Определение по дело №368/2020 на Районен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….

град Велико Търново, 04.02.2020 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, в закрито заседание на четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря …….…….. и в присъствието на прокурора ……………….. разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 368 по описа 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Постъпила е искова молба от адвокат Й. Георгиев М. като пълномощник на Л.Н. Атанасова против ЧСИ Ивелина Цанкова, с предявен иск по чл.109 от ЗС, да бъде задължен ответния ЧСИ да прекрати неоснователното си действие, касаещо обявяването на публична продан на процесния апартамент и за ½ ид.ч. от него, която била собственост на ищцата, като промени обявите, че се продава целия апартамент, вместо за ½ ид.ч., която не е нейна собственост.

                Съдът намира предявения иск по чл.109 от ЗС против ЧСИ Ивелина Цанкова за недопустим.

Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права.

С приетото ТР 4/ 2015 година на ОСГК на ВКС по въпросите по приложение на чл. 109 ЗС се дават следните задължителни разяснения по приложение на закона и предпоставките да бъде уважена претенция по чл. 109 ЗС, а именно: негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху /засегнатия/ имот на ищеца, нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото, по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения, и съдебното решение не формира сила на пресъдено нещо по тези въпроси, разбира се доколкото не е налице хипотеза на обективно съединени искове по чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 109 ЗС. С дадените разяснения се приема, че „предметът на делото по негаторния иск може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Това разбиране на ОС на ГК на касационния съд се базира на виждането, че макар и абсолютно вещно право в определени случаи правото на собственост търпи ограничения, и само доколкото такива няма, всяко неоснователно действие би било такова, което пречи на упражняване на правото на собственост в пълен обем. Затова и решението по негаторния иск не съдържа диспозитиви за правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти, а само за съществуването или несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или на друго бреме /право на въздействие/, което собственикът-ищец по иска по чл. 109 ЗС е длъжен да търпи. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.

След като описаният в исковата молба недвижим имот, ½ ид.ч. от който ищцата твърди, че притежава, е обект на принудително изпълнение и е описан по образувано изпълнително дело от ЧСИ Ивелина Цанкова – 20188960400058/2018г., и за него е насрочена публична продан от ЧСИ, по отношение действията на ЧСИ се прилагат правилата на Част пета „Изпълнително производство” на ГПК. Ищецът, като трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител в хипотезите, посочени в ГПК – чл.435, ал.4 от ГПК. Реда за разглеждане на жалбата е посочен в чл.436, ал.1 от ГПК – чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от узнаване на действието. Освен това, третото лице може да се защити и по исков ред по чл.440 от ГПК.

По изложените събражения се налага извода, че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС против ЧСИ Ивелина Цанкова е процесуално недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск по чл.109 от ЗС от адвокат Й. Георгиев М. като пълномощник на Л.Н. Атанасова против ЧСИ Ивелина Цанкова, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 368/2020г. на ВТРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред ВТОС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: