко и унизително отношение, по смисъла на чл. 3, ал. 1.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона определя, че за нарушения по ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържане под стража, изразяващо се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация,
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Видно от събраните по делото доказателства, ищецът не
е изтърпявал наказанието си преимуществено в спални помещения с недостатъчна
жилищна площ. Следва да се отбележи, че в случаите, когато площта е била
недостатъчна, в съответното спално помещение, съгласно представената справка, е
имало санитарен възел.
Настоящият съдебен състав намира, че краткият период,
през който жилищната площ е била недостатъчна така, както се твърди в исковата
молба, а и от представената справка, не би могъл да обоснове поставяне на ищеца
в такива неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, които да предпоставят нечовешко или унизително отношение. Следва да
се има предвид, че разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС задължава съда да
вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е
изтърпявал наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
От представените доказателства от процесуалния
представител на ответника се установява, че периодично в затвора са извършвани
в исковия период ДДД-мероприятия.
Тъй като в проведеното исково производство не бяха установени
незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които
да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца, искът
следва да бъде изцяло отхвърлен.
В хода на производството не са събирани доказателства,
относно първоначалното оплакване за лошо качество и малко количество на
храната, както и за лошите условия, при които ищецът е търпял наказание
„Изолиране в наказателна килия“, тъй като, след като исковата молба е била
оставена без движение, с молба вх. № 4420/17.08.2018 г. процесуалният
представител на ищеца изрично е заявил, че не поддържа иска в тази му част,
като изрично е заявил, че не може да посочи в кои килии е търпял наказание
„Изолиране в наказателна килия“ и периодите, през които е бил наказан и е изтърпявал
такова наказание. В тази част исковата молба следва да бъде върната и оставена
без разглеждане, тъй като ищецът, въпреки дадената му възможност и срок, не е
отстранил нередовностите, като процесуалният му представител е заявил, че не
поддържа иска в тази му част.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
четвърто от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата молба на К.О.П. ***, подадена чрез
адв. В.С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София със за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по време на
изтърпяване на наказание „ лишаване от свобода“.
Връща исковата молба в
останалата и част и прекратява производството по адм. дело № 735/2018 г. в тази
му част.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия:/П/
Решение №
455/15.07.2020 г. по КАНД 47/2020 г по описа на АС Пазарджик - Отменя Решение
№ 108/28.02.2019 г., постановено по административно дело № 735/2018 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав в частта му, с което е
отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в резултат на престоя на К.О.П. в Затвор – Пазарджик за периода 30.11.2015 г. до
06.08.2018 г. до размера 400 лв. /четиристотин лева/ и вместо това постановява:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
заплати на К.О.П. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на престоя му в Затвор –
Пазарджик за периода от 30.11.2015 г. до 06.08.2018 г. в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 06.08.2018 г. – до окончателното изплащане на сумата.
Оставя в сила решението в останалата му част.
Решението е окончателно.