РЕШЕНИЕ
№79
гр. В. Търново, 03.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
четвърти март две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10066 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2023г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от *** Пл. Ч., в качеството му на пълномощник на
„Герман БГ“ ООД от с. Ресен, обл. В. Търново, срещу
Решение №41/22.01.2023г. по АНД/НАХД №982/2022г. по описа на Великотърновския
районен съд, с което решение е потвърдено наказателно постановление
№04-2200061/20.07.2022г. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – В.
Търново, с което на дружеството касатор за извършено
нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1 от Кодекса на
труда/КТ/ на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414,
ал. 3, вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения –
касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на разноски за
производството.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ – В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва
касационната жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба и за
правилност на решението на районния съд.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение
№41/22.01.2023г. по АНД/НАХД №982/2022г. състав на Великотърновския районен съд
е потвърдил наказателно постановление №04-2200061/20.07.2022г. на и.д. директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Търново, с което на „Герман БГ“ ООД за
извършено нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1 от
КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3,
вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лв. За да постанови този резултат съдът е
приел, че извършването на посоченото нарушение е безспорно установено от
доказателствата по делото, като не е налице маловажен случай. Направен е
окончателен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Така постановеното
решение е правилно.
По делото от
фактическа страна е било прието, че при извършена проверка от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Търново на 17.05.2022г. от служители на
ответника по касация проверка по спазване на трудовото законодателство от
работодателя „Герман БГ“ ООД в обект на контрол – „Оранжерии“, находящ се в с. Ресен, обл. В.
Търново, били установени няколко лица да полагат труд, като почиствали и
връзвали посадените домати в оранжериите. На същите бил предоставен списък на
работниците и служителите, заварени при проверката на работни места, в който
същите се вписали срещу положен от тях подпис. При проверката присъствал и
управителя и представляващ дружеството, на който след приключване на проверката
била връчена призовка за представяне на документи. На 26.05.2022г. същият се
явил в Дирекця „ИТ“ – В.Търново, където представил на
контролните органи сключен на дата 16.05.2022г. трудов договор №9 между него и
работника Д.Е.Д./заварен при проверката в обекта на 17.05.2022г./, както и
други изискани от контролните органи документи, в т.ч. справка по чл. 62, ал. 5
от КТ за регистрация на трудовия договор на този работник, която е заверена от
НАП на 18.05.2022г. в 14:37:05 часа. При проверката по документи било
установено, че договорът е регистриран в НАП след като Д.е постъпил на работа и
след проверката на място на 17.05.2022г. С оглед на това било констатирано, че
работодателят - „Герман БГ“ ООД е
допуснал до работа лицето Д. Д.на длъжност „общ работник оранжерия/парник“ без
да й предостави предвидените от законодателя документи - копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите, удостоверяващо, че трудовият й договор е регистриран в ТД на НАП.
Горното е квалифицирано като нарушение по чл. 63, ал. 2, вр.
с чл. 63, ал. 1 от КТ, за което на дружеството е съставен АУАН №04-2200061 от
08.06.2022г. Въз основа на него е издадено и обжалваното пред районния съд НП
№04-2200061/20.07.2022г.
При така установената фактическа обстановка
съдът е намерил, че при издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до тяхната
отмяна. Приел е, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател за извършеното нарушение. В този смисъл
е посочил, че от събраните по делото писмени доказателства е безспорно, че
лицето е постъпило на работа на 16.05.2022г. – денят, в който е сключен
трудовият договор. На следващия ден –
17.05.2022г. лицата са били установени да работят, като обаче
работодателят не им е връчил изискуем документ по силата на Кодекса на труда, а
именно уведомлението за регистрация на трудов договор. Посочено е, че то не е
връчено защото регистрацията е направена на следващия ден – 18.05.2022г.,
когато всъщност е преустановено противоправното
бездействие на управителя. От процесуална гледна точка е прието, че АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са законосъобразни –
съставени в законоустановените срокове и притежаващи
необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. На последно място е
посочено, че наказанието е определено в минимално предвидения в закона размер,
поради което не може да бъде намалявано. За неоснователни са намерени
изложените в жалбата доводи за маловажност на деянието и приложението на чл. 28
от ЗАНН. Така е формиран крайният извод за законосъобразност на НП.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви,
които се споделят от настоящия състав. При постановяване на обжалваното решение
районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти. Твърденията на касатора, че въззивният съд не е установил правилно фактическата
обстановка и е извел необосновани изводи са неоснователни. Правилно е изяснена
фактическата обстановка от районния съд и са обсъдени всички наведени от
страните доводи и възражения. Съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от
които е видно, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството за извършеното нарушение. Несъгласието на страната с мотивите на съда не
обосновава неправилност на съдебния акт.
Наведените и пред настоящата касационна инстанция
доводи, че проверяващите са въвели в заблуждение управителя на дружеството и че
същият е действал в изпълнение на дадените му указания, са недоказани. Правилно
районния съд след възобновяване на съдебното следствие и повторни разпити на
контролните органи, извършили проверката – св. П. и св. Д., достига до извода,
че тези твърдения са защитна теза, неподкрепена от събраните по делото
доказателства.
Деянието, за което дружеството е санкционирано е
обявено от законодателя за нарушение на трудовото законодателство - в
качеството на работодател дружеството не е изпълнило задължението си по силата
на чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска на работа работник преди да му връчи копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, че трудовият договор е регистриран, поради
което наведените в жалбата доводи за нарушение на чл. 6 от ЗАНН са
неоснователни. Субектът на административнонаказателната
отговорност не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при
извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ,
съгласно чл. 83 от ЗАНН.
Безспорно от събраните доказателства се установява
полагането на труд от лице, с което не е сключен трудов договор и не му е
връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Тезата за изпитване на работника дали
ще се справи с работата е житейски оправдана, но недоказана. От една страна
работниците не заявяват подобна проверка на уменията им, а от друга страна не е
установен при проверката на място квалифициран персонал, който да осъществява
проверка и наблюдение на всеки един от работниците за справянето му с работата.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът
определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд –
В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №41/22.01.2023г. по АНД/НАХД
№982/2022г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено
наказателно постановление №04-2200061/20.07.2022г. на и.д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – В. Търново.
ОСЪЖДА „Герман БГ“ ООД от с. Ресен, обл. В. Търново, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – В. Търново разноски по делото в размер на 80/осемдесет/
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.