Решение по дело №1417/2018 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Козлодуй, 03 юли 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Козлодуйският районен съд , първи състав, в открито съдебно заседание на 29.05.2019г. /десет и девети май две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

 

                                                                              Председател: Цветанчо Трифонов

 

      при секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гражданско дело № 1417 по описа за 2018г. на РС–Козлодуй и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Правното основание на иска е чл. 49 СК.

Г.Н.П., ЕГН ********** *** предявила против С.Т.П., ЕГН ********** *** иск за прекратяване с развод на сключения между тях брак поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

Ищецът заявява, че не желае да се изследва въпроса за вината.

По реда на чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложените писмени доказателства са изпратени на ответника за писмен отговор на адреса посочен от ищцата в исковата молба и видно от приложеното по делото съобщение ответникът не е намерен  на адреса в град Перник, кв. „Мошино“ № 15 и не е получил книжата си.

Съдът, с оглед процесуална икономия, е изискал служебна справка за адресната регистрация на С.П. по реда на Наредба № 14/2009г. и от нея се установява, че той е с постоянен и настоящ адрес ***. На същия адрес по реда на чл.47, ал. 1 от ГПК е залепено уведомление до ответника да се яви и получи книжата по делото, но в законовия срок той не се е явил.

Изискана е и справка от ТД на НАП град Враца по реда на чл. 47, ал.3, изр.последно от ГПК, като такава е приложена по делото и е видно, че няма сключени трудови договори.

Ето защо, след като ответникът П. не е намерен на постоянния адрес, нито на настоящия, нито на адреса, посочен в исковата молба, нито пък са намерени близки лица, които да са поели задължението да получат и да му предадат книжата по делото /копие от исковата молба и приложените писмени доказателства/, съдът е продължил производството по делото, като на основание чл.47, ал.6 от ГПК, във връзка с чл.25 от Закона за правната помощ е допуснал правна помощ по отношение на ответника С.Т.П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***/2018г. по описа на Районен съд гр.Козлодуй с правно основание чл.49 от СК.

Особеният представител, адвокат Г.Б. от ВрАК, е оспорил  иска с аргумента, че след като той е заведен по чл.49 от СК, съдът следва да изследва въпроса за вината и да задължи ищеца да докаже факта на раздялата, както и на непоправимото разстройство на брака, като моли бракът да бъде прекратен по вина на двамата и разноските в производството да бъдат присъдени в тежест на страните така, както са направени.

Ищцата Г.Н.П. и ответникът С.Т.П. сключили граждански брак с № 0142/06.04.1989г. на Община град Перник. Бракът е първи и за двамата. От него имат родени две навършили пълнолетие деца – Иван и Тома Петрови. Твърди се с исковата молба, че съпрузите са фактически разделени повече от 10 години, от тогава нямат никакви лични или имуществени отношения и контакти и бракът съществува само формално.

За доказване на дългогодишната фактическа раздяла по делото са разпитани като свидетели Галя Стоянова Стефанова-П., далечна родственица на ищцата и нейният брат Петър Николов П., и двамата от с. Гложене.

От показанията на тези свидетели се установява, че след сключването на брака съпрузите заживели в гр. Перник. Преди 11-13 години ищцата напуснала семейното жилище в град Перник и се установила да живее в с. Гложене. Свидетелите са категорични, че през тези години на раздяла съпрузите не били установявали никакви контакти, не били правили опити отново да заживеят заедно, а съпругът не бил идвал в село Гложене.

Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, защото те безпротиворечиво описват една и съща фактическа обстановка, дадени са от роднини на ищцата, които поради тази причина знаят за настъпилата раздяла.

Съдът намира, че искът е основателен и изцяло доказана. Между съпрузите е настъпило пълно отчуждение, което е довело до фактическа раздяла между тях. Тази раздяла е  12-13 годишна, което означава, че бракът е дълбоко разстроен. С оглед обстоятелството, че през тези години страните не са осъществявали никакви контакти като съпрузи, то това разстройство на брака е и непоправимо.

Съдът не споделя становището на особения представител, че следва задължително да изследва въпроса за вината на съпрузите за настъпилото разстройство на брака. Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускането на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Никой от съпрузите не е направил такова искане. Нещо повече, в исковата си молба ищцата изрично е записала, че не желае да се изследва въпроса за вината за разстройството на брака. Такова искане, обаче е направил особеният представител на ответника в писмения си отговор, макар и да не му е известно становището на представлявания. Ето защо в този смисъл следва да бъде решението на съда.

 

Съдът намира, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като не са направили никакви опити да заздравят брака си и взаимно са се отчуждили в годините на продължителната фактическа раздяла.

Водим от горното съдът и на основание чл. 49 във вр. чл. 44, т. 3, вр. чл. 53, вр. чл. 56 от СК съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

Прекратява с развод гражданския брак, Акт № 0142/06.04.1989г. на Община град Перник, сключен между Г.Н.П. с ЕГН ********** *** и С.Т.П., ЕГН ********** ***, с постоянен и настоящ адрес *** и адрес съгласно исковата молба град Перник, кв. „Мошино“ № 15, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи.

Постановява след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име П..

Предоставя за ползване семейното жилище в град Перник, кв. „Мошино“ №15 на съпруга С.Т.П..

Постановява, че след прекратяването на брака съпрузите не си дължат издръжки.

Осъжда С.Т.П., ЕГН ********** ***, с постоянен и настоящ адрес *** и адрес съгласно исковата молба град Перник, кв. „Мошино“ № 15, да заплати на Козлодуйския районен съд 600 лева разноски за назначения му особен представител.

Осъжда Г.Н.П. и С.Т.П. да заплатят на КРС 25 лева такса за завеждане на делото, както и окончателна съдебна такса в размер на 40 лева.

Решението може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в 14 дневен срок от съобщението.

 

На основание т.4, б. „б”, раздел ІІ от ВПОПСАРСК да се публикува само диспозитива на решението.

 

                                                                          

                                                                Районен съдия: